Решение № 145 от 05.02.2015, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.С.,

20** година

В

ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД,

НО, 8 въззивен състав в публичното заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИНА

МУМДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕЛИЧКА

МАРИНКОВА

ФИЛИП

СПАСОВ при участието на секретаря Т.Ч. и в присъствието на прокурора Нели Златкова, като разгледа докладваното от съдия

Маринкова ВНОХД №2314 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид:

С присъда от 04.04.2013 г. по НОХД №1**41/11 г., СРС, НО, 2 състав е признал подсъдимия Й.Б.С. за невиновен по обвинението за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, като на основание чл.304 от НПК го е оправдал изцяло.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при СРП.

Въз основа на протеста е било образувано ВНОХД №3180/13г. по описа на СГС, НО, 13 с-в, по което дело е била отменена изцяло присъдата на СРС и е постановена нова такава от 26.09.2013г.,с която подсъдимият С. е бил признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК като му е наложено наказание

„лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор.

Срещу присъдата на СГС е постъпила жалба от служебния защитник на подсъдимия -адв.Б.А., по повод на която е образувано и дело пред ВКС.

С решение на ВКС от 28.05.2014 г. по НД №2180/2013г. по описа на ВКС, I НО, новата въззивна присъда на СГС от 26.09.2013 г. е била отменена изцяло и делото е върнато на СГС за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание във въззивната инстанция, като са дадени указания за изясняване на делото от фактическа страна с оглед наличието на противоречия в доказателствения материал досежно адреса, на който се твърди да е било връчено процесното НП на подсъдимия С..

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на свидетелите посочени в списъка за призоваване към ОА, както и разпит на вещи лица.Съдът служебно е допуснал разпит на подс.С. и на св.С.Х.- полицейски инспектор 05 РУП-СДВР, като са изискани справки от СДВР-ОПП, адресните справки за подсъдимия и такива от ГДИН за изпълнението на наложените на подсъдимия наказания, ведно с всички бюлетини за съдимост на същия.

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа протеста на СРП, като намира присъдата на СРС за неправилна и незаконосъобразна, тъй като не съответства на събраните по делото доказателства.

Моли съда за отмяна на първоинстанционната присъда и за осъждането на подс.С. по повдигнатото му обвинение.

Защитникът на подсъдимия С.- адв.А. оспорва протеста и намира същия за необоснован и недоказан. Твърди, че в проведеното въззивно съдебно следствие не са събрани доказателства, от които да се докаже по категоричен начин, че действително НП №8119 от 18.02.2010 г. е било връчено на подсъдимия дори и при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН. В тази връзка иска от въззивния съд да отхвърли протеста на СРП и да потвърди първоинстанционната присъда.

Подсъдимият Й.С. нередовно призован, не се явява и не взема становище пред въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакувана присъда, констатира,че не са налице основания за отмяна или изменение на същата. Съображенията на съда за това са следните:

Първоинстанционната присъда е постановена при неизяснена фактическа обстановка, без да са установени всички факти, относими към предмета на доказване по делото. Първостепенният съд е приел фактическа обстановка, която като цяло се споделя от въззивния съд, но тя е непълна, което се дължи най-вече на това, че първостепенният съд не е събрал всички необходими доказателства по делото и не е положил усилия за изясняване на основния спорен момент по делото, а именно наличието на знание от страна на подсъдимия, че спрямо него има влязло в сила НП № с което му е наложено административно наказание за управление на МПС без да притежава

СУМПС.

Първостепенният съд е приел този факт за категорично установен само на база начина, по който е било връчено процесното НП № на подсъдимия и по- точно въз основа на отбелязването направено по този въпрос в самото НП.

Въззивният съд счита обаче, че наличието на знание на подсъдимия досежно този факт подлежи на доказване чрез всички възможни процесуални способи за това. Самият акт, че НП № е било връчено на подсъдимия по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че подсъдимият не е имал знание и че не е научил за това НП по друг начин и от друго място. Този въпрос подлежи на установяване, като е напълно възможно независимо, че НП е връчено на подсъдимия по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН той да е узнал за него от друго място и по друг начин, което сочи пак на знание от негова страна и е достатъчно, за да се приеме наличието на субективна страна при извършване на инкриминираното деяние. Именно това е следвало да направи първостепенния съд- да провери чрез всички възможни и допустими доказателства и доказателствени средства, дали по някакъв начин подсъдимият към деня на инкриминираното деяние е имал знание за процесното НП №, което обуславя съставомерността на инкриминираното деяние по настоящето дело от обективна страна.

Първостепенният съд в случая не е сторил това, поради което и въззивният следваше да проведе допълнително съдебно следствие, респ. да установи докрай и в пълнота фактическата обстановка по делото. В тази връзка въззивният съд възприе откъм фактическа страна като цяло установеното от първостепенния съд, но допълни тази фактическа обстановка и с фактите установени в хода на съдебното следствие пред въззивния съд в следния смисъл:

С оглед на гореизложеното въззивният съд приема следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Й.Б.С. е роден на *** ***, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН**********,***.

С наказателно постановление № 8119/18.02.2010 г., връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН на подсъдимия и необжалвано в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подс.С. е бил наказан по административен ред за това, че е управлявал МПС без

СУМПС. Прието е, че това НП е влязло в сила на 08.06.2010г., видно от отразяването върху самото него и от всички изискани в тази връзка справки.

На 13.06.2010 г. около 13:35 часа подс.Й.С.

*** с посока от бул.“Ч.В.“ към бул.„С.Н.“ пред №**, управлявал моторно превозно средство– лек автомобил, марка „Ф.“, модел Г.“ с ДК № ***** собственост на И.Г.И.. Подсъдимият бил спрян от автопатрул на 04 РУ „П“ СДВР в състав– В.Н.Я. и Н.Г.П..

Водачът не представил свидетелство за управление на МПС, като от направената справка на служителите на 04 РУ „П“ с ОДЧ при 04 РУ „П“ СДВР се установило, че такова свидетелство за управление не му е издавано изобщо. Поради тази причина на подс.С. бил съставен

АУАН №49530 от 13.06.2010г.

/бл./№917079/ за нарушение разпоредбата на чл.**0 от ЗДвП.

В него бил посочен адрес на подсъдимия: гр.С., кв.Б., бл.**, вх.*, ет.2, ап.**. Нарушителят С. не направил възражения, което обстоятелство собственоръчно записал в акта. Въз основа на съставения АУАН на подс.С. било издадено наказателно постановление №8119/18.02.2010г., в което бил вписан като адрес– гр.С., кв.Б., бл.**, вх.*, ет.2, ап.**, а именно адреса на подс.С., установен от св.Петров при съставяне на АУАН въз основа на представения му документ за самоличност – лична карта. Същата е под № ********* и била издадена на **.09.2009г. от СДВР с посочен постоянен адрес: гр.С., кв.Б., бл.**, вх.*, ет.2, ап.**.

Няколко дена по-късно обаче-считано от 22.06.2010 г., видно от справка НБДН и от справка рег. № ДС 9847/2014 г. на СДВР- СБДС-

МВР по актуална информация от НАИФ

НРБЛД, подсъдимият променил адресната си регистрация по постоянен адрес, като от този момент адресната му регистрация по постоянен адрес била кв.Б.-*, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*. Той обаче не подменил личната си карта в тази връзка в законоустановения срок, поради което и след промяната в регистрацията на постоянния му адрес, тази промяна не е била отразена в личната карта на подсъдимия и по лична карта той продължил да се води регистриран на адрес гр.С., кв.Б., бл.**, вх.*, ет.2, ап.**- т.е. на адреса, на който бил регистриран към деня на инкриминираното деяние и който адрес бил отразен и в съставения на подсъдимия АУАН.

Същевременно обаче още към деня на инкриминираното деяние настоящият адрес на подсъдимия бил в гр.С., кв.Б., №**, ет.4, ап.** /видно от справка на л.54 от ДП и от справка от НБДН/, на който подсъдимият бил регистриран още от дата 20.04.2007 г. т.е три години преди датата на обвинението- 13.06.2010 г. При съставянето на акта срещу него той обаче не посочил този адрес, а адреса по лична карта.

Видно от всички изискани по делото справки за подсъдимия във връзка с неговото издирване той напуснал адреса, който бил вписан като постоянен такъв в личната му карта, а именно този в гр.С., кв.Б., бл.**, вх.Д, ет.*, ап.** още към оня момент, като продал апартамента и вече не живеел на него.

В следствие на извършена справка в БДС и информационната система на ОПП-СДВР от Началник на група „АНД“ при ОПП- СДВР- гл.инспектор Дескова било установено, че подсъдимият С. е наказван по административен ред за извършването на същото нарушение, за което му бил съставен и процесния

АУАН- управление на МПС без свидетелство за правоуправление, като било установено, че инкриминираното деяние той извършил в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото нарушение с НП № 8119/18.02.2010 г.

По делото е направен опит да се установи, дали кога и как това НП № е връчено на подсъдимия, респ. дали към деня на инкриминираното по настоящето дело деяние, той е знаел за това предходно НП и в тази връзка бил ли е наясно че вече е наказван по административен ред за същото нарушение с влязло в сила НП.

Единствените данни в тази насока са докладна записка от 01.06.2010 г. изготвена от св.С.Х. от 05 РУ „П“ СДВР, според която на 26.05.2010г. е била връчена призовка на подс.С. ***, на когото е съставен акт по ЗДвП, за да бъдат връчени НП. Според докладната същият не се е явил на призовката на 31.05.2010г. в 9.00 часа, за да му бъде връчено издаденото НП № 8119/18.02.2010г.

Въпросната докладна е изпратена по делото при предходното разглеждане на същото пред въззивния съд с придружаващо писмо рег.Я55140/31.07.2013 г. на началник 01 сектор КПД и ОВ, ОПП при СДВР, в което писмо е посочено, че според докладната лицето е търсено на адрес гр.С., кв.Б.-2, № **, вх.*, ет.3, ап.5.

От всички изискани пред настоящата въззивна инстанция справки е видно, че на този адрес, който е посочен в писмото, подсъдимият никога и по никакъв повод не е пребивавал.

Адресът, който е известен за него в същия блок и вход на кв.Б. е вх.А, ет*, ап.9- т.е. новият постоянен адрес, на който е бил регистриран подсъдимия след 22.06.2010 г. Известни са и още няколко адреса на подсъдимия в кв.Б., на които той е търсен в хода на настоящето въззивно производство-всички те подробно описани в докладна рег.

№5900/18.06.2014 г. на директора на ДОДОС при ГДО (л.88 от настоящето въззивно производство).

Сред нито един от адресите посочен там, не фигурира такъв във връзка с ап.5, ет.3, вх.А, бл.** в кв.Б.. Ето защо настоящата въззивна инстанция прие, че в случая става въпрос за техническа грешка, допусната в придружаващото писмо рег. № Я55140/31.07.2013 г. на началник 01 сектор КПД и ОВ, ОПП при СДВР досежно номера на апартамента, където се твърди да е бил търсен подсъдимия и където се твърди, да му е била връчена призовка, за да се яви за връчване на НП срещу него.

Във връзка с изясняване на обстоятелството кога, кой, как и на кой точно адрес все пак е била връчена призовка на подсъдимия на дата 26.05.2010 г., така както е отразено в докладната, пред настоящата въззивна инстанция бе разпитан като свидетел С.Х.- изготвил докладната записка.

Видно от разпита на същия той няма спомен лично да е връчвал призовка на подсъдимия, нито успя да посочи кой е сторил това и на кой адрес.