Решение № 5510 от 17.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5510 гр. София, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20241100503886 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №341599/28.11.2023 г. от В. С. Н. срещу решение №17611/27.10.2023 г., постановено по гр. д. № 71352/2021 г. на СРС, 175 състав в неговата цялост.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли се за отмяна на обжалваното решение.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна М. А. М. е депозирал отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата. Поддържа, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Моли да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са е осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и 1 чл. 86, ал. 1 ЗЗД от В. С. Н. срещу М. А. М. за заплащане на сумата от 6453,27 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на клеветнически думи и изрази, употребени в докладна записка с рег. № 5/09.02.2021 г. в гр. София и сумата от 546,73 лева, представляваща законна лихва, считано от 09.02.2021 г. до дата на завеждане на исковата молба – 11.12.2021 г.

В исковата молба се излага, че с докладна записка рег. № 5/09.02.2021 г., подполковник М. А. М. /ответник в настоящото производство/ - началник на сектор „Вътрешна сигурност и оперативен контрол“ в ръководството на служба „Военна полиция“, след извършена проверка в Центъра по логистика и подготовка (ЦЛП) към службата, навел твърдения, че ищецът /към онзи момент директор на ЦЛП/, с писмо рег. № ЛП- 400/03.02.2021 г. искал разрешение за ползването на общежитие от бригаден генерал Б.С., който от 28.01.2021 г. не бил служител на служба „Военна полиция“. Сочи, че последното е невярно твърдение. Поддържа, че в резултат на действията на ответника, изразяващи се в представяне на неверни факти, срещу ищеца била образувана служебна проверка, която продължила два месеца. Твърди, че е наказан със заповед № ВП- 1787/08.04.2021 г., че е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в удържане на процент от месечното му възнаграждение.

Срещу ищеца била образувана и прокурорска проверка. Поддържа, че с изопачаването на истината в докладната записка на ответника, било създадено внушение в министъра на отбраната чрез неговия орган – Инспектората, за личността на ищеца като „проверяван и наказан служител“, което впоследствие се изразило в уволнението на ищеца. Излага, че с решение № 5462/27.09.2021 г. по адм. дело № 4708/2021 г., 23-ти състав, второ отделение на АССГ, е отменено наложеното дисциплинарно наказания. Твърди, че от действията на ответника е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на личния и професионалния авторитет, психически и физическо дискомфорт, напрежение, тревога, гняв и възмущение, стрес и притеснения.

Сочи, че се е нарушил сънят му, поради което през дните се чувствал отпаднал и му било трудно да се съсредоточи върху работата си, загубил концентрация и спокойствие. Излага, че постоянно бил потиснат, затворил се в себе си, нямал желание да се среща с приятели и познати. Голяма част от колегите му се отдръпнали от него, избягвали да общуват с него. Станал нервен и избухлив. Преди случилото се твърди, че се е ползвал с добро име и авторитет, 2 бил атестиран с най-високата оценка и многократно награждаван от директора на службата и министъра на отбраната. Счита, че с докладната записка, ответникът е изразил своята личностна негативна оценка спрямо ищеца. Сочи, че е налице противоправно поведение при употребата на следния израз от страна на ответника: „… полк. Н. иска разрешение за ползването на общежитието за минал период….“ Счита, че соченото представлява изопачаване на обективната истина, с което твърди, че ответникът е уронил авторитета, честта и достойнството му. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Ответникът сочи, че в изпълнение на служебните си задължения не е извършил твърдяното противоправно деяние, с което да е увредил ищеца. Оспорва да е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане. Признава, че е началник на сектор „Вътрешна сигурност и оперативен контрол“. Излага, че съгласно заповед на директора на служба „Военна полиция“ № ВП-4474/23.07.2019 г., функциите му са свързани с предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, извършени от служители на службата. Сочи, че основните му задължения включват извършване на оперативно-издирвателна дейност, извършване на проверки по постъпили съобщения и сигнали, събиране, обработване и анализиране на информация и предоставяне на директора на службата на информация за процеси и явления, застрашаващи реда и сигурността в службата. Поддържа, че в изпълнение на възложената му служебна дейност, е извършил проверка в периода 02.02.2021 г. – 04.02.2021 г. в Центъра за логистика и подготовка и конкретно в общежитие на служба „Военна полиция“, обект „Пети етаж на административно-битова сграда № 23“, блокове А и Б във войскови район 1013, местността „Къро“ относно спазване на заповед № ВП-627/30.01.2018 г. на директора на служба „Военна полиция“. Сочената заповед била издадена относно „Определяне на реда за използване на Учебно-тренировъчна и мобилизационна база „Искър“ на служба „Военна полиция“ и обект „Пети етаж на административно-битова сграда № 23“, блокове А и Б във войскови район 1013, местността „Къро“. В заповедта било посочено, че помещенията в обекта могат да се използват от лица, командировани от други населени места в гр. София, както следва:

„приоритет за настаняване е: 1.1 Зачислени в курс в Учебния център на СВП – 3 за срока на курса; 1.2. Военнослужещи от СВП в служебна командировка – за срока на командировката;“ Съгласно същата заповед, било забранено използването на обекта за други цели без писмена резолюция на директора на служба „Военна полиция“. Съгласно текста на докладната записка, на която се позовавал ищецът, при извършване на проверка относно спазването на заповедта, било установено, че ищецът ползва стая в общежитието за времето от 23.03.2020 г. до 18.04.2020 г. без да е получил писмена резолюция от директора на служба „ВП“, както и че за времето от 11.12.2020 г. до 18.12.2020 г. с разрешение на полк. В. Н. стая в общежитието е ползвал и подп. К.П. от ЦЛП с цел изолация от карантиниран по време на COVID 19. За ползването от подп. П. на стая в общежитието отново нямало дадена писмена резолюция от директора на службата. Изложеното се сочи, че са констатации, на основание на които ответникът предложил на прекия си ръководител да назначи със заповед комисия, която да извърши служебна проверка на изпълнението от полковник В. Н. на заповед № 627/30.01.2018 г. Поддържа, че действията му са извършени в изпълнение на служебните му задължения, както и че не представляват противоправно деяние, като развива подробни съображения в тази насока. Излага, че не е налице вина. Оспорва от действията му да са настъпили вреди за ищеца. Сочи, че в хода на дисциплинарното производство и в хода на ДП е установено по безспорен начин изложеното от него в докладната записка, а именно, че ищецът е ползвал без необходимото му писмено разрешение стая в обект 1013. Излага също и че уволнението на ищеца и освобождаване му от военна служба не са пряка и непосредствена последица от неговите действия. Оспорва също ищецът да е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в удържане на процент от месечното възнаграждение. Оспорва твърдените от ищеца неимуществени вреди да са резултат от негови действия и развива подробни съображения в насока, че това са нормални човешки реакции и представляват субективно преживяване на ищеца. Оспорва и акцесорния иск. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

От приетата докладна записка с рег. № 5/09.02.2021г., съставена от М. А.

М., началник на сектор „В СОК“ до и. ф. директор на служба „Военна полиция“ зам. директор полк. И.С. се установява, че с процесната докладна записка ответникът е изнесъл пред и. ф. директор на службата информация, че при извършена проверка в „Център за логистика и подготовка“ и конкретно в 4 общежитие на служба „Военна полиция“, обект „Пети етаж на административно битова сграда № 23“, блокове А и Б във войскови район „1013“, местността „Къро“, относно спазването на Заповед № ВП627/30.01.2018 г. на директора на служба „Военна полиция“ е установил, че полк. В. Н. – директор на ЦЛП е ползвал стая в общежитието за времето от 23.03.2020г. до 18.04.2020г. без да е получил писмена резолюция от директора на служба „ВП“, в нарушение на т. II, ал. 6 от заповедта. По-долу в докладната записка е посочено, че към дадените писмени обяснения, подп. П. е приложил писмо Рег. № ЛП 400/03.02.2021г. по описа на ЦЛП, с резолюция от 03.02.2021 г. на бригаден генерал Б.С., който от 28.01.2021г. не е служител на служба „Военна полиция“, „в което полк. Н. иска разрешение за ползването на общежитието за минал период, за него и подп. П.“.

От приетата Заповед на директора на служба „Военна полиция“ № ВП627 от 30.01.2018г., раздел II се установява, че директорът на службата е определил помещенията в обект Пети етаж на административно-битова сграда № 23, блокове А и Б във войскови район (ВР) 1013, м. „Къро“ (Обект 1013) да се ползват от лица, командировани от други населени места извън град София, както следва: 1. Приоритетът за настаняване е: 1.1. зачислени в курс в Учебния център на СВП – за срока на курса: 2.2. военнослужещи от СВП в служебна командировка –за срока на командировката. Съгласно раздел II, т. 6 е забранено използването на обект 1013 за други цели без писмена резолюция на директора.

От приетия препис от писмо с рег. № ЛП-400 от 03.02.2021г. на ищеца В.

Н. до бригаден генерал Б.С. се установява, че ищецът е уведомил бриг. генерал С., че във връзка с обявеното извънредно положение в страната и обстоятелството, че психиатричната клиника на ВМА, в която работи съпругата на ищеца, е трансформирана в КОВИД-отделение, както и че ръководеният от ищеца център няма заместник-директор, ищецът е помолил бриг. генерал С. по телефона да бъде настанен за известен период от време в описания по-горе обект. Тъй като със Заповед № ВП- 627/30.01.2018г. е разпоредено ползването на обекта извън посочените в нея случаи да става само след писмено разрешение и „с оглед на бъдещи проверки и предвид извънредните обстоятелства към онзи момент, моля да потвърдите писмено горното“. Върху молбата е поставена писмена резолюция „Да!“ от 03.02.2021г.

5 от бриг. генерал С..

От приетия Указ от 18.01.2021г. на Президента на Република България се установява, че бригаден генерал Б.В. С. е освободен от длъжността директор на служба „Военна полиция“. Съгласно Заповед № КВ-27 от 28.01.2021г. на Министъра на отбраната, считано от 01.02.2021г. бриг. генерал С. се води на работа и доволствие в Служба „Военно разузнаване“.

От приетите писма, протокол и докладни се установява, че по случая е образувана дисциплинарна преписка срещу ищеца, както и досъдебно производство № 44-Сл/2021г., пр.пр. № 215/2021г. по описа на Военноокръжна прокуратура – гр. София.

От приетата Заповед на и. ф. директор на служба „Военна полиция“ № ВП-1787 от 08.04.2021 г. се установява, че за така описаното деяние, на ищеца В. С. Н. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Същата е обявена за нищожна, видно от решение № 5462 от 27.09.202 1г., постановено по адм. д.