Решение № 62 от 19.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20251000500927 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК – Въззивно производство.

Образувано е възоснова на въззивна жалба с вх. рег. № 5272 от 28.11.2024г. от регистратурата на Окръжен съд Кюстендил, подадена от ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК 121130788 срещу Решение № 30 от 28.10.2024г. постановено по т.д. № 41 по опис на същия съд, в неговата осъдителна част. В тази част, първоинстанционният съд е присъдил обезщетения от по 120 000 лева, за всеки от ищците в исковото производство, а именно Й. Я. К. и Б. А. К. за нанесени им неимуществени вреди, настъпили като следствие от смъртта на техния баща, а именно Я. К. М., който е починал след на 27.03.2022г. след ПТП. Обжалват се и сумите присъдени по акцесорните искове – обезщетения за забава и законна лихва върху присъдените главници. Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано, защото съдът не е взел предвид възражението за съпричиняване направено от ответника и не е отчел всички факти свързани с изискването обезщетенията да бъдат справедливи.

В писмен отговор въззиваемите Й. Я. К. и Б. А. К. излагат становище за неоснователност на въззивната жалба и молят за потвърждаване на решението в осъдителната част.

С насрещна възизвна жалба, Й. Я. К. и Б. А. К. обжалват същото решение в неговата отхвърлителна част за разликата над присъдените по 120 000 лева до претендираните суми от по 150 000 лева за всеки, част от обща претенция в размер от по 200 000 лева. Отправено е искане за отмяна на 1 решението в тази част и постановяване на акт по същество с който съдът да присъди допълнителни обезщетения в размер от по 30 000 лева за всеки.

Основните доводи изложени във въззивната жалба се отнасят до оплаквания свързани с неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

В писмен отговор ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД оспорва насрещната въззивна жалба като неоснователна и моли решението да бъде потвърдено.

В съдебно заседание, страните се представляват от пр. представители, чрез които поддържат жалбите и писмените отговори.

Настоящият състав на САС приема, че решение № 30 от 28.10.2024 г. постановено по т.д. № 41 по опис на Окръжен съд – гр.Кюстендил за 2022 г. е влязло в законна сила, в отхвърлителната част за разликата над 150 000 лева до претендираните 160 000лева - част от претенция от по 200 000 за всеки от ищците. Решението е валидно и допустимо в обжалваните части. По оплакванията изложени във въззивните жалба, настоящият състав приема за установено следното:

От фактическа страна: На 27.03.2022г. около 10:35 часа около гр.

Сапарева Баня е настъпило ПТП между л.а. Сеат и л.а. Шкода, които са се движили срещуположно по двупосочен път. Причината на ПТП е навлизането на л.а. Сеат в пътното платно, в което се е движил л.а. Шкода. В следствие на удара между двата автомобила е настъпила смъртта на водача на л.а. Шкода, а именно Я. М.. Негови наследници са ищците в исковото производство, а именно Й. Я. К. (син) и Б. Я. К. (дъщеря). Те са предявили искове за обезщетение срещу „ЗКЛЕВ ИНС“ АД, с който е сключена застраховка „гражданска отговорност“ за л.а. марка Сеат. По правопораждащия имуществената отговорност на ответника факт, както и по процесуалнатата легитимация на страните, не се спори.

Спорът по фактите се отнася до начинът, по който е настъпило ПТП, до наличието на обстоятелства, които могат да бъдат квалифицирани като съпричиняване от страна на починалия към вредоносния резултат; а спорът по правото се отнася до вината на водача на л.а. Сеат и справедливостта при определяне размерите на обезщетенията.

За установяване на спорните факти, настоящия въззивен състав се позовава на заключението, събрано като доказателство пред въззивната инстнация, което прима като компетентно и обективно дадено. В него, след анализ на всички данни от събраните по делото доказателства, които имот значение към посоките на движение, скоростта и специфичните условия на пътя, вещото лице инж. В. е посочил, че за да се извърши маневра – изпреварване на движещи се с разрешена скорост от 90 км.ч. в колона автомобили е необходимо изпреварващия да достигне до ускоряване на скоростта от 127 км.ч. С тази скорост, изпреварващия може да измине е 245.54 м/сек. В същото време за да не настъпи заден удар между насрещно движещите се автомобили е било необходимо между тях да има дистанция, която да позволи внезапно спиране. Вещо лице и изчислило, че за предприелия изпреварване водач е било необходимо разстояние от 408.29 метра, за да приключи маневрата, без да настъпи удар с насреща движещ се 2 автомобил. Вещото лице е отговорило положително на въпроса, в който се съдържа условието, че маневрата на изпреварване е извършена с разрешените 90 км.ч., но липсват конкретни данни каква е била скоростта на движение на изпреварващия автомобил. Вещото лице е приело още, че времето за реакция на безопасно спиране за движещия се л.а. Шкода, не е зависило от скоростта му на движение. Ударът е настъпил след като той е завършил маневрата изпреварване и автомобилът му вече е бил в неговата лента за движение.

Настъпил е челен нецентрален удар с насрещно движещия се л.а. Сеат, който не е завършил своята маневра изпреварване и все още е бил в насрещната лента на движение. Вина за настъпилото ПТП е изцяло на водача на л.а. Сеят, застрахован при ответника. Причина за настъпилата смърт на возача на л.а.

Шкода са травматичните увреждания в гръдната част – разкъсано сърце, аорта, бял дроб и др., които са несъвместими с живота.

Настоящият състав на САС не приема, че не са налице данни за поведение на водача на л.а. марка Шкода, които да са относими към твърдението за съпричиняване от гледна точка на механизма на настъпване на удара. След като ударът е настъпил в лентата по посоката му на движение следва, че той е приключил своята маневра, поради което отговорен за преценката дали може да завърши изпреварването е водачът на л.а. Сеат.

От правна страна: Относно оплакването, че съдът не е обосновал решението във връзка с установеното по делото, че нанесените травми са несъвместими с факт, който е останал недоказан, а именно бил е и починалият с поставен предпазен колан: За липсата му се съди само от нанесените травматични увреждания, като се твърди, че те не биха настъпили ако е бил с поставен колан. Тежестта на доказване на възражението е за ответника, но само ако то е било въведено в спора с отговора на исковата молба. Видно от неговото съдържание (л.22-26 от т.д. № 41/2022 г. КОС) такова твърдение към възражението за съпричиняване липсва, поради което е недопустимо да бъде въвеждано в предмета на делото едва с въззивната жалба. Относно размера на присъдените обезщетения, настоящият състав на САС приема, че родствената връзка на ищците с починалия водач, предполага наличието и на семейна връзка. Относно тяхната характеристика като сплотена, са събрани гласни доказателства и нито едно от тях не води до обратния извод. Настоящият състав на САС препраща към първоинстнационото решение в частта, в която е извършен анализ на гласните доказателства, свързани със съществуването на семейни връзки и тяхното съдържание. При определяне на размера на присъденото обезщетение и в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ГПК, настоящият състав приема следното:

Съгласно задължителната практика на ВС – ППВС №4/1968 г. и постоянната практика на ВКС, намерила израз в решения по чл. 290 ГПК, по приложението на чл. 52 ЗЗД, между, понятието „справедливост“ и конкретния размер на присъденото обезщетение, следва да има съответствие, които да се основава на конкретни факти. Най-общите критерии, които съдът следва да има предвид са характера и тежестта на уврежданията, обстоятелствата, при които са настъпили, интензитета и продължителността на болките и страданията, физическите и психическите последици от уврежданията, 3 възрастта на пострадалия, както и конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за последните – нивата на застрахователно покритие към същия момент.

В настоящия случай се касае до смърт, която представлява най-тежката последица от ПТП, създаваща непреодолима загуба за наследниците по права линия, какъвто е ищецът Й. Я. К. и ищцата Б. Я. К.. От събраните по делото гласни доказателства, се установява, че и двамата ищци са приели тъжната вест емоционално. Изпълняването на ритуалите след загубата на баща им, сочат на признателност към поминалия. Обжалваното решение не е постановено в отклонение от практиката на ВС и ВКС по приложението на чл.

52 ЗЗД, но е неоснователно искането за присъждане на обезщетения над 120 000 лева, тъй като в този размер обичайно се присъждат обезщетения при смърт на родител или дете, ако между тях не е имало изключителни връзки надхвърлящи този обичай. По делото не се твърдят и не се доказват вреди от изключителен характер. Двамата ищци са пълнолетни и дееспособни, поради което връзката с починалия родител следва от уважението за полаганите грижи при отглеждане и признателност, каквато не може да бъде давана до края на живота му поради настъпилата внезапна смърт. Без да се отрича безспорната трагедия за децата (независимо от възрастта им) при загуба на родител в следствие на ПТП, по делото липсват доказателства, които да обосноват размер на обезщетението над 120 000 лева.

Предвид гореизложеното в своята съвкупност и двете въззивни жалба са неоснователни, поради което решението в обжалваните части следва да бъде потвърдено.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 30 от 28.10.2024 г. постановено по т.д. № 41 по опис на Окръжен съд – гр. Кюстендил за 2022 г. в осъдителната част, в която са присъдени обезщетения на ищците Й. Я. К. и Б. Я. К. от по 120 000 лева за всеки, дължими от ЗК "Лев Инс" АД и в отхвърлителната за разликата над присъдените суми до претенция от по 150 000 лева.

(Решение № 30 от 28.10.2024 г. постановено по т.д. № 41 по опис на Окръжен съд – гр.Кюстендил за 2022 г. е влязло в законна сила, в отхвърлителната част за разликата над 150 000 лева до претендираните 160 000лева - част от претенция от по 200 000 за всеки от ищците, след изтичане на срока за неговото въззивно обжалване.).

Решението може да се обжалва с касационна жалба при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис на страните.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5