Решение № 12 от 07.01.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Перник, 07.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20211720102855 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Д. Н. М., ЕГН **********, с адрес:

*****, срещу „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, искове с правно основание чл.

439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение на сумата 1087,41 лв., представляваща ½ част от сумата 2174,81 лв. – главница за топлинна енергия за периода 01.02.2004 г. – 30.04.2009 г., и сумата 572,04 лв., предсталвяваща ½ част от сумата 1144,09 лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода 30.03.2004 г. – 19.11.2009 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 08.01.2010 г. по ч.гр.д. № 6383 по описа за 2009 г. на Районен съд – Перник и образувано изп.д. № 342/2010 г. на ЧСИ Стилиян Бадев, с район на действие ОС-Перник, поради погасяване на вземанията по давност след издаване на изпълнителния лист.

В исковата молба се излага, че за горепосочените вземания против наследодателя на ищцата С.М.Н. е издаден изпълнителен лист на 08.01.2010 г. по ч.гр.д. № 6383 по описа за 2009 г. на Районен съд – Перник в полза на „Топлофикация – Перник“ АД, въз основа на който е образувано изп. д. № 342/2010 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев с район на действие Окръжен съд – Перник. Сочи се, че изпълнителното дело е прекратено на 02.07.2012 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като след образуването му не са извършвани изпълнителни действия. Твърди, че не дължи принудително изпълнение на ½ част от вземанията, предмет на изпълнителното дело, тъй като са погасени по давност. Моли за уважаване на предявените искове и осъждане на ответника да му заплати сторените разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, чрез юрк.

Софрониева, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че с образуване на изп. д. № 342/2010 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев давността за вземанията е прекъсната и е спряла да тече по време на висящността му, а след приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. многократно е прекъсвана с извършване на изпълнителните действия. Сочи, че предвид настъпването стабилитета на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 6383/2020 г. на РС-Перник, давността за вземанията е 5годишна, както и че перемпцията е без правно значение за давността. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от изпълнителен лист от 08.01.2010 г. на РС – Перник, че е издаден в полза на „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК 113012360, въз основа на Заповед № 5545/24.11.2009 г. срещу С.М.Н., за сумата 2174,81 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2004 г. до 30.04.2009 г., сумата 1144,09 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.03.2004 г. – 19.11.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата 2174,81 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 24.11.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер 169,57 лв. – юрисконултско възнаграждение.

От удостоверение за наследници с изх. № 868/29.09.2020 г. се установява, че Н.М.Н. е починал на 05.09.1996 г. като е оставил наследници по закон съпруга – С.М.Н., починала на 04.04.2010 г., и две дъщери - Д. Н. М. и Р.Н.Б., починала на 03.02.2006 г. и оставила наследници по закон съпруг – Б.С.Б., и син - С.Б.Б..

От приложения препис на изп.д. № 342/2010 г. на ЧСИ Стилиян Бадев се установява, че е образувано по молба с вх. № 02095/04.05.2010 г. от „Топлофикация-Перник“ АД срещу С.М.Н., с която е отправено искане за извършване на справки за имущственото състояние на длъжника, налагане на запор, възбрана и спиране от движение на МПС за срок от три месеца, към която е приложен препис от изпълнителния лист от 08.01.2010 г. и Заповед № 5545/24.11.2009 г. по гр.д. № 6383/2009 г. на РС-Перник.

Изготвена е сметка за размера на дълга, изискана е справка от НАП за банковите сметки на длъжника, притежавани МПС и недвижими имоти, декларирани доходи, трудови договори, участие в търговски дружества и данни за осигурител и е изпратена покана за доборовлно изпълнение до длъжника.

От приложеното по изп.д. № 342/2010 г. на ЧСИ Стилиян Бадев удостоверение за наследници № 000765/11.06.2010 г. се установява, че С.М.Н. е починала на 04.04.2010 г., като е оставила наследници по закон: Д. Н. М. – дъщеря, и С.Б.Б. – внук, заместващ починалата на 03.02.2006 г. дъщеря на наследодателката Р.Н.Б..

На 13.07.2010 г. е изпратена покана за доборовлно изпълнение до Д. Н. М. и искане до 2

ТД на НАП-Перник за предоставяне на справка за имущственото й състояние.

На 05.02.2014 г. е подадена молба от взискателя за налагане на запор върху вземанията на длъжника и на 20.02.2014 г. е изпратено запорно съобщение до „Катерини текстил“ ООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

От представените преводни нареждания се установява, че по наложения запор по сметката на съдебния изпълнител са извърпени следните преводи: на 30.05.2014 г. - сумата 149,35 лв., на 23.06.2014 г. – 132,29 лв., на 24.10.2014 г. – сумата 49,61 лв., на 12.09.2014 г. – сумата 49,42 лв., на 23.07.2014 г. – сумата 128,53 лв., на 20.01.2015 г. – сумата 105,09 лв., на 20.02.2015 г. – сумата 129,12 лв., на 23.03.2015 г. – сумата 212,58 лв., на 22.04.2015 г. сумата 212,41 лв., на 22.05.2015 г. – сумата 217,77 лв., на 24.09.2015 г. – сумата 53,70 лв., на 17.08.2015 г. – сумата 122,01 лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност ½ от вземанията, за което в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело.

В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за изпълнение срещу наследодателя на ищеца, като последният твърди, че не дължи припадащата му се част от дълга поради изтекла погасителна давност. Тъй като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в срок възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на факти /изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно установени вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг.

3 от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай / в този смисъл Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и др./.

По делото липсват доказателства за момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради което съдът приема, че началният момент, от който е започнал да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок е издаването на изпълнителния лист – 08.01.2010 г., към който момент страните не спорят, че заповедта е влязла в сила.

Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.

Съобразно това разрешение и предвид датата на образуване на изпълнителното дело, приложение следва да намери тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г.

Съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителната давност за вземанията се прекъсва с образуване на изпълнителното дело и не тече докато трае висящността му. Следователно с образуване на изп.д. 342/2010 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев давността за вземанията е прекъсната и е спряла да тече по време на висящността му.

В случая от подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело на 04.03.2010 г. до подаването на молбата от 05.02.2014 г. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника е изтекъл период от повече от две години, през който взискателят не е поискал и не са извършени изпълнителни действия. При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия. Двугодишният срок е изтекъл на 04.03.2012 г., с което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, и съгласно постановките на ППВС № 3/1980 г. от този момент е започнала да тече нова петгодишна давност за погасяване на съдебно признати вземания. Датата на прекратяването е преди постановяването на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и обявяването за изгубило смисъл на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд , поради което относно погасителната давност е приложимо тълкуването, дадено с Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд , и новата давност започва да тече от датата на прекратяване на изпълнителното дело, т.е. от 05.03.2012 г.

С молбата от 05.02.2014 г. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, изпращането на запорното съобщение на 20.02.2014 г. до третото лице и постъпването на сумите по наложения запор на на 30.05.2014 г., на 23.06.2014 г., на 4

24.10.2014 г., на 12.09.2014 г., на 23.07.2014 г., на 20.01.2015 г., на 20.02.2015 г., на 23.03.2015 г., на 22.04.2015 г., на 22.05.2015 г., на 24.09.2015 г. и на 17.08.2015 г. погасителната давност за вземанията отново е прекъсната. В този смисъл в Решение № 37/24.02.2021 г. по дело № 1747/2020 г. на ВКС е прието, че к огато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на искания изпълнителен способ да е задължително успешно, вкл. и когато длъжникът не разполага със сметка в банка /арг. от т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 3/2015 г. на ОСТК на ВКС/, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от граматическото тълкуване на употребеното в чл. 116 б. „в“ ЗЗД понятие „с предприемане“ на изпълнителни действия, а не с извършване. В ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС също се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи /в този смисъл и Решение № 61/01.03.2021 г. по в.гр.д.