Решение № 95 от 17.09.2026, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Дряново, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Кремена Димитрова като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20254220100053 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на обективно и субективно съединени искове, подадени от И. В. А., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул „Витоша“ № 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“ и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул „Витоша“ № 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1. От страна на ищеца:

Твърди, че сключила с първия ответник „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № 3006250/ 08.07.2024 г. и с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, като усвоила изцяло предоставената в заем сума от 4000 лв. /2045,17 евро/. Договорът за кредит бил нищожен на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.

10 ЗПК. Съгласно условията на договора лихвеният процент по кредита бил в размер на 19,04 %, а годишният процент на разходите – 20,79 %. Действително приложеният в кредитното правоотношение ГПР бил различен от посочения в договора. Кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 20,79 % заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от 1 съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Уговореното възнаграждение за фирма - поръчител било разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Поради невключването на възнаграждението в посочения в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявало „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Поради това, че кредиторът не представил вярна информация, потребителят бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка. Неговата неинформираност довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение.

Кредитният договор нямало да произведе правен ефект без уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник за учредяване на от негова страна на лично обезпечение. Съгласно договора за потребителски кредит потребителят можел да сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението или да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението. По силата на чл. 4, ал. 3 от договора и чл. 4 от раздел четвърти от общите условия, кредиторът одобрявал заявлението в четиринадесет дневен срок от подаването му в случаите, в които кредитополучателят заявил кредит без обезпечение и в срок от 24 часа от подаването му – в случаите на предоставено обезпечение по реда на чл. 12, раздел трети. Спешно нуждаейки се от финансов ресурс, ищцата избрала опцията сключване на договор с поръчител, който бил определен от кредитодателя и подписала с втория ответник „Ай Тръст" ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който се задължила да изплати на фирмата - поръчител възнаграждение в общ размер на 3320,99 лв. /1698,99 евро/, платимо като добавък към падежната вноска. Договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречало на добрите нрави и внасяло неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК.

Поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречало на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. На практика такава клауза прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Поставяйки на кредитополучателя изискване да сключи договор с поръчителя „Кредисимо" АД договарял в полза на поръчителя по смисъла на чл. 22 ЗЗД. От вътрешните отношения между „Кредисимо" АД и кредитополучателя следвало, че ако изразил воля да сключи договор за поръчителство, той не го правел в изпълнение на свое задължение към кредитодателя. Поради което единственият му мотив би бил да надари кредитора. По силата на чл. 225, ал. 1 ЗЗД с договора за дарение дарителят следвало незабавно да престира, в противен случай договорът бил нищожен. На последно място договорът за поръчителство бил с акцесорен характер, той можел да съществува валидно единствено при условие, че съществувал действителен главен дълг. По съображенията, изложени по-горе кредитната сделка била нищожна, поради което не бил породил правно действие и сключеният договор за учредяване на 2 поръчителско правоотношение.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит бил обявен за недействителен потребителят дължал връщане на чистата стойност по кредита, а всички недължимо платени суми над главницата подлежали на връщане. Поради това следвало да й се върнат всички недължимо платени суми.

След неколкократно уточняване на исковата молба и изменение на размер на паричните искове, ищцата формулира следните искания: съдът да прогласи спрямо „Кредисимо" ЕАД недействитеността /неправилно посочено като нищожност, т.к. се претендира като нарушение на чл. 11, ал.1, т.

10 от ЗПК/ на договор за потребителски кредит № 3006250/08.07.2024 г., сключен между ищцата и „Кредисимо“ АД, на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК; в условията на евентуалност съдът да прогласи спрямо „Кредисимо" ЕАД нищожностт а на договор за потребителски кредит № 3006250/08.07.2024 г., сключен между ищцата и „Кредисимо“ АД, като противоречащ на принципа на добрите нрави, съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД; да прогласи нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 08.07.2024 г., сключен на ищцата с „Ай Тръст" ЕООД и обезпечаващ договор за кредит № 3006250/08.07.2024 г., като лишен от правно основание, в условията на евентуалност като уговорен неравноправно в ущърб на потребителя, като противоречащ на добрите нрави и не породил правни последици и на основание на обстоятелството, че обезпечавал нищожна кредитна сделка; да осъди ответника „Кредисимо“ АД да й заплати сумата 378,20 евро, представляваща недължимо платени възнаградителни лихви по договор за потребителски кредит № 3006250/08.07.2024 г.; да осъди ответника „Кредисимо“ АД да й заплати сумата 744,29 евро, представляваща недължимо платено възнаграждение за поръчителство.

Претендира да й бъдат присъдени направените разноски по производството, а на представляващия я адвокат – да бъде заплатено възнаграждение съгласно чл. 38, ал.

1, т. 2 от ЗА.

2. От страна на ответника „Кредисимо" ЕАД:

Оспорва исковете, предявени срещу него, като неоснователни.

Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит № 3006250/ 08.07.2024 г. между „Кредисимо" ЕАД и ищцата, както и сключването на договор за предоставяне на поръчителство от 08.07.2024 г. с поръчител „Ай Тръст" ЕООД и потребител ищцата. Договорът за потребителски кредит бил сключен между страните за главница от 6789,08 лева, като същата била усвоена в цялост от ищеца кредитополучател. Уговорено било между страните предоставената в заем главница да бъде върната за срок от 24 месеца, при фиксиран ГЛП от 36 % и ГПР от 42,58 %.

Общият размер на дължимите по кредита суми при точно спазване на погасителния план възлизали на 9694,10 лева (от която 6789,08 лева - главница и 2904,96 лв. договорна възнаградителна лихва). Ищецът обаче погасил задълженията си по договора за кредит доброволно и предсрочно, предвид което не заплатил в пълен 3 размер уговорената с договора възнаградителна лихва.

Не оспорва твърдението на ищцата, че във връзка с погасяването на задълженията си по процесиите договори заплатила по сметка на „Кредисимо" ЕАД сума в размер на 50 лв. (25,56 евро), разпределена за погасяването на задължението й за договорна възнаградителна лихва и сума в размер на 50 лв. (25,56 евро), разпределена за погасяването на нейните задължения към другото дружество ответник „Ай Тръст" ЕООД. Не оспорва и твърдението на ищцата, че „Кредисимо" ЕАД било овластено да приема и администрира вместо „Ай Тръст" ЕООД изпълнението на задължението й за плащане на възнаграждение по процесния договор за предоставяне на поръчителство.

Оспорват твърдението на ищцата, че процесният договор за потребителски кредит бил нищожен, тъй като съдържанието му не отговаряло на изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В Приложение № 1 към процесния договор по ясен и разбираем начин били посочени ГПР (т. 8) и общата дължима сума (т. 9), като било и упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, били посочени в Общите условия. По-конкретно допусканията били подробно описани в т. 11 от Раздел VII.

„Кредитни продукти. Годишен процент на разходите" на приложимите към договора за кредит Общи условия.

Не оспорва твърдението на ищцата, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст" ЕООД, не било включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК.

Единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК. който бил включен при изчисляване на ГПР била договорната възнаградителна лихва. Възнаграждението за поръчител не било включено като разход по кредита, тъй като не отговаряло на легалната дефиниция за общ разход по кредита.

Оспорва, че за ищцата било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попадал в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включвал в ГЛП и ГПР и нямало нарушение на чл.

19 от ЗПК.

Оспорва, че към момента на сключване на процесния договор за кредит ответникът знаел какъв бил размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай, че бъдел избран такъв), се сключвал след сключването на договор за кредит с „Кредисимо" ЕАД. „Кредисимо" ЕАД не знаело и нямало как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по един бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст" ЕООД, по който бъдещ договор „Кредисимо" ЕАД не бил страна. Действително „Кредисимо" ЕАД било едноличен собственик на капитала на 4

„Ай Тръст" ЕАД. Въпреки това двете дружества били самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. В този смисъл „Кредисимо" ЕАД нямало достъп до договора за предоставяне на поръчителство, съответно нямало данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия.

3. От страна на ответника „Ай тръст“ ЕООД:

Оспорва иска, предявен срещу него, като неоснователен.

Не оспорва, че бил сключен Договор за потребителски кредит № 3006250/ 08.07.2024 г. между „Кредисимо" ЕАД и ищцата. Във връзка с обезпечаването на задълженията на ищцата - кредитополучател по договора за кредит, бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 08.07.2024 г. между ищцата в качеството й на потребител и „Ай тръст“ ЕООД. Размерът на главницата по договора за кредит възлизала на 6789,08 лева и следвало да бъде върната за срок от 24 месеца, при ГЛП от 36 % и ГПР от 42,58%. Общият размер на дължимите по кредита суми при точно спазване на уговорения между страните погасителен план възлизали на 5302,69 лева.