Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 459 от 02.05.2025, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно частно гражданско дело 45/2025
Вид
Определение № 459
Подписан
02.05.2025
В сила
02.05.2025
Състав
МИЛЕНА ДИМИТРОВА ДЕЧЕВА, ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ ЧАМБОВ, ЖУЛИЕТА КРЪСТЕВА СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 459 гр. ХАСКОВО, 02.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно частно гражданско дело № 20255600500045 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от Е. С. Х., чрез адв. Радостина Иванова против Определение № 2161/29.11.2024 г., постановено по гр. д. № 2161/2023 г., по описа на Районен съд – Хасково, с което е оставено без уважение искането му за освобождаването му от внасяне на разноски по гр.д. № 2161/2023 г. по описа на Районен съд Хасково.

В жалбата са развити съображение за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че с представеното удостоверение се доказва невъзможността му да заплати депозит в размер на 200 лева за вещо лице по назначена по делото експертиза.

Счита, че ако според съда някой от обстоятелствата относно възможността на жалбоподателя да заплати разноските по делото в размер на 200 лева са останали неизяснени, същият е следвало да даде указания за отстраняването им вместо да отхвърли молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК. Молбата към въззивната инстанция е да се отмени обжалвания съдебен акт и Е. Х. бъде освободен от заплащането на разноски по делото.

Окръжен съд - Хасково, след като обсъди направените в жалбата доводи и прецени доказателствата по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

С определение, обективирано в протокол № 1469 от 18.11.2024 г. по гр. д. № 2161/2023 г. по описа на Районен съд Хасково е назначена съдебносчетоводна експертиза, за която е определено възнаграждение в размер на 400 лева, вносимо от страните по делото по 200 лева от всяка от тях. С молба, с вх. рег. № 19309/28.11.2024 г. ищецът по делото Е. С. Х. е направил искане на 1 основание чл.83, ал.2 от ГПК да бъде освободен от заплащане на разноски по делото, за което е представил Декларация за материално и гражданско състояние /без дата/, както и Епикриза, издадена от Клиника по хирургия на Университетска болница „Софиямед“.

За да постанови обжалваното определение Районен съд Хасково е приел, че в случая липсват доказателства, от които по безспорен и категоричен начин може да се направи извода, че ищецът няма възможност да заплати дължимите разноски в настоящото производство. Съдът е приел също, че заплащането на месечни вноски по кредити в общ размер от 932 лева показва, че ищецът реализира доходи, поради което нямало да бъде затруднен да заплаща разноски по делото.

Настоящият състав на Окръжен съд Хасково намира така постановеното определение за неправилно, поради следните съображения:

Съгласно мотивите към т. 12 от ТР № 6/6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при искане за освобождаване от заплащането на държавни такси и разноски в производство пред съда, се преценява не само размерът на дължимата сума, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащане на таксите и съдебните разноски в съдебното производство с оглед осигуряване на възможност за достъп до правосъдие.

В конкретния случай в представената от молителя пред първоинстанционния съд декларация за доходи и имотно състояние е посочено, че молителя разполага с недвижимо имущество, но същото е ипотекирано. Същият разполага с два леки автомобила, но изплаща ипотечен кредит с месечна вноска 688 лева и друг кредит с месечна вноска 241 лева, като издържа и непълнолетното си дете. Е. Х. е декларирал, че е неженен и е самоосигуряващо се лице от 01.12.2024 г. В жалбата твърди, че реализира минимално месечно възнаграждение, което считано от 01.01.2025 г. е в размер на 1 077 лева. За така декларираните обстоятелства молителя носи отговорност, като за неверни данни носи отговорност по чл. 313 от НК.

Макар молителя изрично да не е посочил в декларацията размера на реализирания от него доход, съдът приема, че от същата се установява финансовата затрудненост на същия да заплаща разноски в производството по настоящото дело. Не може да се сподели довода на първоинстанционния съд, че след като молителя изплаща кредитни вноски в размер на 688 лева и друг кредит с месечна вноска 241 лева, то очевидно същият реализира достатъчно доходи да плаща и разноски по делото. Способността на едно лице да заплаща задълженията си не може да бъде тълкувано в смисъл, че същото разполага с възможности да поеме още задължения. Дори напротив, установеният значителен размер на задължения, които молителя има следва да бъдат тълкувани в негова полза, доколкото не се установява същият да реализира доход, който значително да надхвърля размера на декларираните задължения.

Вярно е, че от декларираното не може да се направи извода, че здравословното състояние на молителя е до такава степен влошено, че към момента той да не може да полага труд, но трудоспособността му не означава, че същият задължително реализира достатъчно висок доход, да покрива задълженията си, включително и това за разноски в производството по гр. д.

№ 2161/2023 г., по описа на РС Хасково.

2

С оглед общия размер на месечните задължения по кредитите на Е. Х., отговорността му да се грижи за непълнолетното му дете и обстоятелството, че с Определение № 1911/08.07.2024 г., постановено по ч. т. д. № 870/2024 г., по описа на ВКС същият е освободен от заплащане на държавна такса за производството по гр. д. № 2161/2023 г. на Районен съд Хасково води до извод,че същият очевидно не разполага с финансовите средства да заплаща и разноски по същото дело. Следва да се отбележи, че ако районния съд е преценил, че декларираните пред него обстоятелства не са достатъчни, същият е следвало да даде указания на молителя да отстрани нередовностите на молбата му по чл. 83, ал. 2 ГПК или сам да положи усилия да се сдобие с необходимата му информация.

От така описаните обстоятелства съдът стига до извода, че в действителност Е. Х. не разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимите разноски в производството по гр. д. № 2161/2023 г., по описа на Районен съд Хасково и поради това същият следва да бъде освободен от внасянето на разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Съответно частната жалба е основателна и обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен, като вместо се постанови друг, с който искането за освобождаване на Емилиян С.

Х. от разноски по производството да бъде уважено.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2161/29.11.2024 г., постановено по гр. д. № 2161/2023 г., по описа на Районен съд Хасково, с което е оставена без уважение молба по чл. 83, ал. 2 ГПК на Е. С. Х. за освобождаването от внасяне на разноски по гр.д. № 2161/2023 г. по описа на Районен съд Хасково, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА Е. С. Х. от внасянето на сумата от 200 лева, представляваща разноски за депозит за вещо лице по назначена съдебносчетоводна експертиза в производството по гр. д. № 2161/2023 г., по описа на Районен съд Хасково, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

ВРЪЩА делото на Районен съд Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3