Решение № 129 от 02.12.2024, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Поморие, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело № 20232160100032 по описа за 2023 година взе предвид следното.

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД против Е. И.

А. от гр.Ахелой, общ.Поморие, с която е предявен иск с правно основание чл.422 ГПК, за установяване по отношение на ответника на вземания на ищеца – главници и лихви, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 749/2022 г., по описа на РС – Поморие.

Претендират се от ищеца и разноските по делото, както и тези по заповедното производство.

Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е връчен на ответника, който в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не е подал отговор.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Негов процесуален представител – юрисконсулт, представя писмена молба, с която не възразява по даване ход на делото в отсъствието на ищеца, поддържа исковата молба и заявената с нея претенция.

Ответникът се явява лично в съдебно заседание, заявява съгласие за доброволно уреждане на спора.

С последваща молба ищецът признава, че в хода на делото, с плащания извършени на 17.05.2023 г., 19.05.2023 г. и 01.06.2023 г., ответникът е заплатил на ищеца сума в размер 894 лв., представляваща част от претендираните вземания и разноски в исковото и заповедно производство, като дължима остава сумата от 211.17 лв., по задължението на ответника за главницата, представляваща незаплатена стойност на топлинна енергия.

За да разреши спора между страните съдът се запозна подробно със становищата и исканията им, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите 1 законови разпоредби, прие следното.

По делото е приложено ч.гр.дело № 749/2022 г., по описа на РС – Поморие, в производството по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 325/25.11.2022 г., с която е разпоредено ответникът Е. И. А. да заплати на заявителя и ищец сумите 796.52 лв. и 32.14 лв., представляващи стойността на доставена от кредитора в топлофициран имот в гр.София, общ.Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бл.30, вх.8, ет.5, ап.137, с аб. № 97307 и незаплатена от длъжника топлинна енергия и дялово разпределение, съответно за периода от 05.2019 г. до 04.2020 г. и от 08.2019 г. до 07.2020 г., сумата 61.75 лв., представляваща лихва върху главницата от 796.52 лв., за периода от 15.09.2020 г. до 05.09.2022 г., сумата 3.32 лв., представляваща лихва върху главницата от 32.14 лв., за периода от 01.10.2019 г. до 05.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.09.2022 г. до изплащане на задължението, както и сумата 75 лв., представляваща разноски по делото.

Длъжникът и ответник подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което и с оглед указанията на заповедния съд, ищецът предявява настоящата претенция, която е допустима, тъй като за ищеца е налице правен интерес да предяви иск за установяване съществуването на вземането си по заповедта за изпълнение, против която е подадено възражение от длъжника.

По съществото на претенцията съдът намира следното.

Страните не спорят, а и се установява от представените по делото доказателства, в това число нотариален акт за дарение на недвижим имот № 53/06.07.2000 г., нот.дело № 55/2000 г., на нотариус Борислава Налбантова и молба-декларация за откриване на партида от 20.08.2002 г., че ответникът е клиент на топлинна енергия за топлоснабден имот в гр.София, общ.Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бл.30, вх.8, ет.5, ап.137, с аб. № 97307, в качеството си на ползвател на имота.

Представен е протокол от проведеното на 14.08.2002 г., общо събрание (ОС) на собствениците в етажната собственост на сграда с административен адрес гр.София, общ.Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бл.30, вх.8, съгласно който ОС е взело решение да се премине към индивидуално измерване и вътрешно разпределение на топлинна енергия /топлинно счетоводство/ и да се сключи договор с „Термокомплект” ООД за извършването на услугата.

В списък към протокола от ОС под № 8 е посочен ответника, с поставен подпис за същия.

По делото е представен и препис от договор № 331/12.09.2002 г., сключен между ЕС и „Термокомплект” ООД, с който дружеството се е задължило да извършва индивидуално измерване и вътрешно разпределение на топлинната енергия между отделните потребители в ЕС.

Представен е и препис от договор при общи условия за дялово разпределение от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и „Термокомплект” ООД.

Представен е препис от Общи условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в гр. София, публикувани на 11.07.2016 2 г., в съответствие с изискването на 150, ал.2, изр. първо от Закона за енергетиката.

Съгласно чл.150, ал.2, изр. второ от ЗЕ, ОУ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Не се спори, че дяловото разпределение за обекта на ответника е извършено от третото лице „Термокомплект” ООД, като видно от представения по делото препис от индивидуална справки за използвана топлина енергия, както и от издадената от ищеца фактура с № 1005312604/31.07.2020 г., стойността на доставена от ищеца в обекта на ответника за периода от м.05.2019 г. до м. 04.2020 г. топлинна енергия е в размер 796.52 лв., а стойността на същата от дялово разпределение, за периода от м.08.2019 г. до м.07.2020 г., е в размер 32.14 лв., върху които стойности се дължат лихви за забава в размер 61.75 лв., за главницата от 796.52 лв., за периода от 15.09.2020 г. до 05.09.2022 г., и в размер 3.32 лв., представляваща лихва върху главницата от 32.14 лв., за периода от 01.10.2019 г. до 05.09.2022 г.

Ищецът признава, че с плащания на 17.05.2023 г., 19.05.2023 г. и 01.06.2023 г., ответникът е заплатил на ищеца сума в размер 894 лв., представляваща част от претендираните вземания и разноски в исковото и заповедно производство, като дължима остава сумата от 211.17 лв., по задължението за главницата, представляваща стойност на топлинна енергия.

При така установените факти, съдът направи следните правни изводи..

Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.

Съгласно §1, т.2 от ДР на ЗЕ, „битов клиент” е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Съгласно разясненията дадени с решение № 507/22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г., ІV ГО на ВКС, след като е взето решение от общото събрание на етажните собственици, т. е. от всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост за присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки етажен собственик е потребител на постъпилата в сградата топлинната енергия. Освен заплащането на съответната топлинна енергия, постъпила в собствения им имот, потребителите са длъжни да заплатят и тази за отопление на общите части на сградата, в който смисъл е и цитираното от ВКС решение № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. на Конституционния съд на Република България.

Съгласно решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО на ВКС, по силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

3

В случая ответникът има качеството на ползвател и като такъв потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в в гр.София, общ.Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бл.30, вх.8, ет.5, ап.137, поради което се явява задължено лице за горепосочените суми, представляващи стойността на топлинна енергия и дялово разпределение за процесните периоди, ето защо искът се явява установен по основание.

Съобразно чл.422, ал.1 от ГПК, искът за съществуване на вземането се смята за предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, но съдът да следва да съобрази и фактите от значение за съществуването на спорното право към момента на приключване на съдебното дирене, по силата на чл.235, ал.3 от ГПК, като в случая следва да се съобрази извършените от ответника плащания в хода на процеса на претендираните от ищеца суми, поради което искът за главницата е основателен да размера от 211.17 лв., до който размер следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на последното плащане – 01.06.2023 г., до окончателното й изплащане.

В останалата й част, за размера над уважения до претендирания размер на главницата, както и за вземанията за дялово разпределение, лихви и за разноски, претенцията е погасена чрез плащане, като такава е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и тъй като ищецът е представляван по делото от юрисконсулт, на основание чл.78, ал.8, вр.с чл.37 ЗПП, чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед размера на материалния интерес, следва да му се присъдят разноски в размер 100 лв., за юрисконсултско възнаграждение.

Претендираните от ищеца разноски в заповедното производство са заплатени от ответника, поради което искането за присъждането им следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Ахелой, общ. Поморие, ул. „Черно море“, № 7, че дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление в гр.София, район „Красно село”, ул.

„Ястребец”, № 23Б, представлявано от А. С. А., сумата 211.17 лв. (двеста и единадесет лева и седемнадесет стотинки), представляваща парично задължение, произтичащо от незаплатена топлинна енергия, доставена в топлофициран имот в гр.София, общ.Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бл.30, вх.8, ет.5, ап.137, с аб. № 97307, в периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.06.2023 г., до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 325/25.11.2022 г. по ч.гр.дело № 749/2022 г., по описа на – Поморие, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване по отношение на ответника на вземане на ищеца, представляващо стойността на доставена в топлофицирания имот на ответника и незаплатена топлинна енергия, за разликата над уважения размер от 211.17 лв., до размера от 4

796.52 лв., за горепосочения период, както и за установяване на вземания в размер 32.14 лв., представляващо стойността на топлинна енергия от дялово разпределение, за периода от м.08.2019 г. до м.07.2020 г., в размер 61.75 лв., представляващо лихва върху главницата от 796.52 лв., за периода от 15.09.2020 г. до 05.09.2022 г., както и в размер 3.32 лв., представляващо лихва върху главницата от 32.14 лв., за периода от 01.10.2019 г. до 05.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.09.2022 г. до 01.06.2023 г.

ОСЪЖДА Е. И. А., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, сума в размер 100 лв. (сто лева), представляваща разноски по делото ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, за присъждане на разноски по ч.гр.дело № 749/2022 г., по описа на – Поморие.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

5