Решение № 152 от 04.07.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Ихтиман, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радослава М. Й.а при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Й.а Гражданско дело № 20231840100012 по описа за 2023 година

Искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК

Г. А. П. ЕГН ********** от гр. Е., бул. «М.И.» № * е предявила против Г. Й. И. ЕГН ********** от гр. И., ул. «З.С.» №* искове за предоставяне упражняването на родителските права и издръжката по отношение на общото им дете А.Г.И..а, родена на **.**.**** г.

В исковата молба се твърди, че детето е родено по време на съвместното съжителство между страните. След раждането на детето страните първоначално живели в гр. Е., но през 2016 г. се преместили в гр. И.. Ответникът започнал да употребява алкохол, като упражнявал над ищцата физически и психически тормоз. През месец август 2022 г. ответникът изгонил ищцата от общия им дом, като детето останало да живее при него.

Ищцата се върнала в гр. Е., където започнала работа. Правила опити да вземе детето си, но ответникът отказвал да й го предаде. Предявява иск за предоставяне упражняването на родителските права над детето, като предлага режим на лични отношения на бащата с детето. Предявен е и иск за заплащане на месечна издръжка в размер на * лева месечно.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпила насрещна искова молба от ответника, в която се оспорват твърденията на ищцата за упражнено насилие и злоупотреба с алкохол. Сочи се, че ищцата е употребявала тютюневи изделия и трева пред малолетното им дете, че е заживяла с друг мъж, който бил криминално проявен, както и че целта и била да вземе детето при нея, за да я издържа ответникът. Предявява искове за предоставяне упражняването на родителски права спрямо детето, предлага се режим на лични отношения с майката и се претендира издръжка в размер на * лева месечно, както и издръжка за минало време – за периода от 02.03.2022 г. до 02.03.2023 г. в размер на * лева месечно.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Страните не спорят, а и от представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че Г. А. П. и Г. Й. И. са родители на детето А.Г.И..а ЕГН **********.

1

От изискания по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ И., се установява, че към настоящия момент непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето се осъществяват от Г. И. в гр. И., който се ползва от подкрепата на разширения си семеен кръг – на майка си и баба си. Според социалните работници в жилището на бащата, представляващ етаж от къща, са създадени необходимите условия за отглеждане на детето. Детето учи във 2-ри клас в СУ „*“ гр. И.. Г. И. е декларирал наличието на доходи от трудово правоотношение и е изразил желание да продължи да се грижи за малолетната си дъщеря.

Съгласно изготвения от Дирекция „Социално подпомагане“ Е. социален доклад Г. П. живее в жилище под наем в гр. Е., в което има добри жилищни условия за отглеждане на детето.Майката работи по трудово правоотношение, като би могла да бъде подпомагана при отглеждане на детето от своята сестра. П. е изразила готовност и желание да поеме грижите над дъщеря си и да осигури сигурна и спокойна среда за отглеждане и възпитание.

В показанията си свидетелката К.К твърди, че когато идвала в Е. Г. й споделяла, че Г. пие и я бие. Според свидетелката Г. и Г. живели в гр. Е. на квартира, след което се преместили в гр. И. в неговата къща.

От разпита на св. Р.В, която е баба на ответника, се установява, че първоначално Г. и Г. живеели заедно в гр. Е.. След като се родило детето Г. заминал да работи в Ч.. Г. се скарала с баща си и дошла с детето в с. А. при В., а впоследствие, когато Г. се прибрал в Б., се преместили къщата му в гр. И.. Няколко пъти Г. отивала в Е., след което се връщала обратно в И.. Миналата година окончателно се преместила в гр. Е.. Сега Г. гледал детето, а когато бил на работа свидетелката му помагала за грижите за детето.

Майката на ответника – св. П. В. твърди, че докато живеела със сина й Г. не работела и не се грижила добре за детето. Имало случай, когато не го взела от детска градина, защото заминала за Е.. Според свидетелката Г. не е осъществявала контакти с детето, след като си е отишла в Е..

От заключението на допуснатата съдебно психологична експертиза се установява, че детето е настроено негативно срещу майка си, като има начална фаза на синдром на родителското отчуждение. Според психолога детето все още иска да вижда майка си, но тайно, за да не нарани баща си. При разпита си в съдебно заседание психологът потвърждава, че детето е поставено в конфликт на лоялност - оставайки при еидиния родител, то заема неговата позиция. Вещото лице заявява, че детето не е с убеждението, че майка му е лоша, но споделя, че е извършвала лоши и неправилни неща.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1 СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно и се извършва по общо съгласие на родителите. От своя страна, чл. 127, ал. 2 СК предвижда, че когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, то спорът помежду им следва да бъде разрешен от районния съд.

При преценката кому да възложи упражняването на родителските права съдът следва да се ръководи преди всичко от интересите на детето. Това обстоятелство е посочено от закона и съдебната практика /чл. 59, ал. 4 СК и т.3 от ППВС № 1/ 1974 г./. За определяне понятието "интереси на децата" са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата за конкретния случай.

Видно от чл. 59, ал. 4 СК при преценката си съдът следва да съобрази възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица-близки на родителите, 2 социалното обкръжение и материалните възможности, т.е. основен, а и на практика единствен обективен критерий за това на кого от двамата родители да бъде предоставено упражняването на родителските права е интересът на детето, преценен през призмата на родителските качества на двамата родители.

В хода на настоящото производство от фактическа страна бе установено, че родителите на малолетната А. И.а, са разделени като и двамата имат желание, притежават необходимите материални условия за нормалното отглеждане на детето.

За съда е несъмнено, че отношенията между страните са разстроени, което неминуемо се отразява върху възможността и на двамата да осигурят сигурна и спокойна среда за правилното отглеждане и възпитание на детето.

В принципен план съдът намира, че следва да бъде оценен родителският капацитет и на двамата родители. Този капацитет включва уменията за грижи, насоки и възпитание, ценности и морал. Възможността на родителят да бъде на разположение на детето, съпричастност към образованието, грижа за здравето – физическо и душевно и дори оценка на ролята на другия родител при отглеждането на детето, включително родителско сътрудничество и комуникативност.

От събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства се установи, че майката, която е напуснала семейството, през годините е проявявала неуравновесено поведение, като е оставяла детето за отглеждане на бащата и неговото семейство. Детето е изградило приятелски кръг в гр. И., където посещава училище, и промяната на местоживеенето му би се отразило негативно в периода на съзряването му. Насилственото отстраняване от обичайната му социална среда би създало опасност за правилното му емоционално развитие.

В този смисъл съдът приема, че с оглед запазването интересите на детето, следва родителските права да бъдат присъдени на бащата, при когото то да живее преимуществено.

Въпреки намаления му родителки капацитет, доколкото той е създал предпоставки за отчуждаване на детето от неговата майка, съдът приема, че към настоящия момент е поподходящия родител, комуто да бъде предоставено упражняването на родителските права, тъй като е създал условия за отглеждането на детето си с помощта на разширеното си семейство. Едновременно с това обаче, следва да бъде дадена максимално широка възможност на майката да осъществява лични контакти с детето, така че то да получава необходимите му за правилното му развитие майчини грижи и да бъде преодоляна опасността от настъпване на синдрома на родителското отчуждение.

В този смисъл майката следва да има възможност да взима при себе си детето всяка първа и трета седмица от месеца от 17,00 часа на петъчния ден до 19,00 часа на неделния ден, както и 30 дни през лятото в период, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, 10 дни през зимата, както и през четните години – за Коледа /Бъдни вечер и Рождество Х.о/ от 10,00 часа на 24.12 до 18,00 часа на 26.12, а през нечетните години – за Новогодишните празници – от 10,00 часа на 31.12. до 18,00 часа на 02.01.

Доколкото родителят, комуто се предоставят за упражняване родителските права по отношение на общото дете, ще му предоставя дължимата издръжка под формата на непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му, другият родител следва да участва в грижите за детето под формата на заплащане на издръжка за това.

Всеки от родителите дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и могат да се издържат от имуществото. Правно значимо за спора е дали родителят, при който детето не живее изпълнява задълженията си по чл. 143, ал. 2 СК. Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждането му, а конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителя. Освен това в ал. 2 на чл. 142 3

СК императивно е посочено, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към момента на постановяване на съдебното решение минималната работна заплата за страната е в размер на 780,00 лева (съгласно ПМС № 497/29.12.2022 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата), т.е. минималният размер на присъдената издръжка следва да е не по-малко от 195,00 лева..

Предвид получаваните от майката доходи, и след като не са събрани доказателства за изключителни нужди на детето, съдът приема, че следва да определи месечна издръжка, която тя следва да заплаща в размер на * лева месечно, като за разликата до пълния предявен размер от * лева искът се явява неоснователен.

Бащата претендира заплащане на издръжка за минало време за периода от 02.03.2022 г. до 02.03.2023 г. по* лева месечно. Издръжката за минало време се дължи, когато за изминалия период родителят сам е полагал грижи за детето и единствен е осигурявал неговата издръжка, само за период от една година назад до предявяване на искането. В случая не се събраха доказателства за това, че през претендирания период бащата сам е отглеждал детето си и кога майката е напуснала семейното жилище, така че да бъде установено дали в действителност подобна издръжка се дължи, поради което и съдът намери, че така предявеният иск за заплащане на издръжка за минало време е неоснователен.

По разноските

Производството по молба за определяне на родителските права и режима на лични отношения е на спорна съдебна администрация, при които правилата на чл. 78 ГПК за присъждане на разноски не намират автоматично приложение. С претенцията по този иск не се признава или отрича съществуването на материални права, а само се оказва съдействие от съда за тяхното упражняване. Това производство се осъществява само по съдебен път, дори и когато страните изразят съгласие по всички спорни въпроси и постигнат споразумение, последното отново следва да бъде утвърдено от съда, за да бъде годно изпълнително основание. Непостигането на съгласие дори и по един от елементите на този иск местоживеене на децата, родителски права, лични отношения и издръжка, и сезирането на съда само с един от тези спорни въпроси, задължава последния да се произнесе служебно по всички тях, с цел уреждане в пълнота упражняването на родителските права. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при този иск правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата пред първата инстанция. За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на детето, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка от страните трябва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора /Определение № 385 от 25.08.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3423/2015 г., I г. о., ГК/.