Определение № 11303 от 25.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11303 гр. София, 25.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Радева като разгледа докладваното от Елена Радева Частно гражданско дело № 20261100105230 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.257 ГПК.

Делото е образувано по молба за определяне срок за бавност, подадена от И. И. С., ЕГН **********, чрез адв.И.Х. със съдебен адрес гр. София, ул.“********. В тази молба се твърди, че е налице необходимост от произнасяне и администриране на първостепенния съд касателно подадена въззивна жалба с вх.№90235/13.03.2025г., тъй като не е налице правна и фактическа сложност на делото, която да оправдае продължилото над година бездействие на съда. Излага фактическата обстановка и на база създадената по въпроса съдебна практика, отправя искане до въззивния съд да определи срок за следващите се процесуални действия, които дължи исковият съд.

Съдията-докладчик . председателят на 57-ми състав на СРС е постановил разпореждане №58340 на 12.05.2026г., с която пояснява, че липсата на произнасяне по въззивната жалба е предопределено от неприключилото производство по чл.248 ГПК.

Първостепенният съд е постановил това разпореждане да се връчи на страната, за да заяви дали поддържа молбата за определяне на срок за осъществяване на процесуални действия от страна на съда, на което е даден отговор от тази страна с молба с вх.№152166/13.05.2026г., за неоснователност на изложените от съда съображения.

Съдът, след като се запозна в приложеното към молбата по чл.255 ГПК гр.д.№38796/2023г. по описа на СРС, 57-ми състав на СРС констатира следното:

Делото е образувано въз основа на искова молба с вх.

№199087/12.07.2023г., на 13.07.2023г.

На 25.06.2025г. е постановено решение №12535, с което предявените от ищеца И. И. С., ЕГН ********** искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ, насочени срещу“ПЕПКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 205119149, са отхвърлени съобразно 1 нормата на чл.78, ал.3 ГПК, на ответника са присъдени разноски по делото в размер на 4 501лв.

Актът на съда е връчен на ищеца лично на 06.03.2025г. и на посочения от него съдебен адрес – на 13.03.2025г.

На 13.03.2025г. по делото постъпва въззивна жалба под вх.№90235, подадена от ищеца, с която се атакува постановения съдебен акт по делото.

На 29.04.2026г./вероятна е техническа грешка в годината, която очевидно е 2025г./ първостепенният съд постановява разпореждане за размяна на съдебните книжа.

На 05.06.2025г. по делото постъпва и частна жалба от съдащата страна, с която се атакува акт на съда, произнесе по реда на чл.248 ГПК и след размяна на тези съдебни книжа, касателно частната жалба, делото е изпратено на СГС, като е образувано като въззивно дело, под №11943/2025г. е прекратено от състав на СГС с определение№21616/03.11.2025г., поради това, че следва да бъде образувано като частно дело.

След образуването му като ч.гр.д.№12487/2025г. е налице произнасяне срещу разпореждането, с което молбата на ищцата по чл.248 ГПК е оставена без разглеждане и делото е върнато на СРС за произнасяне по реда на чл.248 ГПК, което първостепенният съд е стори с определение №16339/29.04.2026г.

Този акт на съда безспорно подлежи на обжалване, която възможност ищцата е реализирала чрез подаване на частна жалба с вх.

№147719/11.05.2026г.

По тази жалба е налице разпореждане за оставянето и без дсвежение и указания за представяне на доказателства за заплатена по сметка на СГС д.т. независимо от това, че спорът е трудов, поради което приложима е нормата на чл.83, ал.1,т.1 ГПК.

По подадената въззивна жалба съдът е разпоредил да му се докладва след произнасянето от СГС по частната жалба.

При така установеното от настоящия състав на СГС възможните правни изводи са следните:

Смисълът на процедурата по чл.255 ГПК е да се направи произнасяне по молбата за определяне на срока за бавност при наличие на молба, по която липсва произнасяне или сезираният съд не извърши своевременно дължимо процесуално действие.

Предвидената процедура по чл.255 и сл. ГПК е да даде възможност на страна в процеса да поиска осъществяване на контрол от горната инстанция относно това дали съдът спазва процесуалните срокове за произнасяне, респ. осъществяване на искан от страната процесуални действия, когато е надлежно сезиран. Тази процедура следва да се разгледа в контекст на нормата на чл.2 ГПК, съобразно която съдът е длъжен да разгледа и разреши всяка подадена до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.

Смисълът на процедурата по чл.255 ГПК съотнесена към преждепосочения принцип в закона е да се направи произнасяне по молбата за определяне на срока за бавност при наличие на молба, по която липсва произнасяне или 2 сезираният съд не извърши своевременно дължимо процесуално действие.

По делото се установява по категоричен начин, че е налице необосновано забавяне от страна на съда да предприеме дължимите процесуални действия, свързани с проверка на своевременното подаване и редовността на постъпилата по делото въззивна жалба под 90235/13-03.2025., съобразно разпоредбата на чл.262 ГПК.

Обстоятелството, че е налице проинасяне по чл.248 ГПК от негова страна и възможността този акт да се обжалва на самостоятелно основание не е причина за проявеното необосновано забавяне в произнасянето по реда на чл.262 ГПК.

Дори и да постъпи жалба срещу определението за разноски, то ще е предмет на съдебен контрол от въззивния съд, който ще разгледа и самата въззивна жалба под преждепосочения номер, но предпоставка за спазването на закона в този смисъл е наличие на проведено процедура по чл.262 ГПК.

Законовата необходимост от разглеждане от един и същи състав на акта по същество и определението по чл.248 ГПК е констатирана с акт на ВКС – определение №768 от 12.11.2013г. по ч.т.д.№3416/2013г. по описа на ВКС, ТК, първо т.о., с което е даден отгово на въпроса относно това защо въззивният съд следва да се произнесе, както по въззивната жалба, така е по частната жалба по чл.248 вр. с чл.274 ГПК.

Изводът от това изложение е, че първостепенният съд следва да проведе паралелна проверка по допустимост и редовност, както на въззивната жалба, така и на жалбата срещу определението за разноските и да ги изпрати едновременно на въззивната инстанция за провеждане на едно производство, в което съдът ще произнесе по правилността и на двата акта- актът по съществото на спора и по този за отговорността за разноските.

В настоящия случай се установява, че първостепенният съд е извършил проверка по допустимост и редовност на въззивната жалба, по която е постановена размяна на съдебните книжа, но към делото не са представени доказателства за надлежното връчване на въззивната жалба на насрещната страна в процеса.

Ето защо незабавно, след връщане на делото, първостепенният съд следва да осъществи контрол по отношение на деловодството за прилагане на книжата, удостоверяващи получаване на въззивната жалба, изтичане на срока за отговор на същата, както и да се произнесе по молбата относно недължимост на д.т. по частната жалба и да се разпореди размяна и на тези книжа, да окомплектова делото и да го изпрати на СГС след процедурата по чл.263 и следващите от ГПК.

Поради това съдът приема, че молбата се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът съобразява обстоятелството, че за посочения в молбата за бавност период делото е било и в СГС за произнасяне.

Едновременно с това съобразява и допуснатото от съда бездействие касателно проверката за резултата от размяна на въззивната жалба с насрещната страна, поради което намира, че следва да определи срок, който е 3 разумен и достатъчен за изпълнение на дължимите в случая процесуални действия от съда и водим от това

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ срок от пет работни дни, считано от датата на връщане на делото в СРС, за произнасяне от страна на 57-ми състав на СРС с разпореждане по чл.263 и сл. ГПК касателно въззивна жалба въззивна жалба под вх.№90235 от 13.03.2025г., при наличие на предпоставките за това, извършена въз основа на постъпилите по делото изявления на страните и приложените към тях доказатателства.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4