Решение № 1790 от 24.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1790 гр. София, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100500858 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20974 /18.12.2023 г., постановено по гр.д. № 67 526/2021 г. на СРС, ГО, 178 състав М. В. П. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД по предявени искове с пр. основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149, вр. Чл. 150 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 679,78 лева главница за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. "******* вх. *******, абонатен номер *******, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 148,42 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 08.11.2021 г., сумата от 12,35 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, а са отхвърлени като неоснователни искът за главница за сумата над 679,78 лева до пълния предявен размер от 892,73 лв. – главница, искът за мораторна лихва за сумата над 148,42 лева до пълния предявен размер от 177,17 лв. и искът за сумата от 2,80 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 08.11.2021 г. .

С решението вторият ответник А. П. С. е осъдена да заплати на

„Топлофикация София“ ЕАД по предявените искове с пр. основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149, вр. Чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 172,48 лева за главница за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на доставена 1 от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в гр. София, бул.

"******* вх. *******, абонатен номер *******, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 37,66 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 08.11.2021 г. и сумата от 3,08 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, а са отхвърлени като неоснователни искът за главница за сумата над 172,48 лева до пълния предявен размер от 223,18 лв. – главница, искът за мораторна лихва за сумата над 37,66 лева до пълния предявен размер от 44,29 лева и искът за сумата от 0,70 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 08.11.2021 г.

Третият ответник Б. П. М. е осъдена да заплати същите суми като А. П. С..

Образувано е по въззивна жалба вх. № 5669/ 09.01.2024 г. /подадена по ССЕВ в срок на 08.01.2024 г./ от А. П. С. и М. В. П. срещу решението в частта, с която исковете са уважени. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Молят за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени в цялост. Сочат, че неправилно било прието в обжалваното решение, че двете въззивници са приели наследството на П.П..

Въпреки че не оспорват да са негови наследници по закон, то ищецът следвало да докаже, че наследството е прието изрично или конклудентно. По този довод оспорват решението в частта, с която исковете са уважени.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Оплакванията във въззивната жалба досежно неправилността на решението се отнасят единствено до формирания от първоинстанционния съд извод за съществуващо облигационно отношение между „Топлофикация София” ЕАД и потребителите А. П. С. и М. В. П. като наследници на П.П.. Ответниците въззивници А. П. С. и М. В. П. не оспорват да са наследници по закон на това лице и то да е било собственик на процесния топлоснадбен имот с адрес гр. София, бул. „*******, вх.

*******, абонатен номер *******, ИД номер 167371, както и имотът да е топлоснабден, но оспорват да са приели наследството на П.П.. Съгласно чл. 269, изр.

2 от ГПК при преценка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Районният съд е приел, че съществува облигационно отношение по доставка на ТЕ в исковия период 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. между ищеца и ответниците А. П.

2

С., М. В. П. и Б. П. М. като наследници на П.П., починал през 2002 г., или 16 години преди началото на исковия период. При липса на твърдения в отговора на исковата молба за отказ от наследството и при неоспорване наследодателят да е бил собственик на имота съдът е приел, че ответниците като наследници на П.П. са приели наследството, станали са собственици на имота по силата на наследството приемство при квоти съответно 4/6, 1/6 и 1/6, били са собственици в исковия период и отговарят за задълженията за доставена ТЕ.

Напълно се споделят доводите на СРС от обжалваното решение. Не е било спорно, а и е видно от удостоверение за наследници от 08.12.2021 г., че П.П. е починал на 07.09.2002 г. и негови наследници по закон са М. В. П. - преживяла съпруга, и две дъщери - А. С. и Б. М.. Не е било спорно, че П.П. е бил собственик на имота към момента на откриване на наследството му. Б оряна П. М. не е подала отговор на исковата молба. С подадения отговор от другите две ответници чрез особен представител не е се оспорва П.П. да е бил собственик на имота към момента на откриване на наследството му. Въззивниците ответници А. П. С. и М. В. П. с отговора са оспорили единствено да са обитавали имота, както и исковете по размер.

Възражението за неприемане на наследството е сторено извън срока по чл.

131 ГПК и е преклудирано, а и същото е неоснователно. Оспорването относно приемане на наследството без излагане на конкретни доводи /например отказ от наследство, приемане по опис или друго/ не би могло да доведе до отхвърляне на исковете на „Топлофикация София“ ЕАД само на това основание поради недоказване на наследственото приемство. В този смисъл е Решение № 437/17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. на ВКС III г. о., според което законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН. Наследството се придобива с приемането му от момента на откриване на наследството - смъртта на наследодателя, като при отказ от наследство, частта на отреклия се уголемява дяловете на останалите наследници, а наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Въззивниците са били собственици на имота при квоти 4/6 за М. В. П. и 1/6 А. П. С. и правилно исковете срещу тях са уважени. Решението следва да бъде потвърдено.

За въззивното производство разноски се следват на въззиваемата страна. На въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД са дължими 200 лв. – заплатен депозит за особен представител.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20974/18.12.2023 г., постановено по гр.д. № 67 526/2021 г. на СРС, ГО, 178 състав В ЧАСТТА, с която М. В. П. ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД ЕИК 831609046 по предявени искове с пр. основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149, вр. Чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 679,78 лева главница за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в гр. София, бул. "*******, вх. *******, абонатен номер *******, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 148,42 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 08.11.2021 г., сумата от 12,35 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.

10.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, както и В ЧАСТТА, с която А. П. С. ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД ЕИК 831609046 по предявените искове с пр. основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149, вр. Чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 172,48 лева за главница за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в гр. София, бул.

"*******, вх. *******, абонатен номер *******, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 37,66 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 08.11.2021 г. и сумата от 3,08 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА която М. В. П. ЕГН ********** и А. П. С. ЕГН ********** да заплатят на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД ЕИК 831609046 сумата от 200 лв. – разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца - „МХ Елвеко“ ООД.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4