Присъда № 31 от 23.12.2024, Районен съд - Горна Оряховица

МОТИВИ към присъда № 31 от 23.12.2024г. по НОХД № 568/2024 г. по описа на ГОРС, девети състав

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – В.Т. е повдигнала обвинение срещу И.М.Б., ЕГН **********, за това, че на неустановена дата в периода от 22.05.2024 г. до 30.05.2024 г., в с. Я., община Г.О., извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна вьзраст, а именно З.Г.Б., родена на 30.06.2014 г., като с ръка пипал бедрото й и през дрехите пипал интимните й части в областта на чатала и слабините и като блудството е извършено чрез използване на безпомощното състяние на пострадалата Б.а – престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 1 от НК.

В насроченото по делото разпоредително заседание малолетната пострадала се представляваше от своите родители и законни представители В.М.Б. и Г.И.Б.. От нейно име същите заявиха, че желаят тя да бъде конституирана като частен обвинител по делото, което искане съдът намери за основателно и уважи.

В същото разпоредително заседание по направено изрично искане от служебния защитник на подсъдимия, в лицето на адв. Д.П. от ВТАК, което бе изрично подкрепено и от самия подсъдим, съдът, на основание чл. 370, ал. 1 от НПК, откри процедурата за съкратено съдебно следствие, визирана в глава ХХVІІ от НПК.

На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия правата му по чл. 370 и следващите от НПК. Уточни на подсъдимия Б., че при постановяване на присъдата съдът ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В хода на предварителното изслушване подсъдимия И.М.Б. заяви, че е разбрал какви са му правата в производството по реда на Глава ХХVІІ от НПК. Заяви също, че признава изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Не желае да се събират доказателства и да се разпитват свидетелите и вещите лица.

След даване ход на съкратеното съдебното следствие, представителят на Районна прокуратура – В.Т. заяви, че поддържа обвинението, както и квалификацията на престъплението.

В. Б.а като майка и законен представител на малолетната пострадала З.

Б.а и Г. Б. като баща и законен представител на малолетната пострадала З. Б.а (частен обвинител по делото) заявиха на свой ред, че поддържат обвинението.

Служебният защитник на подсъдимия потвърди, че неговият подзащитен е запознат с обвинението. Признал се е за виновен още на фаза досъдебно производство и се признава за виновен по повдИ.ото обвинение и пред настоящата съдебна инстанция.

Подсъдимият И.М.Б. потвърди, че разбира в какво е обвинен. Съжалява 1 и се извинява и на родителите. Бил пиян и не знаел какво прави. Пред съда той отново изрично заяви, че се признава за виновен по така повдИ.ото обвинение. Признава всички факти и обстоятелства, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, така, както е заявил на предварителното изслушване. Съжалява за стореното. Дава съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът, след като прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства, установи, че направените самопризнания от подсъдимия се подкрепят от събраните в хода на дознанието доказателства. По тази причина и на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът определи, че при постановяване на присъдата срещу подсъдимия, ще се ползват неговите самопризнания, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения:

Прокурорът заема становище, че счита обвинението, повдИ.о на И.М.Б. за извършване на престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 1 от НК за доказано по безспорен и категоричен начин. Той уточни, че следва да се отчете и съдействието на подсъдимия както в хода на ДП, така и днес пред съда. Приема доказателствата и обстоятелствата по случая, които са подробно изложени от колегата, изготвил обвинителния акт, както и юридическите аргументи във връзка с квалификацията на деянието. Според представителя на държавното обвинение наказанието, което следва да се определи на Б. следва да бъде при условията на чл. 58а от НК и със съответната редукция по закон.

Като размер, след редукцията, според него то следва да се доближава до предвидения в закона минимум. Предвид обекта на защита по този раздел на НК, както и възрастта на пострадалото лице, прокурорът счита, че това наказание следва да бъде изтърпяно ефективно при общ режим като се приспадне времето, през което подсъдимият е търпял мярка за неотклонение „Домашен арест“. На подсъдимия следва да бъдат възложени за плащане и направените в хода на ДП разноски по сметка на ОД на МВР – В.Т..

В. Б.а като майка и законен представител на малолетната пострадала З.

Б.а и Г. Б. като баща и законен представител на малолетната пострадала З. Б.а (частен обвинител по делото) заявиха, че поддържат становището на прокурора и искат той да си получи заслуженото.

Служебният защитник на подсъдимия И. Б. – адв. Д.П. от ВТАК зае становище, че подсъдимият през цялото време на ДП си признава всички факти и обстоятелства и е съдействал за разкриване на обективната истина.

Според нея това следва да се отчете при постановяване на присъдата, както и следва да се отчете неговото тежко семейно положение – същият отглеждал пет деца и е в тежко икономическо положение единствен да издържа семейството, което има. Адв. П. посочи, че И. Б. е с чисто съдебно минало, същият е реабилитиран по предходното си осъждане. Моли за присъда при 2 превес на смекчаващи вината обстоятелства като съдът приложи чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и определи наказание под най-ниския размер на предвиденото в закона наказание, чието изпълнение да отложи по чл. 66 с изпитателен срок.

Алтернативно помоли съда да приложи чл. 58а, ал. 1, т. 1 от НК като определи най-ниското предвидено от закона наказание, което да редуцира с една трета и също да отложи изтърпяването по чл. 66 от НК. Отново наблегна, че подсъдимият през цялото време е съдействал на разследването, не е укривал факти и обстоятелства, изразил е критичното си отношение както още в досъдебната, така и в съдебната фаза. Защитникът отбеляза, в случая индивидуалната превенция би могла да се изпълни и с едно условно осъждане, което би дало възможност на подсъдимия да се грижи за децата си, както и да преосмисли своето поведение.

Подсъдимият И.М.Б. помоли съда за условна присъда, за да може да се грижи за децата и семейството си. При дадената му последна дума отново заяви, че съжалява. Обеща, че няма да се повтори и се извини отново на родителите на пострадалата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

И.М.Б. е роден на 24.12.1984 г. в гр. Г.О.. Той е български гражданин.

Постоянният му адрес на местоживеене е в с. Я., общ. Г.О., ул. „***“ № 18.

Неграмотен е. Женен. ЕГН: **********. Осъждан е.

В.М.Б. е на 40 години. Тя е омъжена за Г.И.Б. на 48 години. Двамата имат три деца, едното от които е малолетната З. Б.а Г.ева, родена на 30.06.2014 г. Семейството живее в с. Я.. Прели години, семейството е живеело в Германия.

Семейството на В. и Г. подържало добри отношения със семейството на И. Б., който имал четири деца. Децата в двете семейства се познавали и общували.

През пролетта на 2024 г. И. живеел и работел в Холандия. Той се разделил със съпругата си и в началото на май на 2024 г. се прибрал в с. Я..

Настанил се в дома на майка си Д.А.Ч.. И. и роднините му решили да празнуват завръщането му oт чужбина. На неустановена дата, в периода 22.05.2024 г. до 30.05.2024 г. И. посетил дома на Г. Б. в село Я.. Поискал от Г. да му заеме тонколоните си, за да пусне в дома си музика и организира празненство. З. била вкъщи и поискала да отиде в дома на И.. Родителите на З. й позволи да посети дома на И. и да нощува там.

Същият ден И. пил бира, роднини посещавали къщата му, танцували кючеци. В един момент вечерта З. и И. били сами на двора, където се извършвала почерпката. И. Б. казал на З.: „Искаш ли да ми лапаш пишката“. З. отказала и се разплакала. Притеснила се и не споделила с родителите на И..

Вечерта родителите на обвиняемия си легнали в тяхната стая. З. останала в стаята на И.. Детето било в леглото. Било облечено с тениска и клин. И. се приближил до леглото и с ръка пипал бедрото й. През дрехите пипал с ръка 3 интимните й части в областта на чатала и слабините. З. преценила, че случващото се с нея е лошо и нередно, поради което настоявала И. да спре. З. се разплакала. Поради шума от плача на детето в стаята влязла майката на И. – Д.. З. й заявила, че иска да си тръгне, но не разказала за причината. Жената обещала на детето да го заведе при родителите му на сутринта. Притеснен да не би родителите му да разберат извършеното от него, И. прекратил действията си спрямо детето. З. се преместила на другото легло, но била доста притеснена. На сутринта се прибрала сама в дома си. Срамувала се и не споделила с родителите си. Няколко дни по-късно разказала на по-големият си брат какво се е случило в дома на И.. Той споделил с родителите им за изживяното от З., но направил това едва през месец юли на 2024 г. От родителите бил подаден сигнал до полицията.

В хода на образуваното досъдебно производство били разпитани пострадалото дете, неговите родители и майката на подсъдимия.

Била назначена и изготвена психиатрично-психологическа експертиза на пострадалата З. Б.а. От заключението на същата се установило, че лицето не страда от психично заболяване. Притежава равнище на развитие на интелекта в рамките на нормата за възрастта, образованието и социалния опит. Може да дава показания по делото – да описва събитията, които е преживяла.

Била назначена и изготвена също съдебно психиатрична експертиза на обвиняемия И.М.Б., от заключението на която се установило, че Б. не страда от психично заболяване или интелектуален дефицит. Към момента на деянието е разбирал свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи. Бил е състояние на обикновено алкохолно опиване.

С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 17.07.2024 г. И.М.Б. бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 356/2024 г. за извършено от него престъпление по чл. 149, ал. 2, пр. 3 във вр. с ал. 1 от НК.

Прокурорът е приел, че малолетието на пострадалия от позицията на наказателното право се разглежда като безпомощно състояние като посочва в обвинителния акт и константната съдебна практика по този въпрос.

Съвкупната преценка от събраните доказателства мотивира съда да приеме за установено по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил деянието, за което му е повдИ.о обвинение.

От обективна страна се установи, че подсъдимият И.М.Б., на неустановена дата в периода 22.05.2024 г. до 30.05.2024 г. в с. Я., общ. Г.О., извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, а именно З.Г.Б., родена на 30.06.2014 г., като с ръка пипал бедрото й и през дрехите пипал интимните й части в областта на чатала и слабините и като 4 блудството е извършено чрез използване на безпомощното състояние на пострадалата Б.а – престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 1 от НК.

От субективна страна подсъдимият Б. е извършил деянието при условията на пряк умисъл като форма на вина, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Разбирал е свойството и значението на извършеното от него. Бил е в обикновено алкохолно опиянение.

Поради това съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъплението по чл. 149, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 1 от НК.

Причини за извършване престъплението: алкохолно опиянение и занижено правосъзнание.

Смекчаващи отговорността обстоятелства: самопризнание и съдействие за разкриване на обективната истина още в хода на досъдебното производство, искрено съжаление от стореното.

Отегчаващи отговорността обстоятелства: няма.

В хода на делото не се установиха обстоятелства, изключващи обществената опасност, противоправността и наказуемостта на деянието на подсъдимия, нито основания за освобождаването му от наказателна отговорност, поради което съдът прецени, че на Б. следва да бъде наложено наказание за извършването на гореописаното престъпление.