Решение № 1103 от 30.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1103 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20251110212347 по описа за 2025 година като съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по Жалба от Район „,,***''“ към Столична община, ЕИК ,,***'' против наказателно постановление (НП) № 23-2500279/23.05.2025 г. издадено от директора на ДИТ – Софийска област, с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ.

В жалбата подробно са изложени съображения за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се счита, че същото е незаконосъобразно поради допуснати нарушения на материалния закон, процесуалните правила и/или несправедливост на наложеното административно наказание. Оспорва твърдението на наказващия орган, че гражданският договор, с който е ангажирал трудовата сила на работника, да разкрива характеристиките на трудов договор. Претендира се присъждането на деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател не се явява, представлява се от редовно упълномощен юрисконсулт Г. Л., който пледира в посока отмяна на оспореното наказателно постановление и повтаря претенцията за присъждане на разноски направена с жалбата.

Редовно уведомената въззиваема страна се представлява от редовно упълномощен юрисконсулт В.Г., която пледира за потвърждаване на оспореното наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, изслуша и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство, на 08.05.2025 г., около 15:00 часа, служители на ДИТ- Софийска област – Ц.К. и Б.Т. и двете на длъжност главен инспектор при ДИТ – Софийска област, на място в обект „,,***''“, част от отдел „Инженерна инфраструктура, благоустройство и екология“, находящ се в с. Мировяне, ул. „,,***'' стопанисван от жалбоподателя - Район „,,***''“ към Столична община, ЕИК ,,***'' като проверката продължила и по документи от 13.05.2025 до 23.05.2025 г., а резултатите от нея 1 били обективирани в съставен Протокол за извършена проверка № ПР 2518823/23.05.2025г.

Към обекта на контрол „,,***''“ работели като косачи петима души, сред които и свид. А. П.

Т.. На заварените да полагат труд лица били връчени за попълване декларации във връзка извършваната проверка. В декларацията връчена на свид. Т., същият записал саморъчно името на работодателя си, длъжността, която заема, работното време, трудовото възнаграждение, почивните дни, както и почивката в работния ден. Свидетелят Т. заявил пред проверяващите и записал в декларацията си, че не е сключил писмен трудов договор, а трудовата му сила е ангажирана с граждански договор.

В хода на проверката по документи, били представени два броя граждански договори (ГД), сключени между Район „,,***''“ към Столична община, като възложител и А. П. Т., като изпълнител. Съгласно ГД № 58/01.03.2025 г. изпълнителят приема да извърши на територията на Район „,,***''“ дейности по изсичане подлес и гъсти храсти, отсичане на дървета без автовишка и ремонт на детски площадки, за периода от 01.03.2025 г. до 30.04.2025 г. включително, срещу уговорено възнаграждение от 3000 лева, дължимо в срок до 10 /десет/ работни дни след приемане на отчет за извършеното през съответния отчетен период. Съгласно ГД № 41/ 11.02.2025 г. изпълнителят приема да извърши на територията на Район „,,***''“ дейности по изсичане подлес и гъсти храсти, отсичане на дървета без автовишка и ремонт на детски площадки и почистване на сняг за периода от 11.02.2025 г. до 28.02.2025 г. включително, срещу уговорено възнаграждение от 1050 лева, дължимо в срок до 10 /десет/ работни дни след приемане на отчет за извършеното през съответния отчетен период.

На база установеното в извършената проверка (на място и продължила документално), Ц.К.

– гл. инспектор в ДИТ – Софийска област, съставила АУАН № 23-2500279 на 23.05.2025 година, в който приела, че в качеството си на работодател по см. на § 1, т. 1 от ДР на КТ, Район „,,***''“ към Столична община не е уредил отношенията при предоставянето на работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор в писмена форма с А. П. Т., квалифицирано като нарушение на чл.62, ал.1 във вр. чл.1, ал.2 КТ. Актът бил съставен в присъствието на свидетел при установяване на нарушението и на упълномощен представител на Район „,,***''“ към Столична община. - Г. Л.. Така съставеният АУАН бил предявен и връчен на Г. Л. срещу подпис. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН от страна на Район „,,***''“ към Столична община постъпили писмени възражения, към които бил приложен и граждански договор № 143 от 02.05.2025 г., сключен между Район „,,***''“ към Столична община като възложител и свид. Т. като изпълнител, по силата на който последният се задължил да извършва на територията на Район „,,***''“ дейности по косене на тревни площи и събиране на окосена трева за периода от 02.05.2025 г. до 31.05.2025 г. включително, срещу възнаграждение в размер на 1500 лева, дължимо в срок до 10 /десет/ работни дни след приемане на отчет за извършеното през съответния отчетен период.

Въз основа на съставения АУАН № 23-2500279/23.05.2025 г., било издадено и оспореното НП № 23-2500279/23.05.2025 г. от директора на ДИТ – Софийска област, с което на основание чл. 414, ал. 3 КТ на Район „,,***''“ към Столична община било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ.

Описаната фактическа обстановка съдът установи на база събраните в хода на настоящото производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по надлежния процесуален ред на чл. 283 НПК.

Съдът кредитира показанията на разпитания в хода на съдебното следствие работник - свид.

Т.. Показанията му са еднопосочни, логични и информативни относно обстоятелствата, че същият е престирал работната си сила, според съда в рамките на трудово правоотношение, което жалбоподателят е формализирал чрез граждански, а не чрез трудов договор.

Показанията на свидетеля са съответни на събраните и приобщени писмени доказателства, като способстват за формирането на изводите на съда относно полагането на труд, но на основание граждански договори от страна на свид. Т..

2

Съдът кредитира и писмените доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка, приобщени по надлежния процесуален ред.

Същите са последователни и логични, разгледани съвкупно и по отделно способстват за изграждането на фактологията по делото.

Доказателствената съвкупност е еднопосочна и вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което по аргумент от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, съдът не дължи детайлна съпоставка на всеки от доказателствените източници.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от активно легитимирано лице, в рамките на законоустановения срок и е насочена е срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

В изпълнение на задължението си да провери изцяло законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно и от приложените заповеди за компетентност и длъжностни характеристики.

Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени при спазване на сроковете визирани в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Съставеният АУАН, както и издаденото НП отговарят на изискванията на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН за форма и реквизити. Нарушението е ясно описано, при пълно изложение на фактическите обстоятелства свързани с отговорността на нарушителя, с което е гарантирано правото на защита на последния. В тази връзка се явява неоснователно възражението на въззиваемата страна относно противоречиво посочване на периода на извършване на нарушението, като в АУАН и НП е недвусмислено посочено, че нарушението е извършено на 08.05.2025 година.

Поради изложеното горе, настоящият състав прави извода си, че предсъдебната фаза на административнонаказателното производство е протекла без допуснати съществени процесуални нарушения, които биха обусловили отмяната на атакуваното НП на формално основание.

Не е допуснато нарушение и на материалния закон при издаване на атакуваното наказателно постановление. От обективна страна за съставомерността на деянието по чл. 62, ал. 1 вр. чл.

1, ал. 2 КТ е необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение – работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по трудовото правоотношение.

Съдът намира, че от анализа на събраните и ценени от съда писмени и гласни доказателства по настоящото дело, се установи по категоричен начин, че свид. А. Т. е престирал работна сила в полза на Район „,,***''“ към Столична община в качеството му на работодател, без да има сключен трудов договор между тях при наличието на елементите на трудово правоотношение, така както са описани в НП. В тази връзка следва да се посочи, че са неоснователни възраженията наведени с въззивната жалба, че конкретния случай не се касае за трудови правоотношения между Район „,,***''“ към Столична община и свид. Т..

Основните характеристики, които определят правоотношението между две страни като трудово, са нееднократното и системно престиране на работна сила от страна на работника или служителя на определена длъжност, с определено работно време и работно място, в йерархична зависимост и под контрола на работодателя при осигурени от последния условия за изпълнение на възложената работа срещу уговорено между двамата трудово възнаграждение.

В настоящия случай безспорно се доказа, че А. Т. е предоставял работната си сила, като същия е поставен на разположение на работодателя (каквото качество въззиваемата страна безспорно има спрямо Т.), в рамкирано работно време, като същият е изпълнявал трудовите функции, които произтичат от длъжността. Безспорно се доказа, че Т. е полагал труд в полза на Район „,,***''“ към Столична община, който се е изразил в едно многократно и продължително изпълнение на уговорените между страните задължения. Работното му място, начинът на изпълнение на работата и работното време са се определяли съобразно 3 естеството на работната дейност, като работникът е изпълнявал задълженията си под контрол от страна на работодателя; обезпечаван е със средствата за производство от този работодател – инструменти, моторна косачка и гориво; предоставяни са му от работодателя обезопасителни средства.

В случая не може да става въпрос за правоотношения, които да е следвало да бъдат уреждани със сключването на граждански договор(и). Със сключването на граждански договор се създават правоотношения между две равнопоставени страни „възложител“ и „изпълнител“, чийто предмет е предоставяне на определен краен продукт от изпълнителя, срещу възнаграждение (дължимо от възложителя), платимо след предаване и приемане на резултата, предмет на договора, като с предоставянето на дължимото се прекратява действието на договора между двете страни. В сключения граждански договор следва да е уговорено какъв конкретен краен продукт изпълнителят дължи на възложителя по договора и в какъв срок същият се задължава да престира този резултат.

Видно от приобщените по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че на датата на нарушението и извършената на място проверка - 08.05.2025 г., завареното на място лице А. П. Т. е полагал труд като косач. Същият на мястото на проверката е попълнил саморъчно декларация, в която е посочил освен дейността, която е изпълнявал, и времето на полагане на труд, почивните дни и определеното му възнаграждение. Представените по делото граждански договори не променят изводът, че е осъществен съставът на административно нарушение. В случая няма доказателства, а и от съдържанието на договорите е видно, че жалбоподателят не се е уговорил с лицето за престиране на конкретен, изрично посочен резултат срещу възнаграждение.