Решение № 42 от 27.01.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Л., 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л., II СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20234310101583 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод постъпила искова молба от Г. В. В. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ С. за установяване нарушение правното на равно третиране, осъждане ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения и за заплащане на обезщетение за вреди във връзка с нарушение на правото на равно третиране.

Ищецът твърди, че търпи наказание лишаване от свобода в Затвора Л. от 05.12.2015 г. Към 20.09.2023 г. е настанен в кИ. 212, намираща се в зона с повишена сигурност, при специален режим на изтърпяване на наказание.

Поддържа, че по нареждане на администрацията е преместен в кИ. 216.

В. оспорва условията в кИ. и поддържа, че не е запознат с мотивите, поради което е преместен в нея, оспорва да има провинения, които да налага местенето му, както и да е заявявал желание да напусне кИ. 212.

На следващо място ищецът твърди, че всички други лишени от свобода от XI група, част от която е и той, с оглед на техните желания са премествани в други килии и никой от тях не е местен против волята си. Така И. В. З по негово желание е преместен от кИ. 212 в кИ. 215 през март 2023 г., Д. М. Б. е преместен от кИ. 216 в кИ. 108, И. А. Р. от кИ. 211 в кИ. 215 през октомври 2023 г. и други лица.

1

Ищецът твърди, че не е третиран наравно с други лишение от свобода поради личното му положение и акцентира на активността си срещу затворническата администрация и подаваните от него множество жалби и сигнали.

В. поддържа, че във връзка с преместването му в друга кИ., при което не е третиран наравно с други лишени от свобода, е търпял неимуществени вреди, като се почувствал унижен, изпитал душевни страдания, преживял тормоз, репресия и нечовешко отношение, обострено е чувството му на отхвърляне и пренебрежение, като за обезщетяване на тези вреди претендира сумата от 10 000,00 лв.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът е третиран по-неблагоприятно отколкото други лица лишени от свобода при сходни обстоятелства от ответника, да осъди ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения и да му заплати обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 10 000,00 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането (20.09.2023 г.) до изплащане на сумата.

В депозиран по делото отговор ответникът не оспорва, че ищецът търпи наказание лишаване от свобода. Поддържа, че той е осъден на „дожИ.тен затвор без право на замяна“.

Не оспорва, че В. е част от XI група в затвора Л. и заявява, че както той, така и други лишение от свобода от същата група, не са премествани в други помещения по тяхно желание.

Преценката относно нуждата от преместване е правена от инспектор „социални дейности и възпитателна работа“, като не са отчитани желания за престой в определено помещение, а тези за съвместно съжителство, капацитетните възможности на отделните помещения в групата, изискванията на режима и сигурността, личностната характеристика на лишения от свобода, възможността да оказва или да се поддава на отрицателно влияние, психологическата съвместимост с другите лишени от свобода, здравословното състояние и естеството на възложената работа. В тази връзка лишението от свобода в XI група, когато не са по едни в кИ., декларират желанието си да пребивават с определен лишен от свобода.

2

Ответникът не е третиран неравно в сравнения с други лишени от свобода във връзка с което да е търпял вреди, за което да има основание за заплащане на обезщетение.

По делото ищецът участва лично, а по същество излага становище за основателност на заявените от него искове. В. поддържа, че е преместен от една кИ. в друга без основание. Той счита, че с оглед непредставянето на изискани от ответника доказателства (заповеди за преместване) съдът следва да приеме за установени фактите за установяването на които те са изискани.

По делото счита за установено, че всички лишение от свобода от ХI група са местени по тяхно желание, а не против волята им. Преместването си определя като наказание за това, че не е примирим към закононарушенията в затвора.

Ответникът се представлява по делото от юрисконсулт Г., която по същество излага становище за неоснователност на заявените искове по съображения, изложени в отговора на исковата молба.

След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните и техните представители, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че ищецът търпи наказание лишаване от свобода и е зачислен към XI група в затвора в Л..

От ангажирани по делото декларации/молби от лишени от свобода, причислени към XI група в затвора в Л. се установява, че:

И. В. З е декларирал, че няма нищо против за бъде настанен в едно спално помещение с Г. В. В. (декларация от 30.09.2022 г.);

С. М. Л. е декларирал, че желае да бъде настанен заедно с И. А. Р. в една кИ., с който е разговарял и той има същото желание. Искането си да бъде настанен в една кИ. с Р. е мотивирал с възможността той (Р.) да го научи да чете и да пише, каквото желание е заявявал и до момента, но то му е отказвано (декларация от 30.09.2022 г.);

И. А. Р. е декларирал, че е разговарял със С. М. Л. за това да бъдат настанени заедно в едно спално помещение, тъй като Л. иска да се ограмоти – да се научи да чете и да пише. Декларацията ангажира във връзка с това, че няма възражения Л. да бъде настанен с него в едно помещение и заявява готовност да го подпомага в образованието му (декларация от 30.09.2022 г.);

3

И. В. З е декларирал, че няма нищо против И. А. Р. да бъде настанен в кИ.та му № 215 (декларация от 11.09.2023 г.);

И. А. Р. е декларирал, че не желае да обитава повече едно и също спално № 211 със С. М. Л., като моли да бъде преместен в спално 215 с лишенията от свобода И. В. З, с когото се разбира и който също е съгласен да живее с него в едно помещение (декларация от 11.09.2023 г.);

С. И. П. е декларирал, че няма нищо против да съжителства с лишения от свобода И. В. За в кИ. № 215 (декларация от 20.03.2023 г.

Съгласно списъци, изготвени от ИСДВР, ищецът към 28.07.2022 г. е настанен в кИ. № 107 с един брой легло; към 01.10.2022 г. В. е настанен с И. В.

З в кИ. № 212 с три броя легла; към 24.03.2023 г. В. е настанен в кИ. 212 с три броя легла, като я е ползвал сам и към 19.09.2023 г. ищецът е настанен в кИ.

216 с три брой легла, като я е ползвал сам. Към 28.07.2022 г. кИ. № 216 е ползвана от Д. М. Б., който на 01.10.2022 г. е преместен в кИ. 108. След 01.10.2022 г. в ангажираните по делото списъци не посочена кИ. 216 да се ползва от лишен от свода в XI група.

На 21.09.2023 г. В. е подал жалба до началника на затвора Л. чрез ИСДВР, с оплакване, че на 20.09.2023 г., без негово искане за това и представяне на заповед, е преместен от кИ. 212 в кИ. 216. Преместването си определя като наказание, тъй като до помещението, в което е настанен не достига слънчева светлина. В килии 215 и 105, до който също няма достъп до слънчева светлина, В. поддържа, че е бил и преди това. Той оспорва да е извършвал нарушения и да са му налагани наказания, но подава множество жалби и сигнали за нарушения. В молбата си той настоява да бъде върнат в кИ. 212 и да му бъде връчена заповед във връзка с преместването му.

Във връзка с подадената от ищеца жалба в становище ИСДВР Г. е посочил, че преместването му е извършено по разпореждане на инспектор за социални дейности при възникване на нови обстоятелства, за което е уведомен дежурния надзирател и дежурния командир на отделението и не е издавана заповед от началника на затвора, тъй като такава не се изисква съгласно ППЗИНСЗ (чл. 27, ал. 1 и 2).

От представени по делото докладни до началника на затвора Л. от ИСДВР на XI група се установява, че през 2018 г. В. е подавал жалби във връзка с преместването му от една кИ. в друга без негова съгласие. В докладните 4 преместването е мотивирано с оплаквания за паразити, породи което В. е преместен в отремонтирано помещение.

По делото е ангажирана декларация от лишения от свобода К. В., в която той е декларирал, че през 2015 г. е преместен от една кИ. в друга, след което е върнат обратно, въз основа на заповед на началника на затвора, а в разговор с ИСДВР той го е уведомил, че премествания се извършват само въз основа заповед на началника. На декларираните обстоятелства съдът не дава вяра, тъй като те не съответстват на нормативната уредба, действала към датата на изготвяне на декларацията (октомври 2018 г.). Наред с това, видно от издадените заповеди във връзка с В. те са във връзка с привеждането му в затвора след наложено му наказания дожИ.тен затвор по невлязла в сила присъда, с оглед поставянето му в заключено помещение в XI група, изолацията му от останалите лишени от свобода и престоя му на открито (заповед от 10.12.2013 г.), назначаването му на работа в XI група (заповед от 26.06.2014 г.) и извеждането му от ЗПС - XI група и настаняването му в общи помещения с други лишени от свобода (заповед от 28.07.2020 г.).

От показанията на свидетелите Б. и Р. се установява, че те търпят наказание дожИ.тен затвор в затвора Л. и са част от една група в В.. Ищецът ползвал кИ. 212, след което бил преместен в кИ. 216, която ползва и към момента. Преди преместването му дошли служителите от надзорноохранителният състав и му казаха да си събира багажа, че ще бъде се преместен в друга кИ., след което той бил преместен. Преместването е практика в затвора, така преди кИ. 216 се ползвала от свидетеля Б., който през 2022 г. бил преместен от нея в кИ. 108, зя това, че му предложили работа. При това му преместване Б. отрича да му е давана заповед на началника (през време на престоя му в затвора в Л. Б. не е местен друг път). Свидетелят Р. бил настанен в кИ. 211, а сега е в кИ. 215. В нея е преместен поради заявено от него желание да бъде с друг лишен от свобода. Р. казва, че кой знае какъв избор на помещения няма, тъй като те (помещенията) са шест и само едно е празно. Помещение му се падало да избира от гледна точка на условията в него - санитарния възел се нуждае от ремонт, влага или боядисване ще има, поради което е заявявал искания да бъде преместен. Лишението свобода са местени по тяхно желание, когато двама искат да бъдат в едно помещение и заявяват това в декларация. Отрядният решава кой лишен от свобода, в кое спално помещение ще бъде, а ако искат да са двама в едно помещение те 5 пишат декларация, че не са против това. Случвало се такова желание за съвместно настаняване да е заради условията в помещението, но винаги лишените от свобода трябва да са съгласни.

След преместването на ищеца в кИ. 216 той станал по затворен.

Преместването му създало неудобства, свързани с пренасянето на багажа му от едно място на друго, споделял, че леглото му не е удобно, в деня след преместването му очите му били зачервени, станал по тревожен. Стаята, в която бил настанен граничила с коридора и всяка една група, която минавала се чува и го будят всяка сутрин. В. често повдигал въпроса за преместването му и настоявал за отговор от администрацията, но такъм не му бил даден.

Въпросът той поставял и пред инспектора по време на срещите на лишението от свобода в клуба по интереси. Пред свидетеля Р. той споделил, че се чувства дискриминиран, тъй като не нарушавал правилата в затвора и не е наказван.

Изводите си по фактите съдът изгражда на база приетите и коментирани по-горе писмени доказателства и показанията на свидетелите Б. и Р.. На последните съдът дава вяра, тъй като заявеното от тях е в унисон с останалия доказателствен материал относно помещенията, които ползва всеки от тях и реда за преместването им от едно в друго, в частност ползването на общо помещение при декларирано желание, както и относно това, по чия преценка се извършва преместването им. В частта досежно промяната у ищеца след преместването му показанията на двамата свидетели се подкрепят.