Определение № 547 от 19.07.2022, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 547 гр. Шумен, 19.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Ив. Георгиева

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Румяна В. Райкова като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно гражданско дело № 20223600500275 по описа за 2022 година Делото е образувано по частна жалба с вх. № 260616 от 23.05.2022г. депозирана от В. Х. К. с ЕГН ********** от гр. П., ХР. Д. ИВ. с ЕГН ********** и Р. Д. ИВ. с ЕГН ********** и двамата от гр. Ш. чрез адв. С. С. срещу определение № 260014/09.05.2022г., с което е отхвърлена, като неоснователна молбата им с правно основание чл. 248 от ГПК, да бъде изменено решение № 260009/10.03.2022г. постановено по гр. д. № 967/2020г. по описа на РС – Нови пазар, в частта за разноските. В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда да го отмени, като се присъдят разноски съобразно действащите процесуални правила за разпределяне на разноските и като се съобразят направените възражения за прекомерност на всички адвокатски възнаграждения на представителите на насрещните страни, тъй като противно на извода на съда, същите са направени в законнопредвидения срок, вкл. и в представената писмена защита, в която изявленията, безспорно представляват част от устните състезания /чл. 149, ал. 3 от ГПК/. За напълно неправилно и незаконосъобразно намират определението в частта му, относно отхвърлянето на искането за изменение на решението в частта, в която на ответниците по главните искове, в качеството им на ищци по евентуално предявените насрещни искове са им присъдени разноски. Сочат, че така предявените насрещни искове са предявени в условията на евентуалност и след като предявените искове по чл. 108 от ЗС са отхвърлени, като неоснователни и не се е сбъднало условието, при което са предявени насрещните искове на 1 ответниците и съда не се е произнесъл по евентуално заявените от последните претенции т.е. не са разгледани същите, то съдът не можело да се произнесе по тях в решението, вкл. и по направените по тях разноски. Евентуално предявения иск се считал, като да не е бил предявяван и всички негови последици и извършени по него процесуални действия се обезсилвали с обратна сила, ако делото приключи с влязло в сила решение и условието, под което евентуалния иск е предявен, не се сбъдне. Правно нелогично било да се присъждат разноски на ищеца по евентуално предявения от него насрещен иск в случай на неразглеждане на този иск. В ГПК били ясно определени правилата за разпределяне отговорността за разноските в гражданския процес, като общия принцип е разноските да се възлагат съобразно изхода на делото, в тежест на страната загубила делото по разгледаните от съда искове.

Процесуално недопустимо било да се възлагат разноски по евентуално предявения от ответниците насрещен иск, който не е разгледан поради несбъдването на условието, при който е предявен т.е. при условие, че не е ясно основателна или неоснователна е тази претенция, за да се разпредели правилно отговорността за разноските по същата.

От ответните страни по жалбата, редовно уведомени, отговор е депозиран само от М.С. Ц. – С.а и СВ. Т. СТ. и двамата чрез адв. С. ГР., в който излагат становище за нейната неоснователност и молят съда да потвърди обжалваното определение.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с възраженията изнесени в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на В. Х. К. с ЕГН ********** от гр. П., ХР. Д. ИВ. с ЕГН ********** и Р. Д. ИВ. с ЕГН ********** и двамата от гр. Ш. чрез адв. С. С. срещу М.С. Ц.

– С.а от гр. Шумен, СВ. Т. СТ. от гр. Шумен и Община Каспичан по два отрицателноустановителни иска с пр. основание чл. 124 от ГПК срещу Община Каспичан по отношение на два недвижими имота: УПИ V – 564, от кв. 51, с площ от 850 кв.м. по плана на с. Плиска и УПИ VІ – 564 от кв. 51, с 2 площ от 780 кв.м. по плана на с. Плиска и два иска по чл. 108 от ЗС по отношение на същите имоти срещу М.С. Ц. – С.а от гр. Шумен и СВ. Т. СТ. от гр. Шумен. В срока за отговор, заедно с отговора на исковата молба ответниците М.С. Ц. – С.а и СВ. Т. СТ. са предявили в условията на евентуалност срещу всеки един от ищците насрещни искове с пр. основание чл. 72, ал. 1 вр. ал. 3 от ЗС.

С решение № 260009/10.03.2022г. по гр. д. № 967/2020г. по описа на РС – Нови пазар и четирите иска на ищците са отхвърлени, като неоснователни и недоказани и същите са осъдени да заплатят разноски на ответниците, както следва: на Община Каспичан на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски в общ размер на 1405.00 лева, или по 468.33 от всеки от ищците, от които 1205.00лева – адвокатско възнаграждение и 200.00лева – за експертиза; на М.С. Ц. – С.а на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК разноски в общ размер на 752.00 лева или по 250.66 лева от всеки от ищците, от които 450.00лева за защита по предявения срещу нея иск и 302.00 лева за платеното от нея адвокатско възнаграждение по предявените насрещни искове; и на СВ. Т. СТ.

517.02 лева или по 172.34 лева от всеки от ищците, от които 310.30лева – д.т. по предявените насрещни искове, 200.00лева за експертиза и 6.70лева др.д.т., като е отхвърлил искането му за присъждане на разноски за разликата над този размер до претендираните 1269.02 лева.

Основното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, ищците са депозирали молба, с искане за изменение на решението, в частта му за разноските. Изложили са, че неправилно съда е приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, като е присъдил разноски на ответниците М.С. Ц. – С.а и СВ. Т. СТ. по предявените от тях насрещни искове, тъй като в случая не се касаело за прекратяване на делото по отношение на предявените в условията на евентуалност обективни осъдителни искове и съдът нямал такъв изричен диспозитив в решението си, а единствено в мотивите на решението си е приел, че не дължи произнасяне по тях, тъй като не е настъпило условието за разглеждането им, което не било равнозначно на прекратяване на производството по делото, а до ненастъпване на хипотезата при които същите биха могли да бъдат разгледани. Исковете нито били уважени, нито отхвърлени, нито производството по тях е прекратено т.е. нямало правна възможност за присъждане на разноски по тях и е поискал от съда да измени решението си и да постанови, че ищците не дължат заплащане на разноски на М.С. Ц. – С.а и СВ. Т. СТ. по предявените от тях в условията на евентуалност насрещени искове. Също така са поискали съдът да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в 3 размер на 1205.00 лева, направени от Община Каспичан, до минималният им размер по Наредбата, а именно: 452.60 лева за първия иск и 415.48 лева за втория иск, тъй като присъденото възнаграждение било прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и съдът не е обсъдил в решението си направеното от тях, в писменното становище възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Отговор по молбата е депозирала Община Каспичан, в който е изложила, че правилно първоинстанционния съд е присъдил пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същото било изчислено в минималния му размер върху материалния интерес, а не върху цената на иска, което възнаграждение по иска за първия имот било 615 лева при материален интерес 5 700лева и по иска за втория имот било 590 лева при материален интерес 5200 лева, като материалния интерес бил реалната пазарната цена на която са продадени имотите и предвид фактическата и правна сложност на делото е помолил съда да отхвърли молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Отговор са депозирали и ответниците М.С. Ц. – С.а и СВ. Т. СТ., в която са изложили становище за нейната неоснователност и са поискали от съда да я остави без уважение.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло искането за изменение на решението, в частта за разноските, като е преповторил доводите си, изложени в решението и допълнително е посочил, че по отношение на възражението за прекомерност на присъдените на Община Каспичан разноски за адвокатско възнаграждение освен, че същото е незначително - 162.41 лева по първия иск и 174.48 лева по втория иск, то и възражението за прекомерност е направено извън процесуалния срок за това, след приключване на устните състезания по делото, с депозираната писменна защита. По отношение на присъдените разноски на ответниците по предявениите от тях насрещни искове, е приел, че съгласно установената съдебна практика на ВКС, когато при неразглеждане на евентуално предявен насрещен иск, по аналогия намирала приложение нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, отчитайки еднаквите правни последици от неразглеждането на евентуалния иск, с тези при прекратяването на производството. Посочил е, че минималното дължимо възнаграждение по наредбата, за двата предявени 4 насрещни иска е в размер 510.56 лева за първия иск и 344.44лева за втория и платеното от тях от по 302.00 лева от всеки от ответниците или общо 604.00 лева е под минималния размер по Наредбата, още повече, че предвид факта, че ответниците са съпрузи и необходими другари и интереса им е общ, независимо, че са представлявани от двама адвокати и са претендирани две адвокатски възнаграждения, с решението са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение само за един адвокат, както за защита по главните искове, така и за защита по евентуалните и е отхвърлено искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника СВ. Т. СТ. и по двата иска или за предявените насрещни евентуални иска са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение само в размер на 302.00лева, което не е прекомерно.

Настоящата въззивна инстанция намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.

Възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение може да бъде направено най-късно до приключване на устните състезания в съответната инстанция. В настоящия случай жалбоподателите са разполагали с възможността да направят възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на Община Каспичан до края на откритото съдебно заседание проведено на 07.02.2022г. в първоинстанционния съд, за което са били редовно призовани и са имали процесуален представител за о. с. з., проведено на 07.02.2022 г., и до приключване на заседанието по делото от името на процесуалния им представител не е направено възражение за прекомерност по искането на ответника Община Каспичан з а присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 о т ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част при съобразяване на минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Следователно, преценката за прекомерност с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото, осъществявана от съда по чл. 78, ал. 5 от ГПК, се предшества от искане на насрещната страна. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК е изоставена възможността съдът по своя инициатива да намалява заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, както това е уредено от нормата на чл. 64, ал. 4 от ГПК (отм.).

5

Искането за намаляване/възражението за прекомерност предполага запознаване с претенцията за разноски, която следва да e обективирана в списък по чл. 80 о т ГПК. Предназначението на списъка е, не само да се улесни съда при изчисляването на разноските, но и да се внесе яснота за насрещната страна, относно вида и размера на претендираните разноски. Но законодателят е ограничил срока за представяне на списъка до приключване на последното заседание в съответната инстанция. За съда не съществува задължение да указва на противната страна за наличието на правото по чл.