Решение № 322 от 16.02.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Варна , 16.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Жана И. Маркова

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Въззивно гражданско дело № 20203100503726 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 279656/06.11.2020 г., от „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 202745272, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Люлин 8“, ул.

„Търново“, срещу бл. 817, срещу Решение № 3377/22.07.2020 г., по гр.д. № 17314/2019 г., на ВРС, XLI с., изменено с Определение, без посочен номер, от 27.11.2020 г. , с което е отхвърлен иска за осъждането на К. Д. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. «Г. Ж.», № 22, партер – вътр. Двор, да заплати сумата 580.00 лв., представляваща неотчетена сума, получена от него, в качеството на пълномощник, по Договор за прехвърляне на вземане от 28.01.2015 г., сключен между „КНМ Груп“ ЕООД – цедент и „Интейк“ ЕООД – цесионер, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска – 27.01.2020 г. до изплащането, на осн. чл. 284, ал. 2 ЗЗД.

Жалбоподателят излага, че атакувания съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Счита, че след като парите са родово определена вещ и родът не погива, то за въззиваемия-ответник всякога е налице задължение да предаде същото количество парични средства на упълномощителя си, дори конкретно получената по договора за цесия сума да не се намира в негово държане. Сочи, че с процесния анекс се изменя уговорената цена по договора за цесия от 580.00 лв., на 5.00 лв., при положение че вземането предмет на 1 прехвърлянето представлява съдебно присъдени разноски, които са присъдени в полза на въззивника, при което намаляването на цената по цесията на 5.00 лв. безспорно променя икономическото и правното положение на упълномощителя-ищец. Счита, че е неясно каква новация е приел първоинстанционния съд за настъпила по силата на процесния анекс.

След като съдебните разноски се дължат по силата на влязло в сила решение, то срещу тях въззивникът не дължи насрещна престация, респ. не съществува задължение, което да бъде новирано. По същество отправя искане за отмяна на постановеното решение и уважаване на предявения иск. В с.з. чрез процесуален представител поддържа изложеното във въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна К.Т., депозира писмен отговор, в който счита въззивната жалба за неоснователна. Излага доводи във връзка с релевираните оплаквания и такива с подкрепа на възприетото от първоинстанционния съд в атакувания съдебен акт. По същество отправя искане за потвърждаване на постановеното решение като правилно и законосъобразно. В с.з. чрез процесуален представител поддържа изложените в отговора доводи.

Варненски Окръжен Съд по предмета на спора, съобрази следното:

Производството пред ВРС образувано предявен от „КНМ Груп“ ЕООД иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за осъждането на К. Д. Т. да заплати сумата 580.00 лв., представляваща сума получена в качеството на пълномощник по Договор за прехвърляне на вземане от 28.01.2015 г. сключен между „КНМ Груп“ ЕООД, в качеството на цедент и „Интейк“ ЕООД, в качеството на цесионер, и неотчетена от ответника.

Ищецът твърди, че по силата на постановено Решение № 428/27.01.2015 г., постановено по гр.д. № 9916/2014 г., по описа на ВРС, в негова полза била присъдена сумата 618.61 лв., представляваща разноски за водене на производството. Сочи, че на 28.012015 г., чрез ответника като пълномощник, се разпоредил с това свое вземане в полза на „Интейк“ ЕООД, по силата на Договор за цесия, срещу цена от 580.00 лв. Излага, че съобразно разпоредбата на чл. 3 от Договора уговорената цена била платена изцяло и в брой като договорът служел за разписка. Твърди, че ответникът не изпълнил задължението си да предаде получената, в качеството му на пълномощник, цена за прехвърленото вземане. Допълнително навежда възражения за недействителност на Анекс към Договор за цесия от 28.01.2015 г. като го счита за нищожен поради противоречие и заобикаляне на данъчното законодателство, вкл. поради нееквивалентност на предстациите, поради невъзможност на предмета, респ. липса на основание, поради договаряне във вреда на представлявания

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът депозира отговор, в който оспорва предявения иск. Оспорва да е получил процесната сума от „Интейк“ ЕООД 2 като сочи, че в договора е било отбелязано, че сумата е платена на цедента, а не на пълномощника му. Твърди още, че по силата на Анекс от същата дата, към сключения договор за цесия, е върнал обратно на „Интейк“ ЕООД процесната сума. Счита, че анексът по съществото си разкрива реалните уговорки между страните, в т.ч. и досежно цената по сключения договор за цесия и нейното заплащане. Индиция в тази насока били и уговорките в сключеното Тристранно споразумение от 23.10.2014 г. Твърди, че в представеното пълномощно ясно са разписани правомощията делегирани на пълномощника, измежду които и да се разпорежда с вземанията на ищеца при условията, каквито намери за добре, както и да сключва и прекратява договори за прехвърляне на вземания, при което е разполагал с представителна власт и да изменя договори за цесия. Излага коментар на уговорките в процесния анекс към договора за цесия. Излага оплаквания за липса на индивидуализация на твърдяния договор за поръчка с неговите съществени елементи, както и оспорва съществуването на такъв договор.

Релевира възражение за процесуално прихващане на вземането на ищеца с вземане на ответника, възлизащо общо на сумата 7008.58 лв., за събирането на което е образувано изп.д. № 2380/2018 г., на ЧСИ № 895.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

По делото е представен заверен препис от Договор за прехвърляне на вземане, сключен на 30.04.2014 г., по силата на който ищецът като цесионер е придобил вземане на неучастващото в делото лице – С.И.С., като цедент, от длъжника “Енерго-Про продажби“ АД, с произход - платена без основание стойност, на коригирана потребена електроенергия за периода 04.09.2010 г. – 02.03.2011 г., обективирана във фактура № 0080085389/14.03.2011 г., на стойност 1465.25 лв., срещу задължението си да заплати цена в размер на 1365.25 лв., в шестмесечен срок от подписване на договора. При сключването на Договора ответникът е действал като пълномощник на цедента.

Видно е от представения Договор за прехвърляне на вземане, сключен на 23.10.2014 г., че ищецът, чрез пълномощника си ответника, е прехвърлил на трето, неучастващо в делото лице - “Интейк“ ЕООД, представлявано от управителя Д.А., вземането, придобито по силата на цитирания Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г., отново срещу цена в размер на 1365.25 лв., която при подписването на Договора е заплатена изцяло и в брой (чл. 3).

3

На същата дата – 23.10.2014 г., страните по Договор за прехвърляне не вземане от 23.10.2014 г. и физическото лице – С.И.С., сключили представеното по делото Споразумение, към Договор за цесия от 23.10.2014 г., по силата на което констатирали, че цената за прехвърляне на вземането, предмет на Договор за цесия от 30.04.2014 г., в размер на 1365.25 лв., не е заплатена. Страните констатирали, че ищецът е предявил иск досежно цедираното му вземане, но е в невъзможност до датата на падежа – 30.10.2014 г. да заплати уговорената цена. Страните се съгласили „Интейк“ ЕООД да встъпи като съдлъжник по задължението за заплащане на цената за цедираното вземане на физическото лице С.С. и да я заплати на датата на падежа. В замяна страните се договорили ищецът да цедира вземането, придобито от него по силата на Договор за цесия от 30.04.2014 г. на „Интейк“ ЕООД, срещу цена в размер на 50.00 лв. Уговорената цена била дължима в срок от 6 м., считано от датата на влизане в сила на решението по гр.д. № 9916/2014 г., на ВРС, VII с. Страните констатирали още, че при сключването на Договора за прехвърляне от 23.10.2014 г., лицето Д.А., посочена като представляващ „Интейк“ ЕООД е действала без представителна власт.

Още третото лице – „Интейк“ ЕООД заявило, че ще финансира воденото дело за своя сметка, ще назначи юрисконсултите на ищеца на трудов договор и ще им заплаща отделно възнаграждение като ищецът отново се задължил да прехвърли на „Интейк“ ЕООД вземането си за платените разноски по делото, след установяването им по размер, при цена за тази последваща цесия в размер на 5.00 лв. Страните още отразили, че ответникът, в качеството си на пълномощник на “КНМ Груп“ ЕООД връща /предава/ на “Интейк“ ЕООД, получената сума от 1365.25 лв. и споразумението служи като разписка за извършеното плащане. При сключването на споразумението ответникът по настоящото дело действал като пълномощник на физическото лице Сали и на ищеца по настоящото дело – „КНМ Груп“ ЕООД.

По делото е представен заверен препис от Договор за прехвърляне на вземане от 28.01.2015 г., по силата на който ищецът, представляван от ответника, в качеството на цедент прехвърлил на „Интейк“ ЕООД, в качеството на цесионер, вземането си представляващо присъдени разноски по гр.д. № 9916/2014 г., на ВРС, VII с., възлизащо на 618.61 лв., срещу цена в размер на 580.00 лв., която към датата на договора била заплатена изцяло и в 4 брой и договорът имал ролята и на разписка. (отново чл. 3). При сключването на договора ищецът е бил представляван от ответника.

На същата дата – 28.01.2015 г. бил подписан представения по делото Анекс към Договор за прехвърляне на вземане от 28.01.2015 г., от който се установява, че ищецът-цедент, представляван от ответника, при съобразяване на уговорената предварително цена за цедирането на това вземане, в подписаното тристранно споразумение от 23.10.2014 г., връща (предава) на „Интейк“ ЕООД, получената сума от 580.00 лв. Страните са се съгласили, че Анексът има характер и на разписка.

По делото е представено и пълномощно от 04.07.2014 г., изходящо от ищцовото дружество, по силата на което ответникът, в качеството му на адвокат, е бил упълномощен да осъществява процесуално представителство по дела, изрично с правата по чл. 34, ал. 2 ГПК, да представлява дружеството пред всички енергоснабдителни и водоснабдителни дружества, опериращи на територията на РБ, както и да се разпорежда с вземанията на ищцовото дружество, при условия каквито намери за добре.

Към настоящото производство е приобщено и производството по гр.д.

№ 9916/2014 г., на ВРС, VII с. В това производство е постановено Решение № 428/27.01.2015 г., по силата на което е осъдено „Енерго-Про Продажби“ АД да заплати на “КНМ Груп“ ЕООД, сумата 1465.25 лв., платена без основание стойност, на коригирана потребена електроенергия за периода 04.09.2010 г. – 02.03.2011 г., обективирана във фактура № 0080085389/14.03.2011 г. В процеса ищецът е установил качеството си на кредитор като се е легитимирал със сключения Договор за цесия от 23.10.2014 г. С решението са присъдени разноски за първа инстанция в размер на 618.61 лв., в полза на ищеца. След инстанционна проверка решението е влязло в законна сила на 11.05.2015 г.

Пред първоинстанционния съд са представени преписи от нотариално заверени покани и уведомления, изходящи от ищцовото дружество, по силата на които ответникът и “Интейк“ ЕООД, са били поканени да върнат всички договори за прехвърляне на вземания сключени на 23.10.2014 г. и подписани от ответника като пълномощник на ищеца, съответно за извършване на плащане по тях.

5

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на ВОС съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна компетентност и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК. Произнасянето на ВРС съответства на заявената за разглеждане претенция – осъдителна с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, поради което обжалваното решение е валидно и допустимо.