Акт № 2706 от 12.11.2026, Административен съд - Перник
- Съд
- Административен съд - Перник
- Дело
- 493/2026
- Подписан
- 12.11.2026
- В сила
- 12.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 170, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2, предл. последно · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 171 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5, изр. второ · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2706
Перник, 12.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Перник - III състав, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
СПАС СПАСОВ
При секретар ДЕСИСЛАВА ДРЕХАРСКА като разгледа докладваното от съдия СПАС СПАСОВ административно дело № 20267160700493 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на О. О. И., подадена чрез адв. Т. Л., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]/05.07.2026 г., приложена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник. Със заповедта, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е приложена мярката „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца.
Жалбоподателката поддържа, че при проверката е била в паркирания автомобил с изгасен двигател и поради това не е имала качеството на водач. В жалбата се възразява и срещу издаването на заповедта преди получаването на резултата от кръвната проба и срещу непосочването на датата на АУАН. В съдебното заседание пълномощникът ѝ уточнява, че употребата на алкохол не се оспорва и че спорът е за качеството на водач към момента на проверката. Ответникът оспорва жалбата. Поддържа, че жалбоподателката е управлявала автомобила преди пристигането на патрула. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Жалбата е допустима. Подадена е от адресата на заповедта на 10.07.2026 г., в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. По същество е неоснователна.
На 05.07.2026 г. в [жк] в [населено място] по [улица]се е движил лек автомобил „П.“ с рег. № [рег. номер]. В писменото си сведение св. Д. Б. посочва регистрационния номер, описва жена на мястото на водача и друга жена до нея и съобщава за възприети от нея резки маневри. Друг свидетел Н. В. посочва същия автомобил и улица, съобщава, че е подал сигнал на [тел. номер], и описва как е проследил автомобила и го е видял да отбива встрани от пътя. При пристигането си полицейските служители са заварили автомобила спрян.
В 12:04 ч. на жалбоподателката е извършена проверка с „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № [Наименование], при която проба № 07772 е отчела 1,57‰. Съставен е АУАН серия GA № 4889907 от 05.07.2026 г., в който е посочено, че управлението е установено по данни на очевидци, и е издаден талон за медицинско изследване № 313656. Протоколът за медицинско изследване от същия ден отразява показанието на уреда, установен при прегледа мирис на алкохол и вземане на кръв за изследване. В него са отразени и данни, съобщени от жалбоподателката, за употреба на алкохол предходния ден.
Заповедта е издадена от компетентен орган. С т. I.9 от Заповед № 313з-2692 от 17.12.2025 г. на директора на ОДМВР – Перник младшите автоконтрольори от сектор „Пътна полиция“ са оправомощени да прилагат принудителните административни мерки по глава шеста от ЗДвП в обслужваната територия. Оспорената заповед съдържа описание на управлението, мястото на проверката, автомобила, вида и номера на уреда, часа и резултата от пробата, както и правното основание и срока на мярката. Серията и номерът еднозначно индивидуализират АУАН, който е приложен към преписката и е от същата дата като заповедта. Непосочването на датата му при препращането не е ограничило правото на защита и не обуславя нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК или на чл. 172, ал. 1 ЗДвП.
По чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП меродавно е качеството на водач при извършването на управлението. Достатъчно е да се установи, че конкретното лице е управлявало моторното превозно средство с концентрация на алкохол над законовия праг, включително когато управлението е приключило преди проверката. Законът не изисква полицейският служител лично да е възприел автомобила в движение или водачът да извършва действия по управлението в момента на изпробването. Установяването на управлението може да последва извършването му, а пробата за алкохол по естеството си се взема след спиране на автомобила. Възражението, че автомобилът е бил в покой с изгасен двигател при проверката, се отнася единствено до състоянието му в този момент и е съвместимо с описаното в заповедта предходно управление.
Обстоятелството, че полицейските служители са заварили автомобила спрян, не опровергава констатацията за предходното управление, за която редовно съставеният АУАН има доказателствена сила до доказване на противното по чл. 189, ал. 2 ЗДвП.
Концентрацията над 0,5‰ е установена с техническото средство при проверката, последвала сигнала и отбиването на същия автомобил. В делото не е въведено твърдение за употреба между отбиването и проверката.
Възражението, че органът е бил длъжен да изчака резултата от изследването на кръвната проба, е неоснователно. Чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП допуска установяване на концентрацията чрез техническо средство. Принудителната административна мярка като правен институт, цели да осуети, преустанови или възстанови дължимото правно поведение от което е налице отклонение. Ако се сподели тезата на жалбоподателя, че преди прилагането на мярката следва да се изчака продължителен период от време, би се обезсмислило прилагането ѝ.
Ответникът е установил фактическите основания на заповедта съгласно чл. 170, ал. 1 АПК. Мярката съответства на целта и срока по чл. 171 ЗДвП. При проверката по чл. 168, ал. 1 АПК не се установяват основания за отмяна.
При този изход на спора и своевременно заявеното искане на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на ОДМВР – Перник следва да се присъдят 102,26 евро юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК Административен съд – Перник, III състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. О. И. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]от 05.07.2026 г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник.
ОСЪЖДА О. О. И. с адрес [населено място], [улица]да заплати на Областна дирекция на МВР – Перник сумата от 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5, изр. второ ЗДвП.
СЪДИЯ: