Решение № 2901 от 23.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2901 гр. Бургас, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20252120104732 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на В. Р. М., ЕГН **********, с адрес гр. .............., чрез адв. Л. Г. от БАК срещу Областна администрация Бургас, ЕИК ..............., със седалище и адрес: гр. ........... представлявано от В..Д..К..Областен управител, с която се иска признаване за незаконосъобразно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №........... от 10.06.2025г. на Областния управител, с която трудовото правоотношение ищеца е прекратено считано от 13.06.2025 г. без предизвестие на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, възстановяване на работника/служителя на заеманата преди уволнението длъжност - „..............“, както и осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение на основание чл. 225, ал.1 КТ, за оставането без работа, в размер на месечното трудово възнаграждение от 1335,47 лв., считано от 14.06.2025г. – занапред, но за не повече от шест месеца – до 14.12.2025г., ведно със законната лихва, начиная от внасяне на исковата молба в съда до окончателното плащане; както и сумата от 1335,47 лева, представляващо обезщетение за задържана трудова книжка след прекратяване на првоотношението за всеки месец забава, считано от 25.06. 2025г.

Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника по силата на трудов договор, като до прекратяване на правоотношението е заемал длъжността „............” в Областна Администрация- област Бургас, ЕИК ............, със седалище и адрес: гр. ........... с място на изпълнение - сградата на Областна управа, с определено трудово възнаграждение от 1335,47лв. на месец.

Посочва, че с издаденото последно ЕР на ТЕЛК от 14.05.2025 г. му е определена 74 % инвалидност, с дата на инвалидизация - 29.05.2007г., като с решението са посочени противопоказания за полагане на тежък физически труд, тежко психично напрежение и нощни смени. Твърди се, че въпреки отбелязването в експертното решение, че може да работи като оперативен дежурен, работодателят е предприел действия по прекратяване на 1 правоотношението едностранно, без предизвестие и то в период, в който служителят е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност. Излага съображения, че инвалидизацията е от предходен период, като в годините е продължил да изпълнява длъжността и за същата не са налице посочените противопоказания в експертното решение на ТЕЛК. Затова се иска отмяна на уволнението като незаконосъобразно и присъждане на претендираните обезщетения. Ангажирани са писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който исковете се оспорват изцяло като неоснователни. Твърди се, че въпреки посоченото в ЕР на ТЕЛК, че ищецът може да работи като оперативен дежурен, посочените в него противопоказания се явяват пречка за полагането на труд на тази длъжност. Посочва, че работодателят е съобразил действащата нормативна уредба, предвиждаща полагането на нощни дежурства за тази длъжност. Тъй като работата е с непрекъснат характер, организирана за изпълнение в Областна администрация Бургас на смени (дежурства), включващи полагането на дневен и нощен труд, които се изпълняват включително през почивните дни и дните на официални празници, се посочва невъзможност за ищеца да изпълнява тази работа. Счита, че изпълнението на длъжността „Оперативен дежурен в ОСС“ не може да бъде приведено в съответствие със здравния статус на ищеца.

Посочва още, че няма свободна длъжност за заемане от трудоустроени лица, както и че работодателят не е длъжен да организира дейността си така, че работата да съответства на нуждите на трудоустроения. Затова, поради невъзможност за изпълнение на предписанията, работодателят е предприел уволнението на служителя по реда на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ.

Оспорват се и кумулативно съединените искове и се иска тяхното отхвърляне. По претенцията за заплащане на обезщетение за невърната своевременно трудова книжка се посочва, че с оглед измененията от 01.06.2025 г. работодателят е извършил необходимият електронен запис и при поискване от работника по реда на чл. 128а, ал. 1 КТ са били върнати трудовите книжки и заповедта. Ангажирани са писмени доказателства.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 вр. чл. 225 КТ и чл. 226 КТ.

В съдебно заседание ищецът е оттеглил предявения кумулативно иск за заплащане на обезщетение от 1335,47 лева за невърната трудова книжка и производството по този иск е прекратено.

Бургаски районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно по делото и видно от представеното трудово досие на работника, между страните е съществувало трудово правоотношение, което датира от 2000г., по силата на което ищецът е заемал длъжността „............” при ответника, с последно изменение на правоотношението от 32.12.2024г., считано от 01.01.2025 г., с което основното трудово възнаграждение е определено в размер на 1077лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 24 %.

Между страните е прието за безспорно обстоятелството, че размерът на последното получено от ищеца трудово възнаграждение е 1335.47лв.

Със заповед №............... от 10.06.2025г., връчена на ищеца при отказ на 13.06.2025 г., работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, поради невъзможност на лицето да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност и липса на друга работа, подходяща за здравословното състояние на лицето, съгласно Експертно решение № .............. г. на ТЕЛК. В 2 заповедта е посочено, че съгласно влязлото в сила ЕР по документи е определена водеща диагноза сърдечна недостатъчност с придружаващи заболявания, което е довело до трайно намалена работоспособност на лицето 74 %, със срок от 1 година. Работодателят е констатирал отразеното в експертното решение, че “лицето може да работи като ................., както и че в т. 14 Противопоказни условия на труд са посочени “нощни смени”. Затова в издадената заповед работодателят е приел, че поради необходимостта от полагане на нощни дежурства за длъжността „оперативен дежурен ОСС”, работникът не може да изпълнява същата и при липсата на друга подходяща длъжност е прекратил правоотношението.

Видно от представеното Експертно решение № ........... г. на ТЕЛК в същото е посочено, че се касае за преосвидетелстване по документи, като е увеличен процента на нетрудоспособност от 58 % на 74 % за срок от една година, считано от 01.05.2025 г. В решението е отразена водеща диагноза “сърдечна недостатъчност” и други съпътстващи заболявания – други видове стенокардия, наличие на коронарен ангиопластичен имплант и трансплантат, неинсулиновозависим захарен диабет, последици от мозъчносъдова болест.

Посочени са противопоказни условия на труд: “тежък физически труд, нощни смени, нервно психично напрежение”. Въз основа на тези констатации експертната комисия е достигнала до решение, че освидетелстваното лице “може да работи като ..................”.

По делото е представено и предходно Експертно решение от 07.01.2025 г. на ТЕЛК, в което е посочено изрично, че се издава по повод писмо на Областен управител гр. Бургас, с искане за експертно становище за противопоказните условия на труд на лицето да заема длъжността оперативен дежурен с полагане на нощен труд. С издаденото становище комисията е посочила, че лицето може да работи като оперативен дежурен, без полагане на нощен труд.

Представени са по делото таблици за отчитане на отработените часове през м. март, м.април, май и юни 2025г., от които е видно, че ищецът е участвал в работния график без да полага нощен труд, като поради представен болничен лист графикът е коригиран съобразно неговото отсъствие.

Видно от ангажираните болнични листи, по делото се установява ползването на отпуск поради временна нетрудоспособност от ищеца, както в периода на издаване на заповедта за прекратяване на правоотношението, така и в продължителен период от време преди и след издаване на заповедта.

При тези факти, по делото е очертан правния спор относно възможността на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, когато заеманата длъжност изисква денонощни смени, вкл. полагане и нощни такива от работника, който съгласно издаденото му ЕР на ТЕЛК може да работи на конкретната длъжност, но без полагане на нощен труд.

Съдът констатира, че по посочения правен въпрос е налице противоречива съдебна практика, установена и с определение № 5551 от 1.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2025 г., IV г. о., ГК. Според преобладаващото становище на ВКС, което се възприема и от настоящия съдебен състав, за да бъде законосъобразно упражнено правото на работодателя да прекрати правоотношението следва да бъде установено несъмнено, че работникът или служителят не е в състояние да изпълнява трудовите си задължения по трудовото правоотношение, както и че конкретната длъжност е противопоказна за здравето на лицето.

Доколкото се касае за медицински въпроси, по които обвързващо се произнася компетентният здравен орган, то именно решението на експертната комисия следва да бъде съобразено от работодателя. Съгласно чл. 78, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза в случаите на 50 и над 50 % трайно намалена работоспособност ТЕЛК (НЕЛК) се произнася 3 по работоспособността на лицето за работното му място и при необходимост го трудоустроява. Това съответства напълно на предвидените императивно реквизити на експертизата в чл. 61, ал. 1, т. 8 от Наредбата, а именно, че следва да съдържа информация трудоспособно ли е лицето за работното си място и необходимостта от трудоустрояване.

Следователно компетентен да посочи дали здравословното състояние на работника или служителя поражда неговата невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудовото правоотношение, е именно органът, който издава експертизата. В случая с издаденото решение се констатира, че лицето може да изпълнява длъжността оперативен дежурен. В предходното издадено решение е отразено същото обстоятелство и работодателят се е съобразил с него. Следва да се посочи, че заболяването на ищеца датира от 2007г. и това не е било пречка за изпълнение на задълженията му по трудовото правоотношение при същия работодател до издаване заповедта за прекратяване през 2025г.

Действително фактът, че лицето е ползвало продължителен отпуск поради временна неработоспособност през 2024г. и 2025г., е създало несъмнени неудобства в организацията на работа. Необходимо е обаче да се отбележи, че възникването на това състояние и последвалото продължително лечение, не могат да бъдат третирани като недобросъвестно поведение на работника.

По изложените по-горе съображения съдът приема за основателна претенцията за отмяна на издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.

Предвид основателността на претенцията по чл. 344, ал. 1 т. 1 и на основание чл. 344, ал.1, т. 2 КТ ищецът следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а именно “оперативен дежурен ОСС”.

С оглед основателността на иска за отмяна на уволнението следва да бъде разгледана и претенцията с правно основание чл. 225 КТ.

Фактическият състав на претенцията с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ включва на първо място признаване на прекратяването на договора за незаконно, да е налице вреда, подлежаща на обезщетяване, която се съизмерява с пропуснатото трудово възнаграждение на работника за времето, през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца, както и да е налице причинна връзка между незаконното прекратяване на правоотношението и оставането без работа. В случая всички кумулативно предвидени предпоставки са налице. Прекратяването на трудовия договор е признато от съда за незаконно и претърпените от ищеца вреди, поради оставането му без работа са налице. Това се установява от представеното удостоверение от НАП за актуално състояние на ЕЕТЗ /Единен електронен трудов запис/ по отношение на ищеца, видно от което след прекратяване на правоотношението работникът не е бил зает по трудов договор при друг работодател. Периодът, за който се претендира обезщетението е за шест месеца, през които ищецът е останал без работа, считано от 14.06.2025 г. до 14.12.2025 г., като крайната дата на този период е изтекла в хода на процеса. По посочените съображения съдът намира претенцията за доказана по основание.