Решение № 573 от 09.12.2024, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 1073/2024
- Вид
- Решение № 573
- Подписан
- 09.12.2024
- В сила
- 03.07.2025
- Състав
- Боян Пенев Войков
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- § 1, т. 57 · Закон за автомобилните превози
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 134, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 147, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 149, ал. 1, т. 5, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 150 · Закон за движението по пътищата
- чл. 150а · Закон за движението по пътищата
- чл. 150а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 150а, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 150а, ал. 2, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 150а, ал. 2, т. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 181, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 87, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е, изр. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 573 гр. Русе, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20244520201073 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Образувано е по жалба на Н. С. С., ЕГН:
**********, с адрес *** ***, против Наказателно постановление № 23-1085004092/09.04.2024 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, с което на жалбоподателя са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и „глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл. 181, т. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и в противоречие със ЗДвП, издадено в нарушение на ЗАНН, а описаната в него фактическа обстановка не отговаряла на истината и на разпоредбите на ЗДвП. Отрича да притежава такъв състав от ППС – атракционно влакче с два броя скачени към него ремаркета, с 32 седящи места. Отрича да е управлявал такъв състав от ППС на визираната дата на нарушението. Не бил спиран за проверка от контролните органи и не било установявано той лично да е управлявал такъв състав. На състава от ППС, установен от видеонаблюдението, не било доказано, че номерът му отговарял 1 на номерата на атракционното влакче на жалбоподателя. Установеният от видеонаблюдението състав от ППС не било доказано по безспорен начин, че бил точно неговият собствен такъв. Твърди, че неговият атракционен влак бил с влекач – МПС, с две седящи места, от категория М1 според чл. 149, ал. 1 ЗДвП, за което била изискуема кат. „В“, а когато било в състав – кат. „В+Е“, за която бил правоспособен водач съобразно чл. 150 и чл. 150а ЗДвП.
Наказващият орган не установил каква категория бил влекачът. Този състав от ППС не се управлявал с кат. “D”, с характеристика на ремаркетата над 750 кг, а следвало да бъде категория „B+E”. Законът не допускал по видеозаписи, без установен регистрационен номер, да се приемало за безспорно, че заснетото ППС било безспорно на това лице, посочено от актосъставителя и наказващия орган, което било сходно по външен вид. НП било издадено без да е била установена по несъмнен начин фактическата обстановка. Не била установена по безспорен начин самоличността на водача, както и чий състав от ППС е бил заснет на видеозаписите. Наказващият орган не взел под внимание подадените срещу съставения АУАН възражения. Наказващият орган не установил към коя категория спадал съставът от ППС, с който било извършено нарушението.
Наказващият орган издал НП в нарушение на задължението си по чл. 52, ал. 1 ЗАНН в преклузивно установения срок от един месец от съставянето на АУАН на 10.01.2023 г. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят взема лично участие в първото заседание, в последното не се явява, но депозира писмено становище, в което излага подробни съображения за основателността на жалбата си.
Наказващият орган – началник на група в „Сектор Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, редовно призоваван, за него се явява юрк. Т. Й., която оспорва жалбата, моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като претендира и разноски за производството.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 10.06.2024 г., при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 07.06.2024 г. лично, поради което се явява процесуално допустима.
По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
2
Наказателно постановление № 23-1085-004092/09.04.2024 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе е издадено против Н. С.
С. за това, че на 04.08.2023 г., в 14,19 ч, в гр. Русе, на кръстовището на ул.
„Иван Ведър“ и бул. „Липник“, движейки се в посока Сектор „Пътна полиция“ жалбоподателят управлявал състав от ППС – атракционно влакче, с прикачени два броя ремаркета, без да притежава съответната категория „D”, към която спадало превозното средство, както и че не е представил същото за периодичен преглед за проверка на техническата му изправност.
От разпита на актосъставителя и приложените към делото писмени и веществени доказателства се установи следната фактическа обстановка:
Жалб. Н. С. С. притежавал състав от ППС – атракционен влак – “Waran 212”, състоящ се от локомотив, чийто двигател бил с мощност 65 kW – 88 к.с., с технически допустима максимална маса 2 450 кг, и два вагона, с монтирани пейки за сядане, всеки от които с технически допустима максимална маса от по 2 680 кг по 24 брой места във всеки вагон. Максималната скорост на локомотива без прикачени към него вагони била 155 км/ч, в състав с тях същата не била повече от 25 км/ч. Максималната технически допустима маса на състава била 7 790 кг. Локомотивът и вагоните били боядисани в найразлични цветове, но преобладавал лилавият такъв.
На 04.08.2023 г. жалбоподателят потеглил с гореописания състав от ППС – атракционен влак, от „Парка на младежта“ в гр. Русе, където обичайно било паркирано това превозно средство, и го управлявал по улиците на гр. Русе, като преминал по ул. „Тулча“ в посока бул. „Липник“. На кръговото кръстовище на ул. „Тулча“ с ул. „Потсдам“ и ул. „Н. Петков“, жалб. С. направил ляв завой и продължил по ул. „Потсдам“ в посока Мол Русе.
Стигайки кръстовището на ул. „Потсдам“ с ул. „Иван Ведър“, жалбоподателят направил десен завой на кръстовището и продължил по ул. „Иван Ведър“ в посока кръстовището на тази улица с бул. „Липник“. Достигайки това кръстовище жалб. С. предприел ляв завой по бул. „Липник“ в посока Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Русе след което продължил към кръговото кръстовище на бул. „Липник“, преминал през него и излязъл на пътя РусеНиколово (общински път № RSE 1130), като завил наляво и продължил в посока с. Николово. На следващия ден – 05.08.2023 г., видеокамери за наблюдение в района на лесопарк „Липник“, намиращ се на територията на с.
3
Николово, установили движението на същия атракционен влак, управляван от жалб. Н. С.. Вечерта на 06.08.2023 г. видеокамери за наблюдение на кръстовищата в гр. Русе установили атракционният влак да се движи по обратния маршрут в гр. Русе, връщайки се от с. Николово.
Във връзка с движението на атракционния влак по улиците на гр. Русе, което не било в утвърдения му маршрут за движение от Община Русе от общината изпратили писмо до Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, получено на 14.08.2023 г., в което сигнализирали полицейските органи относно нерегламентираното движение на атракционния влак на жалб. С. по улиците на гр. Русе, като приложили 1 бр. компактдиск 1 бр. диск марка „MyMEDIA” CD-R, бял на цвят, с надписи, изпълнени с черен флумастер „Атракционно влакче“ и „04.08.2023 г. и 06.08.2023 г“., съдържащ видеофайлове с движението на атракционния влак на С. по улиците на гр.
Русе на 04.08.2023 г. и 06.08.2023 г., както и в района на лесопарк „Липник“ в с. Николово на 05.08.2023 г. Проверка по случая извършил св. С. Л. Г., който на видеозаписите разпознал атракционния влак, който бил управляван от жалб. С. и сина му – С. Н. С., защото това обстоятелство му било известно във връзка с други случаи на жалбоподателя, при което го призовал, за да му бъде съставен АУАН за две нарушения – за това, че управлява състав от ППС – атракционен влак, без да притежава необходимата категория “D” за това, както и че съставът от ППС не е преминал периодичен преглед за проверка на техническата му изправност.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.
4
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че са изтекли сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е съставен на 10.10.2023 г., а нарушението е установено на 04.08.2023 г., т.е. не са изтекли нито 3-месечният срок от откриване на нарушителя, нито едногодишният от извършване на нарушението. Не е изтекъл и срокът по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, защото АУАН е съставен на 10.10.2023 г., а обжалваното НП е издадено на 09.04.2024 г., т.е. в рамките на 6-месечния давностен срок, макар и в последните дни на неговото изтичане.
Неуважаването на възраженията, подадени срещу АУАН, не е основание за отмяна на наказателното постановление. Наказващият орган не е длъжен да се съобрази с тях, а ако същите са били основателни, при обжалване на наказателното постановление пред съд, съдебната инстанция е длъжна да ги вземе предвид и, ако са действително основателни, да отмени наказателното постановление.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че приложените по делото като веществени доказателства – видеозаписи, съставляват недопустими доказателства и че дори и не са веществени доказателства. В съдебната практика достатъчно ясно и подробно е обсъждан въпросът с процесуалния характер на видео- и звукозаписите в наказателния процес, като няма спор, че същите представляват веществени доказателствени средства, противно на твърденията на жалбоподателя, че не били такива в административнонаказателния процес, за което се и позовава на норми, относими към установяване на други пътни нарушения, в частност нарушения на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Видеозаписите, приобщени чрез оглед в настоящото производство, имат характера на т.н. в практиката на ВКС „случаен запис“, защото са направени от видеокамери, предварително поставени на обществено място. Записите не са направени нарочно за целите на наказателното производство, а във връзка с видеонаблюдение на конкретни райони с цел охрана на обществения ред, поради което няма никакво съмнение, че същите и информацията, която съдържат, могат да бъдат ползвани като доказателства по делото и да бъдат ценени наравно с другите събрани доказателства. Жалбоподателят твърди, че за съставяне на АУАН по ЗДвП, „законодателят е установил да е налице видим регистрационен номер“, без обаче да цитира конкретна разпоредба, с която такова изискване да е било изрично установено, щом твърди, че такава е била волята на законодателя.
Такова изискване законът очевидно не поставя, като няма пречка нарушение 5 да бъде извършено и с нерегистрирано ППС, каквито биват и тези, за които регистрация не е необходима. Възприемане на обратното би довело до абсурдния извод пешеходците, извършващи нарушения по ЗДвП, да не бъдат наказвани, защото не разполагат със собствен „регистрационен номер“.
Във връзка с установяване авторството касателно първото нарушение, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай не може да бъде приложена презумпцията на чл. 188, ал. 1 ЗДвП. Съгласно чл. 188, ал. 1, изр. 2 ЗДвП собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В настоящия случай, въпреки оспорванията на жалбоподателя, в производството се установи, че той е собственик на атракционния влак, който се е движел по улиците на гр. Русе на 04.08.2023 г. На първо място, от документите, представени от Община Русе и приложени към делото, както и тези по пр. пр. № 6018/2023 г. на РРП, се установява, че жалб. С. притежава атракционен локомотив „Waran 212“, с V I N № XB9ED303008170, и атракционни вагони с VIN номера XBD9ED307007167 и XBD9ED307008167.