Решение № 139 от 12.07.2023, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. П., 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Стефанова при участието на секретаря М.Й.А като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело № 20233520100031 по описа за 2023 година

Предявеният иск е с правна квалификация – чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 98 а от ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът-„***” АД, гр. В., чрез пълномощник – адв.Н.М. от РАК, твърди в исковата молба, че ответникът му е клиент с клиентски №**********, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление с абонатен № **, находящ се в ***.

Твърди, че облигационните отношения между страните се регламентират от Общите условия за продажба на ел. енергия на „***“ АД.

Твърди, че за периода 19.08.2020г. – 31.05.2021г. на ответника била начислявана единствено мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“, която се дължала и не била обвързана от потреблението на ел.енергия, а само с предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата

Така за този период, и тази услуга били издадени 13 бр. фактури, на обща стойност 220.15лв.

Твърди, че по заявление на ищцовата страна е образувано ч.гр.д. № ***г. по описа на Районен съд – П., по което със заповед за изпълнение са присъдени суми по неплатени фактури и мораторна лихва. На осн.чл.415 от ГПК, в законоустановения срок ищеца предявил настоящия иск.

Твърди, че след настъпване на изискуемостта на задължението и до момента на подаване на исковата молба стойността на фактурите не била заплатена.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 200.15 лв. – главница по издадени фактури за предоставена мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ по фактури, издадени в периода 19.08.2020г. – 31.05.2021г. за обект с абонатен № **, кл.№**********, както и за сумата 31.97 лв. – лихва за забава върху всяка една от фактурите от датата, следваща падежа й до 18.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за 1 изпълнение по ч.гр.д. №***г. по описа на ПпРС. С исковата молба се претендира и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск чрез адв.Н.М. от АК-Р..

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответника Ц.

Д. Ц. от гр. П., не представя доказателства, не прави доказателствени искания.

В съдебно заседание ответник се явява лично, като заявява, че фирмата му не работи в с.Л. от 18г., и не му е ясно откъде започват да се начисляват някакви суми едва през 2020г.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на подадено от „***” АД - гр. В. заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №***г. по описа на ПпРС. По него е издадена Заповед № 257/05.09.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Ц.

Д. Ц. от гр. П. да заплати на кредитора сумата 200.15 лв. – главница за предоставена мрежова услуга по фактури, издадени в периода 19.08.2020г. – 31.05.2021г. за обект с абонатен № **, кл.№**********, както и за сумата 31.97 лв. – лихва за забава върху всяка една от фактурите от датата, следваща падежа й до 18.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото.

Заповедта е връчена на длъжника, който в дадения му срок е депозирал възражение, като изложил, че до 2004г. е бил в договорни отношения с бившия завод „***“, за сградата в с.Л., като при прекратяване на тези отношения върнал ключа за тази сграда. Не знае защо абонатния и кл.№ се водят на негово име, тъй като оттогава до сега никой не бил предявявал никакви претенции за този обект.

Във връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 415 от ГПК.

В исковата молба ищецът твърди, че не му е заплатена стойността на предоставена мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“, по клиентския номер на ответника за посочения по-горе абонатен номер.

За доказване на твърденията си, ищецът е представил и по делото са приети като доказателства заверени копия на извлечение за фактури и плащания за период изд. от „***“ АД – към дата 13.12.2022г. за кл. № **********, клиент –ЕТ „444 Ц.Ц.“ П., справка за потреблението през последните 12/24/36 към 14.12.2022г., за кл. № **********, клиент –ЕТ „444 Ц.Ц.“ П., и 12 бр. фактури,издадени на ЕТ „444 Ц.Ц.“ П., кл. № **********, както следват: Фактура № ***г. за предоставена мрежова услуга "достъп до разпределителната мрежа" за периода от 08.06.2020г. до 07.07.2020г. на стойност 4.31лв., с падеж 17.08.2020г.;

Фактура № **г., за предоставена мрежова услуга "достъп до разпределителната мрежа" за периода от 08.07.2020г. до 07.08.2020г. на стойност 19.09лв., с падеж 15.09.2020г.; Фактура № **г., за предоставена мрежова услуга "достъп до разпределителната мрежа" за периода от 08.08.2020г. до 07.09.2020г. на стойност 19.09лв., с падеж 15.10.2020г.; Фактура № **г., за предоставена мрежова услуга "достъп до разпределителната мрежа" за периода от 08.09.2020г. до 30.09.2020г. на стойност 14.16лв., с падеж 27.10.2020г.; Фактура № **., за предоставена мрежова услуга "достъп до разпределителната мрежа" за периода от 01.10.2020г. до 07.10.2020г. на стойност 4.31 лв., с падеж 30.10.2020г.; Фактура № **г. , за предоставена мрежова услуга "достъп до разпределителната мрежа" за периода от 08.10.2020г. до 06.11.2020г. на стойност 18.48лв., с падеж 30.11.2020г.; Фактура №**г., за предоставена мрежова услуга "достъп до разпределителната мрежа" за периода от 2

07.11.2020г. до 07.12.2021г. на стойност 19.09лв., с падеж 04.01.2021г.; Фактура № **г., за предоставена мрежова услуга "достъп до разпределителната мрежа" за периода от 08.12.2020г. до 07.01.2021г. на стойност 19.09лв., с падеж 01.02.2021г.; Фактура № **г., за предоставена мрежова услуга "достъп до разпределителната мрежа" за периода от 08.01.2021г. до 07.02.2021г. на стойност 19.09 лв., с падеж 01.03.2021г; Фактура № **г., за предоставена мрежова услуга "достъп до разпределителната мрежа" за периода от 08.02.2021г. до 07.03.2021г., на стойност 17.24лв., с падеж 30.03.2021г; Фактура № **г., за предоставена мрежова услуга "достъп до разпределителната мрежа" за периода от 08.03.2021г. до 07.04.2021г., на стойност 19.09лв., с падеж 05.05.2021г.; Фактура № **г., за предоставена мрежова услуга "достъп до разпределителната мрежа", за периода от 08.04.2021г. до 07.05.2021г. на стойност 18.48лв., с падеж 31.05.2021 г и Фактура № **г., за предоставена мрежова услуга "достъп до разпределителната мрежа" за периода от 08.05.2021г. до 21.05.2021г., на стойност 8.63лв., с падеж 10.06.2021г.;

От посоченото по-горе доказателства е видно, че общата сума за плащане по фактурите е в размер 200.15лв.

По делото са приети и приложените към заповедното производство ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на „Енерго Про Продажби“, одобрени с решение **г. на ДКЕВР и копие на публикация в местен ежедневник "Черно море“ от 15.02.2017г.

Във връзка с твърденията на ответника, ищцовата страна бе задължена да представи доказателства във връзка с откриване на партида в обект ЕТ „444“ Ц.Ц.-П. в с.Л., общ. О., обл.Т. – по чие заявление е открита партидата, на чие име и кога, но такава налична документация, касаеща ЕТ „444“ Ц.Ц.-П. в с.Л., общ. О., но такива доказателства в ищцовото дружество не са намерени, съотв. не са представени по делото.

Направена е и служебна справка в ТР, като подобна фирма не е открита нито в регистър за актуално състояние, нито в запазени фирми, нито в раздела за фирмите, които са в ликвидация или в несъстоятелност.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 415 ГПК във вр. чл. 98а ЗЕ, във вр. чл.

79 и чл. 86 от ЗЗД.

Искът е допустим, тъй като, предвид подаденото от ответника възражение по чл. 414 ГПК против издадената заповед за изпълнение, ищецът има правен интерес от установяване на вземането си.

Предмет на настоящата искова претенция е вземане за мрежова услуга „достъп“ до разпределителната мрежа на база предоставена мощност от 125кВтч. Приложими за казуса са разпоредбите на ЗЕ, ПТЕЕ и Наредба № 6/2014г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните ел.мрежи в действащата им редакция за процесния период. Материалната легитимация на ищеца да получи търсената престация следва от разпоредбата на чл. 28 ПТЕЕ- битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител.

На първо място е налице спор относно обстоятелството, че ответникът има качеството на потребител. Твърденията в тази връзка са, че ответникът е бил наемател и е напуснал обекта преди 15 години. При това положение в тежест на ищеца е да установи твърденията си, че ответникът има качеството на потребител. Съгласно легалното определение на понятието „потребител на енергийни услуги“ дадено в § 41 б.“б“ на ДР на ЗЕ, това е лице, който купува електрическа енергия, а краен клиент по см. на § 27 б.“г“ е клиент, който купува електрическа енергия за собствено ползване. Доказателства в тази насока не са представени. Няма представени доказателства за това как е открита тази 3 партида на въпросния обект в с.Л., общ.П.. Не са представени и доказателства каква мощност е заявена, от кое лице и кога. Нещо повече процесните фактури са издадени на ЕТ „444“ Ц.Ц.-П., която фирма не съществува, а иска е предявен срещу Ц. Ц., което лице е различно от ЕТ.

Искът се явява неоснователен само на тези съображения, тъй като не се установява ответникът да е задължено лице по възникнали и съществуващи облигационни правоотношения по доставка на ел.енергия към процесния период.

Дори да е приеме, че ответникът е бил обвързан с договорното правоотношение, възникнало в по-ранен период по отношение на същия имот, то ищцовото дружество не е доказало, че реално е доставяло ел. енергия, тъй като в процесните 12 бр. фактури, липсва количество доставена ел. енергия, а е начислена само такса за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ, битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител, а съгласно чл. 29, ал. 1 (в редакцията си в ДВ, бр. 40/ 2020г. и ДВ бр. 110/2021г. относима към процесния период на фактурите) мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени.

В конкретния случай безспорно се установява- от фактурите, издадени от самия ищец, че в процесния обект за процесния период не е имало консумация на ел. енергия.

Предвид съдържанието на цитираната разпоредба, става ясно, че заплащането на мрежовата услуга /включително за достъпът/ е пряко свързано с фактурираното количество ел. енергия и се изчислява с оглед нейното количество. При това положение се налага изводът, че липсва и основание за начисляване на цена на достъп до електроразпределителната мрежа за процесния период, тъй като е липсвала реална консумация на ток. Следва да се има предвид още, че принципно цената за достъп и цената за пренос по електроразпределителната мрежа е свързана и би следвало да калкулира разходите на електроразпределителните дружества, които се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т. ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането и поддръжката им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. В случая, доколкото ответникът не е ползвал ел. енергия, то поведението му изключва приноса му в разходите по управление и поддръжка на разпределителната мрежа и води до отпадане на отговорността му за заплащане на съответните мрежови услуги, при липсата на реална консумация и облигационно правоотношение между страните по делото.