Решение № 1208 от 06.10.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1208 гр. Велико Търново, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря НИЯ Г. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело № 20264110101267 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявени са установителен и осъдителен искове , чиято законова правна квалификация се извежда от нормите на чл.26, ал.1, пр.1-во от ЗЗД, във връзка с чл. 10а, ал.2 от ЗПК и чл.55, ал.1, вр. с чл.34 от ЗЗД.

Ищецът М. К. Х. , с ЕГН: **********, с настоящ адрес : гр.*** , ул.*** № *, ет.*, ап.* чрез пълномощника си адвокат А. А. от АК *** , твърди , че между нея и ответника „ЮтеКредит България “ ЕООД, с ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр.София , ул.Черковна № 38, ет.1, офис 4 е сключен на **.**.**** г. договор за потребителски кредит № ***, по силата на който й е отпуснат заем в размер на 2500 лева , при ГЛП от 34% и ГПР от 63,17 % и общо дължима на разсрочено плащане на 30 месечни вноски сума от 4 425,92 лева , който е прекратен поради погасяване на задълженията .

В договора е включена клауза, вменяваща й задължение да заплати към вноските и такса за разглеждане на искането за отпускане на кредита в размер на 680,54 лева, която е заплатила . Тъй-като таксата е свързана с усвояването му, то клаузата нарушава забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК и затова е нищожна/ чл.21, ал.1 от ЗПК/ .

Предвид това , моли съда да постанови решение , с което да приеме за установено по отношение на ответника

, че клаузата, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане на искането за отпускане на кредита в раздел“ ***“ на договора е нищожна, както ида го осъди да й върне заплатената в резултат на прилагането й сума от 680,54 лева.

Претендира присъждане на разноските по производството.

Пълномощникът на ищеца претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 , вр. с ал.1, т.3 от ЗА в размер на 245,42 евро с ДДС.

Ответникът в срока по чл.131, ал.1 от ГПК е направил изявление за признание на исковете по основание и размер / което не може да бъде оттеглено – чл.237, ал.4 от ГПК/ .

В с.з. пълномощникът на ищеца писмено подържа предявените искове да бъде постановено решение по реда на чл.237, ал.1 от ГПК .

1 и моли

Съдът след като съобрази изявленията на страните и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Исковете подлежат на положителен правосъден резултат по реда на чл. 237, ал.1 от ГПК съобразно следните положения:

1/ изявление на ответника за признанието им, което по същество означава съвпадение на разбирането му с това на ищеца за осъществен фактически състав на неспазена забрана за събиране на такса, свързана с усвояването на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК и настъпил факт на заплащането й ; 2/ признатите материални права/ възражението за нищожност на клаузата и правото да бъде върнато платеното въз основа на нея / не противоречат на закона и/или добрите нрави; 3/ признанието съответства на доказателствената информация , извлечена от представените писмени документи според аналитичната им преценка или поне не противоречи на нея.

Ищецът има право на присъждане на разноски по производството/ чл.78, ал.1 от ГПК/, възлизащи общо на 51,12 евро/ заплатена държавна такса/ и ответникът следва да бъде осъден да го удовлетвори , тъй-като първият го е упражнил .

Пълномощникът на ищеца е поискал съгласно чл.38, ал.2 ЗА присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна защита по производството. От представения договор за правна защита и съдействие се вижда, че тя е поета в полза на близък ал.1, т.3 от ЗА. Той има право на присъждането му , тъй-като страната е спечелила делото и ответникът е осъден за разноски .

Основни ръководни начала , изведени от духа и разрешенията в практиката на СЕС/ вж. постановките и разсъжденията в Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 г. , дадени по повод на преюдициално запитване относно тълкуването на чл.101, параграфи 1 е 2 на ДФЕС / при присъждане на разноски във вид на адвокатско възнаграждение трябва да бъдат неговата справедливост и обоснованост и съответствие с достойнството на адвокатската професия / идеи, съдържащи се в допълнения текст на чл.38, ал.2 с препратка за приложение на допълнения текст на чл. 36, ал.2 от ЗА/, като преценката се прави при съобразяване на всички обстоятелства, показващи действителната фактическа и правна сложност на делото , отразена в реално свършената работа от адвоката .

С други думи от значение ще е не паричната оценка на материалния интерес на делото като основа за определяне на адвокатското възнаграждение , а обема и качеството на положените интелектуални защитни усилия, уместно свързани с характера на спорното право , изграден от доводите / възраженията / за неговото съществуване, съответно- несъществуване, почиващи на разни обстоятелства / основания/ и събирането на необходимите доказателства за установяването им .

В случая работата на адвоката се състои в изготвяне на искова молба със стандартно съдържание с оглед масовото завеждане на дела от този вид и подадена молба за постановяване на решение по признание на иска с доводи за наличие на предпоставките за това и за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Делото няма никаква фактическа и правна сложност , защото не съществува спор нито по фактите , нито по правните им последици / наличие и/ или липса на такива / , поради което исковете са признати по основание и размер .

Затова съдът, съобразявайки началото на справедливостта, обусловено от старанието на адвоката и качеството и необходимия обем на изложеното в исковата молба и последващата молба, преценява , че поисканото адвокатско възнаграждение подлежи на присъждане в размер на 200 евро, който в никакъв случай не накърнява достойнството на адвокатската професия.

2

В законоустановеното съдържание на правото на адвокатско възнаграждение за осъществена по делата безплатна правна помощ /чл.38, ал.2, вр. с ал.1 от ЗА/ липсва елементът „данък върху добавената стойност“, т.е. на съда не е вменено задължението да го присъжда/ ако и носителят му: адвокат, адвокатско дружество да е регистриран като данъчно задължено лице по ЗДДС/, прибавяйки го към размера му , определен съобразно изискванията на чл.36, ал.2 от ЗА.

Такова задължение/ основание за присъждане/ не се открива нито в разпоредбите на ГПК , нито в други разпоредби на Закона за адвокатурата.

Съдът е длъжен да зачита, признава и присъжда субективни права , които са изрично предвидени в закона или произтичат от договор / чиято допустимост обикновено също е установена в закона/ и няма право и задължение да го прави по някакви съображения за справедливост, следване на преобладаваща съдебна практика и необходимост от „допълването“ му.

Разпоредбата на параграф 2а от ДР на Наредба за възнаграждения за адвокатска работа урежда начисляването на ДДС върху възнагражденията на регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ.

Такова съдържание разпоредбата не би и могла да има, защото няма законова делегация, която да овластява Висшия адвокатски съвет да регламентира данъчни правоотношения и да „допълва обратно“ разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА относима повелително към дейността на съда.

Следва да се отбележи с едно обобщително изречение / тъй-като темата е твърде спорна и тежка и създава противоречиви мнения и разрешения в практиката /, че в цялата уредба на ЗДДС няма хипотеза, в която пряко или по подобие / косвено/ да попада акта на съда по чл.38, ал.2 от ЗА като източник на „облагаема доставка“ на осъществена безвъзмездна/ безплатна/ услуга, която после трябва да се заплати/ без да е ясно дали това ще стане/ , но не от клиентаполучател , а от загубилата делото страна, и то принудително.

По темата съдът препраща към мотивите на Определение № 917/02.05.2023 г. по гр.д. № 1323/2023 г. , Г.К., IV Г.О. на ВКС , с което достатъчно аргументирано и убедително е отречено включването на ДДС към адвокатското възнаграждение в случаите като разглеждания.

Предвид горното , съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено по отношение на „ЮтеКредит България “ ЕООД, с ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр.София , ул.Черковна № 38, ет.1, офис 4, че клаузата в раздел „***“ на Договор за потребителски кредит № ***, сключен между дружеството и М.

К. Х. , с ЕГН: **********, с настоящ адрес : гр.*** , ул.***№ *, ет.*, ап.*, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане на искането за отпускане на кредита в размер на 680,54 лева, е нищожна поради нарушаване на забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД „ЮтеКредит България “ ЕООД, с ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр.София , ул.Черковна № 38, ет.1, офис 4 да върне на М. К. Х. , с ЕГН: **********, с настоящ адрес : гр.*** , ул.*** № *, ет.*, ап.* сумата от 347,95 евро, платена в резултат на изпълнение на нищожната клауза в раздел „***“ на Договор за потребителски кредит № *** г., сключен между страните , предвиждаща заплащане на такса за разглеждане на искането за отпускане на кредита в размер на 680,54 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК „ЮтеКредит България “ ЕООД, с ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр.София , ул.Черковна № 38, ет.1, офис 4, да заплати на М. К. Х. , с ЕГН: **********, с настоящ адрес : гр.*** , ул.*** № *, ет.*, ап.*, 3 сумата от 51,12 евро , представляваща направени по производството разноски.

ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 от ЗА „ЮтеКредит България “ ЕООД, с ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр.София , ул.Черковна № 38, ет.1, офис 4 да заплати на адвокат А. А. А. от АК *** сумата от 200 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна защита в полза на М. К. Х. , с ЕГН:

**********- ищец по гр.д. № 1267/2026 г. на ВТРС.

Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________

4