Определение № 1176 от 29.11.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1176 гр. Бургас, 29.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно наказателно дело № 20222100601275 по описа за 2022 година

Производството се развива по реда на глава ХХІІ от НПК.

Образувано е по повод частен протест на Районна прокуратура – Бургас против протоколно определение № 124 на Районен съд – Айтос от 16.09.2022 г., с което съдебното производство по НОХД № 157/2022 г. по описа на същия съд е прекратено, а делото – върнато на Районна прокуратура – Бургас за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

С частният протест се изразява несъгласие с постановения съдебен акт и се излагат конкретни доводи в тази насока. Иска се отмяна на протестираното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с мотивите на протестирания съдебен акт, като съобрази наведените от прокуратурата доводи срещу него и след като се запозна с материалите от ДП № 114/2019 г. по описа на РУ – Карнобат при ОД на МВР – Бургас, пор.

№ 893/2020 г. по описа на РП – Бургас, приложени към делото, в пределите на правомощията си по чл. 345 от НПК, прие за установено следното:

Разследването по цитираното по-горе досъдебно производство е приключило през месец септември 2021 г., като на 04.10.2021 г. Районна прокуратура – Бургас е внесла обвинителен акт в Районен съд – Айтос против привлечения като обвиняем по досъдебното производство Р. В. Г. с ЕГН ********** за две престъпления – по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл.

130, ал.2 от НК и по чл. 133 от НК, извършени според прокуратурата в условията на идеална съвкупност – според прокуратурата обвиняемият е нанесъл един-единствен удар с юмрук в лицето на пострадалия, с което според прокуратурата му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в оток в лицевата област, довело до болка и страдание без разстройство на 1 здравето, като в следствие на нанесения удар с юмрук в лицето пострадалия залитнал, тялото му се извъртяло и паднал на земята, в резултат на което се стигнало до бималеоларно счупване на ляв глезен, което е довело до трайно затруднение движението на левия крак за срок от около 3-4 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, което от своя страна представлява, според обвинението, средна телесна повреда. По повод внесения обвинителен акт е било образувано НОХД № 339/2021 г. по описа на Районен съд – Айтос, като на 29.11.2021 г. състав на същия съд е постановил присъда, с която е признал подсъдимия Г. за виновен в извършването на престъпление по чл. 133 от НК, като го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба по реда на чл.

78А от НК. Със същата присъда, районният съд е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.2 от НК.

Постановената присъда е била протестирана от прокуратурата, като по този повод е било образувано ВНОХД № 1375/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. С Решение № 88 от 16.05.2022 г. състав на БОС е отменил изцяло присъдата на първоинстанционния съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на РС –Айтос поради допуснати процесуални нарушения. В решението си, наред с останалите аргументи за връщане делото на първостепенния съд, въззивната инстанция приема като неясни мотивите на районния съд относно това дали намира за правилна възприетата от прокуратурата правна конструкция на чл. 23, ал.1 от НК, с която двете престъпления, за които е обвинен Г., се свързват в съвкупност. Въззивният съд сочи, че този въпрос е следвало да бъде поставен на разглеждане още в разпоредителното заседание, но това не е било сторено от първостепенния съд.

След връщане на материалите по делото в РС – Айтос е било образувано ново НОХД - № 157/2022 г. По време на проведеното на 16.09.2022 г. разпоредително заседание, съдът е прекратил съдебното производство с настоящото обжалвано определение, като е приел, че в хода на досъдебното производство са били допуснати отстраними нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия Г.. По конкретно, съдът е приел, че е налице противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт по отношение на деянието, което се твърди да е извършил подсъдимия и за което е предаден на съд. Според първоинстанционния съд, предвид така описаното в обвинителния акт изпълнително деяние, прокуратурата е била длъжна да се съобрази с разясненията относно правната квалификация на телесните повреди, дадени в ППВС 3/1979 г. и по-специално тези, дадени в т.18: "Когато с деянието се причиняват на едно лице две или повече различни по вид телесни увреждания (в случая обвинението е за такива по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК и чл. 133 от НК) е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат. В тези случаи не е налице идеална съвкупност, защото обекта на посегателство е един и същ и по силата на общия принцип по-лекия резултат се поглъща от по-тежкия. Наличието на няколко еднакви или различни по характер увреждания е от значение за наказанието, но не и за 2 квалификацията на деянието“; вместо това, прокуратурата е приела, че Г. е извършил две отделни престъпления, обединени в идеална съвкупност. Според районния съд, по този начин е налице противоречие, което прави неясна за обвиняемия волята на прокуратурата и затруднява правото му на защита.

Настоящият въззивен състав намира частният протест, с който е сезиран, за процесуално допустим. Той е подаден в срока, посочен в чл. 342, ал.1 от НПК и е насочен срещу съдебен акт, който подлежи на въззивна проверка по реда на глава ХХІІ от НПК – съгласно разпоредбата на чл. 249, ал.3 от НПК на обжалване и протестиране подлежат определенията с правно основание чл. 248, ал.1 т.3 от НПК, какъвто случай е настоящият.

Частният протест е подаден от компетентната прокуратура, която има правен интерес от проверката и евентуалната отмяна на атакувания съдебен акт.

Разгледан по същество, частният протест се явява неоснователен. Обжалваното прекратително съдебно определение е законосъобразно и правилно и като такова следва да се потвърди. Съображенията за това са следните:

Наказателно-правната теория и съдебната практика еднозначно приемат, че идеална съвкупност от престъпления е налице, когато един субект с едно деяние уврежда или застрашава два или повече различни непосредствени обекти на посегателство и по този начин осъществява основните състави на две или повече престъпления. В конкретният случай, от така структурираната обстоятелствена част на обвинителния акт против подсъдимия Г., действително не става ясно въз основа на какви факти и респ. въз основа на кои доказателства, прокуратурата прави извод, че същият е извършил две престъпления в условията на идеална съвкупност. Вярно е, че прокуратурата единствена има правомощието да определя правната квалификация на разследваните инкриминирани деяния при предявяване на обвинението, но е вярно също така, че правните й изводи в тази насока, следва да бъдат доказателствено обезпечени и фактически подкрепени, доколкото обвинителния акт е единство от фактически твърдения, установени от конкретни доказателствени източници и базираните на тях правни съждения и оценки. Последните не могат да се извеждат и съществуват самостоятелно, те винаги следва да са фактологически и логически обосновани, защото само така може да се разреши правилно представения пред съда правен спор, в който прокуратурата е само една от страните по него. Поради тази причина прокуратурата трябва да изложи в обстоятелствената част на обвинителния акт всички факти и обстоятелства, които тя намира за установени от събраните от нея при разследването доказателствени източници, доколкото именно тази фактология очертава предмета на доказване и границите, в които се разпростира правото на защита на обвиняемия, респ. подсъдимия – доказват се и се оборват факти и въз основа на тях се правят конкретни правни съждения.

В настоящият случай прокуратурата дължи посочване на конкретните факти и обстоятелства (извън описаното еднократно действие на подсъдимия, изразяващо се в удар с юмрук в областта на брадата на пострадалия), въз основа на които гради извода си, че извършеното от Г. представлява идеална съвкупност от две престъпления, тъй като този 3 извод всъщност е правен, а не фактически такъв. Не става ясно, въз основа на кои установени конкретни факти и обстоятелства прокуратурата приема, че с еднократното си деяние подсъдимият е увредил, респ. застрашил два или повече различни непосредствени обекти на посегателство (и които са те), осъществявайки така две различни и отделни престъпления (липсва и фактическа обосновка защо се приема, че това са две отделни видове престъпления). Не са посочени конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които прокуратурата гради изводите си и че подсъдимият Г. е извършил двете престъпления при различна форма на вина – тук следва да се има предвид, че конкретната форма на вина се извежда обективно от обстоятелствата по делото, вкл. и поведението и действията на подсъдимия, а не само от неговите обяснения, които са и средство за осъществяване право на защита. В обвинителния акт липсват и правните изводи на прокуратурата, приложимо ли е в конкретния случай (и ако не, защо) тълкуването, дадено от ВС в посоченото от районния съд ППВС 3/1979 г.

Установените и описани по-горе пропуски в обвинителния акт съществено затрудняват правото на защита на подсъдимия Г. и поради това се явяват отстранимо съществено процесуално нарушение, налагащо прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняването им.

С оглед изложените съображения, настоящият въззивен съд приема, че следва да потвърди атакуваното определение на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Ето защо и на основание чл. 345, ал.1, вр. чл. 249 ал.3 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 124 на Районен съд – Айтос от 16.09.2022 г. за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 157/2022 г. по описа на същия съд и връщане на делото на Районна прокуратура – Бургас за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4