Решение № 13328 от 03.07.2026, Софийски районен съд

РЕШ.Е

№ 13328 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г. като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110139320 по описа за 2025 година

Производството е образувано по осъдителен иск, предявен от Д. Г. Я., ЕГН **********, с адрес в ..., чрез пълномощника му адв. И. Г. Д. против „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управл.е в гр. София, район „Красно село”, ул.

„Ястребец” № 23 Б, представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц..

Твърди се в исковата молба, че срещу ищеца, както и срещу Р. Я.а е образувано и водено изпълнително дело 1080 по описа за 2022 г. на Частен съдебен изпълнител У.Д., което дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 23.03.2022 г., издаден по частно гражданско дело 48302 по описа за 2016 г. на СРС, 78 състав за следните суми, а именно: сумата в размер на 380.18 лева -главница за доставена топлинна енергия за периода 31.08.2013г.-11.08.2016г., ведно със законната лихва, считано от 25.08.2016г. до окончателното плащане на вземането, мораторна лихва в размер на 70.16 лева за периода 31.08.2013 г.-11.08.2016 г.

С влязлото в законна сила съдебно реш.е по гражданско дело 62780 по описа за 2022 г. на СРС, 38 състав са уваж. предяв.те от страна на Д. Г. Я.а отрицателни установителни искове, като е установено, че ищецът не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД горепосоч.те суми, за които е издаден изпълнителен лист по частно гражданско дело № 48302 по описа за 2016 г. на СРС, 78 състав.

В рамките на изпълнителното производство са налож. запори върху банкови сметки на ищеца, както и други обезпечителни мерки. След влизането в сила на съдебното реш.е по предяв.я отрицателен уставнителен иск – на 27.01.2025 г. ответното дружество не е предприело каквито и да било действия във връзка с прекратяването на изпълнителното производство срещу Д. Я.. Ето защо, на 02.04.2025 г. Д. Г. Я. е упълномощил адвокат, който да го представлява в изпълнителното производство и да предприеме необходимите действия във връзка с вдигането на налож.те запор. За осъщественото процесуално представителство в изпълнителното дело ищецът е заплатил адвокатско възнагражд.е в размер на 400 лв.

С тези обстоятелства Д. Я. обуславя правния си интерес от предявяването на иск за осъждане на „Топлофикация София“ ЕАД да му заплати обезщет.е за претърп. имуществен вреди в размер на 400 лв., представляващи направ.те от ищеца разноски за заплащане на 1 адвокатски хонорар по изпълнително дело № 1080 по описа за 2022 г. на Частен съдебен изпълнител У.Д., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 02.07.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

С исковата молба ищецът моли за събирането на писм. доказателства.

За датата на откритото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца представя писмено становище, с което поддържа иска и направ.те доказателств. искания. Не ангажира допълнително доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът депозира отговор, с който оспорва предяв.я иск като недопустим и неоснователен.

Доводите си за недопустимост на исковата претенция, ответникът основава на обстоятелството, че претендираните имуществ. вреди представляват разноски, направ. в изпълнително производство и същите е следвало да бъдат претендирани в хода на това производство, а съдебният изпълнител да се произнесе по дължимостта им.

По същество ответникът оспорва иска като неоснователен. Излага подробни правни съображ.я, че в случая, не е налице виновно и противоправно повед.е на ответника – същият е упражнил добросъвестно процесуалните си права като е инициирал изпълнително производство. Ответното дружество не следва да носи имуществена отговорност за това, че след влизане в сила на реш.ето, с което е признато за установено, че вземането предмет на изпълнителното производство е погасено по давност, не е предприел активни действия за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като такива действия ограничават собственото му право на удовлетворяване. Освен това, изтичането на погасителния давностен срок не погасява самото вземане, а възможността за принудителното му събиране. Твърди се в отговора, също така, че не е налице причинно – следствена връзка между твърдяното бездействие на ответника и претендираните имуществ. вреди, съставляващи заплатен адвокатски хонорар. Ищецът е следвало единствено да представи пред съдебния изпълнител заверен препис от реш.ето, с което задълж.ето е признат за погасено по давност, за което не му е била необходимо адвокатска защита.

С отговора ответникът моли за събирането на писм. доказателства.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество представя писмена молба, с която поддържа направ.те в отговора възраж.я и искания. Не прави нови доказателств. искания.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на молба на „Топлофикация София“ ЕАД от 15.06.2022 г. е образувано изпълнително дело № 1080 по описа за 2022 г. на Частен съдебен изпълнител У.Д., рег. № 858 и район на действие – Софийски градски съд. Страни в изпълнителното производство са „Топлофикация София“ ЕАД (взискател) и Д. Г. Я. (длъжник). Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист от 23.03.2022 г., издаден по частно гражданско дело № 48302 по описа за 2016 г. на СРС, 78 състав за следните суми, а именно: сумата в размер на 380.18 лева -главница за доставена топлинна енергия за периода 31.08.2013г.-11.08.2016г., ведно със законната лихва, считано от 25.08.2016г. до окончателното плащане на вземането, мораторна лихва в размер на 70.16 лева за периода 31.08.2013 г.-11.08.2016 г.

С реш.е № 22703 от 14.12.2024 г., постановено по гражданско дело № 62780 по описа за 2022 г. на СРС, 38 състав е признато за установено, че Д. Г. Я. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите по частно гражданско дело № 48302 по описа за 2016 г., а именно: сумата в размер на 380,18 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода 31.08.2013 г. - 11.08.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 25.08.2016г. до 2 окончателното плащане на вземането, мораторна лихва в размер на 70,16 лева за периода 31.08.2013 г. - 11.08.2016 г. Реш.ето е влязло в законна сила на 27.01.2025 г.

С молба от 04.04.2025 г. Д. Я., чрез пълномощника си, е представил пред съдебния изпълнител влязлото в сила съдебно реш.е, с което е призната недължимостта на сумите, предмет на принудителното изпълн.е.

С постановл.е от 07.04.2025 г. изпълнителното производство е прекратено. В постановл.ето липсва произнасяне по направ.те разноски в изпълнителния процес, но съдът не констатира в кориците на изпълнителното дело да се съдържа искане на длъжника за присъждане на разноски.

В хода на изпълнителното производство длъжникът Д. Я. е представляван от пълномощника си адв. И. Д. въз основа на пълномощно, находящо се на л. 37 от изпълнителното дело. В кориците на изпълнителното дело, представено в цялост от съдебния изпълнител, не се съдържа договор за правна защита и съдействие или друг документ, който да установява обстоятелството, че длъжникът Д. Я. е заплатил адвокатско възнагражд.е за представителство в изпълнителното производство.

С исковата молба, инициирала настоящето дело, ищецът представя договор за правна защита и съдействие, сключен на 02.04.2025 г. между него и адвокат Д., според съдържанието на който Д. Я. е заплатил адвокатски хонорар в размер на 400 лв. представителство по изпълнително дело № 1080 по описа за 2022 на Частен съдебен изпълнител У.Д..

При така установеното от фактическа страна съдът намира предяв.ят осъдителен иск за допустим, но неоснователен, предвид следните съображ.я:

Съдът намира за неснователни ответниковите доводи за недопустимост на исковата претенция. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските по изпълн.ето са за сметка на длъжника, освен когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, с изключ.е на случая, когато причината за прекратяването е извършено плащане след започването на изпълнителното производство. По аргумент за противното от посочената разпоредба следва, че в случаите като настоящия разноските по прекратеното изпълнително производство не следва да останат за сметка на длъжника. В тези случаи в полза на последния възниква облигационно вземане за възмездяване на стор.те от него по повод на изпълнителния процес разноски. Тези разноски следва да бъдат понес. от взискателя по делото в качеството му на насрещна страна по прекратеното изпълнително производство. Тъй като в ГПК не е предвидена изрична възможност съдебният изпълнител да присъди направ.те от длъжника разноски по изпълн.ето, като осъди взискателя да му ги заплати, то следва да се приеме, че единствената възможност за длъжника да получи възстановяване на същите е чрез предявяване на претенцията му по общия исков ред.

Разгледан по същество, искът е неоснователен.

Съдът счита, че ищецът не доказа по безспорен и категоричен начин, че в хода на изпълнително дело № 1080 по описа за 2022 г. на Частен съдебен изпълнител У.Д. е направил разноски за заплащане на адвокатско възнагражд.е в размер на 400 лв. Както беше посочено по-горе, в кориците на изпълнителното дело, което е представено в цялост от съдебния изпълнител, няма представ. доказателства че длъжникът Д. Я. е заплатил адвокатски хонорар – фактура, договор за правна защита и съдействие, разписка или друг документ. В изпълнителното дело е приложено само пълномощно, обвластяващо адв. Д. да представлява длъжника. Договор за правна защита и съдействие е представен, едва като прилож.е към исковата молба. Действително в него е отразено, че ищецът е заплатил възнагражд.е на адвоката си в размер на 400 лв. за представителство в изпълнителния процес. Следва обаче, да се има предвид, че договорът за правна защита и съдействие е частен диспозитивен документ и същият не се ползва с материална доказателствена сила, нито има достоверна 3 дата, съобразно разпоредбата на чл. 181 ал. 1 от ГПК. Житейски и правно нелогично е документът, с който страна заплаща адвокатско възнагражд.е да не бъде представен и приложен именно по делото, за процесуално представителство по което е заплатено това възнагражд.е. Ето защо и предвид липсата на достоверна дата на договора за плавна защита и съдействие, съдът приема, че същият е съставен за нуждите на настоящето дело и доказва по безспорен начин, че Д. Я. е направил разноски в изпълнителното дело за заплащане на адвокатски хонорар в размер на 400 лв.

Предвид горното, първоинстанционният съд намира, че ищецът не установи да е претърпял твърдяната имуществена вреда, поради което исковата претенция е недоказана, респ. неоснователна.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 вр. ал. 7 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъд. разноски за юрисконсултско възнагражд.е в минимален размер от 25 €.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предяв.я от Д. Г. Я., ЕГН **********, с адрес в ... против „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управл.е в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц. иск с правно основание чл.

45 вр. чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 400 лв. (четиристотин лева) с еврова равностойност от 204,52 € (двеста и четири евро и петдесет и два евроцента), представляваща обезщет.е за имуществ. вреди – заплатено адвокатско възнагражд.е по изпълнително дело № 1080 по описа за 2022 г. на Частен съдебен изпълнител У.Д., рег. № 858 и район на действие – Софийски градски съд, в следствие на бездействие на ответника – неподаване на искане за прекратяване на изпълнителното дело, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 02.07.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Д. Г. Я., ЕГН **********, с адрес в ... да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управл.е в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц. сумата от 50 € (петдесет евро), представляваща разноски за юрисконсултско възнагражд.е в първоинстанционното производство.