Протокол № 36 от 20.02.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 36 гр. Варна, 20.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

М. Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова

Сложи за разглеждане докладваното от М. Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20243000500546 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:32 часа се явиха:

Въззивникът Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областен управител на област Варна, редовно призован, се представлява от юрисконсулт А. Р., редовно упълномощена от областен управител на гр. Варна.

Въззивникът Община Варна, редовно призована, представлява се от юрисконсулт М. Д., редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция

Въззиваемата страна „Овърсийз-Хоризонт“ АД, редовно призовано, представлява се от адвокат Д. К. от АК-Варна, редовно упълномощен и приет от първата инстанция.

Вещото лице инж. Ц. Н. Н., редовно призована, явява се.

Ю.К. Р.: Не са налице пречки, моля да дадете ход.

Ю.К. Д.: Моля да дадете ход.

АДВ. К.: Моля да дадете ход.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ

ИЗВЪРШВА доклад

1 съобразно определение от разпоредително заседание № 716/06.12.2024г.:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби и една частна жалба, както следва: Въззивна жалба, подадена от Държавата, представлявана от МРРБ, чрез областен управител на област Варна, чрез процесуалния представител ю. к. А. Р., против решение №861/22.07.2024г., постановено по гр.д.№1831/23г. по описа на ВОС, гр. о., в частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от община Варна против „Овърсийз-Хоризонт“ АД иск с пр. осн. чл.108 от ЗС в частта за осъждане на ответника да предаде владението върху имот с идентификатор № *** с площ от 2 648 кв.м., находящ се в гр.

Варна, общ. Варна, обл. Варна, Приморски парк, местност „С.“ с граници ПИ №№ *, *, *, *, *, *, *, с начин на трайно ползване „обществен селищен парк, градина"; 2/ е отхвърлен предявеният от община Варна против „ОвърсийзХоризонт“ АД иск с пр. осн. чл.108 от ЗС в частта за осъждане на ответника да предаде владението върху имот с идентификатор №*** с площ от 909 кв.м., находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, Приморски парк, местност „С." с граници ПИ №№*, *, * с начин на трайно ползване „обществен селищен парк, градина“. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове с пр.осн. чл.108 от ЗС бъдат уважени и в осъдителните си части.

Въззиваемата страна „Овърсийз-Хоризонт“ АД, гр. Варна, представлявано от изп. директор Б. Р. К., в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния представител адв. В.

Г., поддържа становище за нейната недопустимост и моли производството по същата да бъде прекратено, евентуално подържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС да бъде потвърдено в обжалваните му части. Претендира разноски.

Въззивна жалба, подадена от Община Варна, чрез процесуалния представител гл. ю. к. М. Д., против решение №861/22.07.2024г., постановено по гр.д.№1831/23г. по описа на ВОС, гр. о., в частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от община Варна против „Овърсийз-Хоризонт“ АД иск с пр. осн. чл.108 от ЗС в частта за осъждане на ответника да предаде владението върху имот с идентификатор № *** с площ от 2 648 кв.м., находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, Приморски парк, местност „С.“ с граници ПИ №№ *, *, *, *, *, *, *, с начин на трайно ползване „обществен селищен парк, градина"; 2/ е отхвърлен предявеният от община Варна против „Овърсийз-Хоризонт“ АД иск с пр. осн. чл.108 от ЗС в частта за осъждане на ответника да предаде владението върху имот с идентификатор №*** с площ от 909 кв.м., находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл.

Варна, Приморски парк, местност „С." с граници ПИ №№*, *, * с начин на трайно ползване „обществен селищен парк, градина“; 3 / е отхвърлен предявеният от община Варна против „Овърсийз-Хоризонт“ АД иск в частта 2 му за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата представляваща разликата над 20 552, 48 лв. до 581 840 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, а именно сумата, която ответникът е спестил като разходи за ползването на имот с идентификатор № *** с площ от 2 648 кв.м., находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, Приморски парк, местност „С." с граници ПИ №№ *, *,*, *, *, *, *, с начин на трайно ползване „обществен селищен парк, градина“, отчасти за периода от 30.08.2018г. до 17.01.2022г. и изцяло за периода 18.01.2022г. до 30.08.2023г., чрез разполагане на преместваеми обекти в него, с която сума ищецът е обеднял, пропускайки да събере граждански плодове/наеми/ от имота, на осн. чл.59 от ЗЗД; 4/ е отхвърлен предявеният от община Варна против „Овърсийз-Хоризонт“ АД иск в частта му за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща разликата над 3 630, 93лв. до 218 160лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, а именно сумата, която ответникът е спестил като разходи за ползването на имот с идентификатор № *** с площ от 909 кв.м., находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл.

Варна, Приморски парк, местност „С." с граници ПИ №№ *, *, * с начин на трайно ползване „обществен селищен парк, градина“, отчасти за периода от 30.08.2018г. до 17.01.2022г. и изцяло за периода 18.01.2022г. до 30.08.2023г., чрез разполагане на преместваеми обекти в него, с която сума ищецът е обеднял, пропускайки да събере граждански плодове/наеми/ от имота, на осн. чл.59 от ЗЗД; 5/ община Варна е осъдена да заплати на „Овърсийз-Хоризонт“ АД сумата от 50 323.59 лв., представляваща реализирани по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените от община Варна искове бъдат уважени и в посочените им части.

Въззиваемата страна

„Овърсийз-Хоризонт“

АД, гр.Варна, представлявано от изп. директор Б. Р. К., в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния представител адв. Д.

К., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС да бъде потвърдено в обжалваните му части. Претендира разноски.

Частна жалба, подадена от Община Варна, чрез процесуалния представител гл. ю. к. М. Д., против определение №3826/10.09.2024г., постановено по гр.д.№1831/23г. по описа на ВОС, гр. о., с което е оставена без уважение молба вх.№ 20708/14.08.2024г., подадена от община Варна, чрез ю. к. М. Д., за изменение в частта на разноските на решение №861/22.07.2024г., постановено по гр.д.№1831/23г. по описа на ВОС.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което подадената от община Варна молба с пр. осн. чл. 248 от ГПК бъде уважена.

3

Въззиваемата страна

„Овърсийз-Хоризонт“

АД, гр.Варна, представлявано от изп. директор Б. Р. К., не е депозирала отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Във въззивните жалби и в отговорите не са направени доказателствени искания.

С цитираното определение от разпоредително заседание СЪДЪТ служебно е допуснал съдебно-техническа експертиза с поставена задача.

Ю.К. Р.: Поддържам подадената въззивна жалба.

Ю.К. Д.: Поддържам подадените въззивна жалба и частна жалба.

АДВ. К.: Поддържам подадените отговори по въззивните жалби.

СЪДЪТ докладва, че в срока по чл. 199 от ГПК е депозирано заключение вх. № 931/10.02.2025г., от вещото лице инж. Ц. Н., по назначената съдебно-техническа експертиза. лице. лице. лице.

Ю.К. Р.: Нямам възражения по изслушване заключението на вещото Ю.К. Д.: Нямам възражения по изслушване заключението на вещото АДВ. К.: Нямам възражения по изслушване заключението на вещото СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към снемане самоличността и изслушване на вещото лице:

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц. Н. Н. – *г., български гражданин, омъжена, неосъждана, специалист – правоспособно лице по геодезия, картография и кадастър, без родство и дела със страните по делото. Съдът предупреди вещото лице за наказателната отговорност по чл. 291 НК, същото обещава да даде вярно и безпристрастно заключение.

В. Л. Н.: Поддържам становището си, изложено в съдебно-техническата експертиза.

НА ВЪПРОСИ НА Ю.К. Р.: Задачата на експертизата е била да се обозначат по подходящ начин всички обекти и съоръжения. В първоначалната експертиза пред първата инстанция на стр. 8, освен описаните от Вас обекти и съоръжения, има още. По т. 3 са описани елементи на техническата инфраструктура, включително пътеки, декоративни и други, това са настилки, скулптури, статуи, саксии, алпинеум с шадраван, статуи, няма да ги изброявам подробно, те са описани на стр. 8 от първоначалната експертиза, както газово стопанство – склад и боксове за събиране на отпадъци - склад. Тези съоръжения защо не са включени, пропуск ли е на експертизата?

4

В. Л. Н.: Конкретно задача е „да се обозначат по подходящ начин /повдигане в цвят/ на скица всички разположени в процесните два недвижими имота преместваеми обекти и съоръжения за търговия.“ Това, което Вие изброихте като пътеки, това не е нито съоръжение, нито преместваем обект, това представлява ситуация, ситуационен елемент. Такава задача не е поставена.

Ю.К. Р.: Включително складът, който представлява газово стопанство и складът за отпадъци ли, те са трайно прикрепени, не са преместваеми, така ли?

АДВ. К.: Господин Председател, възразявам. Тези въпроси са във връзка с исковете по чл. 59 ЗЗД и нямат отношение по иска по чл. 108 ЗС.

В. Л. Н.: Основно моята задача е била да установя съответствие или не на изградените на място преместваеми обекти и съоръжения, и да ги сравня дали те съответстват на издаденото разрешение за поставяне. Нищо странично не съм мерила, не съм се разпростирала, защото това не е предметът на моята задача - да заснема всичко каквото видя.

НА ВЪПРОС НА Ю.К. Р.: По експертизата, стр. 8, абзац 3 и 4, където давате заключение по отношение на беседката, която е с площ по схема от 31.10 кв. м. и измерена на място – 34.08 кв. м. Откъде обосновавате извода, че разликата в двете площи се дължи на допусната грешка в изписването на площта в заявлението за издаване на разрешение и самото разрешение за поставяне?

В. Л. Н.: Аз съм написала в констативната част и съм упоменала всъщност на база на приложени документи към делото. В разрешението за поставяне има изброени и приложени схема на преместваеми обекти - л. 23 по гр.д.№ 1831/2023г. на ВОС, конструктивна експертиза л. 24-л. 26, геодезическо заснемане от правоспособно лице - л. 27 - л. 31 и инвестиционен проект по част „архитектура.“ Геодезическото заснемане, освен графична част, има и текстова част. Съгласно геодезическото заснемане въпросната беседка е описана с площ 34.10 кв. м. в самото заснемане. Това, което аз съм измерила на място като контур, определен от координати и съответно съм дала и разстоянията, моята площ става 34.08 кв. м. Площта, която обаче е записана към заявлението към разрешението за поставяне, беседката е записана с въпросната площ 31.10 кв. м. и съответно в самото разрешение за поставяне площта на беседката е записана 31.10 кв. м., а реалната площ е 34.08 кв. м. или 34.10 кв. м. - това няма никакво значение, защото при едно измерване 0.02 кв. м. не са разлика, т.е. това е допустима грешка.