Решение № 19491 от 29.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19491 гр. ., 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20241110124621 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците К. В. и Р. Б. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок сред изтичане на периода, за който се отнасят, поради което претендира сумата в общ размер от 7681,16 лв., от които сумата от 6558,72 лв., стойност на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот с абонатен номер ., представляващ апартамент № 49, находящ се в гр. ., ж.к. „.“, бл. ., вх. Б, ет. 8, ведно със законната лихва върху сумата от 10.10.2023 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното й изплащане, сумата от 1083,55 лв., лихва за забава за периода 15.09.2021 г. – 11.09.2023 г., начислена 1 върху главницата за доставена топлинна енергия, сумата от 31,98 лв., главница за извършената услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от 10.10.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 6,91 лв., лихва за забава за периода 16.10.2020 г. – 11.09.2023 г., начислено върху главницата за дялово разпределение, претендирани от първия ответник като съсобственик на топлоснабдения имот и наследник на другия съсобственик, а от втория ответник – като наследник на съсобственик на горния имот, съгласно уточнение, направено от ищеца в първото по делото открито съдебно заседание, дължими от ответниците разделно, при дялове от ¾ части за първия ответник и ¼ част от втория ответник, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 01.11.2023 г. по гр.д. № 55984/2023 г. по описа на СРС, 51 състав.

Ответниците К. Б. В. и Р. К. Б., чрез процесуален представител, оспорват исковете при твърдението, че липсва договор на който и да е от тях и от техния наследодател с ищцовото дружество, като ответницата твърди също, че в исковия период не е имало топлоподаване в имота.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца по горните искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. От представените по делото писмени доказателства - договор за покупко – продажба на жилище от 13.03.1987 г. (л. 17-18), удостоверение на Столична Община, район „.“ за нова номерация на жилищни блокове в район „.“ (л. 20), и удостоверение от 2

25.08.2023 г. за наследниците на починалата на 21.12.2022 г. Р. Г. В.а (л. 16) се установява, че през процесния период собственици, при равни квоти, на топлоснабдения имот, представляващ апартамент № 49, находящ се в гр. ., ж.к.

„.“, бл. ., вх. Б, ет. 8, с клиентска партида с абонатен номер при ищеца ., са били К. Б. В. и Р. Г. В.а, които са го купили от Главна дирекция за изграждане на . при Столичния народен съвет по договор за покупко-продажба 13.03.1987 г. Приживе Р. В.а е притежавала ½ идеална част от имота, която след смъртта е наследена от съпруга и дъщеря при равни части (¼ и ¼). Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, ответникът В. и неговата съпруга са се явявали потребители на доставената в апартамента топлинна енергия, респ. задължени лица за заплащане на стойността й като клиенти на топлинна енергия за битови нужди в него през процесния период.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че някой от ответниците да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между ответника В. и неговата съпруга Р. Г. В.а, от една страна, и ищеца, от друга, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2020 г. – м. 04.2022 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна 3 собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач „.” ЕООД.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като през исковия период на ответниците е била начислявана топлинна енергия за 3 броя отоплителни тела без поставени индивидуални разпределители на разходите за отопление, за битово горещо водоснабдяване (БГВ) и за сградна инсталация. Съобразно изводите на СТЕ, за исковия период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 6363,47 лв. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В настоящия случай, за периода 2020/2021 ответниците не са осигурили достъп за отчет на водомера, видно от неоспорения протокол от 19.05.2021 г. (л. 80), а за периода 2021/2022 е бил осигурен такъв достъп за отчет на водомера, което е удостоверено от подписания главен отчет от 14.05.2022 г. (л. 81). При съобразяване на действащата нормативна уредба и на 4 резултатите от изравнителните сметки, изготвени в края на всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за исковия период 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. е в размер на 6635,52 лв. (след добавяне на сумата за доплащане от потребителите в размер на 953,08 лв. за периода 2020/2021, поради неосигуряване на достъп и служебно начисляване на топлинна енергия и след изваждане на сумата от 681,04 лв. за периода 2021/2022, след осигуряването на достъп и извършването на реален отчет). Следователно, главните задължения за топлинна енергия възлизат общо на 6635,51 лв., като в тежест на ответника В. се пада ¾ части от горното задължение (сбор от ½ част, като съсобственик на имота, с оглед на разпоредбите на чл. 30, ал. 2 и ал. 3 ЗС, както и ¼ част, като наследник на починалата си съпруга, която приживе е притежавала другата ½ от правото на собственост върху имота, на основание чл. 60, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството), а в тежест на ответницата Б. се пада останалата ¼ част, като наследник на своята майка. Доколкото от ищеца се претендира сума в по – малък размер и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, исковете за главница се явяват основателни за посочената сума от 6558,72 лв., дължими от ответниците разделно, при горните квоти. Към посочената сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. в общ размер от 31,98 лв. (съобразно приложените по делото писмени доказателства – л. 30 от делото, които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение, а в случая дялово разпределение е извършвано именно от ищеца, поради което той несъмнено се явява титуляр на това вземане.