Решение № 5798 от 25.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5798 гр. София, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Р. Мартинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100502397 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 17740/30.10.2023г. по гр.д. № 68660 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 46-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД, че Е. Л. Х., ЕГН ********** дължи на А. М. Л., ЕГН ********** заплащане на сумата от 789,54лв. представляваща неплатена лихва за забава на плащането на главница за наемна цена от 7347,40лв. за периода от 01.07.2019г. до 18.08.2022г; сумата от 240,57лв., представляващи законна лихва за забава на плащане на главница за наемна цена от 6610,59лв. за периода от подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 22.08.2022г., до плащането й на 30.12.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 45295/2022г. по описа на СРС, като Е. Л. Х., ЕГН ********** е осъдена да заплати на А. М.

Л., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1611,57лв. разноски по исковото дело и сумата от 804,64лв. разноски по заповедното дело, като са отхвърлени исковете на А. М. Л., ЕГН ********** срещу Е. Л. Х., ЕГН ********** с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 232, ал.2 и чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 57 от СК за признаване за установено, че Е. Л. Х., ЕГН ********** дължи на А. М.

Л., ЕГН ********** заплащане на сумата от 7347,40лв., представляваща неплатена наемна цена за ползване на недвижим имот собствен на А. Л.апартамент № 4 в гр. София, ж.к. „Красно село“, ул. **** за периода от 12.06.2019г. до 10.09.2021г. като погасена чрез плащане в хода на процеса за 1 сумата от 6610,59лв. а за горницата над 6610,59лв. до 7347,40лв. – погасена чрез прихващане с вземане на Е. Х. срещу А. Л. за връщане на платена без основание сума от 736,81лв.; сумата от 736,81лв. представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2019г. до 18.08.2022г. /разлика между 789,54лв. и 1526,35лв/ поради плащане в хода на процеса , за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 45295/2022г. по описа на СРС, като А. М. Л., ЕГН ********** е осъден да заплати на Е. Л. Х., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 99,64лв. представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановено решение са депозирани:

1. въззивна жалба вх. №326632/15.11.2023г . по регистъра на СРС изпратена на 14.11.2023г., уточнена с молби от 10.02.2025г. , от 18.03.2025г и от 22.04.2025г. от Е. Л. Х., ЕГН ********** в частта, в която :

- е прието, че е възникнало нейно задължение към ищеца за заплащане на сумата от 6610,59лв. за наем на имота ; е прието че е възникнало нейно задължение към ищеца за плащане на лихва от 1526,35лв. и е осъдена да заплати 789,54 и лихва от подаване на заявлението до изплащането на главницата от 6610,59лв. ; не е уважена претенцията й за възстнавовяване на сумата от 575лв. , платени от Е. Х. разходи за общи на части на сградата, в която е имота;

- не е разгледан и уважен насрещния й иск за възстановяване на недължимо платена поради липса на основание от Е. Х. на А. Л. сума от 7347,40лв.; , като й се присъдят и лихви върху тези суми;

Посочила е, че такива нейни задължения не са възникнали и независимо че районният съд отхвърлил частично тези искове, тя имала правен интерес да обжалва решението и в тази част, защото причината да се отхвърлят било уважаването на възражения й за недължимост поради плащане и прихващане, които били евентуални, а основното й възражение било че тези задължения не са възникнали. Не дължала сумите и поради това, че те били погасени по давност. Плащането на сумата било поради наложеното обезпечение по дело 68660/2022г. Посочила е, че решението е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, необосновано. Жилището било семейно по смисъла на чл. 57, ал.2 от СК, за него по делото за развод на страните било одобрено споразумение, с което страните се съгласили то да се ползва от Е. Х. и детето на страните до встъпване на Х. в друг брак или до навършване на пълнолетие на детето. Наем бил определен с решението по дело 17721/2019г.

По делото обаче не било установено да е ползвала имота за процесния период , а и договор за наем не можело да се сключва за период по-голям от 10 години.

Напуснала имота към 23.06.2020г.Сочената от районния съд съдебна практика не била относима за случая. Действително синът на страните навършил пълнолетие към 10.09.2021г., но още преди това въззивницата не живеела в имота, обстоятелство , че непълнолетното дете останало в имота не означавало , че и майка му останала да живее там. Плащането на сумата не било 2 признание на задължението, защото то било направено във връзка с допуснато обезпечение на иска и наложен запор върху банковите й сметки. Този запор бил наложен точно преди коледни и новогодишни празници, в момент в който само Х. подпомагала сина им-студент в Холандия, като това били причините наложили плащането за да бъдат освободени банковите й сметки. Изрично била посочила, че плащането не е признание на иска, а напротив – завела е насрещен такъв за връщане на така платената сума. По тези съображения основателен бил насрещния й иск. Плащането на сумата от 736,81лв. нямало основание. Сумата от 575лв. били разходи за поддръжка на бщите части на с г р а д а т а . Не обжалвала решението в частта, в което е уважено възражението за прихващане срещу иска за наем с вземането й за връщане на 736,81лв. Непроизнасянето па насрещния иск доказвало за пореден път личната ангажираност на съдията по случая , чийто отвод бил своевременно поискан но не бил уважен. Претендирало е разноски .

Въззиваемият- ищец А. М. Л., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението в тази част е правилно. Жилището било освободено от Х. едва на 03.09.2021г. и до този момент му дължала наем.

Доброволното плащане било признание на иска. П.Възражението за прихващането било за 575лв. и за 736,50лв., насрещния иск бил за 7347,40лв. и за лихва върху тази сума. Договор за наем бил прекратен с навършването на пълнолетие на сина им, тогава и бил освободен имота, дали Х. реално ползвала имота било без значение защото към него момент договор ги обвързвал. Насрещният иск бил предявен при условията на евентуалност, поставеното процесуално условие не се било сбъднало, защото съдът приел, че суми са били дължими от ответника. За сумата от 575лв. било направено възражение за прихващане, не бил предявен насрещен иск, правилно било прието че това възражение е неоснователно, не било установено плащането, а и бил направил възражение за погасяването на тези задължения по давност.

2. насрещна въззивна жалба вх. № 405541/18.01.2024г. по регистъра на СРС депозирана от ищеца А. М. Л., ЕГН ********** в частта, в която иска за наем от 736,50лв. е отхвърлен поради погасяване чрез прихващане с вземане на Х. срещу Л. за връщане на надплатена сума за наем. Възражението за прихващане било за 736,50лв. Плащането на сумата от 736,81лв. била по платежно нареждане от 04.01.2021г. С него било посочено основанието за плащането – наем до 12.2020г., а решението по делото от 2019г. било за наем до март 2019г. Иск не бил предявен за периода от 25.03.2019г. до 11.06.2019г. защото задължението било платено със сумата от 736,81лв. по платежното нареждане от 04.01.2021г. Сумата по това платежно не била достатъчна да покрие цялото задължение поради което и по правилата на чл. 76 от ЗЗД се погасявали най-старите задължения, тоест наем за периода от 25.03.2019г. до 11.06.2019г., а не процесните задълженияВъзввиаямеят ответник по исковете Е. Л. Х., ЕГН ********** е оспорил насрещната въззивна жалба.Нямало основание за плащането на 736,81лв.

3

Претендирал е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 281726/16.12.2022г. на А. М. Л., ЕГН ********** срещу Е. Л. Х., ЕГН ********** с която е поискал от съда на основание на чл. 422 вр. с (чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 232 от ЗЗД вр. с чл. 57 от СК и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено че Е. Л. Х., ЕГН ********** дължи на А. М. Л., ЕГН ********** заплащане на сумата от 7347,40лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 19.08.2022г., до изплащането й, представляващи неплатена наемна цена за периода от 12.06.2019г. до 10.09.2021г. по договор за наем по споразумение одобрено по дело № 17721/2019г. на СРС, 118-ти състав за собствения на Л. имот представляващ апартамент № 4 в гр. София, ж.к. „Красно село“, ул.“ **** ,; сумата от 1526,35лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 01.07.2019г. до 18.08.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 45295/2022г. по описа на СРС. Навел е твърдения, че имотът бил негов, представлявал семейно жилище на страните по време на брака им, с одобреното от съда споразумение по бракоразводното дело същото било предоставено на ответника, наемната цена за ½ от имота била 578лв. до 31.12.2019г. , а за периода от 01.01.2020г. до настъпване на основание за прекратяването на ползването – 544лв. Имотът бил върнат на 10.09.2021г., наем за периода не бил платен

Претендирал е разноски.

Ответникът Е. Л. Х., ЕГН ********** в предоставения му срок е оспорил исковете. Действително с посочените решения било одобрено споразумението и определен размера на наема, като на 03.09.2021г. заключила имота . Не дължала сумите, защото за процесния период не ползвала имота. Предаването на имота извършила като представител на ненавършилия към него момент син на страните, който и ползвал имота без да дължи наем за същото. Преместила се в друг имот на 23.06.2020г. , опитала се да уведоми ответника, но той не отговарял на позвъняванията й. Договор за наем не можело да се сключи за повече от 10 години и правоотношенията били прекратени по силата на закона на 19.10.2020г.Предаване на имота не било необходимо, защото в него били оставени вещи на ответника и такива които са СИО, ползвани от сина на страните. След решението на сина им да напусне имота ответникът поканила ищеца да приеме имота, но ищец отказал да приеме поканата за 02.09.2021г.

Синът им навършил пълнолетие на 09.09.2021г. Вземанията за периода от 12.06.2019г. до 21.08.2019г. били погасени по давност. Не била изпаднала в забава, защото преди подаване на заявлението нямало покана за плащането , евентуално по давност била погасена лихва от 01.07.2019г. до 18.10.2019г. евентуално не дължала сумите поради прихващане със сумата от 736,81лв. и лихва върху нея от отговора-06.01.2023г., – платена без основание сума за 4 наем за предходен период и за лихва, плащане на които било направено на 04.01.2021г.; със сумата от 575лв. и лихва върху нея от 08.09.2021г. , представляващи платени разходи за общи части на сградата, в която е апартамент, които били дължими от ищеца. Протокол за тези плащания бил връчен на ищеца на 08.09.2021г. и от този момент дължал лихва за забава.

Посочила е, ме разбрала за наложения запор на 27.12.2022г. , поведението на ищеца било недобронамерено, защото знаел, че тя има друг адрес, районният съд по заповедно дело също знаел че адреса й не е този на процесния имот, делото било образувано много бързо и бързо било произнасянето на районния съд , като е пропуснал да съобрази същото СРС бил допуснал да се накърнят интересите й, като е поискала отвод на съдебния състав. Заявила е, че на 30.12.2021г. платила сумата от 7347,40лв. на ищеца по банков път, но това плащане не е признание на иска, а със същото само изразява готовност да се съобрази с решение на съда, с което иск бъде уважен , както и че има финансови възможности за същото, което установявало липсата на обезпечителна нужда; платила и за да преодолее затрудненията, които този запор създава на ответника да извършва издръжка на иска на страните, който бил студент в Холандия. Предявила е насрещен иск по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД -ако съдът приеме, че вземане на Л. срещу Х. за плащане наем от 7347,40лв. не съществува , то да осъди ответника да й върне платената от Х. на Л. на 30.12.2022г. сума от 7347,40лв. ведно с лихва от 30.01.2023г. до изплащането й. Претендирал е разноски.