Решение № 6 от 22.04.2024, Районен съд - Средец

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Средец, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20232170200294 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по жалба подадена от Е. Х. Н. с ЕГН ********** чрез пълномощника адв. К. П. п р о т и в Наказателно постановление № 23-0269000081/02.05.2023 г. на Началник група към ОДМВР Бургас, РУ Средец, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012г. на МВР е постановено отнемане на общо 10 контролни точки.

С жалбата са формулирани доводи и оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление, издадено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна. Твърди се, че мястото на нарушението не е достатъчно конкретно индивидуализирано, както и не е посочена конкретната хипотеза на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. В НП не било описано, че автомобила е със служебно прекратена регистрация, поради липса на задължителна застраховка гражданска отговорност. Твърди се още, че собственика на автомобила не е бил уведомяван по какъвто и да е начин за обстоятелството, че регистрацията на посочения автомобил е прекратена служебно, поради което нарушението не било извършено виновно. Цитирана е съдебна практика и се претендират разноски.

В с. з. жалбоподателя, редовно призован, не се явява, но изразява становище писмено, с което желае делото да се разгледа в негово отсъствие и моли за отмяна на наказателното постановление.

1

В с. з. за АНО, редовно призован, представител не се явява и не изразява становище.

Съдът, като съобрази становището на страните и прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 28.03.2023 около 14:15 гр. Средец на път II-79 до бензиностанция "Би-оил" с посока на движение гр. Бургас, полицейски служител при РУ Средец - актосъставителят автоконтрольор П. А. П. и мл. автоконтрольор Т.

М. К., спрели за проверка лек автомобил „Субаро“ модел „Легаци“ с рег. № Х5263КК, собственост на „Гранит мрамор оникс“ ЕООД, който бил управляван от жалбоподателя Е. Х. Н.. В хода на проверката след справка в ОДЧ-Средец, се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, считано от 28.03.2023 г.

Актосъставителят П. П. съставил на място против водача Е. Х. Н. АУАН с бланков № 65/28.03.2023 г., в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, като в реквизит възражения не е материализира писмено такива.

По случая била извършена и проверка по вх. №.4638/2023 г. по описа на БРП ТО Средец с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, финализирана с Постановление от 24.04.2023 г. на прокурор при РП-Бургас ТО Средец за отказ да се образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, в което е формулиран извод, че за служебната дерегистрация на управлявания от водача лек автомобил на собственика не е било връчено нарочно уведомление, което изключва наличието на знание у водача за прекратената регистрация на автомобила, и наличието на вина, съотносима с изследвания състав по чл. 345, ал. 2 НК. Посочено и че е налице малозначителност на деянието.

След получаването на постановлението на прокурора и преценка на събраните доказателства, Началникът на група в ОДМВР –Бургас, РУ Средец, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012г. на МВР е постановено отнемане на общо 10 контролни точки.

Препис от НП е връчено на жалбоподателя на 19.12.2023 г., видно от инкорпорираната в него разписка, а жалбата е подадена на 21.12.2023 г., видно от входящия регистрационен номер.

Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по делото доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно: Наказателно постановление № 23-0269000081/02.05.2023 г. на Началник група към ОДМВР Бургас, РУ Средец; АУАН с бланков № 65/28.03.2023 г., гласни доказателствени средства, приобщени чрез разпита на св. П. П., и св. Т. К., писмени сведения от Е. Х. Н., дадени на дата 28.03.2023 г., Постановление от 24.04.2023 г. на прокурор при РП-Бургас ТО Средец по 2 преписка вх. №.4638/2023 г. за отказ от образуване на досъдебно производство, докладна записка рег.№ 269р-3762, справка от информационния масив на КАТ за собствеността на МПС „Субаро“ модел „Легаци“ с рег. № Х5263КК, справка от информационна база данни на КАТ, отразяващи промени в регистрацията на МПС „Субаро“ модел „Легаци“ с рег. № Х5263КК, видимо от която ,считано от 28.03.2023г. автомобилът е със служебно прекратена регистрация без „Гражданска отговорност“ по чл.143, ал.10 ЗДвП; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР досежно компетентността на актосъставителя и административно наказващият орган.

Съдът кредитира всички събрани доказателствени средства, тъй като всяко по отделно съответства на останалите и не е налице противоречие между фактите които се твърдят от жалбоподателя и доказателствата.

При така установената фактическа обстановка след като съобрази закона, съдът прие следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган Началник на група в ОДМВР – Бургас РУ Средец, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице – автоконтрольор при РУП Средец, оправомощени със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР, т. е. от компетентни органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 ЗАНН. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34, ал. 1 и 3 ЗАНН. Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени процесуалните правила. На нарушението е дадена изчерпателна фактическа формулировка, посочени са дата и място на извършването му, индивидуализирана е нарушената законова разпоредба и кореспондиращата й санкционна норма, въз основа на която е определена санкцията.

В обжалваното наказателно постановление липсва изрично посочване на АУАН въз основа на който е съставено то. Заедно с това не са отразени и имената на актосъставителя. Поради това се установява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗАНН. Въпреки това съдът намира, че това процесуално нарушение не е съществено, тъй като не е ограничило правата на нарушителя. В НП е дадена изчерпателна фактическа формулировка която съответства на възприетото в представения по делото АУАН.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното

НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 ЗАНН, НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина, което обаче в случая не е така.

Съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, 3 поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 КЗ, т. е. че не е сключена задължителната застраховка "Гражданска отговорност" и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Анализът на тази разпоредба сочи, че законодателят е вменил в задължение на компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на това основание, едновременно да уведоми собственика на превозното средство. В този смисъл в Тълкувателно Постановление № 2/ 05.04.2023 г. по т.д.№3/2022 г. на ВАС и ВКС е възприета обвързващо задължително тълкуване на закона в следния смисъл:

„Съществува законово задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1 ЗДвП за административния орган да уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство/…/ В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 ЗДвП ще е несъставомерно.“ В цит.

Тълкувателно постановление е дадено конкретно, ясно и недвусмислено финално разрешение на правния въпрос, което гласи: „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.“Впрочем това разрешение е застъпено и развивано и в константната практика на Административен съдБургас.

Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, собственост на трето лице „Гранит мрамор оникс“ ЕООД, на посочените в АУАН и НП дата и място. Жалбоподателят не спори още и, че по време на проверката процесното МПС е било със служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП /съобразно визираното в НП/. Но в случая няма доказателства нито собственикът, нито водачът-жалбоподател, да е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на превозното средство, за да се приеме, че същият е бил информиран за това обстоятелство към момента, в който жалбоподателят е управлявал процесния автомобил и е бил спрян за проверка.

След като по делото не е доказано, че по отношение на собственика на 4 автомобила е извършено, предвиденото от закона уведомяване, категорично не може да се приеме знание за обективните елементи от състава на нарушението от страна на водача, на когото първият е предоставил превозното средство за управление.

Такова разрешение налага и разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, която отново изрично разпорежда уведомяване на собственика при хипотезата на ал. 1, т. 8 на текста.

Наличието на вина изисква узнаване на определени факти, съответно действия или бездействия основаващи се на това знание, поради което незнанието на факта, че тази регистрация е прекратена автоматично изключва възможността за наличие на виновно поведение, осъществено при форма на вина-умисъл.“ В конкретния случай, регистрационните табели на МПС са били на предназначените за това места, поради което на водача не може да се вмени вина, била тя под формата на умисъл или при непредпазливост за това, че е осъществил състава на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Нормативната уредба не предвижда задължение на водачът на МПС да проверява, преди да предприеме управление, дали евентуално неговата регистрация не е прекратена служебно от страна на контролните органи, за разлика от задължението на последните да уведомят собственика при прекратяването на тази регистрация.