Решение № 10613 от 02.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10613 гр. С.. 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110156079 по описа за 2025 година

Ищцата Д. А. Д. е предявила срещу „П. К. б.“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит ПП. К. С. №... г., както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 23 ЗПК за присъждане на сумата от 639,11 евро /равностойност на 1 250 лева/, представляваща недължимо заплатени суми по кредита, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. В условията на евентуалност по отношение на иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК ищцата е предявила иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10а ЗПК за прогласяване на недействителността на клаузата на чл. 6 от договора, предвиждаща заплащане на такса „Фаст“ и такса „Флекси“ от кредитополучателя.

Ищецът твърди, че на 18.09.2024 г. сключил с „П. К. б.“ ЕООД Договор за потребителски кредит № ..., при следните условия: главница – 5 000 лева, срок на договора – 36 месеца, размер на погасителната вноска – 241,33 лева; ГПР 49,18%, ГЛП – 41%, дневен лихвен процент – 0,11%, дължимо възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ – 2 250 лева, дължимо възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ – 2 950 лева, общ размер на задълженията по кредита – 13 888,04 лева, дата на погасяване – 15-то число от месеца.

Ищецът оспорва процесния договор за кредит като недействителен поради допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в уговорения ГПР по кредита не били сключени дължимите възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Поемането за задължение за заплащане на посочените такси за допълнителни услуги не било уговорено като задължително условие за сключване на договора за кредит, но по същество било обусловено от господстващото положение на кредитодателя като икономически посилна страна по правоотношението. Уговорените такси съставлявали скрито възнаграждение за кредитодателя и следвало да бъдат включвани при формиране на размера на приложимия ГПР. Предвиждането в договора на размер на ГПР, различен от реално прилагания, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП.

Така изложените доводи за допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК мотивирали извод за нищожност на целия договор за потребителски кредит. Посочва се, че в договора съществувала неяснота относно разходите, формиращи приложимия ГПР. Посочването единствено на цифровото изражение на приложимия ГПР не съответствало за законовите изисквания за яснота и определеност. При сключването на процесния договор за кредит било допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в посочения ГПР не били изчерпателно описани всички разходи, участващи при формиране на ГПР. В условията на 1 евентуалност ищецът предявява иск за прогласяване на недействителността на клаузата на чл. 6 от договора в частта на уговорените дължими такси „Фаст“ и „Флекси“, посредством която в нарушение на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК кредитодателят си осигурявал скрито възнаграждение. Посочените допълнителни услуги по своята същност били свързани с изпълнението на задълженията на кредитополучателя и на кредитодателя по разглеждане и изплащане на кредита, респ. евентуалната възможност за отсрочване и разсрочване, които действия попадали в хипотезата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. От тук ищецът обосновава извод, че възнагражденията за допълнителни услуги следвало да бъдат включени в разходите по кредита, при което се достигало до нарушаване и заобикаляне на ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ищцата твърди, че към датата на предявяване на исковата молба е заплатила по кредита сумата от 6 250 лева, като сумата от 1 250 лева, надвишаваща чистата стойност на предоставената главница, съответно се явявала недължимо платена поради недействителност на процесния договор за кредит. Въз основа на така изложените фактически твърдения и правни доводи, ищцата моли съда да уважи предявените искове. Претендират се разноски.

Ответникът „П. К. б.“ ЕООД е депозирал отговор, в който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Не оспорва, че ищцата е заплатила за погасяване на задълженията си по кредита сумата от 64,91 евро, като оспорва да е извършвала плащания над посочената сума до твърдяната сума от 1 250 лева. Не се оспорва, че между Д. Д. и „П.

К. б.“ ЕООД е възникнало договорно правоотношение съгласно сключен договор за потребителски кредит № .../18.09.2024г. Заявява, че договорната клауза, предвиждаща дължими суми за възнаградителна лихва, не противоречи на добрите нрави и излага обстойни доводи в тази посока. Посочва, че уговореният ГПР се формира от предвидения годишен лихвен процент, съответно не налага изготвяне на методика за определянето му, а ЗПК не изисква конкретизация на включените в ГПР компоненти, т. к. те са нормативно установени. Ответникът оспорва наличието на посочените от ищеца нарушения за разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, обуславяща извод за недействителност на договора за кредит. Оспорва доводите на ищеца, че уговорените такси за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ следвало да бъдат включени като разходи по кредита, т. к. не съставлявали задължителен разход по кредита, а се предпоставяли от изразено съгласие на кредитополучателя за предоставянето на услугите. Посочва, че неправилното посочване на ГПР не следвало да се приравнява на липса на ГПР, водещо до прогласяване на нищожността на целия договор за кредит. При сключването на договора кредитополучателят разполагал с необходимата информация за вида и размера на разходите, свързани с предоставянето на услугите, но решил да използва предложените услуги, поради което отсъствала твърдяната неяснота по отношение на размера на приложими ГПР по договора.

Евентуалната недействителност на клаузата, предвиждаща задължения за заплащане на такса за предоставяне на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, не водели до нищожността на целия договор за кредит, доколкото уговорените такси не съставлявали част от същественото съдържание на договора. При така изложените доводи ответникът моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

С протоколно определение от 20.05.2026г., влязло в законна сила, съдът на основание чл. 232 ГПК е прекратил производството в частта на предявения иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от сумата от 639,11 евро /равностойност на 1 250 лева/, представляваща недължимо заплатени суми по кредита, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като писмено доказателство договор за потребителски кредит №..., по силата на който „П. К. б.“ ЕООД е предоставил на Д. А. Д. кредит в размер от 5 000 лева, срок на кредита – 36 месеца, размер на вноската по кредита – 241,33 лева, ГПР – 49,18%, годишен лихвен процент – 41%, дължима сума по кредита – 8 688,04 лева. Съгласно раздел VI от договора кредотополучателят е поел задължение за заплащане на цена на допълнителни услуги „Факт“ и „Флекси“ съответно в размер на 2 250 лева и в размер на 2 950 лева, с което общото задължение по кредита е в размер на 13 888,04 лева.

По делото са представени и приети като писмени доказателства общи условия на „П.

К. б.“ ЕООД към договор за потребителски кредит, приложим погасителен план към договор за потребителски кредит №... със закупена допълнителна услуга, стандартен европейски 2 формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, разписки за извършени плащания от ищцата по договор за потребителски кредит №... от 14.10.2024г., 15.11.2024г., 17.12.2024г., 24.01.2025г., 18.02.2025г., 15.04.2025г., 14.07.2025г., 05.08.2025г., 05.09.2025г., 13.10.2025г., 14.11.2025г., 09.12.2025г.,

По делото е приета счетоводна справка, изготвена от ответното дружество, от която се установява, че ищцата е извършила плащания по процесния договор за кредит в общ размер от 2 621,05 евро, като остатъчната стойност на задълженията по кредита към 04.05.2026г. възлиза на сумата от 4 853,86 евро.

По делото е прието заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредита като пълно, задълбочено и компетентност изготвено. От заключението се установява, че при включване на уговорените цени на допълнителни услуги „Факс“ и „Флекси“ при изчисление на размера на ГПР последният възлиза на 128,31 %. Вещото лице посочва, че след извършена проверка на предоставените от ответника данни и приложените документи по делото общо заплатените суми от ищеца по договор за потребителски кредит №... възлизат на 2 621,05 евро.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският районен съд достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит ПП. К. С. №...

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, като предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Настоящият състав намира, че Договор за потребителски кредит №... е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК.

Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

За успешното провеждане на търсената правна защита ищецът следва да докаже факта на възникнало облигационно правоотношение по процесния договор, както и наличие на фактите, които обуславят прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит на посоченото правно основание.

С приетия за окончателен доклад по делото съдът е приел за безспорен между страните факта на сключен Договор за потребителски кредит № ... от 18.09.2024 г. между Д.

А. Д. и „П. К. б.“ ЕООД при посочените в исковата молба условия, по който ищцата е усвоила предоставената заемна сума в размер на 5 000 лева.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като е предвидена законова забрана да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.