Решение № 13 от 06.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Пловдив, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20245330206112 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба на И. С. Г., против наказателно постановление № 24-1030-006934 от 28.08.2024г. издадено от Началник сектор в ОД на МВР- Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на основание 183 ал.4 т.7 предл.1-во от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева за извършено нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП, и на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева, за извършено нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, и на основание Наредба № Ⅰз- 2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 20 контролни точки. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.

Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени процесуални нарушения. Доказало се извършването на нарушението. Излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

1

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.

Б., който поддържа жалбата.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установена следната фактическа обстановка- на 07.08.2024г в 13.17 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Васил Априлов“ и ул. „Георги Бенев“, жалбоподателят, като водач, управлява товарен автомобил Рено Мастер, с рег. № ***, с посока на движение към ул. „Напредък“, като извършва следните нарушения: 1.

Водачът не съобразява своето поведение със светлинните сигнали три – секционен пътен светофар, навлиза и преминава през кръстовището на забренен червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа. 2.Водачът не използва обезопасителен колан по време на движение, с какъвто е оборудван автомобила. Нарушил е чл.137а ал.1 от ЗДвП и чл.6 т.1 от ЗДвП.

В показанията си актосъставителят И. с детайли посочва приетата и установена от съда и посочена в АУАН и НП фактическа обстановка. От показанията им се установява времето, мястото и начинът на извършване на административните нарушения. Поддържат всички констатации посочени в нея. Изрично с детайли посочва момента на спирането на автомобила, местоположението личното и непосредствено възприемане, че жалбоподателят не е бил с поставен обезопасителен колан и е преминал на червен светофар- „Видя, че свети червен сигнал на светофарната уредба, навлезе и премина през кръстовището на забранен сигнал на светофарната уредба – на червен сигнал. Аз лично видях това, бях в кръстовището и видях какт жалбоподателят премина на червен сигнал…..не ползваше 2 обезопасителен колан.Призна, че е минал на червено.Още 20 метра преди кръстовището светеше за него червено, още преди да навлезе в кръстовището.“ (стр.20 и 20 гръб от съдебното производство свид. И.). Актът бил съставен в присъствие на нарушителя. Нарушителят лично е подписал акта. Съдът дава вяра на показанията на разпитания в качеството си на свидетел актосъставител и свидетелят полицейски служител. Това е така, тъй като показанията им са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото доказателства, в това число писмените такива.

Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка. Показанията представляват придобити преки и непосредствени впечатления от случилото се, извършената проверка. Съставянето на АУАН и предявяването му на нарушителя и подписването му без възражения. Описва с детайли приетата от съда, а и контатирана в АУАН и НП, фактическа обстановка по делото, която изяснява изцяло времето, мястото и начинът на изпълнение на административното деяние. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и 3 взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля.

От приложената по делото заповед № 81213-1632/02.12.2021г. се установява, че АУАН и НП са издадени от упълномощени за това длъжностни лица.

Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН и НП, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показания на актосъставителя на АУАН, и от свидетеля който в съдебно заседание изрично потвърдиха констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърдиха с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която са възприели лично и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя при съставяне на АУАН и на свидетеля. Констатациите посочени в АУАН и НП съответстват изцяло и се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателствени средства, които от своя страна са в пълен синхрон с гласните доказателствени средства.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

По нарушението на чл.137а ал.1 от ЗДвП. Съгласно чл.137а ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в АУАН и НП, 4 жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП. От показанията на свид. И. с категоричност се установи, че жалбоподателят не е използвал обезопасителен колан.

Правилно и законосъобразно е провена цялата административнонаказателна процедура по ангражиране на административна отговорност, повдигане на административно обвинение и налагане на административно наказание. В този смисъл не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен. Презумптивната доказателствена сила за съставения АУАН, предвидена в разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, не е опровергана и оборена. Напротив изцяло е потвърдена от показанията на актосъставителя и свидетеля при съставянето на АУАН.

По нарушението на чл.6 т.1 от ЗДвП. На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл. 6 т.1 от ЗДвП. От показанията на свид. И. с категоричност се установи, че жалбоподателят е видял червеният светофар много преди да навлезе в кръстовището и въпреки това е преминал.

Неоснователно е възражението за неправилно приложен материален закон. Най-актуалната практика на административните съдилища от страната е категорична, че когато става въпрос за неизпълнение на предписанията на светофарната сигнализация, именно разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП е тази, която въвежда позитивното правило за поведение и именно тя следва да фигурира като надлежна правна квалификация в АУАН и НП.

В този смисъл Решение № 500/21.03.2022 на Пловдивския Административен Съд, ХХIV състав, по КАНД № 114/2022 по описа на съда за 2022, Решение № 1993 от 27.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2106/2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1395 от 06.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1287/2021 г. на XXVI състав на Административен съд Пловдив, Решение № 1311 от 24.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1299/2021 г. на XXIV състав на Административен съд Пловдив, Решение № 495 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 84/2021 г. на XXIII 5 състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 330 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2890/2020 г. на XXI състав на Административен съд Пловдив, Решение № 32 от 07.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2965/2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 27 от 07.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2652/2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

Особено показателни в тази насока са второто и последното от цитираните решения, в които изрично е посочено, че правилото за поведение, което нарушава деецът при несъобразяване със сигнализацията на светофарната уредба се намира именно в чл. 6, т. 1 ЗДвП, вр. чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП. Посочените трайно установени възгледи се възприемат и от настоящия състав.

При извършена служебна проверка, макар такъв довод да не е навеждан, съдът намира, че в АУАН и НП по достатъчно коректен начин е индивидуализирана и конкретната приложима хипотеза на чл. 6 ЗДВП Както в АУАН, така и в НП нарушението е надлежно цифрово квалифицирано п о чл. 6, т. 1 ЗДвП, като същевременно също така надлежно е изписано словесно, че нарушението се състои в преминаване на червен (забраняващ) сигнал на светофарната уредба, тоест нито за съда, нито за жалбоподателя е възникнало каквото и да било съмнение за какво е наказан, Във връзка с горното следва да се съобрази и че съгласно чл. 26, ал. 1 и 2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове всеки нормативен акт се състои от членове, като членът може да се състои от алинеи, алинеята - от точки, а точката - от букви.

Според трайната съдебна практика обаче, прецизирането на правното основание чрез посочване на структурни единици от по- ниско ниво, каквито са отделните изречения, предложения, хипотези, думи, няма правно значение.