Решение № 953 от 22.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 953 гр. С., 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20211110210870 по описа за 2021 година за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба от И. А. А., срещу наказателно постановление (НП) № 21-4332-013794 от 07.07.2021 г., издадено от Г. Б. на длъжност началник група към СДВР- ОПП- СДВР, с което на жалбоподателя е наложено наказание "глоба" в размер на 200 (двеста) лева, на основание чл.

179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и наказание "глоба" в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 (един) месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл.

123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП.

Жалбоподателката, редовно призована се явява лично и с адв. В. и адв.

Б., с пълномощно по делото. В хода на делото по същество адвокат Б. моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по подробни съображения, изложени в жалбата.

Претендира адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева съгласно представен от него договор за правна помощ. Адв. Б. депозира и писмени материали – „писмена защита“ с вх. № 288942/23.12.2022 г. по описа на СРС, НО, Обща регистратура.

Моли съдът да уважи депозираната от него жалба. Заявява, че поддържа всички изложени аргументи в нея, както и че няма искания за разноски.

Въззиваемата страна – ОПП-СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено 1 от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № АВ221835 от 09.06.2021 г., на С. А. Д., на длъжност мл. автоконтрольор към СДВР, ОПП, е установено, че на 11.05.2021 г. около 17:20 часа в гр. С. лек автомобил марка „******“ с рег. № ******* по бул. „******“, като срещу бл.

44 не се движи на такова разстояние от движещото се пред него МПС „*******“ с рег. № *******, като реализира ПТП с него. След инцидента е напуснал мястото на ПТП без да уведоми компетентните органи на МВР.

Въз основа на горепосочения акт е издадено обжалваното наказателно постановление № 21-4332-013794 от 07.07.2021 г., като наказващият орган е възприел фактическите констатации от АУАН и е наложил на жалбоподателката И. А. А. административно наказание "глоба" в размер на 200 (двеста) лева, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и наказание "глоба" в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 (един) месец, на основание чл.

175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП .

Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на свидетелите – актосъставителят мл. автоконтрольор С. Д., мл. автоконтрольор П. С. – съставил протокол за ПТП № 1790772, С. Н. Т., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по делото.

От показанията на св. Д., който е актосъставител се установява, че той не е присъствал на самото ПТП, а само е съставил АУАН-а, свидетел очевидец на реализираното ПТП е С. Т., която всъщност е и пострадалото лице от ПТП. Д. заявява още, че доколкото си спомня, жалбоподателката И.

А. устно е заявила, че не е участвала в никакво ПТП в резултат, на което е попълнила декларация, в която е посочила това свое възражение.

От показанията на св. С. - съставил протокол за ПТП № 1790772 се установява, че същият не е очевидец на ПТП, а е изпратен в последствие от дежурния на ОПП СДВР на място, и е съставил протокол за ПТП, като на мястото е заварил само лицето С. Т. и други свидетели не са били установени.

Съдът възприе изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели.

От показанията на св. С. Н. Т., която е очевидец и пострадало лице от ПТП, се установява механизмът на настъпване на ПТП, както и фактите, че след ПТП водачът на лек автомобил марка „******“ с рег. № ******* е напуснала мястото на ПТП без да уведоми компетентните органи на МВР.

От показанията на св. Д. който е актосъставител, се установява, че той не е присъствал на самото ПТП, а само е съставил АУАН-а, свидетел очевидец на реализираното ПТП е С. Т., която всъщност е и пострадалото лице от ПТП. Д. заявява още, че доколкото си спомня, жалбоподателката И.

А. устно е заявила, че не е участвала в никакво ПТП в резултат, на което е попълнила декларация, в която е посочила това свое възражение. Всъщност от показанията на актосъставителя св. Д. става ясно, че други свидетели – очевидци на твърдяното от С. Т. ПТП, освен нея, няма.

От събраните гласни доказателства – показанията на св. П. С. се 2 установи, че съставеният от него протокол за ПТП и приложената към него скица са изготвени само въз основа на заявеното от свидетелката С. Т. – водачът на лек автомобил „******* ****“, намерена на мястото на ПТП. С. не е свидетел на твърдяното от нея ПТП и уточнява, че именно по нейните данни е приел, че другият водач е виновен за произшествието и по огледа на щетите на завареното на място МПС. Обсъждайки показанията на св. С. Т. с оглед целият събран доказателствен материал се установи, че в същите се съдържат доста протИ.речия.

Освен това, от събраните по делото писмени доказателства - служебна бележка изх. № 00911/24.06.2022 г. от автомобилен сервиз „*******“ ООД, обуславящ сервизно служебния автомобил на И. А., както и свидетелските показания на свидетелите А. Д.а А. и М. Е. Д. се установява, че жалбоподателката не е претърпявала ПТП, не е участвала в такова и по управлявания от нея автомобил няма никакви щети.

Съдът изгради убеждението си и въз основа на приобщените към материалите по делото писмени и гласни доказателства - показанията на свидетелите С. Д., П. С., С. Т., И. А., вещо лице И. Д., вещо лице Д. Н., М. Д., А. А., съдебно-техническа експертиза ведно с приложен запис на хартиен носител от Дирекция „Национална система“ 112, съдебно-медицинска експертиза с приложения; служебна бележка изх. № 00911/24.06.2022 г. от автомобилен сервиз „*******“ ООД; удостоверението на ЗК „Уника“ АД; протокол за ПТП № 1790772 и скица към него, докладна записка от 11.05.2021 г. ; справка картон на водача.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът, намира от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването на процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили, съответно издали акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление счете, че правилата за компетентност са спазени.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в кръга на компетенциите на актосъставителя А. С., на длъжност "младши автоконтрольор" в ОПП при СДВР, съгласно Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи относно материалната му компетентност и Заповед № 513з-5073/21.07.2015 г. на директора на СДВР, удостоверяваща длъжностното му качество. Наказателното постановление е издадено в кръга на правомощията на

3 административнонаказващия орган Д. Д. на длъжност "Началник сектор" в ОПП при СДВР, оправомощено да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП според Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, поради което АУАН и НП се явяват издадени от длъжностни лица, действали в кръга на своите компетенции.

Съществен момент се явява този, касаещ авторството на деянието.

Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е било извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на ЮЛ, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил моторното превозно средство.

В конкретния случай от материалите по административно-наказателната преписка не е приложена разпечатка от първоначалната регистрация на лек автомобил марка „******“ с рег. № ******* и не се установява кой е собственик на процесното МПС. Вярно е, че по преписката е приложено удостоверението на ЗК „Уника“ АД, в което е посочено, че лекият автомобил марка „******“ с рег. № ******* е собственост на ЮЛ – „АЛД ******“ и с лизингополучател „***** България“ ЕООД. Също така е вярно обаче, че така приложената служебна бележка няма качествата на документ, който да установява по надлежен ред законния представител на посоченото дружество и собственика на процесното моторно превозно средство.

Не на последно място, по делото няма данни, а и не е приложена декларация по реда на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, от която да се установява, кой е управлявал автомобила по време на нарушението, претендирано от административно-наказващия орган.

С оглед на горното и въз основа на приобщените към материалите по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че издаденото НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, тъй като по делото не се установи жалбоподателят да е извършил вмененото му административно нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът счита, че следва да определи претендираното адвокатско възнаграждение в размер на

400 (четиристотин) лева за извършеното процесуално представителство от страна на адвокат Б. по настоящото производство, като следва тези разноски с оглед изхода на делото да бъдат възложени на Столична дирекция на вътрешните работи.

С тези мотиви и на основание чл.63, ал. 2, т. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 58д, т.

4 от ЗАНН Софийски районен съд,

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 21-4332-013794 от 07.07.2021 г., издадено от Г. Б. на длъжност началник група към СДВР- ОППСДВР, с което на жалбоподателя е наложено наказание "глоба" в размер на 200 (двеста) лева, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и наказание "глоба" в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 (един) месец, на основание чл.

175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП .

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на И. А.

А., ЕГН ********** сумата от 400 (четиристотин) лева, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението му на страните пред Административен съд – С.-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5