Решение № 4668 от 29.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4668 гр. София, 29.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20221100111074 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на С. Л. К., с която е предявен срещу ЗК Л.И. АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от деликт, осъществен от лице, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.

Ищцата твърди, че на 08.06.2022 е пострадала при пътнотранспортно произшествие, осъществило се при следния механизъм: И. К.Х. управлявал лек автомобил марка „Ауди“, с peг.№ ******* по ул. Николай Коперник, с посока на движение от ул. Гео Милев към бул. Шипченски проход, като за да се включи в лентата за извършване на ляв завой по бул. Шипченски проход, навлязъл в лентата за насрещно движение, която в момента била празна. По същото време ищцата е предприела пресичане на пътното платно на ул.

Николай Коперник, в района на около 40 м. от кръстовището с бул.

Шипченски проход, като започнала да пресича пътното платно на ул. Николай Коперник, от ляво на дясно гледано в посока към бул. Шипченски проход, достигнала десния тротоар където се намирали кофи за смет, за да изхвърлила боклук и предприела пресичане в обратна посока, при което настъпил удар между нея и лекия автомобил Ауди. Всички действия на участниците в произшествието са заснети от видеорегистратор, монтиран в автомобила, пред който ищцата е пресичала. Счита, че виновен за произшествието е водача на лек автомобил Ауди. От удара е получила травнатични увреждания - Счупване на таза, многофрагментни вътреставни счупвания на втора, трета, четвърта и пета стъпални кости, ставни изливи с травматични увреди и на връзките на дясната глезенна става и стъпало, контузия на главата с оток и кръвонасядане на лявата теменно-слепоочна 1 област, кръвонасядане на лявата половина на лицето, оток и кръвонадясане на лявата половина на долната челюст, разкъсно-контузна рана на левия лакът, множество пръснати драскотини по цялата дължина на лявата предмишница, хематом на лявото бедро и масивно кръвонасядане и охлузване на лявото бедро, оток и кръвонасядане по вътрешната повърхност на лявото коляно, кръвонасядане на на дясното коленно капаче, кръвонасядане на дясната коленна свивка, кръвонасядане под коляното и на дясната подбедрица, масивен оток и кръвонасядане на дясното стъпало. Претендира обезщетение, което с оглед признатото си съпричиняване редуцира до сумата от 120000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на уведомяване на застрахователя за образуване на щета - 14.06.2022 г., до окончателното й изплащане.

Ответникът оспорва иска: не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, но оспорва механизма на настъпване на произшествието, описан в исковата молба и счита, че застрахованият водач не е извършил нарушение на правилата за движение, с което да е причинил произшествието. Оспорва фактическото твърдение, че водачът на лек автомобил „Ауди А7“ с peг. ******* предприел изпреварване на колона от спрели на червен сигнал на светофарната уредба автомобили, нарушавайки пътната маркировка и с цел преминаване в лентата, предназначена за завой на ляво по бул. „Шипченски проход“. Поддържа, че произшествието е настъпило единствено по причина от субективните действия на ищцата като участник в движението - пещеходец и поради извършено нарушение на чл. 113 и чл.114 ЗДвП - осъществила пресичане на пътното платно на място, което не обозначено и предвидено за пресичане на пешеходци, като пресичането е осъществено внезапно и на такова отстояние от автомобила, което е поставило в невъзможност неговия водач да предотврати настъпване на транспортен инцидент. При условията на евентуалност и в случай, че се приеме, че произшествието е по вина на водача, прави възражение за съпричиняване. Оспорва и настъпване на описаните в исковата молба телесни травми и медицински състояния.

Оспорва и претендирания размер на обезщетението като прекомерен.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Установява се от представените писмени доказателства (констативен протокол от 08.06.2022 г., протокол за оглед на местопроизшествие, заедно със скицата на местопроизшествието и фотоалбума към него) и заключението на повторната комплексна авто-техническата експертиза по делото, че на 08.06.2020 г. в гр. София, на ул. „Николай Коперник“ в района на кръстовището (около 40 м преди него) с бул. „Шипченски проход“ е настъпило ПТП при следния механизъм: процесният лек автомобил „Ауди“, с peг.№ *******, управляван от И. К.Х., се е движил по ул. „Николай Коперник” в лявата пътна лента с посока от ул. Гео Милев към бул.

Шипченски проход със скорост на движение 41 км/ч. приближавайки към мястото на настъпилото ПТП, като в същото време върху дясната пътна лента е имало спрели автомобили, изчакващи зелен сигнал на светофарната уредба, 2 намираща се на кръстовището с бул. Шипченски проход. Ищцата е предприела пресичане на платното за движение на ул. „Николай Коперник” от ляво на дясно за посоката на движение на л.а. Ауди, достигнала е до десния тротоар на улицата, за да изхвърли плик в контейнер за боклук и веднага е предприела пресичане на ул. Николай Коперник от дясно на ляво за посоката на л.а. Ауди. Пешеходката се е движила със спокойно бягане и е преминала през дясната пътна лента, в която е имало спрели коли, след което е навлязла върху лявата пътна лента, в която се е движил автомобил Ауди на около 0,8 м, като в този момент се е реализирало ПТП - автомобилът с предната си дясна част странично в зоната на десен калник на автомобила е ударил пешеходката от лявата й страна, била е качена частично върху предния капак на автомобила, като е достигнала с лявото си рамо до предното стъкло и го е счупила. След удара, пешеходката е била отхвърлена напред и в дясно от автомобила, като се е установила върху платното за движение. След удара водачът на л.а. Ауди е задействал спирачната система на автомобила с авариен режим. Според заключението на повторната комплексна експертиза, отчитайки конкретните данни за органичението за видимостта на водача на автомобила Ауди – размер и височина на спрелия в дясната лента автомобил (Пежо 307), пред който е пресичала ищцата, както и нейното телосложение и височина, вещите лица приемат, че водачът е имал възможност да забележи пострадалата пешеходка, движеща се от дясно на ляво, от разстояние 25,53 м., а опасната зона за спиране на лек автомобил Ауди при скорост на движение 41 км/ч е около 24,3 м. От тук следва, че опасната зона за спиране е по-малка от разстоянието, в което пешеходката е започнала пресичането си и е могла да бъде възприета от водача. От тук вещите лица правят извод, че водачът на лекият автомобил е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара с пострадалата пешеходка.

По делото е приета и първоначална авто-техническа експертиза, която достига до извод, че ударът е бил непредотвратим за водача на лекия автомобил. Съдът обаче кредитира изводите на повторната комплексна експертиза, тъй като за разлика от първоначалната, задачите й са разширени и изискват конкретно съпоставяне на ограниченията във видимостта за водача и височината на пешеходката.

При преценка правомерността на действията на двамата участници в произшествието, съдът приема, че двамата не са съобразили поведението си с правилата, установени от Закона за движение по пътищата. Водачът на лекия автомобил не е изпълнил задължението си по чл.20, ал.2 ЗДвП - при избиране скоростта на движението да се съобрази с характера и интензивността на движението, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие и да намали скоростта и спре, когато възникне опасност за движението. Пешеходката, в нарушение на чл.113 и чл.114 ЗДвП не се е съобразила с приближаващото пътно превозно средство, навлязла е внезапно на платното за движение и е пресичала при ограничена видимост. От изложеното съдът приема, че двамата участници имат равен принос за настъпване на произшествието.

От представените медицински документи и заключението на съдебно3 медицинската експертиза се установява, че в резултат на произшествието ищцата е получила следните увреждания: Счупване на горното рамо на лявата срамна кост на таза. Многофрагментни базални фрактури на 2-ра, 3-та, 4-та и 5-та метатарзални (предходилни) кости на дясното стъпало. Разкъсноконтузна рана на задно-страничната повърхност на левия лакът. Контузия, оток и кръвонасядане с различни форми и размери на лявата теменнослепоочна област на главата, на дясната повърхност на лицето и на лявата половина на долната челюст, на лявата предмишница, на лявото бедро, на вътрешната повърхност на лявото коляно, на колянното капаче и на задната повърхност на дясната подбедрица. Травматичните увреждания на пострадалата са получени и имат пряка причинна връзка с претърпяното от нея ПТП на 08.05.2022 г.

Спешна медицинска помощ на пострадалата е била оказана в УМБАЛ „Св. Анна“ - София. Извършени са й рентгенови изследвания, било е установено само счупването на горното рамо на лявата срамна кост на таза, което не налага оперативно лечение, не е останала на болнично лечение заради прекъснати здравно-осигурителни права. Поради продължаващи болки в областта на таза и други области на тялото на 09.06.2022 г. (на следващия ден след злополуката) й е проведена Магнитно-резонансна томография, при което изследване са установени останалите увреждания, в това число фрактури на костите на дясното ходило. Пострадалата е продължила лечението си амбулаторно, с прегледи и медикаментозна терапия.

Вещото лице прави извод, предвид установените телесни увреждания при пострадалата, че лечебният и възстановителен период е приключил за срок до 3 месеца. Мекотъканните увреждания (контузии, наранявания, охлузвания и кръвонасядания) са отзвучавали за срок до 2 седмици - 20 дни; фрактурата на срамната кост, когато тя е неразместена, зараства за срок до 3040 дни; фрактурите на предходилните кости зарастват за срок до 30 дни, а с проведеното раздвижване на ходилото и глезенната става – лечението е приключило за срок до 2 месеца. През посочения период пострадалата е търпяла болки и страдания с различна интензивност: най-интензивни болките са били през първите 2 седмици, непосредствено след злополуката и около 2 седмици в началото на проведената рехабилитация. Извън посочените периоди болките при ищцата са били само периодично явяващи се в зоната на фрактурите при студено и влажно време. При прегледа на ищцата вещото лице е установило, че фрактурата на лявата срамна кост на таза и фрактурите на дясното стъпало са зараснали окончателно с малка деформация, която се опипва, като вещото лице сочи, че ищцата не би трябвало да търпи болки в зоната на фрактурите или да има някакви негативни последици за в бъдеще от уврежданията. Към момента на прегледа ищцата се предвижва самостоятелно, без помощни средства, но с леко щадяща походка на дясно.

От показанията на свидетеля Б.К., брат на ищцата, се установява, че след произшествието и в продължение на месец пострадалата не е могла да се грижи за себе си – свидетелят я е подпомагал ежедневно в обслужването й.

През този месец, докато е била на легло, е имала постоянни болки, а след това 4 е проходила самостоятелно. Лечението й е продължило три месеца. Към момента свидетелят сочи, че ищцата има паник атаки, страхува се остава сама, има кошмари и нарушения в съня, има болки в крака и не се е възстановила напълно, като понякога накуцва.

По изложените съображения съдът намира, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите.