Определение № 985 от 09.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 985 гр. София, 09.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20241000501307 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК и се развива по молба на В. А. В. въззиваем по делото, с която е поискано допълване на постановеното по него решение в частта му относно разноските, чрез присъждане в полза на пълномощника на страната адв.В.

Г. минимално адвокатско възнаграждение за оказаната от нея правна помощ на молителя.

Поддържа се в молбата, че решаващият мотив на съда да откаже присъждането на разноски с постановеното решение е, че били претендирани след приключване на съдебното дирене. Последното не било вярно, защото с молба вх. № 31205/29.11.2024 г. страната поискала присъждането на минимално адвокатско възнаграждение и представила договор за безплатна правна помощ. Освен това предвид естеството на спора и множеството молби от А. М. обстоятелството, че молителят и адв.Г. били колеги било установено.

В отговора по молбата насрещната страна поддържа неоснователност на същата.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на молителя в настоящето производство и прецени данните по делото, намира следното:

Молбата на В. В. е процесуално допустима, като депозирана в срока по чл.248, ал.1 ГПК - постъпила в срока за обжалване на постановеното по делото въззивно решение, от надлежно материално легитимирана страна – един от въззиваемите.

Разгледана по същество молбата се явява неоснователна, по следните съображения.

С постановеното решение настоящият състав на въззивната инстанция се е произнесла по отношение на дължимите и сторени по делото от страната на молителя в настоящето производство, като изрично е посочено в мотивите на решението, че такива в негова полза не се присъждат, т.к. искането му в тази насока и доказателства за извършването им са ангажирани извън преклузивния срок , установен от чл.80 ГПК - с нарочна молба вх.№ 5204/26.02.2025 г., т.е. след приключване на последното заседание пред въззивната инстанция, проведено на 20.02.2025 г.

При съобразявайки доводите на въззивника В. в молбата, инициирала настоящето производство, решаващият състав не намира, че са налице основания да ревизира този си краен извод.

Приема се в съдебната практика, че страните имат право на разноски, като не е 1 задължително искането за присъждането им да бъде направено в последното заседание по делото - то може да бъде направено още в исковата молба, в отговора на исковата молба, в жалба срещу постановено решение или определение, в отговора на такава жалба или по всяко друго време, като с искането може да се претендират разноски за съответната или за всички предходни инстанции.

Установено е със задължителна за настоящата инстанция сила в т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, че страната, която не е представила списък на разноските, не може да иска изменяване на решението в тази част. Същата може да иска допълването му, но само ако съдът не се произнесъл по разноските.

В случая дори да се счете състоятелно възражението на молителя, че е поискал присъждане на разноски и е представил договор за правна защита и съдействие за безплатна правна помощ с молба вх.№ 31205/29.11.2024 г. по делото, то същият не е представил списък за посочените разноски по реда на чл.80 ГПК до приключване на последното съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция.

По тази причина с иницииралата настоящето производство молба същият не иска изменение на решението в частта му относно разноските - подобна негова молба би била недопустима.

Същият претендира допълване на решението, но сочената хипотеза в случая не е налице, доколкото с решението си съдът се е произнесъл по разноските в полза на молителя, като е счел, че следва да откаже присъждането им. Горният факт не се и оспорва от молителя В., който изрично се позовава на него в молбата си.

Хипотезата на допълване на съдебното решение в частта му относно разноските, уредена в чл.248, ал.1, предл.първо ГПК е аналогична на на чл.250 ГПК и се касае до случаите, при които съдът не се е произнесъл по валидно заявено и прието искане за разноски, която непълнота при формиране на волята му следва да бъде отстранена.

В случая обаче както вече се посочи, такава непълнота не е налице, защото в мотивите на постановеното по делото решение съдът се е произнесъл по направеното от въззивника В. искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на осн.чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. и е счел, че то е неоснователно. При този извод не се дължи изрично произнасяне в диспозитива на решението, каквото се дължи единствено при позитивно произнасяне по искането за разноски /така и Определение № 1327 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4186/2022 г., IV г. о., ГК/.

По изложените съображения и молбата му за допълване на решението в частта относно разноските се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран на посочените основания, Софийският апелативен съд, ГО, 16- и състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. А. В. - въззиваем по делото, с която е поискано допълване на постановеното по него решение в частта му относно разноските, чрез присъждане в полза на пълномощника на страната адв.В. Г. минимално адвокатско възнаграждение за оказаната от нея правна помощ на молителя.

Определението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3