Присъда № 26 от 15.03.2022, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 26/15.03.2022 г. по НОХД 4041/2021 г. по описа на РС-Бургас Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу Т. Г. КР. с ЕГН **********, с който той е обвинен в това, че: за периода от месец юли 2019 г. до месец април 2021 г., включително, в гр. Бургас, след като е осъден със съдебно решение № 595/18.03.2019 г. по гр. дело № 4875/ 2018 г. по описа на Районен съд-Бургас, влязло в законна сила на 16.04.2019 г., да издържа свой низходящ - детето си К. Т. КР., роден на *., като му заплаща месечна издръжка в размер на 170 лева, чрез неговата майка и законен представител Н. ЯНЧ. ИЛ., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 22 месечни вноски от по 170 лева всяка, на обща стойност 3 740 лева /три хиляди седемстотин и четиридесет лева/ - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Пред съда производството по делото протече по общия ред, като бяха приобщени всички необходими и относими доказателствени материали.

В първото съдебно заседание съдът конституира като частен обвинител по делото соченото за пострадало лице К.К., действащ чрез законния си представител – майка му Н.И..

В съдебното заседание, в което приключи разглеждането на делото, подсъдимият, редовно призован - не се яви, възползвайки се от възможността по чл. 269, ал. 1 НПК, поради което и не депозира обяснения по обвинението. Такива той не е депозирал и в хода на досъдебното производство, завършило по реда на чл. 269, ал. 3, вр. с чл. 206 НПК.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производство доказателства. Счита, че К. трябва да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, чието изпълнение да се отложи с изпитателен срок от 3 години.

Повереникът на частния обвинител – адв. А. – БАК, заявява, че се придържа към позицията на прокурора, като счита, че предложеното наказание се явява законосъобразно.

Моли за присъждане на разноски.

Законният представител на частния обвинител – майка му Н.И. заявява, че се придържа към казаното от адв. А. – БАК.

Служебният защитник на подсъдимия - адв. * - БАК, също посочва, че вината на нейния подзащитен е безспорно установена. Акцентира, че в случая наказанието „Лишаване от свобода“ е по-подходящо, макар и по – тежко, поради което и пледира за налагане на „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение да се отложи с изпитателен срок от три години.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Т. Г. КР. с ЕГН: ********** е роден на ********* в гр. София, с постоянен адрес гр. София, * и с настоящ адрес гр. * К. е българин, български гражданин, с основно образование, женен, безработен.

1

Подсъдимият е бил осъждан веднъж по НОХД № 6398/2009 г. на СРС, в сила от 12.02.2010 г. на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от три години и наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева.

За принудителното събиране на глобата било образувано изпълнително дело № 22100007224/2010 г. на НАП-София, като след образуването му не били извършвани никакви действия по събиране на вземането. С Разпореждане от 02.03.2021 г. производството било прекратено по давност.

С Решение № 595/18.03.2019 г. по гражданско дело № 4875/2018 г. по описа на Районен съд-Бургас, влязло в законна сила на 16.04.2019 г., на св. Н.И. било предоставено упражняването на родителските права върху детето К. Т. КР. с ЕГН: **********, родено от съвместното й съжителство с подс. Т. Г. КР.. Със същото Решение подс. Т.К. бил осъден да заплаща на малолетното си дете К. Т. КР., чрез неговата майка и законен представител Н.

ЯНЧ. ИЛ., месечна издръжка в размер на 170 лв. /сто и седемдесет лева/, платими на настоящия им адрес - гр. Бургас, *

Подсъдимият К. не изпълнил за задължението си за заплащане на издръжка за сина си К. Т. КР. за периода от месец юли 2019 г. до месец април 2021 г. включително. През този период той изпращал спорадично парични суми в размер на 30-100 лева, но не и цялата дължима сума за издръжка.

Тъй като К. не заплащал редовно издръжката И. сезирала прокуратурата, в следствие на което било образувано и настоящето наказателно производство. В хода на производството К. бил разпитан като свидетел и му била разяснена възможността по чл.

183, ал. 3 НК, но въпреки това той не заплатил дължимата сума. След разпита си като свидетел подсъдимият повече не бил установен на адресите си, поради което и спрямо него досъдебното производство приключило задочно.

Междувременно св. И. сезирала ЧСИ и било образувано изпълнително дело № 20199210400804 на ЧСИ *, но поради липса на секвестируемо имущество – по изпълнителното дело нямало постъпили плащания.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните в производство доказателствени материали, а именно:

От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелката: Н.И. (л. 96 гръб - 97 от съдебното производство).

От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 23-24 от съдебното производство); справка за роднински връзки (л. 32 от съдебното производство); справка за трудовите договори (л. 44-45 от съдебното производство); справка от НАП (л. 76 от съдебното производство); разписки за парични преводи (л. 25-30 от ДП); регистрационна карта (л. 31-32 от ДП); копие от Решение № 595/18.03.2019 г. по гражданско дело № 4875/2018 г. по описа на Районен съд-Бургас (л. 33 – 35 от ДП); удостоверение за раждане (л.

36 от ДП); разписки (л. 39 и л. 59 – 87 от ДП); изпълнителен лист (л. 94 от ДП); молба за образуване на ИД (л. 95 - 96 от ДП) и справка от ЧСИ (л. 113 от ДП).

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.

Всички доказателствени източници, приобщени в хода на производството, са логични, кореспондиращи едни с други, поради което и съдът не намира причина да 2 дискредитира някои от тях. Не се събра доказателствен материал, който да влиза в противоречие с приетата по-горе фактическа обстановка, поради което и съдът счита, че е безпредметно да извършва по-подробен анализ на доказателствените материали.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, за което му е повдигнато обвинение.

На първо място от обективна страна, безспорно с влизане в сила на Решение № 595/18.03.2019 г. по гражданско дело № 4875/2018 г. по описа на Районен съд-Бургас, влязло в законна сила на 16.04.2019 г., за подсъдимия е възникнало задължение да заплаща издръжка, в размер от 170 лева месечно по отношение на сина си. Въпреки това подсъдимият не изплатил изцяло и в срок дължимите вноски, като за периода, посочен в обвинителния акт – юли 2019 г. до месец април 2021 г. общият брой на неплатени вноски е 22 месечни вноски или всичко общо в размер на 3 740 лева.

От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението е осъществено, чрез бездействие - липса на фактическо и правно действие за плащане – даване или изпращане чрез пощенски запис или аналогичен способ на дължимите пари. Дори да се приеме, че подсъдимия през инкриминирания период е бил финансово затруднен, то това обстоятелство е ирелевантно за съставомерността на деянието, предмет на обвинението, тъй като същият дължи присъдената издръжка независимо дали е трудово ангажиран и какво материално положение има. Следва да се посочи също така, че целта на издръжката е да се осигурят средства за съществуването на децата. Обстоятелството, че подсъдимия евентуално е имал финансови затруднения не го освобождава от задължението му да дава издръжка на детето си. Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно – с т.нар. „алиментен” характер. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основният социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на задължението, доколкото съгласно нормата на чл. 143, ал.

2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, поради което и доводите за евентуални затруднения, довели до невъзможност за заплащане на издръжка са ирелевантни.

Също така следва да се отбележи, че законодателството допуска в чл. 150 СК при промяна на обстоятелствата присъдената издръжка да бъде прекратена, като в Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС е посочено, че лицето, което твърди, че е налице обективна невъзможност за изпълнение на задължението, следва да докаже това свое твърдение. Очевидно, подсъдимият не се е възползвал от предоставените му законови възможности, което още веднъж сочи, че същият не се е намирал в такава обективна невъзможност да заплати дължимите суми, а напротив - правил го е съзнателно.

Престъплението по чл. 183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. В настоящия случай подсъдимият е осъществил състава на изпълнителното деяние 3 в периода юли 2019 г. до месец април 2021 г. , като е бездействал и не е изплатил присъдената за детето му издръжка.

В конкретния случай безспорно се установява, че подсъдимият все пак е заплатил част от дължимата сума, но това е било нерегулярно и непълно. В случаите с плащане на издръжка - лошото изпълнение е приравнено на липса на изпълнение, поради което и това частичното плащане не може да доведе до отпадане на отговорността му, а следва да се прецени при индивидуализацията на наказанието.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият К. е съзнавал общественопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването именно на тези последици. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че е осъден да заплаща издръжка на детето си с влязъл в сила съдебен акт, предвиждане, че в следствие на бездействието си детето му няма да получи дължимата издръжка за повече от два месеца, както и че по този начин същото ще бъде лишено от полагаемия му се финансов ресурс, но въпреки това от волева страна подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, а именно – лишаването на сина му от издръжка за повече от два месеца.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до една година или „Пробация”.

При избора на едно от двете предвидени наказания, съдът след като съобрази принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, както и правилата на чл. 57, ал. 1 и ал. 2 НК и като взе предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, размерът на увредените блага, времето и мястото на извършване на деянието, подбудите за извършването му, и всички останали обстоятелства по делото, както и целите на наказанието предвидени в чл. 36 НК, намери, че най-подходящо по вид се явява наказанието - „Лишаване от свобода”.

Това е така, доколкото съдът си дава сметка, че наказанието „Пробация”, макар и полеко като вид, би създало по-големи пречки пред подсъдимия. Към настоящия момент той е изявил желание да поднови връзката със сина си и да му заплаща издръжка. Евентуалното наказание „Пробация”, дори и само с двете задължителни пробационни мерки, би създало особени затруднения пред подсъдимия и евентуално би му попречило да изпълнява в бъдеще трудовата си функция, а от там би довело и до спиране на получаване на необходимите средства за грижите по отношение на детето му. В тази връзка съдът счита, че евентуалното наказание „Пробация“ потенциално би довело до пречки пред подсъдимия, а от там и до липса на възможност за изплащане на дължимата издръжка по отношение на детето за в бъдеще. Всичко това противоречи на висшия интерес на детето, за който съдът следи служебно при всички съдебни производства, както и на принципа за лична отговорност, доколкото би се явило своеобразно наказание и по отношение на детето на подсъдимия. В случая, макар и по-тежко като вид, по мнение на настоящия състав, наказанието „Лишаване от свобода” в по-голяма степен би постигнало целите на наказателната принуда (доколкото са налице и предпоставките по чл. 66 НК), без да създава ненужни трудности пред подсъдимия.