Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 116 от 04.06.2024, Районен съд - Карнобат

Съд
Районен съд - Карнобат
Дело
Гражданско дело 636/2023
Вид
Решение № 116
Подписан
04.06.2024
В сила
02.12.2025
Състав
Димитър Тодоров Маринов

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 264 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Карнобат, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело № 20232130100636 по описа за 2023 година

Производството по настоящото дело е било образувано по повод подадената искова молба от ищците М. Я. Я. и Г. Я. Н. чрез пълномощника им и процесуален представител адв. С. Г. – Т. с която те са предявили установителен иск по чл. 124 ал.1 от ГПК срещу Б. Д. представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството с който молят съда да постанови решение с което да приеме за установено по отношение на ответника Б. Д. , че те са собственици на следният недвижим имот , находящ се в село Л. , Община Сунгурларе , обл.

Бургаска ,представляващ част от поземлен имот с идентификатор 501.298 по кадастралния план на селото , одобрен със Заповед № № РД -02-14-2273 / 29.12.2000 г. при следните му граници : 501.297, улица , 501.299, 501.303, 501.304, улица , която част има площ от 730 кв.м. и е идентична с : 1. бивш парцел XI – 392 с площ от 590 кв.м. в кв. 31 по регулационния план на село Л. одобрен със Заповед № 5349 / 24.10.1957 г. при граници : парцел III - 393, парцел IV- 392, парцел V- 394 , парцел IX – 391 , улица за който е съставен АДС № 10094/ 25.01.1972 г. на ОНС гр. Бургас и 2. маломерно място с площ от 140 кв.м. от бивш имот 392 придаващо се към бивш парцел X – 383 в кв.

31 по регулационния план на село Л. , одобрен със Заповед № 5349 /24.10.1957 г. при граници : парцел XI- 392, парцел IX – 391, имот 383, улица 1 за който е съставен АДС № 10087 / 25.01.1972 г. на ОНС гр. Бургас . Молят съда да осъди ответната страна да им заплати всички направени от тях съдебно деловодни разноски по делото, включително и адвокатски хонорар на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

В съдебно заседание така предявения иск се поддържа от ищците чрез процесуалният им представител и се иска неговото уважаване изцяло, така както е предявен .

Ответникът по иска Б. държава представлявана от

Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез пълномощника си Областния управител на област Бургас в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК е подал писмен отговор по исковата молба в който признава, че така предявения срещу него иск се явява допустим за разглеждане , но го оспорва изцяло като оспорва основателността м у с твърдение,че към исковата молба не са представени доказателства за собственост и за идентификация и моли същият да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен .

В съдебно заседание същият ответник редовно призован , се представлява от неговия процесуален представител който поддържа същото горепосочено становище по така предявения иск.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С предявеният от ищците М. Я. Я. и Г. Я. Н. иск който е с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК същите молят да бъде установено по отношение на Б. Д. представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството , че те са собственици на недвижим имот, находящ се в Л., общ.Сунгурларе, обл.Бургас, представляващ част от поземлен имот с идентификатор 501.298 по кадастралния план на селото, одобрен със заповед № РД-02-14-2273/ 29.12.2000 г., при граници:

501.297, улица, 501.299, 501.303, 501.304, улица, която част има площ 730 кв.м. и е идентична с б.парцел XI -392 кв. 31 с площ 590 кв.м. по регулационен план на село Л., одобрен със заповед № 5349/24.10.1957 г., при граници: парцел Ш-393, парцел IV- 392, парцел V-394, парцел IХ-391, парцел Х-383, улица, за който е съставен АДС № 10094/ 25.01.1972 г. на ОНС гр.Бургас и маломерно място с площ 140 кв.м от б. имот 392 придаващо се към б.парцел Х-383 кв.31 по регулационен план на село Л., одобрен със заповед № 5349/24.10.1957 г., при граници: парцел XI-392, парцел IХ-391, 2 имот 383, улица, за който е съставен АДС № 10087/ 25.01.1972 г. на ОНС гр.Бургас. Ищците твърдят, че са собственици на процесния имот на две алтернативни основания:1. придобили са правото на собственост върху горепосочения недвижим имот по наследство от Я. и С. С., техни родители, които са били собственици на същия имот на основание давностно владение продължило повече от десет години, упражнявано от тях по отношение наследниците на С.П. и 2. придобили са право на собственост върху същия недвижим имот на основание собствено давностно владение присъединено към владението на техните праводатели Я. и С. С..

По делото няма спор, което се потвърждава от приетите като доказателства по делото удостоверение за наследници изх.№ 65/ 19.08.2020 г. на Кметство с.Л. и удостоверение за наследници изх.№ 03/ 14.01.2016 г. на Кметство с.Л. , че ищците са наследници по закон (дъщери) на Я. Н.С. починал на дата 15.08.2020 г. и С. С.С. починала на дата 12.01.2016 г..

Видно от събраните по делото писмени доказателства скица изх.№ 315/ 19.07.1999 г. на Община Сунгурларе-ТСУС, молба вх.№ 94-М-27/ 31.01.2022 г. на М. Я. -заявление по пар.8 от ПР на ЗУТ,обявление № 2/ 23.03.2022 г. на Гл.специалист УТ при Община Сунгурларе със скица-проект за изменение на ПР с.Л., заповед № 209/ 11.05.2022 г. на Кмет Община Сунгурларе за одобряване проект за изменение на ПР с.Л. със съобщение изх.№ 94-С-117/ 12.05.2022 г., скица № 464/26.07.2022 г., заверка от 20.07.2023 г. на Община Сунгурларе-УТ, удостоверение за търпимост № 116/ 29.07.2022 г.) и заключението на вещото лице Д. С. по назначената по делото съдебно техническа експертиза , което като неоспорено от страните по делото съдът приема като абсолютно доказателство се доказват следните обстоятелства, че на място ищците М. Я. и Г. Н. владеят в материализирани с огради границинедвижим имот, който се идентифицира с поземлен имот 501.298 по кадастралния план на селото, одобрен със заповед № РД-02-14-2273/ 29.12.2000 г. при граници: 501.297, улица, 501.299, 501.303, 501.304, улица, за който имот е отреден УПИ № IV-298 кв.31 по действащия регулационен план на селото одобрен със заповед № 5349/24.10.1957 г., изменен със заповед № 209/11.05.2022 г., целия с пространство 2174 кв.м., при граници: УПИ Ш-297, улица,УПИ V-299, УПИ IX-303, УПИ Х-304, улица, заедно с построените в този имот жилищна сграда от 62 кв.м. (построена 1952 г.), лятна кухня от 15 кв.м. (1968 г.), гараж от 29 кв.м. (1971 г.), стопанска постройка от 39 кв.м.

(1954 г.) и второстепенна постройка от 22 кв.м. (1971 г.). Описания по-горе 3 имот съответства на имот пл.№ 392 по кадастралния и регулационен план на с. Л., одобрени със заповед № 5349/24.10.1957 г., целия с площ 2281 кв.м., за който са били отредени парцел IV- 392 в кв.31 от 680 кв.м. и парцел XI- 392 в кв.31 от 590 кв.м., като останалата площ се придавала към: 1) улица „Васил Левски" - 146 кв.м. като е констатирано от в.л. С., че уличната регулация е приложена; 2) съседни парцели: 395 кв.м. към парцел Ш-393 в кв. 31, 140 кв.м. към парцел Х-383 в кв. 31, 145 кв.м. към парцел IX-391 в кв. 31 и 185 кв.м. към парцел V-394 кв. 31. Същото вещо лице в заключението си посочва, че регулацията към съседните имоти (дворищна регулация) не е приложена и по тази причина в кадастралния план от 2000 г. имота е отразен по съществуващи граници.

Видно от решение № 84 от 11.11.1963 г. на Държавния комитет по строителство и архитектура съгласно чл.5а и чл. 5 б от УНПКИЖС са отчуждени парцел XI- 392 в кв.31 и парцел XIV – 313 в кв. 31 с бивш собственик С.Д.П. и парцел Х-383 в кв. 31 с бивш собственик Я. Н.С. като в същото е записано,че собствениците се обезщетяват с плащане в брой на определеното парично обезщетение.Същото решение е било взето въз основа на доклад на председателя на Изпълнителния комитет на ОНС гр.Бургас от 14.05.1963 г. съдържащ предложение за отчуждаване; протокол № 27/ 23.04.1963 на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет с.Л., с който се одобрява предложение на комисия свързано с отчуждаване на дворни места и протокол от 31.08.1963 г. на комисия назначена със заповед № 1977/ 05.08.1962 г. на Председателя на ОНС гр.Бургас съдържащ предложение за отчуждаване на дворни места чрез плащане на парични обезщетения в брой, с който е констатирано, че собствениците на отчуждаемите се имоти са уведомени за отчуждаването и същите имат подписани затова разписки заверени от селския общински народен съвет и че собствениците са съгласни да бъдат обезщетени недвижимите им имоти ,,-(с дворни места) срещу заплащане в брой" и че възражения подадени със заявления на собственици вкл. на С.Д.П., не са уважени, поради това,че „за семейството и членовете им са осигурени необходимите дворни места и жилищна площ". В случая и към делото липсват документи и други доказателства, които да посочват оценки на отчуждените имоти , размер на обезщетение и неговото плащане на собствениците вкл. за собствените имоти отчуждени от С.Д.П. и Я. Н.С.. Затова съдът приема , че Държавата не е 4 заплатила обезщетение за отчуждените имоти посочени по- горе на собствениците им – С.П. и Я. С. , не е заела имотите,като собствениците на отчуждените имоти са продължили да ги владеят, което се потвърждава от горепосоченото заключение на вещото лице и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели С. и Ч.. За част от тези отчуждени имоти , а именно за парцел Х-383 в кв. 31с посочен грешно собственик Я. Н.С. е съставен акт за държавна собственост № 10087 от 25.01.1972 година , а за парцел XI- 392 в кв.31 с посочен собственик С.Д.П. е съставен акт за държавна собственост № 10094 от 25.01.1972 г., в които два акта за държавна собственост е посочено решение № 84 от 11.11.1963 г. и чл. 5а от УНПКИЖС като основание за одържавяване.

Видно от приетият като доказателство по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот издаден на основание обстоятелствена проверка № 45 том II дело 438 от 14.10.1976 г. на PC гр.Карнобат е че след извършеното одържавяване, родителите на ищците Я. Н.С. и С. С.С. се снабдили с нотариален акт за собственост само за неодържавената част от имот 392 – за парцел IV- 392 в кв.31 от 650 кв.м., ведно с построената в същия имот жилищна сграда.

Видно от молба с вх.№ 194-С-77/ 10.04.1998 г. подадена от наследниците на С.Д.П., вкл. С. С.С. ( дъщеря ) , С. С. Г. (дъщеря ) , С.Д.И. и П.Д.П. (негови внуци - синове на починалия му син Д.С.П. ) съгласно приложеното към нея удостоверение за наследници № 58/ 09.04.1998 г. издадено от Кметство село Л. , а също и отделно от Я. Н.С., е направено искане за отмяна отчуждаването по реда на Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността / ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. / (1992 г., доп.1997 г.) на парцел XI- 392 в кв.31 с площ 590 кв.м.,като в нея е посочено, че имота е придобит от съпрузите С. („първата и последният") през 1950 г. , че имота реално се владее от С. С.С. и нейният съпруг Я. Н.С., че държавата никога не го е заемала и не е изпълнила мероприятието за което е отчужден. Въз основа на същата заповед с протокол № 1/ 23.04.1998 г. по т.9, Комисията назначена със заповед № 50/19.03.1998 г. на Кмета на община Сунгурларе е намерила искането за основателно и е приела решение да предложи на Кмета на 5 общината да издаде заповед за отмяна на отчуждаването. Със заповед № 121 от 06.05.1998 г. на Кмета на Община Сунгурларе отчуждаването на парцел XI- 392 в кв.31 с площ 590 кв.м. е отменено и имота е възстановен на наследниците на С.П.. Тъй като са липсвали данни за платено парично обезщетение, заповедта не съдържа задължение по чл. 6 за връщане на паричното обезщетение, поради което отмяната е влязла в сила веднага. На основание същата тази заповед С. С.С. / майка на ищците / е поискала от Областен управител на област Бургас да отпише УПИ № XI- 392 в кв.31 с площ 590 кв.м. от актовите книги за държавните имоти съгласно подадено от нея заявление вх.№ 94-00-257/ 09.04.2012 г., но с писмо изх.№ 94-00-257 (1) от 14.08.2012 г. Областния управител на област Бургас е поискал от лицето документи във връзка с получаване на парично обезщетение и неговото възстановяване.Впоследствие с протокол № 6/ 30.10.1998 г. на комисията, назначена със заповед № 50/19.03.1998 г. на Кмета на Община Сунгурларе и заповед № 390/ 04.11.1998 г. на Кмета Община Сунгурларе, издадени във връзка с искането на Я. Н. за отмяна отчуждаването на 140 кв.м. придаващи се към парцел Х-383 кв. 31 е постановен отказ тъй като същата част от дворното място което е отчуждено по силата на действащия дворищнорегулационен план на село Л. и реституционните закони не намират приложение и понеже същата е собственост на друго лице Ч.Ж.Т. съгласно нотариален акт , съществуващия дворищнорегулационен план и разписен лист към кадастралния план