Определение № 2520 от 01.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2520 гр. София, 01.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241000502627 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на Столична община, с която е направено искане за изменение на Решение № 606/13.05.2024 г., постановено по в. гр. дело № 2627/2024 г. по описа на САС в частта за разноските.

Молителят излага подробни доводи за това, че определеното от САС възнаграждение в размер на 4 185.51 лв. на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв, на адв. М. Н. – Т., е неправилно, доколкото не съответства на фактическата и правна сложност на делото, на вида и количеството на извършената работа пред въззивната инстанция - депозиране на отговор и явяване в едно съдебно заседание.

В срока по чл. 248 ГПК въззиваемата е подала отговор, с който оспорва искането.

Виваком България ЕАД, в качеството си на трето лице помагач на страната на ответника, е взело становище по молбата. Моли да бъде уважена.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на ответника в производството – Столична община. С нея се обжалва решението на първата инстанция в неговата осъдителна част.

1

С постановеното по настоящето дело решение № 606 от 13.05.2025 г. е потвърдено в осъдителната му част решение № 3727 от 21.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 1079/2023 г. по описа на СГС, с която Столична община е осъдена да заплати на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД, на И. Е. А., сумата от 30 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от телесно увреждане при настъпила на 28.11.2022г. в гр.

София злополука – падане на тротоар с неравност, ведно със законната лихва считано от 28.11.2022 г. до окончателното заплащане и сумата от 6 600.05 лв. като обезщетение за имуществени вреди, болки и страдания от телесно увреждане настъпило на 28.11.2022г. в гр. София, ведно със законна лихва, считано от 30.01.2023 г.

С окончателния акт въззивната инстанция е присъдила разноски на процесуалния представител на въззиваемата – ищца на основание чл.38, ал. 2 от ГПК в размер на 4 185.51 лева.

От данните по делото се установява уговорено процесуално представителство между въззиваемата И. Е. А. и адв. М. Б. Н. – Т. адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по в.гр.д.

№2627/2024 г. по описа на САС по чл.38, ал.1, т.4 от ЗАдв (договор за правна защита и съдействие – л.43).

Разгледано по същество направеното искането за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно, поради следното:

Неоснователно е оплакването на молителя, че въззивният съд е определил адвокатското възнаграждение в завишен размер, като не е съобразил, че дейността на адв.Т. е сведена до изготвяне на отговор на въззивната жалба в обем от една страница и участие в единственото открито заседание пред въззивния съд. Доводите на молителя могат да се обобщят като касаещи начина на определяне на адвокатското възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗАдв. адвокатът, оказал безплатна правна помощ на страната, има право на адвокатско възнаграждение, стига отговорността за разноските да бъде възложена на насрещната страна.

Възникването на горното право на адвоката в очертаната хипотеза се свързва с две предпоставки: оказване на безплатна адвокатска помощ на лица, посочени в чл.38, ал.1 ЗАдв. и реализиране на отговорността за разноски в тежест на насрещната страна.

2

В случая размерът на адвокатското възнаграждение не е договорен между страните в договор за правна помощ, а е определен от съда, поради което и за противната страна не съществува процесуална възможност да възразява срещу прекомерността на адвокатското възнаграждение. Това си право тя може да упражни по пътя на чл.248, ал.1 от ГПК.

Изхождайки от горните съображения настоящият състав приема, че дължимият размер на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото. Вземат се предвид още броя на страните по делото, изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложените твърдения и възражения на насрещната страна.

В случая делото се характеризира със средна по степен фактическа и правна сложност с оглед неговия предмет – чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, вида и броя на предявените искове и въведените възражения. Във въззивното производство адв. Т. е изготвила отговор на въззивната жалба, в който е изложила становище по повдигнатите в производството пред САС възражения на жалбоподателя Столична община. Адвокатът се е явил в насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание и е взел активно участие, като в хода по същество е изложил съображения за неоснователност на жалбата и за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение.

Производството пред въззивната инстанция е приключило в едно съдебно заседание. В резултат на извършената преценка, при съобразяване нормата на чл.36, ал.2, изр.2 вр. ал.1 ЗАдв (възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и размерът му следва да е справедлив и обоснован), както и при зачитане на решението на СЕС по дело С-438/2022 г. настоящият състав намира, че на адв.Т. следва да се определи и присъди адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер 4 185.51 лева.

Определеното в този размер възнаграждение не е прекомерно, отговаря на критериите за разумност и пропорционалност и се явява справедливо и обосновано, с оглед критериите за определяне на адвокатско възнаграждение в конкретния случай.

По тези съображения, настоящият въззивен състав намира подадената молба за изменение на Решение № 606/13.05.2024 г., постановено по в. гр.

3 дело № 2627/2024 г. по описа на САС в частта за разноските, за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 15436 от 09.06.2025 г. на Столична община за изменение на решение № 606/13.05.2024 г., постановено по в. гр. дело № 2627/2024 г. по описа на САС в частта за разноските.

Определение подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл. 248, ал.

3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4