Решение № 419 от 11.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Пловдив, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела Ив. Евстатиева

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева в присъствието на прокурора Чавдар П. Грошев като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255300602457 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 99/13.05.2025г., постановена по НОХД № 6124/2024г., РС – Пловдив, 12 н. с. е признал подсъдимата С. Н. П. за невинна и я е оправдал на основание чл. 304 от НК в това да е извършила престъпление по чл. 290, ал.

1 от НК.

Против присъдата е депозиран протест и допълнително изложение към него на РП – Пловдив, в който се твърди се, че същата е неправилна. Иска се отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова, с която подс. П. да бъде призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК и да бъде осъдена по повдигнатото й обвинение.

С протеста не са направени искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.

Подсъдимата и нейният защитник не са взели становище по протеста на РП – Пловдив.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив поддържа протеста и иска отмяна на първоинстанционнната оправдателна присъда и постановяване на нова, с която подс. П. да бъде осъдена по повдигнатото й обвинение.

1

Защитникът на подсъдимата – адв. Н. изразява становище, че деянието на подзащитната му е съставомерно, но счита че обществената опасност на деянието е незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. В този смисъл той пледира за изменение на основанието на постановената оправдателна присъда, която да бъде потвърдена като краен резултат. Той посочва че подзащитната му чистосърдечно признава вината си и оказва съдействие по разследването още от разпита си като свидетел. Посочва, че тя е била водена от мотива да помогне на близка приятелка, заявявайки неверни обстоятелства пред съда по делото за домашно насилие. Изтъква добрите характеристични данни и чистото съдебно минало на подсъдимата. С тези мотиви се иска приложението на чл. 9, ал. 2 от НК.

Подс. П. поддържа казаното от защитника й и изразява искрено съжаление за стореното. В последната си дума иска потвърждаване на оправдателната присъда.

Въззивният съд, като обсъди направените възражения с протеста на РП – Пловдив и допълнителното изложение към него, становищата на страните, заявени пред настоящата инстанция и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери протеста за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата С. Н. П. е родена на***** година в град ***, ЕГН **********, б., българско гражданство, омъжена, неосъждана, със средно образование, работеща като ****, с постоянен и настоящ адрес: гр. *******.

Свидетелите Г. А. А. и З. П. В. били съпрузи до 08.07.2020г., когато с решение № 2314/08.07.2020г. по гражданско дело № 6874/2020 година по описа на Районен съд – Пловдив бракът между двамата бил прекратен по взаимно съгласие. С крайния съдебен акт било постановено, че за семейното жилище в град ***, собственост на дъщерята на страните (придобито чрез дарение през месец юни 2020г.), на бившите съпрузи е учредено пожизнено право на ползване.

След прекратяване на брака между Г. А. и З. В. първият останал да живее в апартамента на посочения адрес, тъй като нямал друго жилище, а З. В. заминала за Испания, където живеела и преди прекратяването на брака. Когато се прибирала в България, обаче, тя често оставала да пренощува в апартамента в *** и тогава Г. А. се изнасял, за да не възникват конфликти между двамата.

Въпреки това, с течение на времето отношенията между А. и В. постепенно се изострил заради междуличностните им неразбирателства и това ползване на апартамента в гр. Пловдив от жената, в който е обичайното местопребиваване на А..

На 19.04.2022г. В. се прибрала в Р. България и в следобедните часове отишла до апартамента на дъщеря си, обитаван по същото време от Г. А., но 2 не успяла да отключи ключалката на една от двете врати, тъй като приятел на А. – свидетелят Х. И. С., който разхожда кучетата му, докато собственикът им го няма, е загубил ключа и се е наложила смяна на патрона. Обстоятелството, че В. не успяла да влезе в апартамента, защото не могла да отключи вратата я ядосало и тя потърсила помощ от полицейски служители. Те я посъветвали да постигне разбирателство с бившия си съпруг за достъпа до жилището.

Към 16:00 ч. на 19.04.2022г. подс. С. П. се срещнала със своята близка приятелка З. В. в близост до жилището. В. й споделила, че не успяла да влезе в апартамента на дъщеря си, тъй като Г. А. е сменил заключващите механизми.

Подсъдимата знаела за проблемите между З. и Г. от разкази на приятелката си и за напрежението между двамата. Тя придружила В., която била с куфарите си, до блок 150 и си тръгнала.

Почти едновременно със З. В. пред блока дошъл и Г. А. придружаван от приятеля си Х. С.. Тримата се качили до апартамента и там поведението на В. ескалирало. Тя започнала да разхвърля различни вещи и да отправя обиди и заплахи към бившия си съпруг.

А. и С. излезли от жилището и отишли пред блока, където А. сигнализирал органите на полицията на телефон 112. Дошлите на място полицейски служители разговаряли поотделно с него и В., като двамата са предупредени да не се саморазправят.

След инцидента в апартамента в*** З. В. се обадила по телефона на С.

П. (около час, след като са се разделили) и й разказала, че Г. й е направил скандал, крещял й е, обиждал я е и й е казал, че няма място в жилището, защото живее с друга жена. Вечерта В. отново телефонира на П. и й казала, че Г. е извикал полиция без повод и ще подаде срещу нея жалба за домашно насилие.

На 20.04.2022г. Г. А. депозирал в Районен съд – Пловдив молба по чл. 8 от ЗЗДН с приложена декларация и с изрично искане за издаване на заповед за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН. Било образувано гражданско дело № 5705/2022г., по което Районен съд – Пловдив, ХХІ граждански състав, с Определение №4369 от 20.04.2022г. задължил З. В. да се въздържа от извършване на всякакъв акт на насилие по отношение на Г. А., издал Заповед за незабавна защита № 64 от 20.04.2022г. и насрочил делото за разглеждане на 11.05.2022г.

В проведеното на 11.05.2022г. съдебно заседание са докладвани молбата на Г.А. и становището на ответната страна, приети са писмени доказателства и са дадени указания във връзка с разпределяне на доказателствената тежест, като на всяка страните е допуснат до разпит по един свидетел при режим на довеждане и делото е отложено за 10.06.2022г.

В проведеното съдебно заседание на 10.06.2022г. за събитията на 19.04.2022г. в качеството на свидетели са разпитани Х. С. (воден от Г. А.) – пряк очевидец на случилото се и С. П. (водена от З. В.), която се съгласява да 3 свидетелства по делото в полза на приятелката си – ответница в производството, и да я защити, като преди разпита всеки от двамата свидетели е предупреден от съдебния състав за наказателната отговорност по чл. 290, ал.

1 от НК.

Въпреки че знаела, че не е присъствала на случилото на 19.04.2022г. между Г.А. и З. В. в жилището в град ******, подсъдимата П. устно и съзнателно потвърдила неистина, като в дадените от нея показания заявила пред съдебния състав по делото, че е била там със З. В. и е възприела събитията на 19.04.2022г. между молителя и ответницата с твърденията: „Аз помогнах да си вземе част от багажа, качихме се горе до апартамента, Г. отвори вратата, беше с негов приятел или познат, за първи път го виждах. Той отвори, З. влезе вътре, аз не влязох, стоях пред вратата. Тя искаше да остави обувките си в шкафа, отвори го, видя, че е пълно и че има някакви други обувки, не техни и каза на Г.: „Какви са тези неща, дори няма къде да си сложа обувките? Може ли да ми освободиш малко място, че знаеш, че съм тук само за няколко дни!“. Той отново много се ядоса и каза: „Ти нямаш място тук, знаеш, че живея с друга жена, наистина ще образувам дело за домашно насилие!“. Тя беше видимо изключително спокойна. Лично възприех казаното от З. с молба да направи място, за да си сложи обувките. Беше много спокойна, не е викала, обиждала, повишавала тон, категорично не е обиждала Г.. Той каза, че ще звънне на полицията и тръгнаха надолу по стълбите с неговия приятел, мъжът, с когото дойде“ и „След като Г. дойде пред входа, въпреки казаното от З. и въпроса му – какво прави тя там, тръгнахме заедно нагоре“.

В съдебното заседание са приобщени писмени доказателства и са допуснати двама свидетели на ответницата при режим на призоваване, разпитани съответно в открити съдебни заседания на 13.07.2022г. и на 03.08.2022г.

В последното заседание на 03.08.2022г., след събиране на доказателствата, съдебното дирене е приключено, проведени са и са приключени устните състезания и делото е обявено за решаване.

С Решение № 2957 от 10.08.2022г., влязло в сила на 20.09.2022г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН З. В. е задължена да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално, вербално, икономическо и друга форма на насилие по отношение на Г. А., като в полза на молителя е издадена Заповед за защита № 67 от 11.08.2022г.

В мотивите на решението по гр. дело № 5705/2022г. от съдебния състав е посочено, че не се ценят като правдиви и отразяващи действителната фактическа обстановка относно случилото се свидетелските показанията на С.

П., а разказът й противоречи на всички останали събрани в хода на производството доказателства.

Междувременно, на 07.07.2022г. (след проведеното на 10.06.2022г.

4 съдебно заседание по гражданското дело) от процесуалния представител на молителя Г. А. в Районна прокуратура – Пловдив е допозиран сигнал за евентуално извършено от С. П. престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК и с Разпореждане от 08.07.2022 година по пр. пр. № 7556/2022г. на основание чл.

145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ е възложена предварителна проверка. Образувана е преписка № 237200-9083/03.07.2022г. по описа на 05 РУ на МВР – Пловдив, приключила с докладна записка рег.№444р-13148/11.10.2022г.

Въз основа на предварителната проверка, с постановление на РП – Пловдив от 31.10.2022г. по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК е образувано досъдебно производство № З80/2022г. по описа на 05 РУ на МВР – Пловдив за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.

Така изложената фактическа обстановка ПРС е приел за установена от всички събрани доказателства: справка за съдимост (л. 12 от делото);

Постановление за образуване на досъдебно производство (л. 1 от ДП), Преписка рег. № 237200- 9083 / 2022 г. на 05 РУ на МВР - Пловдив (л. 3 - л. 32 от ДП), материалите по гражданско дело № 5705/2022 г. на Районен съд Пловдив (л. 42 - л. 113 от ДП), справки от АИС на МВР (л. 118, л. 129 - л. 131 от ДП), справки от мобилните оператори и от ГДИН при МП на Република България (л. 125 - л. 128 от ДП), писмо от РС - Пловдив до 05 РУ на МВР Пловдив (л. 137 от ДП), от показанията на свидетелите Г. А. А., Х. И. С., П.

И.И., К.Г. З., Д. А. П. (л. 33, л. 37, л. 38, л. 39 от ДП), от обясненията на С. Н.

П., дадени в качеството й на обвиняем на досъдебното производство (л. 148 л. 149 от ДП) – всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК. Съдът е приел, че всички гореизброени доказателства кореспондират помежду си и ги е кредитирал изцяло. ПРС е достигнал до извода, че признанието на подсъдимата на фактите и обстоятелствата, описани в ОА се подкрепя от кредитираните от съда гласни и писмени доказателства. Същите не съдържат противоречия, които да налагат по-обстойния им анализ според първоинстанционния съд.

Въз основа на така установените факти, ПРС е приел от правна страна, че с действията си на 10.06.2022г. подс. П. формално е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението лъжесвидетелстване по чл. 290, ал. 1 от НК. Като свидетел по гр. дело № 5705/2022г. по описа на ПРС, 21 гр. с. пред надлежен орган – съд, тя е заявила неистина – че е присъствала на разговора на 19.04.2022г. между Г. А. и З. В. пред дома им, а тя не е била там. Потвърждавайки тази неистина пред съда, подс. П. е осъществила състава на чл. 290, ал. 1 от НК. Според ПРС тя е извършила това престъпление с пряк умисъл.

Разпечатката съдържа 49 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a4f5f421-3183-40d7-ba83-63e0a2916693