Решение № 5352 от 03.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5352 гр. Пловдив, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330103323 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 от Закона за задълженията и договорите.

Постъпила е искова молба от Г. И. И., ЕГН **********, адрес:

*****************************, против П. П. М. ЕГН **********, с адрес за призоваване: *****************************, за осъждането на ответницата да заплати сумата в размер общо на 11 970 евро ( 23 411,29 лева по курса на БНБ), представляваща сбор от неоснователно платена от ищеца част от договорна цена по предварителен договор от 16.06.2021г., сключен между ответника и третото лице “ПИМК ОФИС ПАРК” ЕАД ( една вноска в размер на 5 985 евро, платена на 02.03.2022г., и една вноска в размер на 5 985 евро, платена на 03.01.2023г.), ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на настоящите искове, до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди, че на 16.06.2021г., между “ПИМК ОФИС ПАРК” ЕАД, ЕИК 206072503, в качеството на продавач, и ответника П. П. М., в качеството на купувач, бил сключен предварителен договор номер *** 16.06.2012г. за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент ***, който се предвиждало да се построи в имот с идентификатор: **********. По силата на горепосочения договор, ответникът имал качеството на длъжник, спрямо третото лице “ПИМК ОФИС ПАРК” ЕАД, като се задължил да заплати продажната цена за обекта, предмет на договора на вноски.

Поддържа, че на 02.03.2022 г. е заплатил, по банков път, на третото лицекредитор на ответника, “ПИМК ОФИС ПАРК” ЕАД падежирала вноска в размер на 5 985 евро /пет хиляди деветстотин осемдесет и пет евро/, с левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на исковата молба в размер на 11 705, 64 лева /единадесет хиляди седемстотин и пет лева и шестдесет и 1 четири стотинки/, като банковият превод бил извършен от личната банкова сметка на ищеца в “Интернешънъл Асет Банк” АД, а като основание – сключен предварителен договор между “ПИМК ОФИС ПАРК” ЕАД и ответницата.

На 03.01.2023г., ищецът отново заплатил по банков път на третото лицекредитор на ответника, падежирала вноска в размер на 5 985 евро /пет хиляди деветстотин осемдесет и пет евро/, с левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на исковата молба в размер на 11 705, 64 лева /единадесет хиляди седемстотин и пет лева и шестдесет и четири стотинки/ като отново банковият превод бил извършен от личната банкова сметка на ищеца и получена по сметка на “ПИМК ОФИС ПАРК” ЕАД, а като основание за плащане посочено предварителен договор.

Сочи се, че с извършване на плащането към дружеството-продавач, ищецът е платил чуждо задължение, възникнало на основание договор, по който същият не бил страна. Между ищеца и ответника не съществувало облигационно отношение, предхождащо извършването на тези плащания, също така не било налице възлагане от страна на ответника към ищеца, за извършване на плащане на неговото задължение. Целта на извършеното плащане на чужд дълг била единствено да се освободи длъжникът П. П. М. от задължението си към “ПИМК ОФИС ПАРК” ЕАД.

Твърди се, че за ищеца не съществува друга правна възможност, освен да предяви иск за неоснователно обогатяване по член 59 от Закона за задълженията и договорите. Последният излага, че било налице причинноследствена връзка между обедняването му и неоснователното обогатяване на ответницата П. М., произтичащи от един общ за страните факт – извършеното плащане на чужд дълг от ищеца Г. И., чрез превеждане на сумата в общ размер на 11 970 евро от личната му банкова сметка, по сметката на кредиторапродавач на ответника - “ПИМК ОФИС ПАРК” ЕАД.

Твърди се, че е налице неоснователно обогатяване на ответника, доколкото чрез плащането на задължението му от ищеца, е погасено негово изискуемо и дължимо парично задължение към неговия кредитор - “ПИМК ОФИС ПАРК” ЕАД, с което е отпаднало това негово задължение в размер на преведената по банков път сума в общ размер на 11 970 евро. Излага се, че обогатяването на ответницата е за сметка на ищеца, тъй като с превеждането на горепосочената сума, имуществото на ищеца се е намалило с размера на преведената сума, като нямало друго облигационно или законово основание за имущественото разместване - извършеното плащане на дълга на ответницата от ищеца. Претендират се и направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева и 936,45 платена държавна такса.

В срока по член 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата. Последната сочи, че тя и ищецът са живели в едно домакинство и във фактическо съпружеско съжителство в къща, собственост на молителя, находяща се в **********, от 2002г. до 2024 г. Ищецът и ответницата започнали общ бизнес – търговия с хранителни продукти в магазин, собственост на ищеца. Фирмата, с която се извършвала търговската дейност от 2011г., била еднолично дружество с ограничена отговорност “ Пенелопа – П.

2

М.” ЕООД, ЕИК 201833698 с едноличен собственик на капитала и управител ответницата П. П. М., която заедно с майка си работила в хранителния магазин. Твърди се, че в продължение на 17 години оборотът от магазина, винаги се взимал единствено от ищеца Г. И., който след отделяне на средства за закупуването на стока за магазина, влагал остатъка от средствата в банковата си сметка. Ответницата поддържа, че за 17 години съвместна работа, ищецът и е предоставил през 2013г. 13 000 лева, а останалите средства задържал за себе си, като ги влагал в личната си банкова сметка. С тези общи средства през 2019г., бил закупен апартамент, находящ се в гр. ********** “ Жилищен комплекс с гаражи панорама парк запад” с идентификатор **********, а като купувач бил записан само ищецът Г. И. И..

Ответницата признава, че е сключила предварителен договор с “ПИМК ОФИС ПАРК” ЕАД с номер ***/2021г. за закупуването на недвижим имот, апартамент ***, находящ се на трети етаж с площ от 50.72 кв.м., който се намира в Многопрофилна жилищна сграда с подземни гаражи в имот с идентификатор **********, находящ се в гр. ***. Не оспорва извършеното плащане на процесните суми от ищеца към продавача в размер на общо 23 411,29 лв. Оспорва обаче тези средства да са лични на ищеца, като твърди, че са нейни лични средства, представляващи печалбата на „Пенелопа – П. М.” ЕООД, ЕИК 201833698, чийто собственик и управител е. В условията на евентуалност излага, че с плащането на сумата от 11 970 евро, представляваща част от продажната цена на апартамент ***, ищецът бил изпълнил един свой нравствен дълг към ответницата за дългото съвместно съжителство и за дългата им съвместна работа, за която тя не е получавала възнаграждение.

Претендират се разноски.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на член 235, ал. 2 вр. с член 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна и правна страна следното:

Страните нямат спор относно факта, че са живели във фактическо съжителство на семейни начала, а от събраните по делото доказателства се установява обстоятелството, че по време на общото им съжителство е родено и едно дете. Ответницата не оспорва плащането

По делото е разпитана свидетелката при режим на довеждане - Е.И.Г. – ЕГН **********, която е майка на ищеца Г. И.. Свидетелката твърди, че познава ответницата П. М. от 2005г. Потвърждава, че последната е живяла с ищеца на семейни начала в жилището, находящо се в гр. **********, което жилище било дарено на ищеца от родителите на неговия баща. Пояснява, че ответницата и ищеца имали едно дете, което е в първи клас. Излага, че тя и съпругът й взели решени да предоставят хранителния магазин на П. М., тъй като последната нямала средства, като за магазина П. не им плащала наем. Св.

Е.Г. обяснява, че хладилниците в магазина били закупени от нея, тъй като печалбата от магазина била достатъчна само да задоволи единствено собствените нужди на ответницата. Посочва, че семейството й било финансово състоятелно, защото мъжът й бил банкер, докато ответницата произхождала от бедно семейство и нямала пари дори тока да си плати.

Отбелязва, че страните по делото били разделени от 2024 година, след като Г.

3 разбрал от сестрата на П., че последната му изневерява.

По делото като свидетел е разпитана майката на ответницата М.Н.В., която също потвърждава, че страните са живели заедно в дома на Г. И. в гр.

**********. Казва, че ищцата и ответникът започнали съвместен бизнес през 2007 г., като отворили хранителен магазин в двора на къщата в гр. **********, в който магазин ищцата работила постоянно до януари 2025г., а по време на майчинството й била замествана от свидетелката, която помагала в магазина.

Свидетелката сочи, че нито тя, нито дъщеря й са получавали заплати от ответника за работата си в магазина, въпреки оборота му от 800, 900 или 1000 лева на ден. Излага, че оборотът бил прибиран от ответника и част от него внасян по негови лични банкови сметки. Казва също, че Г. си купил жилище, а жилището на дъщеря й било избрано от двете страни и закупено със общи средства.

Представено е извлечение от разплащателната сметка с IBAN:

***************************** с титуляр Г. И. И., ЕГН ********** за периода от 2014г. до 2024 г., разкрита в Интернешънъл Асет Банк, от което се установява, че на 2.03.2022г. и 3.01.2023г. от същата сметка по банков път е наредена ЕАД общата сума от 11 970 евро / по 5985 евро/ към ПИМК Офис Парк ЕАД. Видно е също така, че на 16.04.2019 г. разплащателната сметка на ищеца е захранена със сумата 16 326,67 евро с основание - средства от закриване на сметка, както и че на 3.1.2023г. тази сметка е захранена със сумата от 5 895 евро, която след това е преведена на ПИМК Офис Парк ЕАД, кредитор на ответницата. Съгласно представения по делото анекс към договор по депозитна сметка № ***************************** от 20.08.2019 г. се изяснява, че ищецът е изтеглил от депозитната си сметка сумата от 12 605,16 евро. Установено е също така, че през съвместното съжителство на страните ищецът е закупил на свое име апартамент.

По делото е изслушана ССЕ, която съдът цени като безпристрастно дадена и компетентно изготвена, от която се установява, че чистата печалба за периода 2014 г. - 2024 г. от магазина възлиза на общата сума от 20 572,99 лева.

Ищецът е твърдял, че е платил процесните две суми към кредитор на ответницата, за да я освободи от задълженията й по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между ответницата, като купувач, и ПИМК Офис Парк ЕАД, като продавач на 16.06.2021 г.

Ответницата възразява, че средствата, с които са платени двете вноски са от реализираната печалба на дружеството Пенелопа – П. М. ЕООД, чийто управител е била тя в периода от 2014 до 2024 г., и която печалба се е внасяла от ищеца по личната му банкова сметка, от която сметка се твърди да са изтеглени сумите, за да се платят задълженията на ответницата към ПИМК Офис Парк ЕАД на основание сключения предварителен договор за покупкопродажба на недв. имот. Отделно от това ответницата е релевирала възражението, че ищецът е изпълнил един свой нравствен дълг и затова на осн. член 55, ал.2 ЗЗД не може да дири даденото.

Съобразно твърденията на ищеца съдът намира, че се касае за хипотеза на съзнателно изпълнение на чужд дълг / не поради грешка, а при нарочна 4 интервенция в чуждо правоотношение/, за които случаи са приложими – член 73 и 74 ЗЗД, като в тези случаи отношенията се уреждат по правилото на член 59 ЗЗД. Намесилият се в чужди отношения изпълнител на дълга, доколкото е интервенирал, воден от собствени мотиви, ще получи по-малката стойност от двете стойности, за които се говори в член 59 ЗЗД. Задълженото лице, в случая ответницата е освободена вследствие на удовлетворяването на кредитора й ПИМК Офис Парк ЕАД, но не е освободена спрямо солвенса – ищецът, към когото отговаря по силата на член 59 ЗЗД.