Решение № 1697 от 13.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1697 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20241100112690 по описа за 2024 година

Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.432 ал.1 КЗ.

Ищцата И. С. С. твърди, че на 02.02.2024 г., около 15:08 часа, е претърпяла инцидент като пътник в л.а. „Опел“, модел „Мовано“, с рег. № ********, управляван от Р. Д., при следния механизъм: на път ІІІ-401 се движел л.а. „Опел“, модел „Зафира“, рег. № ********, управляван от Р. Д.. В района на км 6+320 навлязъл в пътната лента за насрещно движение и ударил челно движещия се в нея л.а. „Опел“, модел „Мовано“, управляван от П.С..

Пътният инцидент бил причинен от водача Р. Д., който в нарушение на правилото на чл. 8 ЗДвП (за използване на дясната половина от пътя по посока на движение), чл. 15 ЗДвП (за движение възможно най-вдясно по посока на движението), чл. 20 ЗДвП – да намали скоростта и да спре, както и чл. 25 ЗДвП – да пропусне превозните средства, движещи се в съответната лента, преди да предприеме маневра. Ищцата била откарана от екип на ЦСМП – гр. Ловеч, в МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД, гр. Плевен, където постъпила в общо тежко състояние. Ищцата твърди, че вследствие на ПТП е получила множество тежки съчетани травми, засягащи долните крайници, таза, гръдния кош и вътрешни органи. По отношение на долните крайници сочи открита 1 фрактура-луксация тип III A GA на дясната глезенна става, открита фрактуралуксация на задно- и средноходилния отдел на левия долен крайник, латерална луксация на дясната талокрурална става, многофрагментна фрактура на десния талус, деформация на ходилото в областта на петата с костни фрагменти, вероятно от калканеуса, фрактура в дисталната трета на фибулата, множество фрактури на тарзални и метатарзални кости на левия крак, включително многофрагментна фрактура на първа проксимална фаланга и фрактури на втора, трета, четвърта и пета метатарзална кост. По отношение на таза и гръбначния стълб твърди наличие на параартикуларна вдясно и трансфораминална вляво фрактури на сакрума, многофрагментни фрактури на двете сакрални крила с дислокация на костен фрагмент вляво, фрактура в областта на десното илиачно крило, както и фрактура на левия ацетабулум. По отношение на гръдния кош и вътрешните органи сочи дислоцирана фрактура на трето ребро вляво по САЛ с въздушноеквивалентни включвания, фрактура на осмо ребро вляво по САЛ, фрактура в областта на първа костостернална става, двустранен плеврален излив, травматичен пулмонит с вероятен насложен възпалителен процес, субкапсулен хематом на слезката с нехомогенна колекция в съседство, наличие на кръвноеквивалентни колекции в малкия таз и минимален перикарден излив. Твърди, че е била подложена на поредица от оперативни интервенции – открито наместване с вътрешна фиксация на фрактурите на десен и ляв долен крайник, съдова интервенция с лигиране на травматично увредена артерия на десния крак, репозиция и фиксация на петната кост и глезенната става с поставяне на външен фиксатор, както и последваща операция за открито наместване и вътрешна фиксация на тарзални и метатарзални кости с винтове и К-игли. Поддържа, че вследствие на тези увреждания и въпреки проведеното лечение единият долен крайник към момента е практически нефункционален, а самата тя е без самостоятелна походка.Ищцата сочи, че по време на болничния престой изпаднала в състояние на делириум, констатиран от психиатър. Предписана била медикаментозна терапия. На 05.03.2024 г. била изписана с препоръки за спазване на постелен режим и използване на помощни средства в периода на възстановяване. Същия ден постъпила в МБАЛ „Сердика“ ЕООД, гр. София, където била констатирана невъзможна походка; приета била за физиотерапия и рехабилитация, изписана с леки подобрения. На 01.05.2024 г. постъпила за лечение в МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД, гр. Плевен, и била изписана на 2

05.05.2024 г. при констатирани ограничени движения в дясната глезенна става.

Продължаващата тежест на състоянието й била констатирана при образно изследване на 20.06.2024 г. Ищцата сочи, че в резултат на множеството травматични увреди претърпяла болки със значителен интензитет, като възстановителният период не бил приключил. Разчитала на помощта на своите близки, което засилвало чувството й за безпомощност и уязвимост.

Ограничила социалната, семейната и трудовата си ангажираност. Към днешния момент ищцата продължавала да няма самостоятелна походка, като единият крак бил изцяло нефункционален. Страхувала се за здравето си, като се очаквало споменът от инцидента да остави травматичен белег в съзнанието й до края на живота. Гражданската отговорност на водача на л.а. „Опел“ към датата на процесния инцидент била застрахована при ответното дружество. На 24.06.2024 г. ищцата предявила претенция по чл. 380 КЗ пред ответното дружество, като в указания от закона срок нямало произнасяне. По изложените съображения, на основание чл. 432 КЗ, И. С. С. претендира осъждане на ЗК „Лев Инс“ АД да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 400 000 лв. (увеличение в съдебно заседание на 26.02.2026 г.), ведно със законната лихва, считано от 26.04.2024 г. до окончателното изплащане на претендираната сума.

В отговор на исковата молба ответникът не оспорва сключването на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „Опел“ с рег. № ******** към 02.02.2024 г. Оспорва твърдения от ищцата механизъм на ПТП и настъпването му по вина на водача Р. Д., която не била установена с влязла в сила присъда. Прави възражение за съпричиняване при твърдение, че ищцата не е пътувала с правилно поставен предпазен колан. Оспорва твърденията, че соченият делириум е във връзка с процесния пътен инцидент.

Посочва, че претендираното обезщетение не кореспондира на правилото на чл. 52 ЗЗД и е прекомерно.

В съдебно заседание ищцата, чрез адв. П., поддържа предявения иск.

Ответникът, чрез юрк. К., оспорва иска.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

В констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 8 на ОДМВР – гр.

Ловеч е отразено настъпване на ПТП между л.а. „Опел Зафира“ с рег. № 3

********, управляван от Р. Д., и л.а. „Опел Мовано“ с рег. № ********, управляван от П.С.. Като пострадало лице е отбелязана И. С.. Отразено е образуване на ДП № 11/2024 г. по описа на РУ – Угърчин.

За установяване механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р. С. Д. и П.Д.С..

Свидетелят Р. Д. посочва, че на 02.02.2024 г. е управлявал л.а. „Опел Зафира“ от гр. София към гр. Ловеч. Нямало други автомобили, движещи се срещу автомобила на свидетеля. В този участък на пътя имало много завои и се карало внимателно. Свидетелят сочи, че не помни какво му е станало, но в един момент не бил в състояние да управлява автомобила. Не видял настъпването на инцидента, тъй като загубил съзнание. Впоследствие разбрал, че се е ударил челно в друг автомобил. По думите му, километражът на автомобила показвал скорост около 70 км/ч след удара.

Свидетелят С. сочи, че е съпруг на ищцата И. С.. На 02.02.2024 г. управлявал със скорост около 60 км/ч л.а. „Опел Мовано“ по път № ІІІ-401 от гр. Плевен към гр. София. В участък от пътя с десен завой срещу него излетял черен автомобил. Свидетелят се опитал да отклони управлявания от него автомобил вдясно, като навлязъл с десните гуми върху банкета и задействал спирачната система. Въпреки това последвал челен удар в лентата на управлявания от него автомобил. Инцидентът настъпил около 15:00 часа при ясна видимост.

Анализирайки събраните доказателства, в това число протокол за оглед, фотоалбум и скица от местопроизшествие, вещите лица по приетата и неоспорена Комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, инж. С. К. М. и д-р А. М., определят като най-вероятен следния механизъм на ПТП: водачът Р. С. Д. е управлявал л.а. „Опел Зафира“ по дясната (южна) лента на платното за движение на път III - 401 (с. Микре – гр. Ловеч ) в посока от запад на изток. През това време водачът П.Д.С. е управлявал т.а. „Опел Мовано“ по дясната (северна) лента на платното за движение на същия път в посока от изток на запад, срещу л.а. „Опел Зафира“. В един момент, при преминаване през ляв завой на пътя, водачът на л.а. „Опел Зафира“ е допуснал автомобила да навлезе в лявата лента. Водачът на л.а. „Опел Мовано“ е реагирал, като е задействал спирачната система, но въпреки това след около 2 секунди е настъпил неизбежен удар в предна част на л.а. „Опел Зафира“ и в 4 предна част на т.а. „Опел Мовано“. След удара л.а. „Опел Зафира“ и т.а. „Опел Мовано“ са се установил на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Според експерта причината за настъпилото произшествие, от техническа гледна точка, е това, че водачът на л.а. „Опел Зафира“ – Р. С. Д. е допуснал автомобила му да навлезе в лявата лента на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно т.е. когато там насрещно се е движел л.а. „Опел Мовано“. В анализираната пътна ситуация, водачът на л.а. „Опел Мовано“ е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и съответно е нямал възможност да избегне произшествието чрез безопасно аварийно спиране. Водачът на л.а. „Опел Мовано“ би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, ако се е движел със скорост помалка от 56 km/h. Дори и л.а. „Опел Мовано“ да бе спря преди мястото на удара, удар пак би настъпил поради насрещното движение на л.а. „Опел Зафира“. Автомобилът „Опел Мовано“ с рег. № ******** е бил оборудван с предпазен колан на предна дясна седалка. Вещото лице отчита, че съгласно протокола за оглед, колана на предната дясна седалка е бил поставен, като след ПТП е бил отрязан за да се освободи пътника. Вещите лица отбелязват, че ищцата е била с поставен предпазен колан, който е ограничил основно движението на тялото напред и удар на главата в елементи на купето, но не би могъл да предотврати констатираните травми.

В съдебно заседание експертът разяснява, че водачът на „Опел Мовано“ не е имал на разположение спасителна маневра, вкл. чрез напускане на пътното платно вдясно, тъй като при скорост над 10-15 км/ч подобна маневра е опасна.

В приетата и неоспорена Съдебно-медицинска експертиза вещото лице д-р Б. К. установява, че в резултат на процесния пътен инцидент И. С. е получила множество тежки телесни увреждания (политравма), включително контузия на цялото тяло, контузия на гръдния кош с навлизане на въздух в средостението, увреждане на белите дробове с последващо възпаление и излив на течност в плевралната кухина, счупвания на трето и осмо ляво ребро и счупване на гръдната кост. Установени са още контузия на корема с кръвоизлив под капсулата на слезката и разкъсно-контузна рана с отлепване на кожата и подкожието в дясната слабинна област, счупване на дясната ключица, счупване на напречния израстък на пети лумбален прешлен, както и 5 счупвания на тазовия пръстен – кръстцовата кост и горното рамо на лявата лонна кост. Констатирани са открито счупване и изкълчване на дясната глезенна става с разкъсване на задната голямопищялна артерия, както и открито тежко размачкване на лявото ходило с множество счупвания на ходилните кости. Непосредствено след произшествието на ищцата е оказана спешна медицинска помощ и е проведено комплексно лечение, съобразено с вида и тежестта на множествените травми и с общото й състояние на политравма. В областта на гръдния кош и белия дроб е извършена спешна интубация в противошокова зала, проведена е интензивна лекарствена терапия и 24-часово наблюдение в реанимация, като уврежданията на гръдния кош и белия дроб са лекувани консервативно при готовност за оперативна намеса при влошаване. Счупванията на ребрата и гръдната кост без разместване са лекувани с обезболяващи медикаменти, постелен режим и ограничаване на физическата активност в рамките на обичайните срокове за костно зарастване. По отношение на коремната травма кръвоизливът под капсулата на слезката е лекуван консервативно чрез изчаквателен подход и интензивно образно и лабораторно проследяване, като поради тенденция към обратно развитие не се е наложило отстраняване на органа. Разкъсноконтузната рана и отлепването на кожата и подкожието в дясната слабинна област са обработени оперативно по спешност чрез почистване, кръвоспиране, затваряне на образуваната кухина, дренаж и послоен шев на тъканите. Счупването на дясната ключица и счупването на напречния израстък на пети лумбален прешлен, които по характер са подходящи за консервативно лечение, не са били установени при първоначалния преглед и не са били обект на самостоятелно лечение, като тяхното зарастване е протекло в контекста на общото обездвижване и обезболяване. Сложната фрактура на тазовия пръстен (кръстцова кост и горно рамо на лявата лонна кост) е лекувана консервативно, като вещото лице посочва, че при изолирано увреждане на таза оперативна стабилизация би била стандарт, но предвид тежката политравма, уврежданията на долните крайници и високия риск от тежки инфекциозни и общи усложнения лечението по щадящ консервативен път е обосновано. Относно откритото счупване и изкълчване на дясната глезенна става с разкъсване на задната голямопищялна артерия и тежкото размачкване на лявото ходило експертизата сочи, че е проведено своевременно спешно оперативно лечение с характер на първична хирургична 6 обработка на открити фрактури. В областта на десния глезен са извършени интраоперативна съдова консултация и ехографско установяване на невъзстановимо разкъсване на артерията, последвано от нейното лигиране при запазен кръвоток по останалите основни съдове, фиксиране на прекъснатото сухожилие на задния голямопищялен мускул, наместване и фиксиране на вътрешния глезен с винт и метална игла и стабилизиране на ставата с външен фиксатор, при финална кръвоспиране, промиване и послоен шев на меките тъкани. При размачкването на лявото ходило е извършена радикална хирургична обработка с поетапно наместване и стабилизиране на счупените кости и осигуряване на покритие на меките тъкани, съобразно стандартите за лечение на открити фрактури. Вещото лице отговаря, че откритото тежко увреждане на лявото ходило, като една от най-тежките и инвалидизиращи травми, е било лекувано по спешност чрез комплексна оперативна намеса, съобразена с общото състояние на пострадалата и високия риск от инфекциозни усложнения. Интраоперативно е установено, че основните артерии на ходилото са проходими и не се налага съдова реконструкция, а нервите са запазени, като при първичната обработка са констатирани множествени счупвания на кости в задния и средния отдел на ходилото, поради което е избран минимално инвазивен подход с ограничен брой импланти. В областта на най-тежко увредената петна кост е извършено наместване и фиксиране на основния костен фрагмент с винт и метални игли, последвано от наместване на ставата на Шопар и стабилизация на глезенноходилния комплекс с външен фиксатор; след спадане на отока и редуциране на риска от инфекция, три седмици след травмата е проведена втора операция на средния отдел на ходилото с допълнително почистване на некротични тъкани, остеосинтеза и допълнителна стабилизация под рентгенов контрол. Откритите фрактури и тежките увреждания в областта на двата глезена и двете ходила са единствените травми, лекувани оперативно, докато останалите увреждания са третирани консервативно чрез наблюдение и медикаментозна терапия, като около три месеца след инцидента е извършена трета операция за отстраняване на външния фиксатор и металните игли, с окончателна хирургична обработка на меките тъкани. Вещото лице посочва, че болките и страданията на ищцата са били най-силни и интензивни от момента на настъпване на произшествието до приключване на описаните консервативни и оперативни интервенции, като при множествени тежки травми общата сила и интензитет на болката 7 значително превишават тези при всяко увреждане поотделно. Поради броя и тежестта на травмите възстановителният период и времето, през което ищцата е търпяла силни болки, са били значително по-дълги от обичайните срокове за възстановяване при отделните увреждания. Експертизата категорично установява, че към момента на изготвянето ищцата продължава да изпитва болки в повечето засегнати области, като най-силни и постоянни са болките в лявото ходило, чиято анатомия и функция са трайно и необратимо увредени.