Решение № 3018 от 19.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3018 гр. София, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.а

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100509747 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Подадена е въззивна жалба от ищеца „Парадайс София“ ЕООД, с ЕИК 206122956, чрез упълномощен процесуален представител – адв. И. З. срещу решение № 20087880 от 19.04.2023 г., постановено по гр. дело № 63061/2020 г., по описа на СРС, 162 състав, с което е отхвърлен предявения от ищеца иск срещу ответника С. М. по чл. 92 ЗЗД за сумата 1280 лева – неустойка за предсрочно прекратен договор за услуга-почистване на жилище.

Изложени са оплаквания за неправилност на изводите на СРС, че липсва прекратяване на договора без предизвестие по т.6.1.4 от него и не е възникнал фактическия състав на неустойката.

Сочи, че няма как да принуди ответника да отправи писменото известие по тази клауза, а от показанията на разпитания свидетел се установявало прекратяването на договора от страна на ответника едностранно.

Иска отмяна на решението и уважаване на иска. В съдебно заседание жалбата се поддържа и се претендират разноски.

Няма отговор на жалбата от ответника. В съдебно заседание тя се оспорва от особения му представител.

Съгласно чл.

269

ГПК, въззивният

1 съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата го намира за неправилно по следните съображения:

Не се спори, че между ищцовото дружество и ответника е бил сключен процесния договор за услуга който е такъв по чл. 258 ЗЗД.

С чл. 6.1.4 от Договора е уговорено между страните право на възложителя по договора едностранно и без предизвестие да прекрати предсрочно сключения договорсключен като срочен до 01.11.2020г. В същата клауза възложителя се задължава при упражняване на това свое право да заплати на изпълнителя договореното възнаграждение за два месеца.

По същество тази клауза позволява едностранно предсрочно прекратяване от възложителя на договора въпреки добросъвестното изпълнение от другата страна срещу заплащане на обезщетение за вредите от предсрочното прекратяване, чийто размер е посочен-две месечни възнаграждения (които изпълнителя би получил ако не би бил прекратен договора).

Предварителното уговаря на размера на вредите от неизпълнението съставлява неустойка каквато е и настоящата претенция.

Спорен в въпросът дали е доказано едностранно прекратяване на договора. СРС е приел, че при липса на представено писмено доказателство за прекратяването, изходящо от ответника-като възложител то не е осъществен фактическия състав на посочената клауза от договора и е отхвърлил иска. При това е приел за доказано на база свидетелските показания, че ответника-възложител е изразил воля за прекратяване и не е допуснал служител на ищеца да извърши услугата .

Решението е неправилно. Уговорената между страните писмена форма на прекратяването в тази хипотеза („писмено известие“) не е форма за действителност на волеизявлението за прекратяване. То може да бъде доказвано с всички допустими по ГПК доказателства и ако бъде установено се налага извод, че договора е прекратен едностранно от възложителя при което за него е възникнало и задължение да заплати уговорената с договора неустойка за едностранно прекратяване от негова страна, която покрива вреди (пропуснати ползи) от това, че занапред договора няма да се изпълнява съответно изпълнителя пропуска ползи – няма да получи уговореното възнаграждение, при очакваното нормално развитие на договорните отношения.

2

Изпълнителя по договора няма как да принуди възложителя да даде писмено известие и не би и могло да се очаква, доколкото то не би било в интерес на възложителя-би съставлявало признание, че дължи неустойка.

Ето защо и доказването на неговото изявление за едностранно прекратяване на договора може да става и със свидетелски показания, каквито в случая са събрани.

Свидетеля е присъствал на телефонен разговор между управителя на ищцовото дружество и ответника, възприела е непосредствено негово изявление, че иска прекратяване на договора, присъствала е и на лична среща в апартамента обект на договора, при която ответника е отказал да дава обяснения за прекратяването и да плати неустойката, като не е допуснал извършване на уговорената услуга. Показанията на свидетелката следва да се кредитират, като логични и последователни и при липса на други опровергаващи ги доказателства по делото.

Те установяват изявлението на ответника, че прекратява договора и отказа му да заплати неустойка. Следователно е възникнало правото на ищцовото дружество да получи уговорената неустойка за едностранно предсрочно прекратяване на договора от страна на възложителя.

Предвид изложеното решението следва да се отмени като неправилно, а искът да бъде уважен.

При този изход на делото само въззивника-ищец има право на разноски за двете инстанции. Доказал е държавни такси 82,50 лева, адвокатски хонорари от 600,00 лева и 728,00 лева разноски за възнаграждение на особения представител на ответника, които следва да му се присъдят.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 20087880 от 19.04.2023 г., постановено по гр. дело № 63061/2020 г., по описа на СРС, 162 състав, с което е отхвърлен предявения от „Парадайс София“ЕООД с ЕИК 206122956 и седалище и адрес на управление в гр.

София, ж.к. „Люлин 7“, ул."И. и Стиляна Параскевови", бл. 726, вх. Д, ет. 9, ап. 57 срещу С. М. с ЛНЧ ****, с адрес в гр. София, ул. **** иск по чл. 92 ЗЗД за сумата 1280,00 лева – неустойка за предсрочно прекратен договор за услуга-почистване на жилище. КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА С. М. с ЛНЧ ****, с адрес в гр. София, ул. **** ДА ЗАПЛАТИ НА „Парадайс София“ЕООД с ЕИК 206122956 и седалище и адрес на управление в гр.

София, ж.к. „Люлин 7“, ул."И. и Стиляна Параскевови", бл. 726, вх. Д, ет. 9, ап. 57 СУМАТА ОТ 1280,00 лева – неустойка за предсрочно прекратен абонаментен 3 договор от 01.11.2020г. за услуга-почистване на жилище.

ОСЪЖДА С. М. с ЛНЧ **** ДА ЗАПЛАТИ НА „Парадайс София“ЕООД с ЕИК 206122956 разноски за двете инстанции както следва: за държавни такси 82,50 лева; за адвокатски хонорари - 600,00 лева и 728,00 лева разноски за възнаграждение на особения представител.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4