Решение № 395 от 03.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Бургас, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Г. Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Г. Върбанова Въззивно гражданско дело № 20262100500713 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ с ЕИК по БУЛСТАТ 000695089, със седалище и адрес на управление:град София, бул.

„Македония“ № 3, представлявана от Председателя на Управителния съвет инж. Йордан Вълчев, ’ чрез Елена Павлова - пълномощник, юрисконсулт при Областно пътно управление – Бургас, против Решение № 34/30.01.2026г. по гр.д.№ 36/2025г. на РС-Айтос, с което ответната Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД сумата от 974,74 евро, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско+“, във връзка с настъпило на 08.09.2020 г. застрахователно събитие, както и за заплащане на законна лихва върху претендираната главница, изчислена от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното изплащане на вземането. Застрахователното обезщетение е по повод самостоятелно ПТП, настъпило на 08.09.2020 г. по време на движение по републикански път 111-208, 1 км. от с. Билка посока с.

Добромир след тунел /координати 42.938909, 27.253566/, и завой, в резултат на което на застрахован лек автомобил марка „Дачия“, модел „Дъстьр“, ДКН РВ 7957 ТХ, „ се блъска в паднал дънер на пътя“. В резултат на това, на процеения автомобил, управляван от И. С. Д., са нанесени материални щети.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.На първо място сочи, че по делото не бил представен протокол за ПТП-то, съставен от органите на „Пътна полиция“, имащ 1 обвързваща материална доказателствена сила относно непосредствено, възприети от длъжностното лице и удостоверените в него факти, относими към ПТП-то. Освен това в иска се твърдяло, че в резултат на настъпилото събитие са увредени „гума предна дясна и джанта лята предна дясна", докато в Уведомлението за щета, подписано лично от водача на пострадалото ПТП, се споменавало за ударена предна броня, също така в представеното опис-заключение по щета 44011512005938/09.09.2020 г. са описани увреждания по предната броня, решетката пр. бр. - ср, и протектор пр. броня /ролбар/. Тъй като тези обстоятелства не били обсъдени по делото, останала неизяснена фактическата обстановка доколкото останало неясно обстоятелството дали се касае за паднало дърво или за разсипване на товар,тъй като ищецът използвал. понятието „паднал дънер“.Излага съображения затова, че причина за настъпилите по автомобила вреди е случайно събитие, което се явявало непредвидимо и непредотвратимо, и като такова изключвало вината, респективно отговорността, на АПИ. /В този смисъл Решение № 204 от 10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4284/2008 г., IV г. о„ ГК/.Сочи се необсъждане от районния съд на обстоятелства относно наведени твърдения за въведена временна организация и безопасност на движението при извършване на СМР,необсъждане на доказателства за ремонт на участъка и поставени множество пътни знаци, указващи ,че пътят е в ремонт и е намалена и ограничена скоростта на движение.Навежда доводи за съпричиняване,които не били обсъдени от районния съд и за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото в АРС.Моли постановяване на съдебно решение, с което се отмени постановеното от АРС и се отхвърлят исковете; при условията на евентуалност да приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца до размера от 50% от вредите; в случай, че съдът приеме предявените искове за основателни ,моли в мотивната част на решението да бъде прието за установено, че е налице неизпълнение или некачествено изпълнение от страна на „ИСА 2000“ ЕООД съобразно сключения между АПИ и „ИСА 2000“ ЕООД договор, респективно, че причинените от събитието щети са вследствие на неизпълнението или некачественото изпълнение съобразно сключения между страните договор.Претендира разноски.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК е предявен писмен отговор от адв.М.Великова, пълномощник на ”ДЗИ - Общо застраховане” АД, гр.София, с който заявява подробни и обстоятелствени доводи за неоснователност на въззивната жалба. Намира за преклудирано възражнието на ответника затова, че вредите били резултат от случайно събитие, което се явявало непредвидимо и непредотвратимо и като такова изключвало вината, респективно отговорността на ответника. Намира, че решението на АРС е постановено след пълна и всестранна преценка и анализ на събраните по делото доказателства; изтъква аргументи в тази връзка ,като анализира представените по делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключение на вещото лице по САТЕ,която изчерпателно отговорила на всички въпроси. Липсвало каквото и да е съпричиняване на вредите от страна на водача на МПС-то. В конкретният случай ПТП настъпило на

2 републикански път, за който Агенция „Пътна инфрструктура“ отговаряла за всички вреди, произлезли от тези пътища, включително и за вредите от необезопасени и неподдържани в изправност участъци, в които попаднал застрахованият автомобил.Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Постъпило е становище от третото лице-помагач на страната на ответната Агенция „Пътна инфраструктура“ , а именно: „ИСА 2000“ ЕООД, ЕИК 831040520, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Слатина, ж.к. „Гео Милев“, ул. „Николай Коперник” № 25,в който се заявява становище за основателност на въззивната жалба, респ.- за неправилност на постановеното решение от АРС.В тази връзка моли да се вземат предвид доводите, които са били заявени в писмено становище пред АРС.

Районен съд – Айтос е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, предявен от „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ за заплащане на сумата от 1906,43 лв. ,представляващо регресно вземане за изплатено на 22.10.2020 г. застрахователно обезщетение по Договор за застраховка „Каско+“ по застрахователна полица № 440218151004429/2 с валидност от 28.09.2019 г. до 27.09.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 15.01.2025 г. до окончателното изплащане. Като трето лице -помагач на страната на ответника е привлечен „ИСА 2000“ ЕООД.Ищецът е изложил твърдения, че на 08.09.2020 г. около полунощ при движение по републикански път III-208, 1 км. от с. Билка с посока с. Добромир, след тунел с координати 42938909, 27.253566 и завой, водач на лек автомобил „Дачия“ с рег. № РВ7957ТХ се блъснал в отсечен дънер с размер 1 м. ширина на 1 м. Дължина, който бил несигнализирано и необезопасено препятствие върху пътя, вследствие на което на моторното превозно средство били нанесели материални щети върху предната дясна гума и предна дясна джанта. Тъй като автомобилът бил застрахован при ищеца с Договор за застраховка „Каско+“ по застрахователна полица № 440218151004429/2, с валидност от 28.09.2019 г. до 27.09.2020 г. за застрахователна сума от 28 139,25 лв., на 22.10..2020 г. на собственика на автомобила било изплатено обезщетение в размер на 1906,43 лв. за ремонтиране на автомобила в сервиз.

Ответникът, оспорвайки исковата молба твърди, че липсва констативен протокол за ПТП, издаден от органите на „Пътна полиция“,като всички данни за произшествието били събрани възоснова на декларирана от водача на автомобила в частно производство пред застрахователя информация; не било ясно от къде се е появило дървото върху пътното платно;не било доказано, че вредите на автомобила са причинени от твърдяното от ищеца ПТП.Намира за неприложима нормата на чл. 50 ЗЗД , тъй като дървото не било елемент на пътя.Твърди,че причина за настъпване на произшествието е случайно събитие, което изключвало вината на ответника, тъй като се явявало непредвидимо и непредотвратимо.Твърди 50% съпричиняване на вредоносния резултат от водача на автомобила, който се движел с по-висока скорост от допустимата, не съобразил въведената временна организация на 3 движението, не съобразил с условията и не се е движел със съобразена скорост, за да спре пред препятствието.

„ИСА 2000“ ЕООД –трето лице- помагач на страната на ответника, оспорва иска по основание и размер. Излага, че между него и ответника имало подписано Допълнително споразумение № 2 с изх. № 53-0012040 от 19.11.2021 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, с което договорът е изменен за позиция 1827 „Изготвяне на технологично решение за изпълнението на полутунел (укрепване на скатовете пред и след тунел на км 56+420) и съгласуване с възложителя, съгласно ТС, включително всички свързани с това разходи“. Третото лице сочи,че процесното произшествие настъпило на 08.09.2020 г., т.е. 11 месеца преди да бъде открита строителната площадка в обхвата на тунела и фактически да започнат строителномонтажните работи,като дейностите по изсичане на дървета били изпълнени близо една година след настъпване на произшествието. Заявява, че водачът на МПС-то бил длъжен да се съобрази с пътните знаци ,указващи за извършване на ремонт на пътя;заявява твърдения за съпричиняване;оспорва се твърденият от ищеца механизъм на увреждането.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, както и съдебна автотехническа експертиза, за установяване на твърденията на страните.

След анализ на доказателствата, с обжалваното решение районният съд е приел за доказано, че е налице валидно сключен договор за застраховка "Каско+" на процесния автомобил към датата на застрахователното събитие, настъпване на ПТП по описания в протокола за ПТП и установен от вещото лице механизъм – в резултат на внезапен сблъсък в отсечен дънер с размер 1метър ширина на 1 метър дължина, който бил несигнализирано и необезопасено препятствие върху пътя, както и причинените на автомобила щети, за отремонтирането на които е изплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1906,43 лева лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта м у – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т. е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира, че първоинстанционното решение е валиден и допустим съдебен акт.

С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение, като районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, ангажирани от страните, въз основа на които е достигнал до 4 правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани допустими доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо отново да се преповтарят събраните пред първата инстанция доказателства и същите да се описват и от въззивния съд.

Настоящата инстанция напълно споделя и решаващите правни изводи на АРС за основателност на предявения иск по чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ , вр.50 ЗЗД, които са формирани въз основа на изяснената фактическа обстановка, съобразно ангажираните от страните доказателства, като БОС намира същите за правилни и в съответствие с приложимия закон, поради което препраща към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК и по този начин те стават част и от настоящия съдебен акт.

Разпечатката съдържа 25 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a4f759b0-54c8-4609-860b-b74cfed1da21