Решение № 9 от 31.01.2023, Районен съд - Чепеларе
- Съд
- Районен съд - Чепеларе
- Дело
- Административно наказателно дело 148/2022
- Вид
- Решение № 9
- Подписан
- 31.01.2023
- В сила
- 01.03.2023
- Състав
- Славка Бисерова Гемишева
Цитирани разпоредби
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- §1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал.2, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.11 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.65, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 30, ал. 5 · Закон за измерванията
- чл.11 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал.1 т.5 · Наказателен кодекс
- чл.81, ал. 3 · Наказателен кодекс
Решение № 9/ 31.01.2023 г. по АНД № 148/2022г.
Съдия-докладчик: Славка Гемишева
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К №4378947, издаден от ОД на МВР – Смолян, с който на М. Р. Г. с ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, като се навеждат доводи за нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила при установяване и санкциониране на административното нарушение. Поддържа, че установяване и заснемане на нарушения в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП може да се осъществява само със стационарни технически средства, функциониращи в отсъствие на контролен орган. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакувания електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна – ОД на МВР – Смолян, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. По делото е постъпило писмено становище от представляващия страната гл. юрисконсулт К.В., в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на електронния фиш и моли същият да бъде потвърден, като се претендират и разноски по делото за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направените възражения, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от лице, което има правен интерес да обжалва, предвид което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
На жалбоподателя М. Р. Г. е издаден електронен фиш за нарушение, извършено на 28.11.2020 год. в 15,08 часа на път II-86 при км 81+650 до бензиностанция Круиз (извън населено място), с посока на движение от гр.Пловдив към гр.Смолян, за установено и заснето с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта №TFR1-M 617, превишаване на разрешената скорост извън населено място с 14 км/ч. при управление на МПС лек автомобил марка и модел „Рено Талисман” с рег. № ..... Автомобилът се е движил с измерена скорост от 57 км/ч., но след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч. за установена била приета скоростта от 54 км/ч. при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 40 км/ч. Установено било, че горепосоченото МПС е собственост на жалбоподателя М. Р.
Г..
Констатираното нарушение е подведено под материалната норма по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП на Г. е наложена глоба в размер на 50 лева.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен начин от писмените доказателства по делото - ел. фиш, справка от АИС АНД за дата на връчване на ел. фиш, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за използване на АТСС, протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR – 1M, техническо описание и инструкция за експлоатация на мобилната система за видеоконтрол TFR – 1M, снимка на разположението на процесното АТСС, справка в централната база на КАТ за собственост на МПС-то, справка нарушител - водач, писмо от ОПУ – Смолян, ведно с извадка от плана за организация на движението в участъка на нарушението, както и снимков материал на процесното МПС /2бр./, като последното, съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила. Съдът възприема и кредитира посочените доказателства като обективни и непротиворечиви, служещи за установяване на обективната истина.
1
Правилно обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на М.Р.Г., в качеството на собственик на процесният автомобил към момента на нарушението по смисъла на чл.188, ал.1 от ЗДвП и което обстоятелство не се оспорва от същият. Жалбоподателят не се е възползвал от възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП и не е предоставил в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за друго лице, което евентуално да е извършило нарушението.
Издаденият електронен фиш съответства на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чийто образец е утвърден от министъра на вътрешните работи и в същият са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението /ОД на МВР-Смолян/, мястото /Републикански път II-86 км 81+650 до бензиностанция Круиз, с посока на движение от гр.Пловдив към гр.Смолян/, датата /28.11.2020 год./, точният час на извършване на нарушението /15,08 часа/, регистрационният номер на моторното превозно средство /рег. № ..../, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство /жалбоподателят М. Р. Г./, описание на нарушението /извършено нарушение за скорост/, нарушената разпоредба /чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП/, размерът на глобата /50 лева/, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане /14-дневен срок в БНБ по указаната сметка на името на отбелязания фонд/.
Наред с това в §1 от ДР на ЗАНН е залегнало, че електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Т.е. електронният фиш представлява не волеизявление на определен орган, а електронно обективирано такова, което единствено се записва върху съответния носител от определено лице, но на база административно информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. Действително съобразно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и електронните фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата, относно процедурата за съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН както и пренасяне, респ. прилагане на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В този смисъл не се ползват като реквизити издателят на ЕФ, датата на издаването му, пред кой и в какъв срок следва да се обжалва акта. Би имало значение единствено относителната и абсолютната давност от извършване на нарушението, която към момента очевидно не е изтекла по аргумент, съответно на чл. 80, ал.1 т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН и на чл.81, ал. 3 от НК, вр. чл. 80, ал.1 т.5 от НК, вр. чл.11 от НК. На практика фишът е връчен на 12.12.2022г. - преди изтичане на три години от извършване на нарушението – 28.11.2020 г., а с връчването му е прекъснат този срок и започва да тече нов.
Така погасяване на административнонаказателното преследване би настъпило, независимо от спирането и прекъсването на давностния срок, но след изтичане на период от четири години и половина, считано от дата на извършване на нарушението, който към настоящия момент също не е изтекъл. Ето защо неоснователни са наведените от Г. възражения в тази посока.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип TFR1-M с № 617 е мобилно съгласно §6, т.65, б. "б" от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба 2
№ 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш.
Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и изготвените статични изображения във вид на снимков материал от клип № 8060 от радар TFR1-M №617. От протокола за използване на АТСС с рег. № 373р-16663/30.11.2020 г. се установява, че работата с техническото средство е започнала на 28.11.2020 г. в 14,45 часа и е приключила в 16,45 часа на същата дата. За този времеви интервал първото статично изображение е с пореден № 8058, а последното - с № 8068. Процесната снимка е с № 8060 и следователно е заснета от техническо средство TFR1M с № 617 на дата 28.11.2020 г.
Неоснователно е и възражението по жалбата, че реализирането на административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш е допустимо само за нарушения, установени и заснети със стационарно автоматизирано техническо средство или система. Макар с Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС да е прието, че електронни фишове могат да се издават само ако нарушението е установено със стационарно АТСС, то това тълкуване е направено с оглед законовата регламентация към момента на приемане на тълкувателното решение. След постановяването му е налице изменение в чл. 189 от ЗДвП с ДВ бр. 19 от 2015 г. Отделно от това с ал. 3 на чл. 165 от ЗДвП, приета със същото изменение – обн. ДВ бр. 19 от 2015 г., в съответствие именно с мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС (съгласно мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата № 45401-62 от 11.12.2014 г., 43-то НС) на министъра на вътрешните работи е вменено задължение да приеме Наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В изпълнение на законовата разпоредба е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи (обн.
ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г.), с която са уредени условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред обхващат както стационарните, така и мобилните АТСС. Съгласно чл. 2 от Наредбата стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, а по силата на чл. 3 от Наредбата за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Следователно с изменението на ЗДвП и приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. са приети ясни правила за използване на мобилни технически средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват, с което на практика е преодоляна констатираната в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС празнота, която е в основата на даденото със същото решение тълкуване на материалния закон. Към датата на извършване на процесното деяние /28.11.2020 г. / е налице детайлна нормативна уредба за използването на мобилни технически средства, както и процедура, регулираща действията на контролните органи при използването на мобилни технически средства, поради което нарушенията от този вид могат да се установяват и санкционират с издаване на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. В този смисъл е и трайната практика на касационната инстанция по аналогични казуси – така Решение № 258 от 16.07.2021 г. по к. а. н. д. № 79/2021 г. на Административен съд – Смолян; Решение № 150 от 01.07.2020 г. по к. а. н. д. № 41/2020 г. на Административен съд – Смолян. Обратното становище, застъпено от жалбоподателя в жалбата му, не се споделя от съда. То е преодоляно от години в съдебната практика и почива на разрешения, постановени при действието на различна нормативна уредба.