Решение № 20228 от 07.12.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 21089/2023
- Вид
- Решение № 20228
- Подписан
- 07.12.2023
- Състав
- СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 2, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 20228 гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. Н.А като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110121089 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 , пр. 1 КЗ.
Производството е образувано по искова молба с вх. № 111699/24.04.2023 г., с която ЗАД „*“ АД, ЕИК 121076907 е предявило срещу Ж. Б. С., ЕГН ********** установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 124 от ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т.
1, предл. 1 КЗ за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 741,22 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на пострадалото лице за застрахователно събитие, настъпило на 20.12.2017 г., в гр.
София, на кръстовището на ул. „***“ и бул. „--“, причинено виновно и противоправно от водача на лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № ** – Ж. Б. С., чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ЗАД * АД, който водач е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта от 0,71 промила на хиляда, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 12.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Ищецът твърди, че на 20.12.2017 г., в срока на застрахователното покритие 1 по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени имуществени вреди на лек автомобил „Хюндай Елантра“ с рег. № ***. Поддържа, че щетите са на стойност 716,22 лв. и посочената сума е била изплатена като обезщетение от ищеца, като са направени и разходи за определяне на обезщетението в размер на 15 лв., след което в полза на застрахователя е възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата – ответникът (водач на МПС „БМВ 320“ с рег. № **), който управлявал лекия автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, а именно - с 0,71 промила на хиляда, като в гр.
София, на кръстовището на ул. „***“ и бул. „--“ реализирал ПТП със спрял на светофара лек автомобил „Хюндай Елантра“ с рег. № ***. Поддържа се, че до ответника била изпратена регресна покана, но плащане не последвало.
Предвид изложеното, ищецът моли, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 741,22 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на пострадалото лице за застрахователно събитие, настъпило на 20.12.2017 г., в гр.
София, на кръстовището на ул. „***“ и бул. „--“, причинено виновно и противоправно от водача на лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № ** – Ж. Б. С., чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ЗАД * АД, който водач е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта от 0,71 промила на хиляда, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 12.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума на 14.12.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 67718/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, а и след неговото изтичане до настоящия момент не е депозиран отговор на исковата молба от ответника в производството.
В хода на производството по ч.гр.д. № 67718/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 160 състав от името на ответника е взето становище за недължимост на процесната сума в полза на ищцовото дружество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
2
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 124 от ГПК, вр. чл. 500, ал.
1, т. 1, предл. 1 КЗ за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 741,22 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на пострадалото лице за застрахователно събитие, настъпило на 20.12.2017 г., в гр. София, на кръстовището на ул. „***“ и бул.
„--“, причинено виновно и противоправно от водача на лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № ** – Ж. Б. С., чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ЗАД * АД, който водач е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта от 0,71 промила на хиляда, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 12.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 67718/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 160 състав.
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК за възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ ищецът следва да установи, че вредите на пострадалото от процесното ПТП лице са причинени, от ответника-делинквент с негово виновно и противоправно поведение; че към датата на ПТП между ответника и ищеца е съществувало действително облигационно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, като в изпълнение на задълженията си по нея, застрахователят е заплатил на увреденото лице, обезщетение при настъпване на застрахователно събитие за репариране на действителните вреди, както и че делинквента при причиняване на процесното ПТП е управлявал МПС, след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
При установяване на горепосочените обстоятелства от страна на ищеца в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
От приетия по делото Констативен протокол за ПТП № 1681720 от 20.12.2017 г., се установява, че на 20.12.2017 г. около 20:50 часа, лек автомобил лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № **, управляван от Ж. Б. С. се движи в гр.
София, по бул. Царица Йоанна с посока на движение от бул. Петър Дертлиев към бул. *** и на кръстовището с бул. --, поради движение с несъобразена скорост, самокатастрофира в бордюр, като в резултат от удара се отклонява и реализира ПТП с намиращите се пред него МПС с рег. № СВ5488ВМ и лек автомобил 3
Хюндай Елантра, рег. № ***. Протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ относно извършените от длъжностното лице или пред него действия и изявления, като не се ползва с материална доказателствена сила по отношение на механизма на застрахователното събитие. От друга страна, обаче, механизмът описан в горепосочения Констативен протокол за ПТП № 1681720 от 20.12.2017 г., се потвърждава и от останалите събраните по делото доказателства, в това число заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебна автотехническа експертиза, както и събраните писмени доказателства, включително удостоверение от 20.11.2018, издадено от МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, от което се установява, че във връзка с Констативен протокол за ПТП № 1681720 от 20.12.2017 г. на Ж. Б. С. е съставен АУАН и е издадено наказателно постановление за нарушение на разпоредбата на чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, което е влязло в законна сила на 08.01.2018 г. като установените въз основа на горепосоченото удостоверение обстоятелства, подкрепят напълно посоченото в Констативен протокол за ПТП № 1681720 от 20.12.2017 г., по отношение механизма на реализиране на процесното ПТП.
В Констативен протокол за ПТП № 1681720 от 20.12.2017 г. е отразено, че за управлявания от ответника лек автомобил има сключена застраховка гражданска отговорност
№ BG/11/117001224329 със срок на валидност от
01.05.2017 г. до 30. 04.2018 г. , т.е. със срок на валидност обхващащ и датата на реализиране на процесното събитие, а именно 20.12.2017 г. В Констативен протокол за ПТП № 1681720 от 20.12.2017 г. изрично е отразено, че ответникът е тестван за алкохол с дрегер, като е отчетено съдържание на алкохол в кръвта над 0,5 промила /а именно 0,71 промила алкохол в кръвта/, и на Ж. Б. С. е издаден талон за кръвна проба.
Не се спори по делото и се установява от събраните по делото доказателства, че към датата на реализиране на процесния пътен инцидент „Гражданската отговорност“ на лицата, управляващи лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № **, включително и на водача Ж. Б. С. е била застрахована при ответното дружество.
На 20.12.2017 г. от името на собственика на увреденото при процесното ПТП моторно превозно средство - лек автомобил Хюндай Елантра, рег. № ***, е депозирано пред застрахователя искане за оценка на щетите по горепосоченото МПС, като е описан посочения в протокола за ПТП механизъм.
4
Направен е опис – заключение на щетите, в който са описани щети, оценени впоследствие от застрахователя, като по делото е представеното платежно нареждане от 19.03.2018 г., от което се установява, че в полза на собственика на увреденото при процесното ПТП моторно превозно средство - лек автомобил Хюндай Елантра, рег. № ***, на 19.03.2018 г. е заплатено обезщетение в размер на 716,22 лева.
Приети са като доказателства и документи, удостоверяващи собствеността върху увреденото МПС, правоспособност на водача, който го е управлявал към датата на ПТП и Удостоверение за техническа изправност на ППС-то, действащо към датата на ПТП-то.
По делото е представена и приобщена към доказателствения материал регресна покана от ищеца до ответника за възстановяване на горната сума, като липсват данни същата да е получена от ответника, което обстоятелство е ирелевантно в настоящия случай, доколкото не се претендира обезщетение за забава, а исковата молба представлява покана за заплащане на претендираната сума.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в хода на производството по делото съдебна автотехническа експертиза се установява, че от техническа гледна точка всички увреждания по лек автомобил Хюндай Елантра, рег. № ***, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Относно пазарната стойност на материалните щети по увреденото в резултат на процесното ПТП моторно превозно средство се установява, че същите са в по – голям размер, а именно в размер от 1260,22 лева.
Предвид всички изложени по-горе съображения следва извод, че по делото е установено при условията на пълно и главно доказване, че вредите на пострадалото от процесното ПТП лице са причинени, от ответника - делинквент с негово виновно и противоправно поведение, че към датата на ПТП „Гражданската отговорност“ на лицата, управляващи лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № **, включително и на водача Ж. Б. С., е била застрахована при ответното дружество по силата на валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, като в изпълнение на задълженията си по нея, застрахователят е заплатил на увреденото лице, обезщетение при настъпване на застрахователно събитие за репариране на действителните вреди.
По отношение на последната предпоставка за уважаване на предявения 5 иск, а именно, че делинквентът - ответник при причиняване на процесното ПТП е управлявал МПС, под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма /с оглед изложените в исковата молба твърдения за факти и обстоятелства, на които ищецът основава исковата си претенция/, настоящият съдебен състав намира, че същата се установи от събраните в хода на производството доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Случаите, при които застрахователя има право да получи от виновния водач платеното застрахователно обезщетение са посочени алтернативно в горепосочената разпоредба, като съдът следва да се произнесе единствено по искането, с което е сезиран, като е обвързан от заявените в исковата молба твърдения за факти и обстоятелства, обуславящи твърдяното от ищеца и претендирано в исковото производство право на вземане. Действително правната квалификация е задължение на съда, но същият е обвързан от твърденията за факти, изложени от ищеца в исковата му молба. В конкретния случай ищецът излага твърдения, че към момента на реализиране на процесното ПТП, ответникът е управлявал лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № ** под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, като основава исковата си претенция именно на тези твърдения.