Решение № 98 от 31.03.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. гр. Добрич, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Георги М. Павлов

Павлина Н. Паскалева като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно гражданско дело № 20233200500131 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№03367/24.01.2023г., подадена от „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД, ЕИК 204219357, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. „Трети март“ № 59 – длъжник по изпълнението срещу Постановление от 18.01.2023г. по изп.дело №20237370400003 по описа на ЧСИ Л.Т. с рег. № 737 и район на действие Окръжен съд – Добрич в частта, с която е определена таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ и е отказано вдигане на наложен запор върху банковите сметки на длъжника.

С доводи за незаконосъобразност на обжалваните действия на ЧСИ се претендира отмяната им.

При данни, че обжалваното постановление е връчено на длъжника на 20.01.2023г., жалба с вх.№03367/24.01.2023г. е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК.

Взискателят в срока по чл.436, ал.3 от ГПК не е подал писмени възражения.

В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ излага съображения за недопустимост и неоснователност на жалба.

1

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл.437, ал.3 от ГПК, прие за установено следното:

Жалбоподателят „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД е длъжник по изп.д.№20237370400003 по описа на ЧСИ Л.Т., рег.№737 и район на действие

ОС-Добрич, образувано по молба на взискателя

„ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД за събиране на парично вземане по изпълнителен лист №186 от 15.12.2022г., издаден по в.т.д.№429 по описа на Апелативен съд Варна за 2022г. за заплащане на следните суми: 258190,48 лв. - главница, представляваща неплатена сума по договор за прехвърляне на вземания №0100-ЦУ/19.07.2018 г., сключен между „ЕНЕРГИЙНА

ФИНАНСОВА

ГРУПА"

АД като цедент и

„ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД гр. София като цесионер, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и 5951,66 лв., представляващи обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забава /01.10.2018 г. до 10.01.2019 г./.

С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е поискал да бъде извършено проучване на имущественото състояние на длъжника и налагане на запор и въбрани върху имуществото на длъжника. С разпореждане от 05.01.2023г., постановено в деня на постъпване на молбата, е разпоредено образуване на изпълнителното дело, изпращане на съобщение за длъжника до ТД на НАП на основание чл. 458 от ГПК вр. чл.191 от ДОПК; извършване на цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника в НАП, чрез справка в БНБ за разкрити банкови сметки, Търговски регистър, Агенция по вписвания – отдалечен достъп, СГКК – отдалечен достъп, Община Добрич, ПП-КАТ Добрич и е разпоредено е да се изпрати покана за доброволно изпълнение до длъжника. Със същото разпореждане е наложен е запор върху всички банкови сметки, банкови касетки и вземания на длъжника в „Обединена българска банка“ АД, „Алианц банк България“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД и „Общинска банка“ АД.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена длъжника на 06.01.2023 г.

С разпореждане на ЧСИ от 10.01.2023г. Държавата е присъединена като взискател за сумата от 198,09 лв. /публични задължения/.

С вх.№2288/17.01.2023г. длъжникът подава възражение срещу размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, определен със съобщение изх.№ 2

1183/13.01.2023г. на сумата от 12830,99 лв., както и таксата по т.4 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв. във връзка с изпращане на препис от Разпореждане от 10.01.2023 г.

С молба с вх.№2289/17.01.2023 г., в срока за доброволно изпълнение, длъжникът заявява искане за плащане на задължението, като сумата от 368 227,60 лв. бъде преведена на взискателя. Прави се и искане за вдигане на наложените запори върху банкови сметки.

С обжалваното постановление от 18.01.2023г. ЧСИ разпорежда следното: на взискателя да бъде преведена сумата от 368 227,60 лв.; отказва вдигане на наложените запори върху банковите сметки на длъжника в „ЦКБ“ АД до получаване на молба от взискателя или влизане в сила на постановление за приключване на делото; разпорежда възстановяване на длъжника на надвнесените по делото суми и определя дължима такса по т.26 от ТТРЗЧСИ към 18.01.2023г. в размер на 12765,51 лв. с ДДС.

По отношение на отказа за вдигане на запора върху банковите сметки на длъжника:

По съществото си налагането на запор от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство не съставлява същинско изпълнително действие по смисъла на чл.435, ал.1 от ГПК, а има единствено обезпечителен характер. Налагането на запор подготвя и обезпечава по-нататъшните действия на съдебния изпълнител, като има за цел да осуети опитите на длъжника да се разпореди с имуществото си и по този начин да създаде пречка за удовлетворяване на взискателя /по аргумент на чл. 451-453 от ГПК/.

В този смисъл отказа да бъде вдигнат наложен запор не попада между изчерпателно изброените изпълнителни действия на съдебния изпълнител, които длъжникът би могъл да обжалва по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Съобразно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване.

Депозираната жалба е процесуално недопустима в тази й част, тъй като е насочена срещу неподлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител. Допълнително недопустимостта на жалбата следва и от обстоятелството, че след приключване на производството по изп.дело №20237370400003 с разпореждане от 24.01.2023г., със съобщение от 13.02.2023г. запорът на банковите сметки на длъжника е вдигнат.

3

С оглед изложеното жалбата в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима и съответно производството по делото да се прекрати.

По отношение размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ:

Съгласно разпоредбите на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. С ТР №3/10.07.2017г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС е прието, че на обжалване по реда на чл.435, ал.2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, като в мотивите към същото решение е посочено, че в изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските.

Съгласно чл.79, ал.1 от ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. По своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че неизпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски.

Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на постановлението в частта относно определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ са неоснователни.

При изпълнение на задължения за парични вземания съдебният изпълнител събира и т. нар. окончателна такса, държавният - по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г.), а частният - по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (приета с ПМС №92 от 19.04.2006г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.). В т. 26 от Тарифата е регламентирана

4 пропорционална такса. Съгласно тази разпоредба таксите се начисляват върху събраната сума, като със забележка е пояснено, че при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума. Дългът се формира от размера на паричното вземане по изпълнителния лист (главница и лихви), както и от разноските на взискателя, които на основание чл.79, ал.1 ГПК са сметка на длъжника. Съгласно Забележка №4 към т.26 ТТРЗЧСИ в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси, законодателят е изключил от размера на вземането само този разход на взискателя, но не и другите му разноски, сред които е и платеното адвокатско възнаграждение или определеното юрисконсултско възнаграждение, както е в процесния случай. Както в настоящата жалба, така и във възражението до ЧСИ длъжникът „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД сочи, че дължимата от него такса по т.26 ТТРЗЧСИ е 10060,56 лв. с ДДС. За да получи тази сума, длъжникът изчислява таксата единствено върху главницата по изпълнителен лист №186 от 15.12.2022г. в размер на 258190,48 лв., като неправилно изключва от „събраната сума“ лихвите и разноските на взискателя.

В случая пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ се дължи и върху сумата от 198,09 лв. на присъединения взискател - Държавата с оглед изпълнението на паричното задължение след образуването на изпълнително производство за събирането му. След като то е образувано, независимо от способа и механизма на погасяване /със или без участието на частен съдебен изпълнител/, сумата се счита "събрана" от този съдебен изпълнител за погасяване на задължението.

В заключение следва извода, че с обжалваното постановление ЧСИ е определил правилно размера на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от 12765,51 лв. с ДДС, като е съобразил размера на дълга.

Жалбата в тази й част е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№03367/24.01.2023г. от „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД, ЕИК 204219357, със седалище 5 и адрес на управление гр. Добрич, бул. „Трети март“ № 59 срещу Постановление от 18.01.2023г. по изп.дело №20237370400003 по описа на ЧСИ Л.Т. с рег. № 737 и район на действие Окръжен съд – Добрич в частта, с която е определена таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх.№03367/24.01.2023г. от

„Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД, ЕИК 204219357, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. „Трети март“ № 59 срещу Постановление от 18.01.2023г. по изп.дело №20237370400003 по описа на ЧСИ Л.Т. с рег. № 737 и район на действие Окръжен съд – Добрич в частта, с която е отказано вдигане на наложен запор върху банковите сметки на длъжника, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

В частта с характер на прекратително определение настоящото решение подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд - Варна, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6