Решение № 631 от 25.10.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 631 гр. София, 22.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20211001000559 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК

С решение № 260256 от 12.02.2021г. „Мит Прес“ ООД е осъдено да заплати на Н. Т., германски гражданин сумата от 1208,03лв. –обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от използването на фотография „Дворецът на парламента в Букурещ- Бална Зала“, извършено през периода 24.06.2018г.- 18.05.2020г. чрез публикуване без разрешение в Интернет сайт www.manager.bg ; на основание чл.84,ал.3 от ЗЗД сумата от 233,21лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 24.06.2018г.18.05.2020г.; на основание чл.95,ал.1 ЗАПСП сумата от 500лв. частично от 1000лв. обезщетение за неимуществени вреди от нарушението,изразяващо се в публикуване в Интернет сайт www.manager.bg; на фотографското произведение през периода 24.06.2018г.18.05.2020г. без обозначаване на Н. Т. за негов автор; на основание чл.84,ал.3 от ЗЗД сумата от 96,53лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва през периода 24.06.2018г.18.05.2020г., както и съдебни разноски в размер на 1077лв. като искът по чл.84,ал.3 от ЗЗД за обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 193,05лв. Отхвърлена е претенцията по чл.95,ал.1 от ЗАПСП за присъждане на сумата от 420лв.- имуществени вреди,от които платено адвокатско възнаграждение за извънсъдебно уреждане на спора в размер на 400лв. и платена нотариална такса в размер на 20лв.

1

Против така постановеното решение са постъпили жалби от страните по делото.

Н. Т. обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен искът по чл.95,ал.1 от ЗАПСП за сумата от 420 лв. имуществени вреди. Счита,че съдебният акт в тази му част е постановен при нарушение на материалния закон и е необоснован. Излага доводи, че процесното обезщетение е пряка и непосредствена последица от нарушението, извършено от ответника, поради което е дължимо. Направените разноски били необходими такива защото извънсъдебната правна помощ била предоставена по повод на нарушението и в опит да се предотвратят по-нататъшните вреди от същото. В същото време те можело да се третират като деловодни разноски по повод на делото и именно поради това представлявали претърпени загуби от страната, които били в причинно- следствена връзка с нарушението. В подкрепа на тезата си жалбоподателят се позовава на норми от правото на ЕС и на практика на Съда на ЕС .

„Мит Прес“ ООД обжалва решението в частта му, с която са уважени предявените от Н. Т. искове за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи и неимуществени вреди вследствие от твърдяното неправомерно използване от негова страна на фотографията „Дворецът на парламента в Букурещ- Бална Зала“. Правят се оплаквания за необоснованост на решението в тази му част и неправилно приложение на материалния закон. Конкретните оплаквания се изразяват в твърдението, че съдът неправилно е приел, че посочената фотография представлява художествено произведение, както и за неправилно изчисляване на размера на обезщетението за пропуснати ползи.

Направени са оплаквания,че в частта, с която е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди съдът се е произнесъл по непредявен иск. Претенцията била такава по чл.95,ал.1 от ЗАПСП, докато съдът присъдил обезщетение по чл.95а, ал.1, т.1 от ЗАПСП.

Моли се решението да бъде отменено в атакуваната му част,включително за присъдените лихви за забава върху главниците и въззивният съд да постанови ново, с което да отхвърли всички предявени искове.

Всяка от страните е подала отговор на жалбата на насрещната страна. С тези отговори жалбите се оспорват.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова молба, предявена от Н. Т., гражданин на Германия, с която на основание чл. 95 ЗАПСП се претендира „Мит Прес“ ООД да му заплати сумата от общо 2554,29лв., представляваща обезщетение за вреди от нарушение на авторските права на ищеца върху фотография „ Дворецът на парламента в Букурещ-Бална зала“ извършено от ответника в периода от 2

24.06.2018г. от 11.02.2020г. за визуално представяне на „Двореца на парламента“, част от статията „7 малко известни чудеса на света“, публикувана на сайта www.manager.bg, който е собствен на ответното дружество. Същата била налична на сайта на ответника и към 11.02.2020г., който факт се установявал от нотариална заверен препис от електронен документ. Ползването се осъществявало без разрешение и съгласие на автора.

Според ищеца обезщетението за имуществени вреди следва да се определи като се вземе предвид какво възнаграждение би получил ищецът за ползването на фотографията във Ф Р Германия. Съгласно ежегодният сборник, който Съюза на професионалните търговци на фотографии във ФР Германия за онлайн употреба на подстраница за посочения период се дължали 310 евро. В случаите когато фотографията бил използвана не само без съгласието на автора , но и без да е посочено негово име се дължала надбавка от 100%.

Претендират се също обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500лв. като искът е предявен частно от пълния му размер от 1000лв. и обезщетение за претъпени вреди в размер на 420лв. Последните се формират от заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за доброволно уреждане на спора, както и нотариална такса за заверка на препис от електронен документ.

Претендира се и законна лихва върху тези обезщетения, считано от момента на извършване на нарушението до датата на подаване на исковата молба, както и от завеждане на иска до окончателното му изплащане.

Ответното дружество оспорва предявените искове като неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени. Счита, че не е доказано ищецът да е автор на процесната фотография, а поддържа че същата може да бъде намерена освен на неговия сайт и в множество други сайтове без означение за авторство. При това положение за дружеството било обективно невъзможно да установи, че именН. Т. е неин автор и съответно да го посочи такъв при публикуването й.

На следващо място се поддържа,че фотографията не е годен обект на авторско право, тъй като неин обект е архитектурна забележителност, при създаването й липсва оригиналност и не е резултат от творческа дейност.

Освен това авторът бил разрешил на неограничен кръг лица да използват произведенията му за лични нужди, а дружеството не е продавало изображението, а само го направило достъпно на своите читатели.

Дори обаче да бъде прието, че Н. Т. е автор на тази фотография и че същата представлява годен обект на авторското право, то искът по отношение на пропуснати ползи и всички останали претенции били неоснователни. Излага съображения, че обезщетението за пропуснати ползи не следва да изчислява по посочения от ищеца начин- като се вземе предвид възнаграждението, което би получил съгласно тарифата, прилагана в ФР Германия.

3

Счита, че няма основание да се прилага предвиденото в тази тарифа увеличение на възнаграждението със 100% заради непосочването на името на автора, тъй като дружеството нямал как да узнае това име. Поддържа се също, че не е доказан периода на използване на фотографията.

Изложено е и становище, че претендираните от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение и нотариална такса не следва да бъдат присъждани, тъй като те не подлежат на обезщетяване. Що се касае до неимуществените вреди, то било необходимо същите да бъдат доказани. Не следвало да бъде присъждана и законна лихва преди датата на завеждане на делото, тъй като задължението е парично и същото става изискуемо след покана.

В подадения отговор на исковата молба не е оспорен фактът, че фотографията е била част от съдържанието на посочената в исковата молба статия, която е била публикуван на сайта на ответника. С последващо становище такова оспорване е направено, но съдът счита същото за преклудирано.

По делото са представени като доказателства копия от разпечатани електронни документи - страници от сайта www.manager.bg, за който не е спорно, че се ползва от ответника. От тях е видно, че процесната фотография е била качена на този сайт на дата 24.06.2018г. и е била налична и на дата 11.02.2020г., като последното обстоятелство се установява от факта, че тогава е удостоверена верността на преписа от електронен документ по нотариален ред.

Освен това ищецът е представил разпечатани на хартиен носител страници от своя сайт“Sumfinit. /www.sumfinity.com /, от които е видно, че фотографията „Дворецът на парламента в Букурещ- Бална Зала“ е част от неговото съдържание. Налична е и разпечатана страница от портала Whois, от която се установява, че именно ищецът е регистрирал посочения сайт.

От своя страна ответникът нито твърди, нито представя доказателства той или друго лице, различно от ищеца, да притежава авторските права върху процесните две фотографии.

От изложеното в отговора и допълнителната молба, както и устно изразените становища в проведените от първоинстанционния съд открити съдебни заседания става ясно, че фотографиите не са създадени по негово възлагане, а са копирани от други Интернет сайтове с ясното съзнание, че са чужди, като ответникът не притежава права на ползване, отстъпени по надлежния ред. В публикацията на фотографиите на Интернет сайта на ответното дружество - липсва обозначаване на автора, поради което не би могло да се обоснове прилагането на презумпцията за авторство в полза на друго лице.

От приетата по делото съдебно- авторска експертиза се установява,че първата дата на публикуване на фотографията на сайта на Н. Т., е 26.01.2013г. Експертът е направил анализ на суровите файлове на снимката, налични по делото и е установил, че на същата е 4 направена допълнителна обработка. Освен това експертът посочва, че при създаването й е налице творческа дейност – избор на снимачна позиция като изразно средство за индивидуално представяне на основните елементи на заснета композиция.

Вещото лице е изчислило и размера на дължимото обезщетение за пропуснати ползи като е съобразило таблицата на усредните цени за продажба на фотографии на „Федералната агенция на професионалните доставчици на изображения“ Германия.

Според същата, за ползването на фотографията за една година се заплаща сума в размер на 310 евро,а когато не е посочен автора на фотографията се начислява надбавка в размер на 100% върху това възнаграждение. Общия размер на възнаграждението за исковия период е изчислен на 1180 евро или 2310 лева.

Във връзка с доказване на размера на претърпените имуществени вреди е представен договор за правна и защита и съдействие,сключен между ищеца и адв.Д.Г. за осъществяване на действия за откриване на нарушителя, правна квалификация на нарушението и обезпечаване на доказателства, преговори, представителство и подготовка на сключване на споразумение за спора във връзка с авторските права на клиента.

Въз основа на този доказателства градският съд е приел, че искът за заплащане на обезщетение е основателен в пълния претендиран размер на обезщетението за пропуснати ползи и това за неимуществени вреди. За неоснователна е счетена претенцията за обезщетяване на ищеца за извършените разходи за извънсъдебно уреждане на спора и нотариална заверка на препис от електронен документ.

Въззивният съд намира, че така постановеното решение е частично неправилно по следните съображения:

Предявеният иск е с правно основание чл.95,ал.1 от ЗАПСП. Макар ищецът да е германски гражданин правоотношението по нерегламентирано ползване на процесното изображение и съответно възникването на правото на обезщетяване на вредите от това се е развило на територията на Република България и по аргумент от чл.71,ал.1 от КМЧП следва да се приложи българското право.