Решение № 124 от 12.03.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Ямбол, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20242330102750 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба и уточнение, предявена от “ЕОС МАТРИКС“ЕООД против Й. Г. К. , с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3145, 73 лв. – главница по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта от 12.04.2019 год. , както и законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, включително разноски в производството.

В исковата молба и уточнението се твърди, че на 12.04.2019 год. е бил сключен договор за потребителски паричен кредит между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ЕАД в качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател, по силата на който на ответника била предоставена в деня на сключване на договора сумата от 4000 лв. Уговорено било погасяване на задължението на 50 равни месечни погасителни вноски от по 124, 36 лв. с краен срок на погасяване 20.06.2023 год. След сключване на договора длъжникът не погасявал редовно месечните си вноски, като останала дължима към крайния му падеж сумата от общо 4356, 51 лв. – главница и договорна лихва.

На 27.07.2022 год. между горепосочения кредитор и ищцовото дружество бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземанията, по силата на който ищецът твърди да е придобил вземанията срещу ответника по процесния кредит от 12.04.2019 год. Уведомление по чл. 99 от ЗЗД било изпратено на адреса на длъжника, както и приложено към ИМ по горепосоченото гражданско дело, като съгласно изрично пълномощно ищецът в качеството на цесионер бил упълномощен от цедента да извършва уведомявания до длъжниците.

Претендира се уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен и недоказан. Посочва се, че в настоящия случай страните имат качеството на потребител и кредитор, поради което и съдът е длъжен да 1 провери действителността на договора. Прави се възражение за нищожност на договора. Посочва се, че в погасителния план не е посочено каква част от отделните задължения на длъжника съдържа всяка една погасителна вноска – главница, надбавка, добавка, застрахователна премия. Не бил посочен и размера на възнаградителната лихва. Излага се и ,че размерът на шрифта на договора е 11, 5 , което водело до недействителността му на осн. чл. 22 от ЗПК. Излагат се и подробни доводи, поради които ответникът счита, че не са спазени изискванията на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, касаещи ГПР. Посочва се и, ч е в случая не била приложима разпоредбата на чл.

26,ал.4 от ЗЗД и договорът бил нищожен поради противоречи със закона – цитирани разпоредби на ЗПК.

Претендира се за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.

Ответникът , редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Представено е копие от договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и обслужване на кредитна карта от 12.04.2019 год., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ЕАД в качеството на кредитор и ответника Й. К. в качеството на кредитополучател, по силата на който на ответника била предоставена в деня на сключване на договора сумата от 4000 лв. с фиксиран лихвен процент - 16, 79 %, и при уговорен ГПР- 20, 40 % , със задължението да върне същата на 50 равни седмични погасителни вноски от по 124, 63 лв., или да върне общата сума от 6 231, 50 лв. В договора е инкорпориран погасителен план с краен срок за погасяване – 20.06.2023 год. Приети с аи ОУ към договора, както и съгласие за обработка на лични данни.

С договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 27.07.2022 год. , сключен между ищеца – купувач и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ЕАД- продавач са прехвърлени всички вземания по договори за кредит съобразно Приложение 1 – неразделна част от договора, в което под № *** фигурира вземането по процесния договор за кредит в размер на 4000 лв., с посочена незаплатена лихва и главница.

Представени са и уведомления адресирани до ответника за извършено прехвърляне на вземането по процесния и други договори за кредит, изходящи от АД „В. и п.“, както и пълномощно с което цедентът е упълномощил цесионера „ЕОС Матрикс“ЕООД да извърши всички необходими действия за надлежно уведомяване на длъжниците според разпоредбата на чл. 99 ,ал.3 от ЗЗД , както и пълномощно , с което ищецът е упълномощил посоченото АД – да уведомява съгласно разпоредбата на чл.

99, предл. 3 от ЗЗД всички длъжници за сключени договори за цесия, страна по които е дружеството.

Видно от приложената и неоспорена обратна разписка описаните по-горе уведомления по чл. 99 от ЗЗД и за предсрочна изискуемост са връчени лично на ответника на 27.05.2024 год.

По искане на страните по делото е назначена и прието заключението на ССЕ, вещото лице по която след извършване на необходимите справки е дало заключение, че сумата по процесния договор за кредит е усвоена по следния начин – на 15.04.2019 год. 3 860 лв. по сметка на ответника и 140 лв. – такса ангажимент. Посочено е още 2 какви са погасените от ответника суми, в общ размер на 2088, 60 лв. и за погасяване на кои компоненти от кредита са отнесени. В резултат на извършените плащания вещото лице посочва, като дължими и незаплатени към датата на исковата молба следните суми – 2996, 45 лв. – главница, 803, 49 лв. – договорна лихва, 161, 72 лв.застраховка и 137, 94 лв. – лихва за отлагане. Размерът на ГПР е определен в съответствие с изискванията на чл. 19,ал.2 от ЗПК, съгласно формулата по Приложение № 1 към ЗПК и включва единствено договорената възнаградителна лихва.

Застрахователната преми в размер на 622 лв. не е включена в ГПР, т.к. се касае за допълнителна незадължителна услуга, като при включването й , същият ще се увеличи, но няма да надхвърли петкратния размер на законната лихва.

Въз основа на изложеното, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно осн. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240 ал.1 от ЗЗД.

Според съда безспорно се установи от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства , че между праводателя на ищеца и ответника е сключен валиден договор за кредит, кредитодателят по който е изправна страна, т.е. реално е предал на ответника сумата по кредита така, както е уговорено в същия.

Освен изложеното съдът намира, че между стария кредитор на ответника и ищеца е сключен валиден договор за цесия, който е надлежно съобщен на длъжника.

За да има действие договорът за цесия по отношение на длъжника , той следва изрично да бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване да е направено от цедента/ стария кредитор/ като това задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение , тоест срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Законодателят е въвел изискването съобщението за прехвърленото вземане да бъде извършено именно от стария кредитор, за да се създаде правна сигурност за длъжника и за да се обезпечи точното изпълнение на задължението му. Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД, какъвто е и настоящия случай, предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.

Представените по делото уведомления за извършена цесия и предсрочна изискуемост, видно от вписванията в приложената и неоспорена обратна разписка са връчени лично на ищеца преди завеждане на иска. Същевременно получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не може да бъде игнорирано. /в т. см. Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., постановено по реда на чл.290 ГПК./

С оглед на всичко изложено съдът намира, че изискванията на закона за съобщаване на цесията са спазени.

В отговора на исковата молба ответникът е ангажирал множество възражения за нищожност на договора за кредит поради противоречи със закона и нарушаване на добрите нрави , по повод на които съдът намира следното:

Предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице и липсата на 3 противни твърдения, съдът намира, че същото притежава характеристиките на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на ЗПК и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на "потребител", приложение намират и нормите на Закона за защита на потребителите - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Безпротиворечиво с практиката на СЕС по приложението на Директива № 93/13/Е., разпоредбите на която са транспонирани в националното законодателство съгласно § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, в константната практика на ВКС ( решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г., I т.о., решение № 142/01.08.2018 г. по т.д. № 1739/2017 г., II т.о., решение № 237/20.01.2017 г. по т.д. № 2927/2015 г., I т.о. и др.) се приема, че поради повелителния характер на нормите на ЗЗП, първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договори.

Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР от 20,40 %, с което формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и посоченият процент формално отговаря и на изискането на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В случая обаче, така посочения размер на ГПР не отразява действителния такъв, тъй като в него не са включени част от разходите по кредита, а именно застрахователната премия, която според съда следва да е включена в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.Посоченото обстоятелство безспорно се установява от заключението на вещото лице, което посочва, че посочената премия не е включена в ГПР.

Безпротиворечива е практиката на съдилищата, вкл. на ВКС, напр.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1566 ОТ 12.06.2024 Г. ПО Т. Д. № 1146/2023 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА

ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 50685 ОТ 30.09.2022 Г. ПО ГР. Д. № 578/2022 Г., Г. К., ІІІ Г.

О. НА ВКС, че член 4 от Директива 87/102/ЕИО на Съвета от 22 декември 1986 година изисква кредитополучателят да разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му (решение по дело С-348/14, т. 57);