Определение № 1148 от 02.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1148 гр. София, 02.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА в присъствието на прокурора Е. Ст. П. като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601400 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава 21-ва от НПК, вр. чл.306, ал.3 вр. ал.1, т.1, предложение последно от НПК.

Образувано е въз основа на депозирани жалби от осъдените лица М. С. С. и К.

С. С., срещу определение № 1039/18.09.2025 г., по протокол Рег. № 1052/19.09.2025 г., постановено по НОХД № 1027/2025 г., на Окръжен съд – Благоевград.

С обжалваното определение, Благоевградски окръжен съд е отнел в полза на Държавата:

1. Иззетите на 03.07.2025 г. от дома на М. С. С., с ЕГН **********, адрес за призоваване в страната: гр.***, ул. „***“ № * и гр. ***, ул.“***“ № *, парични суми, а именно: сумата от 550 лева - 9 банкноти с номинал 50 лв. и 1 банкнота с номинал 100 лв.; сумата от 200 лева - 3 банкноти с номинал 50 лв., 2 банкноти с номинал 20 лв. и една банкнота с номинал от 10 лв.; сумата от 1400 лева - 24 банкноти с номинал 50 лв. и 2 банкноти с номинал от 100 лева.

2. Иззетите на 03.07.2025 г. от помещение, обитавано от К. С. С.,с ЕГН **********, адрес за призоваване в страната: гр.***, ул. „***“ № * и гр.***, ул.“***“ № *, парични суми: сумата от 3 780 лева - 14 бр. банкноти с номинал от 100 лв., 46 бр. банкноти с номинал от 50 лв., 4 бр. банкноти с номинал от 20 лв., както и 1 бр. банкнота с номинал от 100 евро; сумата от 36 470 лв. и 1460 евро; сумата от 700 лв. и 3160 евро.

Всички суми се съхраняват по сметка на ГДБОБ - МВР.

Срещу това определение са постъпили жалби от осъдените лица М. С. С. и К.

1

С. С..

В жалбата си, осъденият М. С. С. навежда доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение. Твърди, че при извършеното на 03.07.2025 г. претърсване, на съвместно ползваното от него и Т. Ч. /с която живеел на семейни начала и имали две деца/, в ползваната от дъщеря му К. М. С. детска стая, била намерена и иззета сумата от 550 лева, които били нейни, подарени й от гостите на рождения й ден, който бил на 24.04.2025 година. Останалите пари били собственост на Т. Ч., които били от продажба на дрехи и други вещи, както и от оборот на заведението, което имали в къщата. Жалбоподателят твърди, че такова възражение е направил и по време на претърсването. В подкрепа на твърденията си, жалбоподателят представя, като доказателства, откъснати от тефтер листи от записки на Т. Ч. за продадени вещи и получени парични суми. Жалбоподателят М. С. възразява и срещу извода на съда, че Т. не била предявявала претенции към тези пари, както и, че не се е намирала в дома към момента на извършеното претърсване и изземване. Възразява и срещу съдебния извод, че паричните суми представлявали непряка облага от престъплението, за което М. С. бил осъден с одобреното от съда споразумение. Твърди липсата на каквито и да било доказателства, че намерените при претърсването на дома му пари били получени от някое от разпитаните по делото лице, против неговата воля. Прави искане за отмяна на обжалваното определение, с което са отнети в полза на държавата посочените по-горе парични суми.

В жалбата си срещу определение № 1039 / 18.09.2025 по НОХД № 1027/2025 г. на Благоевградски окръжен съд, осъденият К. С. С. също твърди, че то е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Възразява срещу изложения в определението довод, че намерените и иззети при претърсването на 03.07.2025 г., в жилището му, находящо се в гр.***, ул.„***“ № * парични суми, представляват непряка облага от престъплението, за което е осъден с одобреното от съда споразумение. Твърди, че намерените пари били събирани за дъщеря му Е. К. С. /която също имала свое семейство и дете, но живеела при родителите си/, на която предстояла операция на стволови клетки в Турция. В тази връзка към жалбата е приложил медицински документи относно здравословното й състояние, както и документи и удостоверение от АСП за получени от нея парични добавки от няколко години. Жалбоподателят твърди, че тези добавки не били харчени, а пазени за плануваната операция. С пари за плануваната операция на дъщерята Е. в Турция, били помогнали братята на осъдения К. С. - В. С. и С. С., които дали сумата от 4 233 лева. Около 5 000 лева пък била им дала майката на К. С. - Е. А. С.. Голяма част от намерените суми пък били дадени от А.

А. П. - съпруга на брат му В. С., която извършвала търговска дейност, като собственик на ЕООД „АДИ — СТРОИ 2020“. Представя фактури за изплатени на търговското й дружество парични суми. Като доказателства, в подкрепа на твърденията си, жалбоподателят е приложил Удостоверение от Д„СП“, според което Е. К. С. получава социални помощи от 2022 г.; Епикриза и Етапна епикриза на Е. С. за здравословното й състояние; Преводно нареждане на С. В. С.; Разпореждане от ТП на НОИ на Е. А. С.. Фактури - 3 бр. за изплатени на ЕООД „АДИ-СТРОЙ 2020“ парични суми; Акт за раждане на Е. К. С.. Писмо от 2 болницата в Турция и част от чат относно парите за операцията. В заключение жалбоподателят К. С. С. прави искане за отмяна на обжалваното определение с което се отнема в полза на държавата иззетите на 03.07.2025 г. от дома му парични суми, подробно описани в жалбата.

Пред Софийски апелативен съд, представителят на Софийска апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите и пледира за неуважаването им.

Осъдените лица М. С. С. и К. С. С. се представляват от упълномощения от тях защитник – адв. Д.. Явява се само К. С. С.. Защитникът, в защита на искането си за отмяна на обжалваното определение на Благоевградски окръжен съд, излага доводи за липса на каквито и да било доказателства, сочещи, че отнетите парични суми и на двете осъдени лица са в резултат на тяхната престъпна дейност, като преповтаря изложените в жалбите им доводи. Твърди, че неправилно съдът приел, че осъдените лица сключили споразумение, в което са се съгласили паричните суми да бъдат отнети в полза на държавата. Неправилен бил и извода на съда, че поради обстоятелството, че и двамата подсъдими са безработни, няма от къде да имат тези пари. По делото не бил изследван въпросът каква е финансовата стабилност на двете семейства и дали преди деянието същите са извършвали някаква трудова дейност, поради което и този извод на съда бил неправилен. Неправилно съдът приел и, че намерените във фризера пари са придобити от престъпление, защото не била налице законова разпоредба, задължаваща гражданите на Р. България къде да си съхраняват паричните суми, които притежават.

В предоставеното му право на лична защита, осъденият К. С. заявява, че се придържа към казаното от адвоката си. Твърди, че тези пари ги събирали повече от година, защото детето му е болно; че тези пари са дадени от родителите му и брат му, за лечението на детето му в Турция, което било болно от диабет, за което имал документи. В предоставеното му право на последна дума, осъденият К. С., прави искане да му бъдат върнати парите, за да може дъщеря му да се лекува.

Софийски апелативен съд, след като обсъди изложените в съдебно заседание доводи на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Жалбите са подадени в срок от правнозаинтересовани лица и са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

С определение от 18.09.2025 г., постановено по НОХД № 1027/2025 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, е било одобрено споразумение за решаване на делото, по силата на което обвиняемите С. А. Я., К. С. С., М. С. С., М. М. Я. и Н. С. Я. са се признали за виновни в извършването на престъпления по чл.321, ал.3, пр.2, т.1, вр. ал.1 от НК – за обвиняемите С. А. Я. и К. С. С., и по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК – за обвиняемите М. С. С., М. М. Я. и Н. С. Я. – ръководене и участие в организирана престъпна група по смисъла на чл.93, т.20 от НК – структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години /престъпления по чл.213а и чл. 214 от НК/, като 3 групата е създадена с користна цел.

След одобряване на споразумението, съдът, по реда на чл.306, ал.1, т.1 пр.2-ро, вр. чл.383, ал.2 от НПК, се е произнесъл с Определение № 1039 / 18.09.2025 г . по НОХД № 1027 / 2025 г., за приложението на чл.53, ал.2, б.“б“ от НК, като е отнел в полза на Държавата намерените и иззети при претърсването на 03.07.2025 г. в дома на обвиняемия М. С. С., находящ се на адрес: гр. ***, ул. „***“ № * и гр.***, ул.“***“ № *, парични суми - 550 лева /9 банкноти с номинал 50 лв. и 1 банкнота с номинал 100лв./ ; 200 лева /3 банкноти с номинал 50 лв., 2 банкноти с номинал 20 лв. и 1 банкнота с номинал 10 лв./ ; 1400 лева /24 банкноти с номинал 50 лв. и 2 банкноти с номинал от 100 лв./.

Със същото определение, Благоевградски окръжен съд е отнел в полза на Държавата и намерените и иззети при претърсването на 03.07.2025 г. в дома на обвиняемия К. С. С., находящ се на адрес: гр. ***, ул. „***“ № * и гр.***, ул. „***“ № *, парични суми - 3 780 лева /14 банкноти с номинал 100 лв., 46 банкноти с номинал 50 лв., 4 банкноти с номинал 20 лв./, 100 евро /1 банкнота с номинал 100 евро /, 36 470 лева; 1460 евро; 700 лева и 3160 евро, всички суми съхранявани по сметка на ГДБОБ на МВР.

Настоящата инстанция намира изводите на съда, че въпросните суми, които са били иззети от домовете на осъдените М. С. С. и К. С. С. с протокол за претърсване и изземване от 03.07.2025 г. представляват непряка облага, придобита от престъплението по чл.321, ал.3, пр.2, с цел извършване съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години /престъпления по чл.213а и чл.214 от НК/, като групата е създадена с користна цел, за правилни и законосъобразни.

Освен, че се основава на доказателствената съвкупност по делото, становището на съда в посочения смисъл държи сметка и за правилното приложение на разпоредбата на чл.53, ал.2, б.“б“ от НК, която съдържа императив за отнемане в полза на държавата на пряката и непряката облага, придобити чрез престъплението, както и правилото, че когато облагата липсва или е отчуждена, се присъжда нейната равностойност. И двамата жалбоподатели с подписаните от тях споразумения са се признали за виновни в извършването на престъпления по чл.321 от НК, като М. С. С. е участник в ОПГ, а К. С. С. - нейн ръководител и групата е създадена с користна цел, както и с цел да се вършат престъпления по чл.213а и чл.214 от НК, последното от които има за съставомерен резултат причиняването на имотна вреда. Одобреното споразумение има тежестта на влязла в сила присъда.

Макар и императивната разпоредба на чл.214 от НК, да предвижда конфискация до ½ от имуществото на дееца, а не изрично да разпорежда отнемане на пари в полза на държавата, това съвсем не означава, че разпоредбата на чл.53 от НК е неприложима, още повече, че урежда изрично, в общата част на НК случаите на отнемането на вещи в полза на държавата, при това независимо от наказателната отговорност. Освен това, особените правила за решаване на делото със споразумение - чл.383, ал.2 от НПКсъщо задължават съда да се произнесе по прилагането на чл.53 от Наказателния кодекс, което той е сторил по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК.

Извън изложените по-горе доводи относно правилното съобразяване с 4 приложението на чл.53, ал.2, б. „б“ от НК от страна на първия съд, в допълнение и в подкрепа на правилността на обжалваното определение, следва да бъде посочено, че в производството по реда на чл.383, ал.2, вр. чл.306, ал.1, т.1, пр.2-ро от НПК, във връзка с приложението на разпоредбата на чл.53, ал.2, б. „б“ от НК, по отношение отнематето на парични суми от помещенията, ползвани от осъдените лица М. С. С. и К. С. С., видно от протокола рег. № 1052 от 19.09.2025 г., както двамата осъдени, така и защитникът им, са изразили категорично съгласие с отнемането на установените в жилищата им парични суми, които са подробно описани в споразумението. В това производство жалбоподателите са били представлявани и защитавани от адв. П. – правоспособен юрист, т.е. волеизявлението им е било информирано и доброволно, а правата им – защитени, поради което изложеното в личните им жалби противоположно становище, че иззетите при претърсването парични суми не са в резултат от престъпна дейност, не може да се приеме основателно.