Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1387 от 11.12.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1825/2024
Вид
Решение № 1387
Подписан
11.12.2024
В сила
18.01.2025
Състав
Мирела Огнянова Кацарска, Весела Гълъбова, мл.с. Христо Руменов Митев

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1387 гр. В., 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20243100501825 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 51498/25.06.2024г., подадена от Р.

В. Г., ЕГН ********** срещу решение № 2257/14.06.2024г., постановено по гр.д. № 935/2023г. на ВРС, 19 състав, с което е прието за установено в отношенията между ищеца Г. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к.

„В.В.“, *** и ответниците Е. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к.

„В.В.“, бл. ***, Р. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Г.Р.Д.“ № *** и Г.

В. Г., ЕГН ********** с адрес с. Н., Община С., обл. В. в качеството им на наследници на И. В. П., че придобитият по време на брака на Г. Д. П. с И. В. П. поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД18-940 от 18.12.2018г. на ИД на АГКК, с номер по предходен план ***, находящ се в с. Д., община А., област В., м-ст „Ф.“, с площ от 5000кв., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, категория на земята: 7, при съседи поземлени имоти с 1 идентификатори ******, е лична собственост на ищеца, поради пълна трансформация на негово лично имущество в придобития процесен имот, на основание чл. 23, ал. 1 СК.

Във въззивната жалба е наведено оплакване за неправилност на постановеното решение. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд е вникнал изцяло във фактическата обстановка, поради което е достигнал до погрешни изводи. Сочи, че не е допуснат ключов свидетел. Поддържа оспорването на твърденията на ищцата, че И. П. не е разполагал с парични средства и не е получавал доходи, че е страдал от множество заболявания и че паричните средства за закупуване на имота са осигурени лично от нея, че имотът е закупен за сумата от 3500 лева, както и че за него се е грижила само ищцата. Твърди, че И. П. е бил отличен музикант с многобройни участия, с доходите от които е издържал семейството си. Твърди още, че процесният имот е придобит на много по висока цена от записаната в нотариалния акт, а именно не по-малко от 60000 лева. Моли решението да бъде отменено.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемата страна Г. Д. П., ЕГН **********, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излага се, че въззивникът не е изложил аргументи в какво се изразява пропуска на съда и кои негови изводи не са съобразени с установената фактическа обстановка. Оспорва се твърдението за допуснато процесуално нарушение на съда, изразяващо се в недопускане на ключов свидетел. Подчертава се налично противоречие в твърденията на въззивника, който пред първоинстанционния съд е твърдял, че И. П. е бил певец, а във въззивната жалба, че е бил музикант. Сочи, че въззивникът не е ангажирал доказателства във връзка с твърденията си досежно реалната пазарна цена на процесния имот, както и приносът на съпруга й към придобИ.ето му. Моли решението да бъде потвърдено, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – 2 ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – В. е образувано по искова молба на Г. Д. П., ЕГН ********** срещу Е. Д. Х., ЕГН **********, Р. В. Г., ЕГН ********** и Г. В. Г., ЕГН **********, с която е предявен иск по чл.23, ал.1 от СК за в отношенията между страните, че придобитият по време на брака на Г. Д. П. с И. В. П. поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-940 от 18.12.2018г. на ИД на АГКК, с номер по предходен план ***, находящ се в с. Д., община А., област В., м-ст „Ф.“, с площ от 5000 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, категория на земята: 7, при съседи поземлени имоти с идентификатори ******, е лична собственост на ищеца, поради пълна трансформация на негово лично имущество в придобития процесен имот.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 161, том XXXVIII, дело 8249/2017г., вх. peг. № 16322/26.06.2017г. на Служба по вписванията - В., ищцата придобила собствеността върху поземлен имот с идентификатор № ***, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-940 от 18.12.2018г. на ИД на АГКК, с номер по предходен план ***, находящ се в с. Д., община А., област В., м-ст „Ф.“, с площ от 5000 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, категория на земята: 7, при съседи поземлени имоти с идентификатори ******. Имотът бил придобит по време на брака й с И. В. П., сключен на 21.10.2016г. От брака нямали родени деца. Твърди, че съпруга й няма никакъв принос в придобИ.ето на описания имот. Същият не разполагал със средства и имущество, не упражнявал трудова дейност и не получавал доходи. Съпругът на ищцата страдал от 3 множество заболявания, които препятствали възможността му да работи и да полага грижи за семейството. Ищцата твърди, че паричните средства за закупуването на имота осигурила лично чрез банков кредит от „Първа инвестиционна банка“ по силата на договор № 014LD-R-005089/02.12.2015r., в размер на 24300 лева, предоставен й преди сключването на гражданския брак.

Банковият кредит бил обезпечен с лично имущество – апартамент в гр. В., придобит по силата на НА № 56, т. LX, дело № 16242/1997г., вх.рег. № 14619/10.10.1997г. Вноските по кредита изплащала сама със собствени средства. Твърди, че в края на м. септември 2016г. сключила предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот, по силата на който продавачите се задължили в едногодишен срок да й прехвърлят собствеността.

Уговорената продажна цена била 3500 лева, като страните се съгласили в нотариалния акт да бъде записана продажна цена в размер на данъчната оценка на недвижимия имот, с цел да бъдат намалени разходите по изповядването на сделката. Ищцата заплатила цената изцяло при сключване на предварителния договор. През 2017г. собствениците на имота заявили, че не могат да осигурят регулацията на недвижимия имот, поради което се споразумели ищцата да го придобие със статут на земеделска земя. На 26.06.2017г. подписали нотариалния акт, в който като купувач била посочена само ищцата. Сочи, че за имота се грижила изцяло само тя, като имала намерение да изгради център за деца. За целта облагородила имота. Съпругът й не считал имота за СИО, тъй като не бил допринесъл с нищо за придобИ.ето му. След продължително заболяване И. П. починал на 17.12.2021г. Като негови наследници по закон ответниците започнали да претендират за наследствени дялове от процесния имот.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. В. Г. е депозирал отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че процесният имот е придобит на 26.06.2017г. по силата на договор за покупко-продажба, сключен от ищцата, но оспорва твърдението, че съпругът й И. П. /брат на ответника/ не е имал принос към придобИ.ето на имота. Твърди, че наследодателят му бил музикант и имал многобройни участия, от които реализирал доходи и издържал семейството си. Оспорва твърдението, че П. е страдал от заболявания, препятстващи възможността му да работа, както и че паричните средства за процесния имот са осигурени лично от ищцата чрез банков кредит.

Оспорва твърдяната продажна цена от 3500 лева за имота и твърди, че 4 пазарната му стойност е не по-малко от 60000 лева. Оспорва ищцата сама да се е грижила за имота и да е имала намерение да го използва като център за занимания с деца. Твърди, че същата е живяла там в изградена в имота къща, заедно със съпруга си.

Ответниците Е. Д. Х. и Г. В. Г. не са депозирали писмени отговор в законоустановения срок.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното по делото удостоверение за граждански брак Г.

Д. Д. е сключила граждански брак с И. В. П. на 21.10.2016г., като е приела фамилното име П..

Безспорно по делото е, а и се установява от приетия нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 144, том2, рег. № 5429, дело № 318/2017г. на нотариус О.С. с рег. № 196 в регистъра на НК, че на 26.06.2017г. между ищцата Г. Д. П. в качеството й на купувач и Ф.П.К. и И. Л.К., в качеството им на продавачи, е сключен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № ***, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-940 от 18.12.2018г. на ИД на АГКК, с номер по предходен план ***, находящ се в с. Д., община А., област В., м-ст „Ф.“, с площ от 5000 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, категория на земята: 7, при съседи поземлени имоти с идентификатори ******, срещу цена от 95 лева. Отразено е изявление на купувачите, че са получили цената напълно и в брой преди подписване на нотариалния акт. Посочено е, че данъчна оценка на имота е в размер на 94,50 лева.

От ищцата е представен договор за предоставяне на кредит №141015/14.10.2015г., сключен между „В. Кредит Груп“ ООД и Г. Д. Д., с предмет предоставяне на кредит в размер на 10000 лева. За обезпечаване на кредита е уговорено учредяване на договорна ипотека върху собствен на ипотекарния гарант НИ – апартамент №113, с идентификатор ***, с площ от 61,05кв.м., находящ се в гр. В., ж.к. „В.В.“ ***.

Представен е още договор № 014LD-R-005089/02/12/2015г. за банков кредит „жилищен/ипотечен кредит право на избор“, сключен на 02.12.2015г.

5 между „Първа инвестиционна банка“ АД и Г. Д. Д., с предмет отпускане на банков кредит в размер на 24300 лева за погасяване на съществуващи задължения към „В. Кредит Груп“ ООД по договор от 14.10.2015г. и за текущи нужди.

Ищцата е представила само първа страница на предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 30.09.2016г., сключен между Ф.П.К., И. Л.К. и Г. Д. Д. с предмет, прехвърляне на собствеността чрез покукопроджба на поземлен имот № ***, находящ се в с. Д., община А., област В., мст „Ф.“, с площ от 5 декара, за сумата от 3500 лева, предадена в брой при сключване на договора. Уговорено е правото на собственост да бъде прехвърлено в срок до 31.09.2017г.

Видно от препис-извлечение от акт смърт И. В. П. е починала на 17.12.2021г.

От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че наследници на И. В. П. са Г. Д. П. /съпруга/, Е. Д. Х. /сестра/, Р. В. Г. /брат/ и Г. В. Г. /брат/.

Приета по делото е обстойна медицинска документация, касаеща здравословното състояние на И. В. П. – епикризи и решения на ТЕЛК, издадени в периода 30.11.2005г.-08.12.2021г. Видно от експертно решение №1042/11.04.2018г. на ТЕЛК му е определена оценка - 100% неработоспособност без чужда помощ, потвърждавана в последващите решения, при водеща диагноза: „злокачествено новообразувание на бъбрека, с изключение на бъбречното легенче“.

Приети по делото е и документация относно трудовата дейност на ищцата в периода от 2012г. до подаване на исковата молба, видно от която същата е работила като социален работник и като психолог при различни работодатели е получавала доходи от трудова дейност.