Решение № 375 от 20.06.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. Видин, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети май през две хиляди дв адесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20231320101125 по описа за 2023 година

Делото е образувано по молбата на Х. Х. С., ЕГН **********,от с.************** против П. П. от Република Южна Африка,роден на 03.11.1962 г., с която с а предявени искове с пр авно основани е чл.127 ал. 2 СК вр.чл.143 и чл.127а СК.

Твърди се, че ищц ата от съвместното си съжителство с ответника имат едно родено малолетно дете, а именно М.-Т. П., ЕГН **********, роден а на 30.05.2016г. в Република Южна Африка, гр.Йоханесбург, за което е издаден и български акт за раждане на детето, с оглед на това, че единият родител е български граждани н , а именно Акт за раждане № 1105/29.11.2016г. от Община Столична р-н Люлин.

Сочи се, че в началото на съжителството между страните нямало причини и изгледи то да приключи с раждането на детето М., но се оказало, че и двамата родители имат различни и диаметрално противоположни виждания за живота, за отглеждането и възпитанието на детето им. Бащата на детето тормозил психически ищцата.

Поддържа, че малко след р аждането на детето, а именно, когато детето е на 8 месеца ищцата, след поредния тормоз от страна на ответника, напуснала територията на РЮА и се установила трайно в България при своята майка в гр.София, където подкрепян а от последната и от своята баба 1 по майчина линия отглеждали детето М..

Излага, че от раждането на детето до момента баща не проявява интерес към него, не изплаща издръжка, не поддържа никакъв контакт с детето, което реално не познава и не идентифицира ответника П. като свой родител.

Ответникът П. има и други две деца от предходен брак.

Твърди се, че в момент а ищцата живее на семейни начала с друг мъж в с.П., работи в градската библиотека „Михалаки Георгиев“, като детето М. е записано в 1-ви клас в ОУ „Любен Каравелов“, гр.Видин.

Сочи, че ищцата е подпомагана в отглеждането и възпитанието на детето от своя съжител, своята майка и баба по майчина линия. Детето се чувства спокойно и обгрижено в създ адената от майката среда. Ходи със желание на детска градина и очаква първият си учебен ден с нетърпение.

Поддържа, че от напускането на ищцата на РЮА ответникът не е търсил детето, не е поискал среща с детето в социалните мрежи, не е контактувал по телефон с него, дори не позн ава гласа на собственото си дете.

За рождения ден на детето пише съобщения на телефона на ищцата, но с детето не може да комуникира, тъй като бащата говори английски, а детето не.

Сочи, че освен това, с оглед поведението н а ответника, на майката се налага да търпи утежнени административни процедури при записване на детето в детска градина, при записване в училище, при излизане извън страната, дори в Република Сърбия или Румъния, при под аване на документи за детски надбавки и т.н.

Излага, че до момента постановен режим на лични контакти на детето с бащата няма, както и постановена издръжка, освен това и местоживеенето на детето не е постановено. Майката е тази, която от р аждането на детето до момента полага грижи за него без участието на биологичния баща, като основните права и интереси на детето са защитавани от нея.

Поддържа, че майката е способна да осигури не само алиментните ежедневни грижи за детето, но и има достатъчно родителски капацитет на полага грижи за него. Майката има желание, квалификация и образование да подсигури и повиши житейския ст андарт на детето, осигуряване на неговото възпитание и отглеждане. Детето е силно и емоционално привързано към своята майка.

2

Посочва, че тъй като бащата не се намира на територията на Република България, за да се издаде задграничен паспорт на детето, което е свободно д а пътува със своята майка, както и обстоятелството, че ищцата няма никакъв контакт с бащата, у същата се основава правния интерес от искане до Съда за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата П. П. да бъде издаден задграничен паспорт на малолетното дете М.-Т. П., к акто и разрешение заместващо съгласието на бащата детето да пътува заедно със своята майка или упълномощено от нея пълнолетно лице, извън територият а на Република България, за срок до навършване на пълнолетие до държавите членки на ЕС, както и в Обединеното Кралство Великобритания, Република Сърбия, Република Турция, Република Северна Македония, неограничено по брой пътувания и тяхната продължителност.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да:

1.

Предостави упражняването на родителските права върху роденото от съвместното съжителство на Х. Х. С. и П. П., малолетно дете М.-Т. П. н а неговата майка Х. Х. С. и постанови съвместното живеене на детето с неговата майка до настъпване на пълнолетие.

2.

Х. Х. С..

Определи местоживеенето на детето М.-Т. П. при негов ата майка 3.

Определи режим на лични контакти на детето с неговият баща П.

П., роден на 03.11.1962г., без адресна регистрация в Република България, гражданин на Република Южна Африка, както следва: всяка трета събота от месеца за времето от 09,00ч. на съботния ден до 13,00ч. на съботния ден в присъствието на майката или в дома на майката, в обществени заведения, паркове, детски площадки, независимо от адреса на който е установена майката, съответно където е домът на майката.

4.

Да осъди бащата П. П., роден на 03.11.1962г., гр ажданин на Република Южна Африка, без адресна регистрация в Република България, да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете М.- Т. П., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Х. Х. С., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200лв. платими на всяко 05-то число на текущия месец, ведно със з аконната лихва за всяка закъсняла или просрочена вноска до окончателното й изплащане, до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяването й, считано от датата на 3 завеждане на исковата молба до настъпване на обстоятелства обуславящи изменението или прекратяването й.

5.

На основание чл. 127а от СК, във вр. с чл.76, т.9 ЗБЛД д а постанови разрешение, заместващо съгласието на бащата П. П. да бъде издаден задграничен паспорт на малолетното дете М.-Т. П., к акто и разрешение заместващо съгласието на бащата детето да пътува заедно със своята майка или упълномощено от нея пълнолетно лице, извън територият а на Република България за срок до навършване на пълнолетие на детето М.-Т.

П. до държавите членки на ЕС, както и в Обединеното Кралство Великобритания, Република Сърбия, Република Турция, Република Северна Македония, неограничено по брой пътувания и тяхната продължителност.

Претендират се направените разноски.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК от н азначения особен представител на ответника е представен писмен отговор , с който се взем а становище по исковата претенция,като същата се оспорва като неоснователна.Оспорват се изложените в исковата молба обстоятелства.Посочва се, че в е интерес на детето издаването на международен паспорт, но разрешението да е за период не по-дълъг от 3 години и с продължителност на всяко от пътув анията до две седмици.

Съдът като взе предвид постъпил ата искова молба, становището на страните и преценявайки събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

От представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1105/29.11.2016. н а Община-Столична-София се установява, че родители на детето М.- Т. П., ЕГН ********** са страните по делото- Х. Х.

С., ЕГН ********** и П. П., роден на 03.11.1962г., гр ажданин на Република Южна Африка.

По делото е представен и социален доклад от Д”СП”-Видин, съгл асно който от самото раждане на детето М.-Т. същото се отглежд а от своята майка . В доклада е отразено, че ког ато детето е на 9 месеца идват с майка си,като живеят първоначално в гр.София до 2021 г.,а след това се преместват в с.П. , общ.Видин. Посочено е ,че първоначално бащата е звънял по телефона,но след това се е дезинтересирал и не подърж а връзка. Отразено е ,че няма изградена емоционална връзка между детето и бащата,което не го 4 познава.Сочи се,че са задоволени базовите и индивидуалните потребности на детето.

За ответника не са ангажирани доказателства за доходи .По д анни на ищцата същия има още две деца,което обстоятелство съдът приема за ненуждаещо се от доказване във връзка с това ,че страната признава неизгоден за нея факт .

По делото е допуснат до разп и т свидетеля Ф. М.,който изл ага следното:“… Живея с Х. С. във фактическо съжителство от около 3 години.

Х. има дете – М., гледаме го заедно. Живеем в къща, в съседна къща живеят моите родители. При отглеждането на детето помагат моите родители, живеем в с. П.. Познавам Х., от 20 години, но живеем з аедно от 3 години.

Знам й историята. Детето се е родило в Ю АР 2016 г. Т ам Х. е срещнала бащата на детето, нещо не са се разбрали и тя се прибрала с детето в България 2017 г. Б ащата на детето не съм го виждал. Той не се интересув а от М., няма никаква връзка с него. Не контактува с Х., не изпраща пари на детето. Майката се грижи добре з а М., прекалено добре даже. Водим детето на училище, прибираме я, приел съм я като мое дете…“

От показанията на свидетеля се установява, че след фактическата раздяла на страните детето се отглежд а от майка му, която полага грижите за него,както и че бащата не участва в издръжката му.

Съдът дава вяра на свидетеля, като кредитира показанията му, тъй като същите са непротиворечиви и кореспондират на останалите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка Съдът приема, че исковата претенция е основателна, по следните съображения:

Съгласно чл. 127 ал. 2 СК, ког ато родителите не живеят з аедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд.

В процесния случай е безспорно, че родителите н а детето М. са се разделили и не живеят заедно.

От ангажираните доказателства се установява, че грижите за детето по отглеждането и възпитанието му, са полагани от майката,както и че бащата на детето не участва в отглеждането и издръжката му.

5

Във връзка с данните по делото упражняването на родителските пр ава следва да бъде предоставено на майката, като местоживеенето на детето се съобрази с този факт.

По отношение на режима на лични контакти Съдът намира, че претендирания такъв от страна на ищцата е в интерес на детето, с оглед възрастта и специфичните му нужди,поради което б ащата ще има право да вижда и взима при себе си детето,в присъствието на майката, всяка първа и трета събота от месеца без преспиване от 09.00 часа до 17:00 часа.

Претенцията за издръжка на детето Съдът счита същата за основателна по следните съображения:-съгласно чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Задължението за издръжка спрямо ненавършилите пълнолетие деца е неотменимо, безусловно задължение на родителите, независимо от това дали живеят заедно или поотделно.

При определяне размера на дължимата месечна издръжка Съдът следва да вземе предвид от една страна възможностите на дължащия издръжка, а от друга страна нуждите на лицето, на което се дължи издръжка.

В случая е безспорно, че страните по делото са родители на детето, както и че грижите по отглеждането и възпитанието им се поети от майката, докато бащата не участва в издръжката.

По отношение доходите н а бащата не са представени писмени доказателства.

Относно доходите на майката е представена служебна бележка.

С оглед изложеното и ф акта, че ответника е родител на детето, то по отношение на него също се поражда задължение за осигуряването на издръжката му, като следва да се посочи, че дори и при липса на доходи, з а каквато обаче няма данни, за ответника съществува не само морално, но и законово задължение да осигурява част от издръжката на ненавършилото пълнолетие свое дете.