Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 83 от 20.03.2026, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Административно наказателно дело 221/2026
Вид
Решение № 83
Подписан
20.03.2026
В сила
24.03.2026
Състав
Кристина Евгениева Панкова

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Решение № 83/20.03.2026 г. постановено по НАХД № 221/2026 г. по описа на БлРС

Производството е по реда на чл.4 и сл. от Указа за борба с дребно хулиганство и е образувано въз основа на акт за констатиране на дребно хулиганство рег. № 5/20.02.2026 година, на Първо РУ “Полиция” - Благоевград.

В съдебно заседание нарушителят се явява лично. Дава обяснения по случая. В хода на съдебното производство се представлява от защитник, който излага доводи за липсата на доказателства за съставомерно поведение на Р. по УБДХ, като моли за отмяна на акта.

Алтернативно застъпва становище за налагане на наказание в определения минимум.

Районна прокуратура гр.Благоевград се представлява от прокурор А., която поддържа акта, по същество моли лицето да бъде признато за виновно и да му бъде наложена глоба, излага доводи.

Въз основа на събрания доказателствен материал и на закона, съдът намира за установено следното:

На 19.02.2026г. срещу 20.02.2026г. Р. бил в дома си, находящ се в гр.******** , когато му се обадила св.Р., негова бивша съпруга. Р. поискала да се видят, защото се притеснявала от поведението на настоящия си приятел св.Ц.. Р. я приел в дома си, разговаряли, като свидетелката употребила повече алкохол, поради което останала да спи при Р.. По същото време св.Ц. също бил пиян и започнал да звъни на Р., подал сигнал, че е отвлечена и тръгнал към дома на нарушителя. След като пристигнал на адреса Ц. започнал да се държи агресивно, включ. се опитал да прободе Р. с нож. По повод депозирания сигнал на място пристигнали и св.Д. и Б., които след като констатирали, че Р. не е държана на сила си тръгнали. Бил подаден сигнал и от св.Т. за агресивни действия на Ц.. Случилото се през процесната нощ, провокирало Р. да се обърне за съдействие към полицията, поради което около 08.00.ч. на20.02.2026г. посетил заедно със св.Р. и Т. 01 РУ Полиция. По същото време на работа на пост 1 бил св.К., на който Р. споделил случилото се, както и че иска да подаде жалба, поради което св.К. се обадил на св.К., който бил дежурен. Докато чакали пристигането на К., Ц. звънял и пишел на св.Р., която му казала, че са в полиция, поради което Ц. се насочил към 01 РУ Благоевград, като ползвал такси, управлявано от св.Б . При появата му на входа на 01 РУ Р. започнал да го обижда и ругае, като му казвал „*********“ при което замахнал и го ударил с юмрук в областта на лицето. Ц. залитнал и се подпрял на близката пейка, като от джоба му изпаднал гаечен ключ. Св. К. се намесил да ги разтърве.

Междувременно пристигнал и св.К., а св.П. чул виковете и излязъл да види какво се случва.

Той поставил белезници на Р., а К. и М. поели Ц.. Свидетели на случилото се станали и служители на полицията, които по това време идвали на работа. Поведението на Р. било прието, като дребно хулиганство, поради което св.Н., в присъствието на св.К., съставил срещу Р. акт, за нарушение на чл.1, ал.3 от УБДХ, Акта бил предявен на Р., който отказал да го подпише, което било удостоверено с подписа на св.К...

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства чрез разпитан на св. Н., П., К., М., К., Ц., Р., Т., Д., Б., св.Б. и П., както и приобщените писмени доказателства, а именно писмо от 01 РУ Благоевград, писмо от НС 112. Чрез показанията на полицейските служители, Н., П., К., М., К. се място, време и какво точно се е случило, като конкретно св.К. чрез показанията си изяснява и съдържанието на изречените от Р. думи, както и неговите действия спрямо Ц. и конкретно нанесения удар.Св.К., М. и П. от своя страна изясняват предприетите след това действия и заявеното от участниците в спора, като К. посочва и за подадената от Р. жалба, потвърдено и от постъпилата информация от страна на 01 РУ Благоевград. За наличието на скандал между Р. и Ц. в полицейското управление 1 свидетелстват и Р. и Т., като от показанията на тези свидетелки се изяснява и причината да са в полицейското управление, както и влошените отношения с Ц. и неговото поведение предходния ден, което не се оспорва и от него при разпита му пред настоящия състав. Чрез показанията на тези трима свидетели се установява и защо Ц. е дошъл в полицията, което се потвърждава и от показанията на св.Б., който е превозил Ц.. Гласните доказателства събрани по делото изясняват и неадекватното и агресивно поведение на Ц. предходната вечер.

Посочените свидетели чрез показания си установяват как, защо и какво точно се е случило.

Макар и непряк очевидец на конкретни действия за арогантното му поведение свидетелства и Н., който установява още и действията извършени от него, реда на съставяне на Акта. Във връзка със събитията, развили се предходната вечер и подадения сигнал от Ц. свидетелства Д. и Б., отзовали се на сигнала, както и приобщените писмени доказателства в тази насока.

Съдът кредитира тези показания като последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. По отношение посоченото от полицейските служители съдът намери, че не може да бъде поставено под съмнение, същите достоверно и хронологично описват възприетото от тях, което се потвърждава и от съставения акт и приобщените писмени доказателства. На следващо място съдът отчете че същите са дадени от лица, които са незаинтересовани от изхода не делото. Идентични са изводите на съда и по отношение заявеното от св.Б., Д., Б. и П., които установяват тяхното участие, като техните показания са относими по-скоро към обстоятелства, предхождащи конфликта на 20.02.2026г. По отношение показанията на св.Р., Т. и Ц. съдът отчете взаимоотношенията им с Р., като намери, че по отношение показанията им относно причините за местонахождението им в полицейското управление няма пречка да кредитира показанията им, доколкото се потвърждават от останалите доказателства. По отношение конкретните изрази и действия на Р., Р. и Т. не са очевидци, а предвид установеното по делото състояние на Ц. към процесната дата съдът невзе под внимание заевоното от него при разпита му.

По отношение обясненията на Р. съдът подходи особено внимателно предвид двойствената им природа, като при преценката им на фона на събрания доказателствен материал съдът намери, че същите следва да бъдат кредитирани в частта, относно местонахождението му в полицията и причините за това, като по съществото си чрез същите той не отрича изречените думи. По отношение заявеното от него в частта, касаеща нанесения удар съдът не кредитира обясненията му, доколкото се опровергават от останалите доказателства, включително показанията на св.К., очевидец на поведението му, които съдът кредитира.

Приобщените по делото доказателства за правно положение на Р. установяват, че към 20.02.2026г. същия е бил реабилитиран, като има налагана глоба по УБДХ през 2011 г.

Възприетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните доказателства, както писмени, така и гласни.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че по делото се доказа по категоричен начин, че с действията си В. Р. е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 1, ал. 3 от УБДХ. От обективна страна на 20.02.2026г. около 08:00 часа в гр.Благоевград, ул. „Владо Черноземски“ №3, сградата на ОДМВР -Благоевград пред пост №1 е извършил непристойна проява на публично място пред повече хора, изразена в употреба на обидни думи /псувни/, а именно „**********“ спрямо св. К. Ц. Ц., като му нанесъл и удар с юмрук в областта на лицето, с което е нарушил обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл.325 от НК

Времето и мястото на извършване на деянието се установяват по несъмнен начин по делото от показанията на свидетелите св. Н., П., К., М., К.. Относно мястото на деянието относими са и показанията на свидетелите Р. и Т., като макар двете да не са видели поведението са се намирали на мястото.

На следващо място по категоричен начин е установено и авторството на деянието от страна 2 на В. Р.. От показанията на св.К. се изяснява както фактът, че Р. е присъствал на посочените в акта за констатиране на проява на дребно хулиганство време и място, така и че именно той е изрекъл процесните фрази: *****“ и е нанесъл удар по Ц.. Тези думи и действия са непосредствено възприети от св.К.. Именно изричането на тези думи и нанесения удар, представляват изпълнителното деяние на процесната проява на дребно хулиганство. В случая тя е осъществена чрез действие и според съда конкретно извършеното от страна на Р. от правна страна се квалифицира като годно изпълнително деяние на нарушението по чл. 1, ал. 3 от УБДХ. Това е така, защото изречените от нарушителя и инкриминирани по делото думи и действия са несъвместими с установените и общоприети в обществото порядки и правила за общуване, поради което са годни да увредят защитаваните обществени отношения по опазване на реда и общественото спокойствие. По делото се установява и че изказаните думи и действия са реално възприети от присъстващите на мястото на извършване на деянието свидетели /К./. С това си поведение Р. е нарушил обществения ред и спокойствие. Интензитетът на увреждане на защитаваните обществени отношения обаче налага извод, че конкретното деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо престъплението по чл. 325 НК и представлява проява на дребно хулиганство.

Съгласно Постановление № 2 от 29.06.1974 г. по н.д. № 4/1974 г. на Пленума на ВС основният критерий за разграничение на престъплението хулиганство от дребното хулиганство е обществената опасност на деянието. Същевременно съгласно чл. 1 от Указа за борба с дребното хулиганство, когато непристойната проява е изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, както и сбиване е налице проява на дребно хулиганство. Това не означава автоматично, че всяка употреба на ругатни, псувни или действия винаги ще бъде дребно хулиганство, но от друга страна, за да се квалифицира едно деяние като престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, е необходимо винаги да бъде установено, че непристойните действия грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Престъплението ще е налице само когато и двата признака са кумулативно осъществени. Грубо нарушаване на обществения ред ще е налице, когато деецът чрез своето поведение изразява брутална демонстрация против установения ред и чрез действията си нарушава важни държавни, обществени или лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността. Явно неуважение към обществото ще бъде проявено, когато деецът чрез поведението си изразява открито висока степен на неуважение към личността. Преценено спрямо конкретните проявни форми, в които се е изразило деянието на Р., съдът приема, че установената деятелност не накърнява обществените отношения по опазването на обществения ред и спокойствие в такава степен и с такъв интензитет, че да се квалифицира като престъпление.

Независимо от това, отправените от Р. думи запазват обективно неприличния си характер, което ги прави годни да увредят защитаваните отношения по опазване на обществения ред и спокойствие, както и конкретните му действия по нанасяне на удар по Ц.. По делото се доказа, че изречените от Р. и думи и неговите действия са били реално възприети от присъствалите на мястото лица, както и това, че деянието е извършено на публично място /двора на 01 РУ Благоевград/, пред повече хора – разпитаните по делото свидетели, както и че тези изрази обективно имат неприличен характер, преценено спрямо утвърдилите се в обществото правила за общуване, както и неговите действия по нанасяне на удар са неприемливи от гледна точка на морала.

Категорично се доказа и че цялостното поведение на Р. е довело до нарушаване на обществения ред и спокойствие от обективна страна, с оглед обстановката при която е извършено, мястото на извършването му, както и предприетите действия от полицейските служители по задържането му .

От субективна страна нарушението е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Р. е съзнавал отрицателната оценка, която обществото дава на употребените думите 3 и извършените действия, както и че те ще бъдат непосредствено възприети от присъствалите на мястото лица, съзнавал е и че се намира на публично място и пред повече хора.