Решение № 6901 от 16.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6901 гр. София, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20211110167425 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от дружество срещу А. Л. Н., А. Л. Н. и К.

Л. Н., с искане да бъде признато за установено, че ответниците дължат разделно на ищеца следните суми: сумата от 1424,78 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за имот, находящ се в жилищен адрес, ведно със законната лихва считано от 24.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 197,52 лева, представляваща мораторна лихва върху цената за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 12.08.2021г., сумата от 32,12 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.07.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва за периода от 24.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 6,22 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018г. до 12.08.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 30.08.2021г. по ч.гр.д. № 48729/2021г. по описа на СРС, 161-ви състав.

Сумите се разпределят както следва: за А. Л. Н. – 4/6 части от общите суми, а именно: сумата от 949,85 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за имот, находящ се в жилищен адрес, ведно със законната лихва считано от 24.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 131,68 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2019г. до 12.08.2021г., сумата от 21,41 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.07.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва за периода от 24.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 4,15 лева, 1 представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018г. до 12.08.2021г.

За А. Л. Н. – 1/6 част от общите суми, а именно: сумата от 237,46 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за имот, находящ се в жилищен адрес, ведно със законната лихва считано от 24.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 32,92 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2019г. до 12.08.2021г., сумата от 5,35 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.07.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва за периода от 24.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 1,04 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018г. до 12.08.2021г.

За К. Л. Н. – 1/6 част от общите суми, а именно: сумата от 237,46 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за имот, находящ се в жилищен адрес, ведно със законната лихва считано от 24.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 32,92 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2019г. до 12.08.2021г., сумата от 5,35 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.07.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва за периода от 24.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 1,04 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018г. до 12.08.2021г.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия в качеството си на собственици на процесния топлоснабден имот. Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответниците не са упражнили правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в 45-дневен срок от изтичане на съответния период на доставката, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не са погасили задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. Л.

Н., който сочи, че не е легитимиран по предявената претенция, тъй като бил вписал отказ от наследството на своя баща Л. Д. Н.. Моли делото да бъде прекратено по отношение на него, евентуално предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба с идентично съдържание от ответниците К. Л. Н. /чрез своята майка и законен представител А. Л. Н./ и А. Л. Н., с които ответниците оспорват предявените искове. Сочат, че действително след смъртта на К. Л. Н., двамата ответници са съсобственици на процесния недвижим имот, както и че за него е открита партида при ищцовото дружество. Оспорват останалите 2 твърдения на ищеца, а именно твърдят, че тръбите за парно отопление в имота били затапени и нямали връзка с радиаторите, поради което нямало потребление, а единствено се потребявала топла вода. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца- ДРУЖЕСТВО, с молба от 27.10.2023г. е посочил, че не оспорва предявения иск, намира същият за основателен и доказан.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е и да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В конкретния случай от приетия препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 018, том IV, рег. № 9796, дело № 525 от 07.11.2006г. на нотариус В.А. се установява, че И. Р. И. е продала на Л. Д. Н. следния свой собствен недвижим имот, представляващ индивидуална собственост, а именно: апартамент № 71, находящ се в ЖИЛИЩЕН АДРЕС, състоящ се от една стая и сервизни помещения със застроена площ от 58,97 кв.м. при съседи от изток: апартамент № 70, запад- ул. Х. С., север- коридор, юг- ул.

„С.К.“, отгоре- апартамент № 72, отдолу- апартамент № 65, заедно с таванско помещение № 3

71 с полезна площ 3,60 кв.м., заедно с 0,936 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. По делото е представен и препис от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 46, том Втори, рег. № 3690, дело № 223/2007г. на нотариус В. М., от който се установява, че на 17.04.2007г. Л. Д. Н. и А. Л. Н. са учредили в полза на „Българска пощенска банка“ АД договорна ипотека върху следния свой собствен недвижим имот, а именно- апартамент № 71, находящ се в АДРЕС. От удостоверение за наследници на Л. Д. Н. се установява, че същият е починал на 30.11.2019г. и е оставил за свои законни наследници А. Л. Н. /съпруга/, А. Л. Н. /син/ и К. Л. Н. /син/.

От приетото заявление за отказ от наследство от А. Л. Н. се установява, че същият се е отказал от наследството на Л. Д. Н., като от представеното с отговора на исковата молба съдебно удостоверение от 27.02.2020г. се установява, че отказът е вписан под № 412/27.02.2020г. в специалната книга на съда. Така вписаният отказ от наследството от А. Л.

Н. има действие от неговото откриване, поради което няма период от време, през който отказалият се от наследство да е притежавал качеството наследник. Ето защо А. Л. Н. не е бил наследник на Л. Н. и не е придобил на това основание идеални части от правото на собственост върху процесния имот. При това положение и при липса на доказателства за придобиване на право на собственост върху имота на друго основание, както и липса на доказателства за отправени насрещни волеизявления за сключване на договор за доставка на топлинна енергия съгласно Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, се налага изводът, че ответникът А. Н. не е страна по облигационното правоотношение с ищцовото дружество и предявените срещу него искове са изцяло неоснователни.

Съобразно гореизложеното и според правилото на чл. 53 ЗН, собственици на процесния топлоснабден имот са ответниците А. Н. с ¾ идеални части от правото на собственост и ¼ от правото на собственост за К. Н.. Съобразно диспозитивното начало в процеса, обаче, предявените искове срещу тези ответници следва да бъдат разгледани в рамките на посочените от ищеца квоти от 4/6 ид.ч. за А. Н. и 1/6 ид.ч. за К. Н.. Ответниците в качеството им на собственици на процесния имот и наследници на Л. Н. са страна по неформално правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди и са пасивно легитимирани да отговарят за задълженията към ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност. От експертното заключение по съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че ап. 71 има пълна отопляема кубатура 117 куб.м. Радиаторите на стълбището са демонтирани на 09.11.2001г. и на живущите не са начисляват суми за отопление на общите части на блока. Експертът е уточнил, че отоплителната инсталация на блока е разделена на два кръга. Вещото лице е посочило, че исковият период съвпада напълно с двата отчетни периода 05.2018г.-04.2019г. и 05.2019г.- 04.2020г., като топлинният счетоводител е изготвил две изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в 4 процесния апартамент. За имота била разпределяна топлинна енергия за отопление само от отоплителен щранг и от сградната инсталация, за топла вода била разпределяна топлинна енергия по норма за разход за един обитател. Вещото лице е посочило, че за исковия период цената на доставена топлинна енергия е 1392,78 лева.