Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 187 от 17.05.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 783/2021
Вид
Решение № 187
Подписан
17.05.2022
В сила
15.03.2024
Състав
Пламен Атанасов Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл.17, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.303, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13, ал.9 · Закон за енергетиката
  • чл.94 · Закон за енергетиката
  • чл.2, ал.1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл.31 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл.31, ал.1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл.31, ал.12 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл.31, ал.5 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл.31, ал.5, т.1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • §1, т.29 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.176, ал.1 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Варна, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20213100900783 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от ”УП България 4” ЕООД, с ЕИК 200361515, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” №51Б, ет.4, представлявано от К.-К.Д., чрез адв.Р.М., със съдебен адрес: гр.София, бул.”Никола Й.Вапцаров“ №55, Офис парк ”Експо 2000”, сграда ”Фаза 4”, ет.1, АД ”Волф Тайс, против “Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №258, “Варна Тауърс-Г“, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Д.Д., действащи чрез адв.А.Т., със съдебен адрес: гр.София, ул.“Триадица“ №6, ет.2, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимите суми на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия №175 от 30.08.2011г., както следва: -сумата от 51631.85лв., представляваща обективирана в Дебитно известие №128/31.10.2018г. към Фактура №127/11.10.2018г. цена на произведена и доставена електроенергия през м.09.2018г., както и сумата от 15719.12лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, за периода от 16.11.2018г. до 15.11.2021г., и -сумата от 48616.26лв., представляваща дължим остатък от обективирана във Фактура №129/31.10.2017г. цена на произведена и доставена електроенергия през м.10.2017г., както и сумата от 14801.01лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, за периода от 16.11.2018г. до 15.11.2021г. Претендира се присъждане на законната лихва върху процесните главници, считано от предявяване на иска-16.11.2021г. до окончателното им изплащане, както и на деловодни разноски. Сочи се банкова сметка, по която евентуално да бъдат заплатени дължимите суми с IBAN: BG96RZBB91551003984040.

1

В исковата молба се твърди, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, който продава електрическа енергия, произведена от собствена вятърна електрическа централа, по регулирани от КЕВР преференциални цени на електрическа енергия, която се изкупува от ответника съгласно Договор за изкупуване на електрическа енергия №175 от 30.08.2011г. Твърди се, че вятърната електрическа централа на ищеца е присъединена към електроразпределителната мрежа на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия №2024/17.06.2009-3020-ВГ-06.07.2009-4003-ВГ-04.01.2010 от 27.01.2010г. По силата на договора за изкупуване на електрическа енергия ищецът, в качеството си на производител, продава електрическа енергия, която ответникът изкупува при условията на Договора за изкупуване и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия. През м.септември 2018г., ищецът е доставил на ответника електроенергия в размер на 236.951 MWh, произведена след достигано на границата от 1907 kWh нетно специфично производство на електроенергия /НСПЕ/ от инсталиран 1 kW мощност, но без да е достигнала 2250 ефективни часа и без да е достигнала прага от 2139 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. За въпросното количество ел.енергия ищецът е издал Фактура №127/11.10.2018г. на стойност 2677.32лв. с ДДС, като при фактурирането е ползвана продажна цена от 9.4159лв./MWh, т.е. цена за излишък на балансиращия пазар. Въпросната фактура е издадена по посочената цена, тъй като количеството електроенергия, е произведено докато централата е работила при надхвърлен праг от 1907 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност, но без да е достигнала 2250 ефективни часа работа и без да е достигнала прага от 2139 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. През целият месец септември ВяЕЦ е работа под 2250 часа и без да надхвърля прага от 2139 k/Wh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. Впоследствие през м.10.2018г. ищецът е произвел количества електрическа енергия, с които е достигнал прагът 2139 kWh HCПЕ, поради което е издадено издал Дебитно известие №128/31.10.2018г. към Фактура №127/10.11.2018г. на стойност 51631.85лв. с ДДС, с което е коригирана продажната цена за излишък до размера на преференциалната цена, дължима по т.2.7 от Решение СП-1 от 191лв./MWh за количеството електроенергия в размер на 236.951 MWh, произведено през месец септември 2018г. преди достигането на 2139 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност. През м.октомври 2018г. процесната ВяЕЦ е достигнала границата от 1907 kWh НСПЕ от инсталиран 1 kW мощност, но преди достигане на 2250 ефективни годишни часове работа, като е ищецът е доставил на ответника, електроенергия в размер на 227.049 MWh за което е издадена Фактура №129/31.10.2017г. на обща стойност 52039.63лв. с ДДС, при използвана преференциална цена по т.7 от Решение №Ц-018/20.06.2011г. в размер на 191лв./MWh. Твърди се, че ответникът е погасил част от задължението по Фактура №129/31.10.2017г. в размер на 3423.37лв., с ДДС, като дължимият неплатен остатъкът е в размер на 48616.26лв. Поддържа се, че предвид неплащането на пълният размер на задълженията, освен посочените главници, ответникът дължи и обезщетение за забава за периода от 16.11.2018г. до датата на подаване на искова молба в размер на 15719.12лв. върху вземането по Дебитно известие №128 и в размер на 14801.01лв. върху вземането по 2

Фактура №129/31.10.2017г.

В подкрепа на горното се поддържа, че за процесните количество ел.енергия и период, е приложима преференциална цена съгласно чл.16, ал.1 от договора за изкупуване, която на основание ал.2 от посочената клауза от договора, в случай че с решение на КЕВР преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане на решението в сила, без да е необходимо да бъде подписано допълнително споразумение между страните. С Решение №Ц010/30.03.2011г. на КЕВР е въведена нова преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи, като е въвел специален критерий-“наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори-до 2250 часа включително, и над 2250 часа годишни часове“. Въз основа на този критерий са определени две различни преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, които се прилагат в зависимост колко работни часове е достигнала съответната вятърната електрическа централа. С т.7 на Решение Ц-10 е определена цена от 191лв./MWh за ВяЕЦ, работили до 2250 часа, и в т.8 на решението е определена цена от 173.06 лв./MWh за ВяЕЦ, работили над 2250 часа. По силата на решението, до достигане на 2250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност, ищецът следва да фактурира произведената електрическа енергия по преференциалната цена определена в т.7 и след достигането на тези часове по цената определена в т.8 от решението. Сочи се, че съгласно чл.31, ал.5 от ЗЕВИ /в редакцията към 03.05.2011г./, на изкупуване по въпросната преференциална цена подлежи цялото количество електроенергия, като според ал.4 на същата норма цената на електроенергията от възобновяеми източници, не се изменя за срока на договора за изкупуване, т.е. и по времето на процесния период. С изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 01.01.2014г., е въведена промяна количествата електроенергия от възобновяеми източници, които подлежат на изкупуване по преференциална цена, без да се променя самата преференциална цена. Според изменената разпоредба, крайният снабдителответникът, има задължение да изкупува произведената електроенергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата до размера на определената средногодишна продължителност на работа, определена от КЕВР за конкретните типове производители, а за количества произведена електроенергия надхвърлящи средногодишната продължителност на работа произведени количества-по утвърдената от КЕВР цена по която общественият доставчик продава електроенергия на крайните снабдители и електроразпределителните дружества при надхвърляне на средногодишната продължителност на работа. С последващото изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., без да се променя преференциалната цена, подлежащите на изкупуване количествата електроенергия, се определят чрез въвеждане на определяем от КЕВР допълнителен критерий-“нетното специфично производство на електроенергия“ /НСПЕ/, като за надхвърлящите количествата, електроенергията се изкупува по цена за излишък на балансиращия пазар, като е предвиден срок до 31.07.2015г., в който КЕВР да приеме решение, с което да установи стойността на НСПЕ. Поддържа се, че нито в текста на закона, 3 нито в съответните подготвителни документи /проект на ЗИД на ЗЕ, доклади на парламентарните комисии, и т.н./ няма данни законодателят да е имал намерение да промени структурата, размера и/или до сега прилаганата методология по отношение на приложимите преференциални цени към производители на енергия от възобновяем източник вятър по какъвто и да било начин. Също така в ЗИД ЗЕ няма разпоредба която да определя, че е в задължение на производителите или право на НЕК като обществен доставчик или крайните снабдители като лица задължени да изкупуват произведената електроенергия с което да избират предварително или да са обвързани с имплицитен избор например посредством издаване на фактури при определена цена, приложима преференциална цена за изкупуване. Няма и отмяна-изрична или по подразбиране, на стойностите на ефективна работа до или над 2250 часа, като никъде в новите законови разпоредби не е указано /изрично или принципно/, че се прилага само едната стойност на НСПЕ, приложима към съответна преференциална цена и стойност на ефективна работа и съответно коя. Сочи се, че с Решение №СП-1/31.07.2015г., КЕВР установява НСПЕ, въз основа на което през периода 2008-2015г., са определени преференциални цени. С оглед определените стойности на НСПЕ, за които се прилага преференциална цена от Решение №Ц-010/30.03.2011г. в зависимост от часовете продължителност на ефективна работа на единица инсталирана мощност на вятърната електрическа централа, се поддържа, че ответникът следва да изкупува количествата електроенергия, произведени от нея, по преференциална цена по т.2.7 и т.2.8 от Решение №СП-1, съответно по т.7 и т.8 от Решение №Ц-018/20.06.2011г., т.е. на цена от 191лв./MWh, без ДДС до 1907 kWh за централи, работещи до 2250 часа и на цена от 173.06 лв./MWh. без ДДС до 2139 kWh за централи, работещи над 2250 часа. На следващо място се сочи, че след окончателната отмяна на т.2.7 и т.2.8 от Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР за определяне НСПЕ, са приети Решение №СП-1 и №СП-2, двете от 15.10.2020г., с които е определено НСПЕ на вятърни електрически централи при цените по т.7 и т.8 от Решение №Ц-018/20.06.2011г. Сочи се, че понастоящем новоприетите решения на КЕВР са оспорени и са предмет на висящи административни производства пред АССГ и ВАс, в които се проверява тяхната законосъобразност. Поддържа се, че ако решенията на КЕВР бъдат прогласени за нищожни или бъдат отменени, то съгласно принципите на АПК, обявената нищожност действа ретроактивно и спрямо всички, следователно установените с тях стойности НСПЕ ще бъдат неоснователни и не могат да породят правно действие. Развити са подробни съображения и се сочи относима съдебна практика за приложимата към договора за изкупуване на ел.енергия нормативна уредба, включително касателно всички изменения /редакции/ на същата, като и относно значението в посока на преюдициалност на висящите административни производство за правилното разрешаване на настоящият спор.

В заключение се поддържа, че неправилно и в противоречие с нормативната уредба, и с условията на договорите между страните, ответникът не е заплатил пълният размер на процесната произведената, съответно фактурирана ел.енергия от ищеца. Моли се съдът да се произнесе инцидентно по валидността на Решение №СП-1/15.10.2020г. и Решение №СП-2/15.10.2020г. на КЕВР, като релевантни за изхода на настоящия спор, като са развити подробни съображения за неговата недействителност и незаконосъобразност.